Това е духовния път към лекуване на ЗАВИСИМОСТИТЕ
Преподобният Виталий, инок от манастира на преподобния Серида, отива при св. Иоан Милостиви в Александрия / паметта му се чества на 12 ноември,от 609 до 620 год. той е патриарх на Александрия/.
Преподобният, достигайки до напредналата възраст /60 години/ дръзва да поеме един необичаен подвиг:той записал в своя поменик имената на всички блудници от Александрия и усърдно се молил за тях.Преподобният работил от сутрин до вечер и заработвал по 12 медни монети на ден.Вечер купувал за себе си боб, който изяждал не по-късно от залез слънце, а останалите пари давал на една от блудниците, като е умолявал:”Умолявам те, запази чистотата поне тази нощ, не съгрешавай с никого.”, после се затварял с блудницата в нейната стая, и докато тя спяла, той четял цяла нощ псалми, а на сутринта тихично излизал от стаята. И това правил всеки ден, посещавайки по ред всички блудници, а после започвал отначало, като ги заклевал с клетва, че няма да казват на никого за целта на неговото посещение.
Жителите на Александрия, незнаейки за истината, се възмущавали от поведението на инока, всячески го оскърбявали,той търпял всички насмешки и само се молил да не осъжда никого.
Светите молитви на преподобния Виталий спасили много паднали жени. Едни от тях отишли в манастир, други се омъжили, а трети започнали да се трудят често. Но на никого не разказали за причината за тяхното изправление, с което щели да снемат обвиненията към преподобния – свързала ги клетвата, дадена пред светията. Когато една жена я нарушила, и започнала да оправдава монаха, изпаднала в беснование. След случилото се александрииците още повече се утвърдили в мнението си за греховността на преподобния.
Някои клирици, съблазнени от поведението на монаха, докладвали за нето на светия патриарх Иоан Милостиви.Но той не повярвал на доносниците и казал:”Престанетае да осъждате, особено иноците. Нима не знаете какво се е случило на Първия Никейски събор? Някои от епископите и клириците носели един срещу друг доноси на светия цар Константин Велики. Той заповядал да му донесат запалена свещ, и даже непрочел писмата, ги запалил, казвайки:” Дори ако със собствени очи видя съгрешаващ епископ или свещеник , или инок, то бих го покрил със своята порфира, за да не види никой неговия грях.”. Така мъдрият цар засрамил клеветниците.
Преподобният Виталий продължил своя труден подвиг: представяйки се пред хората за грешник и блудник, всъщност превеждал към покаяние много заблудили се.
Веднъж, излизайки от една блудница, преподобният срещнал един юноша-блудник, който вървял срещу него. Юношата силно ударил по бузата препод. Виталий, крещейки, че като монах позори името на Христа. Преподобният му отговорил:” Повярвай ми, че заради мен ,смирения, и ти ще получиш такъв шамар, че цяла Александрия ще се стече на твоя вик.”
След известно време преподобният се поселил в една неголяма килия, и същата нощ предал Богу дух.. В същия час пред юношата, който ударил стареца, се появил страшен бяс, ударил го по бузата и изкрещял:” Ето ти шамар от монаха Виталий.” Юношата изпаднал в беснование – въргалял се по земята, късал дрехите си, и викал така силно, че събрал множество народ.
Когато след няколко часа дошъл на себе си, побягнал към килията на преподобния, викайки:” Помилуй ме, раб Божий, защото съгреших против теб.” При вратата на килията той окончателно дошъл на себе си и разказал на събралите се за неговата среща с преподобния Виталий. След това започнал да чука по вратата на килията, но не получил отговор. Тогава разбили вратата и видяли, че преподобният се е представил пред Бога, стоейки на колене пред иконата. В ръката си държал свитък със следните думи:”Мъже александрийци, не съдете преди време, докато не дойде Господ - Праведният Съдия.”
В това време пристигнала бесноватата жена, наказана от преподобния за нарушаване тайната на неговия подвиг. Допирайки се до тялото на светията, тя се изцелила и разказала на народа всичко, което се е случило с нея.
Когато за смъртта на преподобния Виталий разбрали и другите спасени жени, те се събрали и разказали за добродетелите и милостите на светията.
Светител Иоан Милостивий се зарадвал, че не повярвал на клеветниците и не осъдел праведника. След това, в присъствието на всички покаяли се жени, обърнати от преподобния Виталий, светият патриарх тържествено пренесъл неговите останки през целия град и ги предал на честно погребение. От този момент много александрийци дали обет да не осъждат никого.
Преподобният, достигайки до напредналата възраст /60 години/ дръзва да поеме един необичаен подвиг:той записал в своя поменик имената на всички блудници от Александрия и усърдно се молил за тях.Преподобният работил от сутрин до вечер и заработвал по 12 медни монети на ден.Вечер купувал за себе си боб, който изяждал не по-късно от залез слънце, а останалите пари давал на една от блудниците, като е умолявал:”Умолявам те, запази чистотата поне тази нощ, не съгрешавай с никого.”, после се затварял с блудницата в нейната стая, и докато тя спяла, той четял цяла нощ псалми, а на сутринта тихично излизал от стаята. И това правил всеки ден, посещавайки по ред всички блудници, а после започвал отначало, като ги заклевал с клетва, че няма да казват на никого за целта на неговото посещение.
Жителите на Александрия, незнаейки за истината, се възмущавали от поведението на инока, всячески го оскърбявали,той търпял всички насмешки и само се молил да не осъжда никого.
Светите молитви на преподобния Виталий спасили много паднали жени. Едни от тях отишли в манастир, други се омъжили, а трети започнали да се трудят често. Но на никого не разказали за причината за тяхното изправление, с което щели да снемат обвиненията към преподобния – свързала ги клетвата, дадена пред светията. Когато една жена я нарушила, и започнала да оправдава монаха, изпаднала в беснование. След случилото се александрииците още повече се утвърдили в мнението си за греховността на преподобния.
Някои клирици, съблазнени от поведението на монаха, докладвали за нето на светия патриарх Иоан Милостиви.Но той не повярвал на доносниците и казал:”Престанетае да осъждате, особено иноците. Нима не знаете какво се е случило на Първия Никейски събор? Някои от епископите и клириците носели един срещу друг доноси на светия цар Константин Велики. Той заповядал да му донесат запалена свещ, и даже непрочел писмата, ги запалил, казвайки:” Дори ако със собствени очи видя съгрешаващ епископ или свещеник , или инок, то бих го покрил със своята порфира, за да не види никой неговия грях.”. Така мъдрият цар засрамил клеветниците.
Преподобният Виталий продължил своя труден подвиг: представяйки се пред хората за грешник и блудник, всъщност превеждал към покаяние много заблудили се.
Веднъж, излизайки от една блудница, преподобният срещнал един юноша-блудник, който вървял срещу него. Юношата силно ударил по бузата препод. Виталий, крещейки, че като монах позори името на Христа. Преподобният му отговорил:” Повярвай ми, че заради мен ,смирения, и ти ще получиш такъв шамар, че цяла Александрия ще се стече на твоя вик.”
След известно време преподобният се поселил в една неголяма килия, и същата нощ предал Богу дух.. В същия час пред юношата, който ударил стареца, се появил страшен бяс, ударил го по бузата и изкрещял:” Ето ти шамар от монаха Виталий.” Юношата изпаднал в беснование – въргалял се по земята, късал дрехите си, и викал така силно, че събрал множество народ.
Когато след няколко часа дошъл на себе си, побягнал към килията на преподобния, викайки:” Помилуй ме, раб Божий, защото съгреших против теб.” При вратата на килията той окончателно дошъл на себе си и разказал на събралите се за неговата среща с преподобния Виталий. След това започнал да чука по вратата на килията, но не получил отговор. Тогава разбили вратата и видяли, че преподобният се е представил пред Бога, стоейки на колене пред иконата. В ръката си държал свитък със следните думи:”Мъже александрийци, не съдете преди време, докато не дойде Господ - Праведният Съдия.”
В това време пристигнала бесноватата жена, наказана от преподобния за нарушаване тайната на неговия подвиг. Допирайки се до тялото на светията, тя се изцелила и разказала на народа всичко, което се е случило с нея.
Когато за смъртта на преподобния Виталий разбрали и другите спасени жени, те се събрали и разказали за добродетелите и милостите на светията.
Светител Иоан Милостивий се зарадвал, че не повярвал на клеветниците и не осъдел праведника. След това, в присъствието на всички покаяли се жени, обърнати от преподобния Виталий, светият патриарх тържествено пренесъл неговите останки през целия град и ги предал на честно погребение. От този момент много александрийци дали обет да не осъждат никого.
препод. Виталий Александрийски
св. Йоан Милостиви
Няма коментари:
Публикуване на коментар