Изкушена съм да направя този коментар от позицията на терапевт. Едно е да четеш за правата на хомосексуалистите или да гледаш техни изяви, друго е да гледаш почти освирепили християни, които с икони демонстрират срещу правата на тези хора, и почти недостижимо е да помниш примера на Лот, който посреща содомяните с думите”Братя мой.”
Моето изкушение да напиша този материал е породено и от факта, че съм видяла хора с хомосексуална ориентация в най-личната им драма, в най-непоносимия им вътрешен конфликт, по време на психотерапевтична сесия. За съжаление техният брой расте.
Какво означава хомофобия? Понятието означава “непреодолим, натрапчив страх срещу равенството”. В случая - срещу равенството на гейове, лесбийки и транссексуални. Това е ден в защита на хомосексуалните права. Идеята е на френския писател Луи-Жорж Тен, а датата не е избрана случайно. На 17 май 1990 Генералната асамблея на Световната здравна организация изключи хомосексуализма от списъка на психичните болести.
До средата на ХІХ век хомосексуализмът се приема за углавно престъпление, но постепенно започва да се нарича и болест. В средата на ХІХ век сексологията повдига въпроса справедливо ли е да се подвеждат под наказателна отговорност хора, които са се оказали неволна жертва на природата. Медицинската концепция смекчава отношението към тях, но същевременно го и консервира - човек се ражда и остава за цял живот такъв. В края на ХІХ и началото на ХХ век в борбата за реформа в наказателното право се включват видни представители на интелигенцията – М. Бубер, К. Ясперс, Х. Хесе, Ст. Цвайг. Германският фашизъм жестоко преследва хомосексуалистите. В концентрационните лагери те са обект на чудовищни експерименти.
След Втората световна война се провеждат много изследвания. Целта им е да отхвърлят схващането, че хомосексуализмът е болест. Правят се опити да се омаловажи най-важното предназначение на половете - репродуктивната функция, от която автоматично произтича хетеросексуалната ориентация като единствено нормална. С ирония се казва, че тази част от проблема остава за богословието. Преди няколко години едно момче на 12 години ме запита: ”Ако е нормално да си педераст и всички станат такива, човечеството няма ли да загине?”
През 1993 Американската психиатрична асоциация изключи от Международната класификация на болестите (10 ревизия) хомосексуализма като психично разстройство. В демократичните общества сексуалните малцинства се интегрират в социума. В Америка повечето американци смятат, че хомосексуалната ориентация е “неправилна”, но 85% от тях са убедени, че гейовете и лесбийките трябва да имат равни права с останалите. Европейското общество счита дискриминацията на хората по тяхната сексуална ориентация за юридически и морално неприемлива. Върви се към узаконяване на браковете между еднополови. През 2002 Американската психиатрична асоциация излезе с доклад с разрешение за осиновяване на деца в “семейства” от еднополови партьори
И все пак много хора са объркани в един свят, в който много бързо се налагат нови и различни норми на поведение. От една страна, хилядолетната история на човечеството ясно е дефинирала това явление. От друга – и съвременната наука до преди десетилетие наричаше хомосексуализма болест.
Задълбочените изследвания и наблюдения на Фройд и на неговата дъщеря върху хиляди пациенти недвусмислено определяха хомосексуалността като патология. В контекста на борбата срещу хомофобията Фройд може да бъде обвинен в дискриминация, но в същото време ще пропуснем много важни неща, които той е изказал за повредената човешка природа.
Няма ли в желанието си да бъдем толерантни към всички да се окажем по същество безотговорни и лекомислени? Днес сякаш никой не чува гласа на истинската психология. И тъй като тя самата е избрала да бъде слугиня на политиката, т.е. постоянно да променя парадигмата за човека, смятам, че богословието ще остане единствената терапевтична наука. Яростта към нея доста често произтича от това, че е непоклатима в парадигмата за човека, но в крайна сметка тя има знанието за динамиката на човешката природа и в този смисъл тя е истински и единствено прогностичната наука. В Библията хомосексуализма се нарича грях, но това са категориите, с които Библията разполага, за да постави диагнозата. В същото време, когато богословието се отдалечи от своята терапевтична задача и започне да обслужва идеологии и политически цели, то свежда християнството до различни протести – срещу хомосексуалистите, срещу абортите и т. н., т. е. до соченето с пръст. Това е една от причините, поради която и западното, и източното християнство са критикувани в днешния свят. Болната душа сама усеща, че не може повече да носи болестта и търси лекар. В този смисъл съм съгласна, че хомосексуалистът не бива да бъде сочен с пръст и не бива с хомосексуализма да се извиняват други престъпления, както често се е случвало в историята. Затова смятам, че богословието трябва да заеме принципна позиция, в която да не отстъпва нито на дясно, нито на ляво.
Медицината може постоянно да променя концепцията си за хомосексуализма, но богословието като терапевтична наука е длъжно да остане вярно на медицинския модел. Когато един лекар подписва някакво медицинско удостоверение с лат. sanus, с това той удостоверява, че си “здрав”. Но на лат. sanus означава още “неповреден, благоразумен, здравомислещ, трезвен, умерен”. Ето какво са разбирали древните под “здрав” човек. Понякога си мисля, че един ден психиатрията ще остане без предмет на дейност, като постепенно от нея ще отпадат едни или други болести (макар че видимо хората имат все повече психологични и психиатрични проблеми). Може би богословската наука наистина ще остане да поставя диагнозата и да поеме терапията с изпитаните лекарства.
Преди две години при мен дойде млада жена с тежка депресия след
няколко опита за самоубийство.Имаше семейство и малък син, и интимна приятелка. Признавам, че ми беше доста трудно да слушам нейната история. Поканих и психиатър, за да работим екипно. Невероятни бяха защитите и съпротивите в отстояване на нейното право да запази своята приятелка. Когато я попитах как ще реагира, ако нейният син един ден има нейната сексуална ориентация, тя ми каза: ”Той има право, това ще бъде неговият избор и аз няма да му преча!”, но започна да плаче неудържимо. Психотерапевтично ние бяхме приключили нашите ангажименти, но тя не можеше да се справи с вътрешния си конфликт. Никой от нас не я осъждаше, нито изобличаваше. Тя обаче беше минала през много терапевти, които се бяха опитали да я освободят от него. Бегло споменах, че в терапията на тези състояния има и духовни лекарства – това е покаянието и изповедта. Тя беше потърсила свещеник. Това, което зная за нея, е, че замина за чужбина с цялото семейство, но и с приятелката си. Обаждаше се отвреме-навреме. Беше преустановила интимната връзка, а впоследствие нейната приятелка се беше омъжила. Някои от лекарствата продължаваха, за да може да се справи с депресията. Но онова, което тя беше проумяла, е, че не външният свят ограничаваше нейните права, а вътрешния капан, в който се намираше.Самата тя беше станала жертва на собствената си страст и тежки зависимости, които я хвърляха в отчаянието и безнадеждността. Този случай и много други от практиката ни показват, че хомосексуализмът не е обреченост, а повреда в човешката природа.
Смятам, че трябва да подкрепим гражданските права на тези хора (аз лично бих се противопоставила, разбира се, те да осиновяват деца, тъй като ще предрешават избора и идентификацията им). Но е нетерапевтично да им казваме, че те са здрави, както слугинства днес съвременната наука. Ако днес кажем, че тяхното поведение е норма, след няколко години ще трябва да признаем, че и сексуалните извращениея с животни също са норма. Ще каже някой, че съм крайна. Но аз ще ви дам пример с онанизма. Едва ли някой днес смята, че то е патологично сексуално поведение. Едва ли има дори някой педиатър, който да прояви тревога при такъв симптом. Това поведение е обект на шеги и снизходителни усмивки. Но едва ли някой се е замислял защо в историята на човечеството това поведение е било санкционирано. Най-лекомислено е да кажем средновековни отживелици. Но древните са разбирали, че тази привичка ще доведе човека до емоционален и интелектуален разпад, до духовна деградация и, пазейки човека като цяло – душата и тялото му, са нарекли тази привичка ГРЯХ, за да не се докосва човек до нещо, което ще го разруши.
В света на виртуалната реалност все повече се очертава тази опасност. Поради това специалистите се насочват към изследване на тази област, преодолявайки тезата, че това е нещо безобидно. Органите в човешкия организъм са свързани и изтощаването на един води до дисбаланс в другите.
Съвременната виртуална реалност провокира човека към мастурбиране. В едно повече или по-малко далечно бъдеще ще стане възможно човек да участва в истински виртуални спектакли в три измерения. Както твърди големият френски икономист и футуролог Жак Атали, ще бъдат възможни “извратени пътувания, в които ще се влиза без болка и от които ще се излиза без смущение, където всеки ще може да извършва под прикритието на видеоигри или на роли, после на клон-образи всичко, което моралът забранява, чак до убиване”. Човекът ще изпраща своя клон-образ в хиперпространството, за да го остави да има сексуална авантюра с клон-образи на други. Виртуалната реалност ще предостави възможност да се чувстваш добре със себе си, да се радваш на себе си, да имаш нужда само от себе си.
Всеки, който познава виртуалната реалност, ще се съгласи, че тази прогноза не е далеч от реалността. Все повече млади хора потъват във виртуалния секс, а мастурбирането е нещо нормално и естествено, и все повече не чувстват нуждата от партньор или от другия пол. Ти си достатъчен на себе си. Клонирането ще позволи хората дори да имат деца без сексуален партньор.
Закъде наистина пътува човекът? Нима ще изгуби радостта от общуването с другия пол?
Изследванията сочат, че хора, които продължително са мастурбирали в юношеството, след това имат сериозни сексуални смущения: те не търсят, не откриват партньора, не преживяват радостта от взаимното общуване, а най-често превръщат сексуалния акт в модифицирана мастурбация, т. е. реално те продължават да мастурбират и в брака. Това е една от причините , поради която при раздяла с партньора те не могат да чувстват силно, пламенно, жадуващо неговото отсъствие. Тази самовлюбеност, т. е. желанието на всяка цена да си доставиш удоволствие, все повече засилва егоизма, безразличието към другия и в крайна сметка води до сексуална дисфункция. Мастурбацията руши личността, затваря я в егото, лишава я от радостта и трепета в общуването с другия пол, изкривява пътя на човешкото предназначение като пол – да ражда деца. Това ще ви го каже всеки трезвомислещ и почтен сексолог.
Каква е връзката между онанизма и хомосексуализма? В продължителното мастурбиране ти опознаваш само собствения си пол, това ти е познато, достъпно и не случайно такъв човек е на крачка и от хомосексуалното общуване. Това са познати неща от психиатричната практика.
При този род размишления няма място нито за средновековен фанатизъм, нито за безразсъден непукизъм. Когато кажем, че хомосексуализмът е грях, с това ние казваме, че това поведение застрашава човека - неговата цялост и неговото здраве, и не смятам, че с това твърдение нарушавам правата на хомосексуалистите. Малко грубо е сравнението, но не намерих по-подходящо: когато на кутията цигари пише ”Тютюнопушенето убива”, не смятам, че с това нарушаваме правата на пушачите.
Преди известно време почти случайно попаднах на едно тв-шоу с Азис.Акцентът на предаването бе неговият разказ за интимната му връзка с един мъж. Публиката ръкопляскаше и се смееше. А освен това от него се чакаше съвет, който той трябваше да даде на един мъж, напуснал семейството си заради извънбрачна връзка. Тогава Азис каза: ”Семейството е най-святото нещо!” И всичко това се случваше на фона на разграденото българско училище, където няма кой да внесе най-елементарната норма за “психично здраве”. Бях шокирана и гневна. Но изведнъж монологът на Азис взе необичайна посока. Това, което за щастие или нещастие трябваше да види публиката, бе болестта на този човек.
Това предаване най-добре илюстрираше моята теза – хомосексуализмът е тежка зависимост, болест на човека, отдалечил се от най-дълбоката си същност. Никой от участниците в шоуто не се опита да критикува или да дисквалифицира неговия избор, никой не ограничаваше неговите права, но всички видяхме изповедта на един човек, който публично признаваше, че не е бил свободен, че той е бил роб, без права, притискан от своята “голяма любов”. Дори всичко това да беше изиграно, имаше една енергия, която те караше да се чувстваш унизително поради съучастието ти. В края на шоуто залата сякаш се изпълни с някакво непоносимомълчание, тъга и безнадежност. Дори нямаше ръкопляскания. За мен това е шизофренното объркване, шизофренния път към шизофренно общество.
Допустимо ли е в една цивилизована страна да оставим тези хора в тяхната безнадеждност и отчаяние и да превърнем тяхната трагедия в шоу, прикривайки собствената си перверзност в борба срещу хомофобията.
P.S Готова съм да вляза в дискусия с всеки, който ме заподозре в хомофобия.Смятам, че върховно право на всеки човек е да избере половата си ориентация, но той трябва да бъде достатъчно добре информиран, да бъде запознат с механизма на собствените си преживявания, с механизма на зависимото поведение, с механизма на натрапливото влечение, и ако желае да има правото на психотерапевтично лечение. Днес знанието за това явление приключва до там да кажем, че тези хора имат равни права с нас, но това не означава, че с тази констатация ние ше им дадем правото да бъдат по-щастливи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар