ДУХОВНО НАСТАВЛЕНИЕ
/Преподобният старец Паисий (Величковски)/
"Живей сякаш ежедневно умираш. Животът ти скоро ще премине като сянка от облак пред слънцето."

Ела мислено на гроба, погледни там починалия от четири дни покойник. Как почернява той, как се подува,
изпуска непоносимо зловоние, бива изяждан от червеи, загубил външния си вид и красота. Погледни на
друго място - там лежат в гроб кости на млади и стари, на благообразни и безобразни, и размисли: кой е бил
благообразен или безобразен, кой е бил постник, въздържател и подвижник или нехаен, и донесло ли е на
богатите полза това, че са почивали и са се наслаждавали в този свят?

Спомни си за безкрайните мъки, за които говорят свещените книги, за геенския огън, външната тъмнина,
скърцането със зъби, ада на преизподнята, незаспиващия червей. И си представи как грешниците викат
там с горчиви сълзи и никой не ги избавя; ридаят, оплакват себе си, и никой не ги съжалява; въздишат от
дълбините на сърцето си, но никой не проявява състрадание към тях; умоляват за помощ, оплакват се от
скръбта, и никой не им обръща внимание.

Първата добродетел е вярата, понеже чрез вярата и планини се преместват и всичко, каквото (вярващите)
поискат, ще получат - е казал Господ. Всеки се утвърждава във всички славни и чудни дела чрез вярата си.
От произволението ни вярата или намалява, или се увеличава.


Втората добродетел е нелицемерната любов към Бога и към хората. Любовта обхваща и свързва в едно
всички добродетели. Само чрез любовта се изпълнява целият закон и се живее богоугоден живот. Любовта

се състои в това - да полагаш душата си за приятеля си и да не правиш другиму това, което не би искал
да направят на теб.


Третата добродетел е постът.


Четвъртата добродетел е въздържанието - майката и съюзът на всички добродетели. Ако обуздаеш стомаха
си, ще влезеш в рая, тъй като въздържанието е убийство на греха, отдалечаване от страстите, начало на
духовен живот и ходатай за вечни блага. Обратно, пресищането лишава човека от духовни дарове, защото
ситостта на стомаха го тегли към сън и възбужда в него скверни помисли и той не може да извършва бдение,
нито да се занимава с четене или с ръкоделие, нито пък да извършва каквото и да било друго добро дело.


Петата добродетел е бдението. Бдението, придружено от разсъждение, очиства ума от разсеяност на
помислите, прави го лек и го въвежда в молитвата.


Шестата добродетел е Иисусовата молитва. Това е общо дело на човека с ангелите. Чрез тази молитва
хората скоро се приближават до ангелския начин на живот. Молитвата е източник на всяко добро дело и на
добродетелите и прогонват от човека мрака на страстите.


Седмата добродетел е смирението и смиреномъдрието. Сърдечното смирение без труд спасява стария,
болния, убогия, бедния и необразования човек. Заради него се прощават всички съгрешения. То изважда
човека от дълбоката греховна бездна. Чрез смиреномъдрието се разрушават всички вражески мрежи и
замисли. То вкоренява духовния живот и предпазва от падения.


Осмата добродетел е безмълвието, тоест отдалечаване от всяка житейска грижа и смущение или безответно
мълчание сред множество хора. Обуздалият и сдържащият езика си ще въздържи и цялото си тяло.
Въздържаният по отношение на езика ще избегне и всяко зло, произлизащо от него. Езикът е неудържимо
зло. Мнозина са паднали от острието на меч, но не така, както от своя език, тъй като езикът е двуостър меч,
невидимо заколващ душата и тялото на онези, които постоянно празнословят в суетни сборища.


Деветата добродетел е нестяжателността по отношение на вещите и крайната бедност.


Десетата добродетел е благоразумното разсъждение във всяко нещо. Защото липсата на разсъждение
довежда и доброто до зло и затова е недобра.
Без тези десет добродетели е невъзможно да се спасим.
Светите отци са ги разяснявали в различни обширни беседи, а тук е казано за тях накратко. Три от тези
добродетели - първо - постът, тоест благоразумното и постоянно въздържание, второ - непрестанното
упражняване в поучаване от Божественото Писание с благоразумно бдение, тоест според съвестта, силата и
бодростта на всекиго, и трето - разумната Иисусова молитва, тоест с внимаване на ума в думите на молитвата
и с вътрешно пазене на сърцето - тези три добродетели са основните, трябва да се извършат разумно -
пред лицето на Бога и заради Него, без каквото и да било лицемерие, човекоугодничество и тщеславие. В
противен случай извършващият ги не се различава по нищо от неизвършващия ги. По-добре е да оставим
онази добродетел, чрез която произволно високоумстваме. Награда се дава не толкова за трудовете, колкото
заради смирението.