Писмо: Аз съм ужасно гневлив човек. Много приятели са ми го казвали директно, но аз не зная как да се справя с гневливостта си. Съзнавам, че много неща руша по този начин.
Гневът води до много ужасни последици, но едва ли някога сме се замисляли как да се справим с гнева,а още по-малко как да обучим деца си да владеят гнева си. Една от причините е, че на гнева отдавна вече не се гледа с лошо око. Повечето хора смятат, че гневът е нещо нормално и че трябва спонтанно да се отреагира. Днешното агресивното изкуство е в синхрон с това схващане. Но на практика се оказва, че нещата не стоят точно така. В психологическият тренинг на големите международни компании, особено място заема проблемът със справянето с гнева. Гневливият човек е много голяма заплаха за един колектив, за една фирма. .
Как да посрещнем чуждия гняв? Съществува една най-сигурна защита - да замълчим . Може да сме виновни, но може видимо и да нямаме вина, т.е срещу нас е един пренасочен гняв. Гневящият се човек е обиден на някой друг или нашата ситуация му напомня на някоя друга и той отреагира гнева си върху нас. Нека се опитаме да замълчим дотогава, докато другият не наруши мълчанието. През този период в него започва борба на мотиви и противомотиви, но с мълчанието си ние му позволяваме да види ситуацията не абстрактно, но “тук и сега”. От друга страна, даваме простор и на съвестта му. Ето какво ми разказваше една моя приятелка :”Бях млад шофьор и почти не можех да паркирам. Карах най-обикновена кола. Наложи ми се да паркирам по една тясна уличка в центъра на София, но докато се мъчих да паркирам, отсреща се зададоха два огромни джипа, които започнаха да ме притесняват с клаксоните си. Аз се притесних още повече. Излязох от колата и помолих едни момчета да ми паркират колата ,но те отказаха. От втория джип се показа една млада жена, която беше стъпила на степенката на колата и високомерно се провикна:”Абе ти, имаш ли книжка?”Отговорих:”Имам”Тя иронично ме попита “Ами да дойда да ти паркирам колата?”Тогава аз й отговорих:”Точно за това ще ви помоля” Когато тя дойде да ми паркира колата нямаше и следа от високомерие, дори леко беше притеснена и гузна.Възмути се съчувствено , че никой от мъжете наоколо не дойдоха да ми помогне. Тръгвайки си, приятелски ми махна с ръка”
Без коментар ще оставя ситуацията , но всеки може да си представи продължението на случката,ако моята приятелка не се беше смирила пред гнева и високомерието на тази жена. От своята практика обаче знам, че това е една твърде успешна , и социално адекватна реакция.
Какво тя беше направила? Изчака мълчаливо, смири се пред чуждия гняв, без да има усещането, че се унижава, беше искрена в молбата си. И обърна ситуацията в своя полза. Едва ли някой би си помислил ,че жената от джипа беше победителка.
Има и една друга закономерност: гневливият човек най-често среща в своя път гневливи и зли хора. Ние сме като камъни в Божията река на живота –срещаме други груби и ъгловати камъни, удряме се, блъскаме се в тях, докато не бъдем изгладени. Може би всеки един от нас с удоволствие е събирал гладки и красиви камъчета в морската плитчина.
Жалко, че днес няма кой да учи децата на безгневие. В училище учителите крещят, в къщи родителите продължават. Не рядко децата са свидетели на това как ние с думи и жестове се заканваме на своите противници, дори в тяхно отсъствие. Политици и публични лица се държат арогантно, размахвайки ръце и крака. А изкуството да владееш гнева си започва от овладяването на мимиките и жестовете.
Източните религии, в частност източните бойни изкуства , предлагат многобройни техники за справяне с противника, а също така с напора на собствените ни емоции.Но този път не променя личността, не я прави по-хармонична, по–цялостна, не я променя глъбинно. Прави я просто по-прагматична.
Да се справиш със собствения си гняв и с гнева на другия се изисква великодушие и снизходителност. В никакъв случай не високомерна снизходителност, а разбираща снизходителност. Ако успееш да се справиш с обидата и оскърблението на момента, то ти влизаш в едно тайнство , в един парадокс, който моментално те извежда на една много по-висока позиция. В чисто прагматичен план ти отиваш в печеливша позиция, а в духовен - очистваш душата си от злобата, завистта ,отмъщението. И до сега в някои краища на страната съществува израза “Аз добре го умих!”, когато някой се хвали, че безпощадно е ругал някого.
За днешният човек гневът е някакво естествено състояние, от което той дори не винаги иска да се освободи. Не рядко, обаче, той чувства гнева като някакъв вътрешен мъчител. В този смисъл борбата с гнева е победа над естеството, над природата, над ужасяващите обстоятелства, които често ни връхлитат.Кой е врагът на гнева? Кротостта. Това качество дори не можем да го разпознаем и идентифицираме. Във “Властелинът на пръстените” има такъв втори план, който ,макар и не докрай , младите хора го разпознават като автентично чувство. За нас кротостта е синоним на малодушие, овчедушие, примиреност, слабост. А кротостта е качество, което ни извежда от безпомощността и страха, от суеверните представи и ни поставя в позицията на автономност , независимост и вътрешна свобода. В позиция на победители.
,
Гневът води до много ужасни последици, но едва ли някога сме се замисляли как да се справим с гнева,а още по-малко как да обучим деца си да владеят гнева си. Една от причините е, че на гнева отдавна вече не се гледа с лошо око. Повечето хора смятат, че гневът е нещо нормално и че трябва спонтанно да се отреагира. Днешното агресивното изкуство е в синхрон с това схващане. Но на практика се оказва, че нещата не стоят точно така. В психологическият тренинг на големите международни компании, особено място заема проблемът със справянето с гнева. Гневливият човек е много голяма заплаха за един колектив, за една фирма. .
Как да посрещнем чуждия гняв? Съществува една най-сигурна защита - да замълчим . Може да сме виновни, но може видимо и да нямаме вина, т.е срещу нас е един пренасочен гняв. Гневящият се човек е обиден на някой друг или нашата ситуация му напомня на някоя друга и той отреагира гнева си върху нас. Нека се опитаме да замълчим дотогава, докато другият не наруши мълчанието. През този период в него започва борба на мотиви и противомотиви, но с мълчанието си ние му позволяваме да види ситуацията не абстрактно, но “тук и сега”. От друга страна, даваме простор и на съвестта му. Ето какво ми разказваше една моя приятелка :”Бях млад шофьор и почти не можех да паркирам. Карах най-обикновена кола. Наложи ми се да паркирам по една тясна уличка в центъра на София, но докато се мъчих да паркирам, отсреща се зададоха два огромни джипа, които започнаха да ме притесняват с клаксоните си. Аз се притесних още повече. Излязох от колата и помолих едни момчета да ми паркират колата ,но те отказаха. От втория джип се показа една млада жена, която беше стъпила на степенката на колата и високомерно се провикна:”Абе ти, имаш ли книжка?”Отговорих:”Имам”Тя иронично ме попита “Ами да дойда да ти паркирам колата?”Тогава аз й отговорих:”Точно за това ще ви помоля” Когато тя дойде да ми паркира колата нямаше и следа от високомерие, дори леко беше притеснена и гузна.Възмути се съчувствено , че никой от мъжете наоколо не дойдоха да ми помогне. Тръгвайки си, приятелски ми махна с ръка”
Без коментар ще оставя ситуацията , но всеки може да си представи продължението на случката,ако моята приятелка не се беше смирила пред гнева и високомерието на тази жена. От своята практика обаче знам, че това е една твърде успешна , и социално адекватна реакция.
Какво тя беше направила? Изчака мълчаливо, смири се пред чуждия гняв, без да има усещането, че се унижава, беше искрена в молбата си. И обърна ситуацията в своя полза. Едва ли някой би си помислил ,че жената от джипа беше победителка.
Има и една друга закономерност: гневливият човек най-често среща в своя път гневливи и зли хора. Ние сме като камъни в Божията река на живота –срещаме други груби и ъгловати камъни, удряме се, блъскаме се в тях, докато не бъдем изгладени. Може би всеки един от нас с удоволствие е събирал гладки и красиви камъчета в морската плитчина.
Жалко, че днес няма кой да учи децата на безгневие. В училище учителите крещят, в къщи родителите продължават. Не рядко децата са свидетели на това как ние с думи и жестове се заканваме на своите противници, дори в тяхно отсъствие. Политици и публични лица се държат арогантно, размахвайки ръце и крака. А изкуството да владееш гнева си започва от овладяването на мимиките и жестовете.
Източните религии, в частност източните бойни изкуства , предлагат многобройни техники за справяне с противника, а също така с напора на собствените ни емоции.Но този път не променя личността, не я прави по-хармонична, по–цялостна, не я променя глъбинно. Прави я просто по-прагматична.
Да се справиш със собствения си гняв и с гнева на другия се изисква великодушие и снизходителност. В никакъв случай не високомерна снизходителност, а разбираща снизходителност. Ако успееш да се справиш с обидата и оскърблението на момента, то ти влизаш в едно тайнство , в един парадокс, който моментално те извежда на една много по-висока позиция. В чисто прагматичен план ти отиваш в печеливша позиция, а в духовен - очистваш душата си от злобата, завистта ,отмъщението. И до сега в някои краища на страната съществува израза “Аз добре го умих!”, когато някой се хвали, че безпощадно е ругал някого.
За днешният човек гневът е някакво естествено състояние, от което той дори не винаги иска да се освободи. Не рядко, обаче, той чувства гнева като някакъв вътрешен мъчител. В този смисъл борбата с гнева е победа над естеството, над природата, над ужасяващите обстоятелства, които често ни връхлитат.Кой е врагът на гнева? Кротостта. Това качество дори не можем да го разпознаем и идентифицираме. Във “Властелинът на пръстените” има такъв втори план, който ,макар и не докрай , младите хора го разпознават като автентично чувство. За нас кротостта е синоним на малодушие, овчедушие, примиреност, слабост. А кротостта е качество, което ни извежда от безпомощността и страха, от суеверните представи и ни поставя в позицията на автономност , независимост и вътрешна свобода. В позиция на победители.
,
Няма коментари:
Публикуване на коментар