Благодаря ти, Ориана!

Последните години тя е  моето пробуждане. Тя каза НЕ на всички “изми”: комунизъм, капитализъм, ислямизъм, тероризъм , папизъм .Тя е изобличението и предизвикателството към християнския свят. Да, тя критикува ислямисткия фундаментализъм, но има ясното съзнание ,че западната цивилизация има двоен стандарт спрямо ислямиския свят. Обикновено ние виждаме  в другия онези грехове, които самите ние притежаваме. Тя е предизвикателство към нас- християните. Господ е казал “Защото , казвам ви, ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в царството небесно”/ Мат. 5:20/  Колко християни днес надминават праведността на тази смела жена?  Виждаме монаси и монахини, които се занимават с клюки и интриги, свещеници, които гонят светските стандарти и лукс, миряни, които ежедневно просят в молитвите си гаранции срещу болести и смърт,  а тя се бореше десет години с рака, осъдена от ислямиски организации на смърт, хулена, позорена ,унижавана от западния свят. Тя е моето пробуждане, моето ежедневно изобличение, дори мярата ми за жена в един твярде нецеломъдрен свят.В цялото и поведение, във всичките й срещи с известни личности няма да срещнеш флирт, няма да заподозреш тънки женски манипулации, няма да видиш голота. Вярност към един човек, който дори е причина за смъртта на нероденото й дете, вярност към един човек, който всеки би определел като психопат, вярност към една идея ,която в чисто земен и политически план, е обречена, но тя е битка срещу всяка диктатура и контрол.Верността е мъдростта да се живее, мъдростта във всеки миг от живота си да помниш, че човекът е грехопаднало същество,  и въпреки това да продължиш да го обичаш, а да мразиш греха му. Тя можеше това, а ние продължаваме да търсим съвършения. Не сме ли за смях на демоните ние, днешните християнки, които дебнем мъжете и децата си, контролираме ги  дори в съня им. Дирим любимия,  за да го подчиним и  обсебим.О, окаяни жени, твърде голяма е самозаблудата ни, независимо, че заблудени пастири могат да ви казват, че сте на правия път. Ако нашата праведност не надмине праведността на тази искрена и пряма жена, ако нашата смелост не надмине нейната, ако нашата вярност не надмине нейната, ако нашата свобода от “изми” не надмите нейната, то нека не се надяваме, че ще влезем в Царството небесно. Но ако не можем всичко това да сторим, то поне да можем да го признаем от цялата си душа и сърце, че сме раби негодни, че сме по-зле дори от езичниците, че пътят на ранните християни  е възможен дори днес, в лицето на тази жена, но че нямаме решимостта да тръгнем по него, че сме го изтъргували ,дори не за паница леща, може би само за една дъвка. Ужасени сме от смъртта, затова така сме се впили в тукашния живот. Ако не се страхувахме от смъртта, нямаше да се страхуваме и да живеем, нямаше да се страхуваме от болката ,от нараняването. “Мъката е солта на живота. Да се бяга от мъката, значи да се бяга от живота”, казва Ориана Фалачи.