Един мой приятел на име Пол получил автомобил като коледен подарък от брат си. На Бъдни вечер, когато Пол излязъл от офиса, заварил някакъв хлапак да се навърта около блестящата нова кола и да й се възхищава.
- Ваша ли е тази кола, господине? – попитал той.
Пол кимнал.
- Брат ми ми я подари за Коледа.
Момчето било поразено.
- Искате да кажете, че сте я получили от брат си,без да платите нито цент? О, Боже, бих искал…- и той се поколебал.
Пол, разбира се,знаел какво желаело момчето – да има такъв брат. Но онова, което младежът казал, разтърсило Пол до дън душа.
- Бих искал – продължило момчето, - да мога да бъда такъв брат.
Пол го погледнал изумен, след това импулсивно добавил:
- Искаш ли да те повозя в колата си?
- Да, разбира се.
След като се повозили малко, момчето се обърнало и с пламнал поглед казало:
- Господине, имате ли нещо против да ме закарате до вкъщи?
Пол леко се усмихнал. Помислил си, че знае какво всъщност иска младежът – да покаже на съседите си, че се прибира в къщи с голям автомобил. Но и този път моят приятел бил на погрешен път.
- Бихте ли спрели пред онези две стъпала? – запитало момчето.
Изтичало по стълбите и скоро след това Пол го чул да идва, но този път без да бърза. Носело на ръце недъгавото си братче. Оставило го на долното стъпало, след това го притиснало силно до гърдите си и посочило към колата.
- Ето я, Бъди, точно както ти казах горе. Виж, той не е похарчил нито цент за нея, защото това е подарък за Коледа от брат му. Някой ден и аз ще ти подаря една кола, същато като тази…Тогава сам ще видиш през прозорците всички коледни чудеса, за които се опитвам да ти разкажа.
Пол излязъл и пренесъл болното дете на предната седалка. По-големият му брат с блеснали очи се настанил до него и тримата се понесли в незабравимо празнично пътуване.
Тази година на Бъдни вечер Пол проумял какво е искал да каже Иисус с думите: “По-благословен е онзи, който дава…”
Дан Кларк
-
Пол кимнал.
- Брат ми ми я подари за Коледа.
Момчето било поразено.
- Искате да кажете, че сте я получили от брат си,без да платите нито цент? О, Боже, бих искал…- и той се поколебал.
Пол, разбира се,знаел какво желаело момчето – да има такъв брат. Но онова, което младежът казал, разтърсило Пол до дън душа.
- Бих искал – продължило момчето, - да мога да бъда такъв брат.
Пол го погледнал изумен, след това импулсивно добавил:
- Искаш ли да те повозя в колата си?
- Да, разбира се.
След като се повозили малко, момчето се обърнало и с пламнал поглед казало:
- Господине, имате ли нещо против да ме закарате до вкъщи?
Пол леко се усмихнал. Помислил си, че знае какво всъщност иска младежът – да покаже на съседите си, че се прибира в къщи с голям автомобил. Но и този път моят приятел бил на погрешен път.
- Бихте ли спрели пред онези две стъпала? – запитало момчето.
Изтичало по стълбите и скоро след това Пол го чул да идва, но този път без да бърза. Носело на ръце недъгавото си братче. Оставило го на долното стъпало, след това го притиснало силно до гърдите си и посочило към колата.
- Ето я, Бъди, точно както ти казах горе. Виж, той не е похарчил нито цент за нея, защото това е подарък за Коледа от брат му. Някой ден и аз ще ти подаря една кола, същато като тази…Тогава сам ще видиш през прозорците всички коледни чудеса, за които се опитвам да ти разкажа.
Пол излязъл и пренесъл болното дете на предната седалка. По-големият му брат с блеснали очи се настанил до него и тримата се понесли в незабравимо празнично пътуване.
Тази година на Бъдни вечер Пол проумял какво е искал да каже Иисус с думите: “По-благословен е онзи, който дава…”
Дан Кларк
-
Няма коментари:
Публикуване на коментар