Живот след смъртта

Тълкувание на притчата за богаташа и бедния Лазар

Автор Навпактски митр. Йеротей Влахос   

 

Когато човек изследва познатата Христова притча за богаташа и бедния Лазар, той може да забележи много неща, може да обърне внимание на  нейното социално измерение или дори да направи много нравствени и моралистични изводи. Но ние ще се спрем на въпросите, които имат връзка с живота след смъртта, тоест ще разгледаме есхатологичното съдържание на притчата.

Първо. Както се вижда от притчата, в нея не се говори за живота след Второто Христово Пришествие, а за живота на душата между смъртта на човека, тоест за времето от излизането на душата от тялото до Второто Христово Пришествие. Става въпрос за периода, който се нарича междинно състояние на душата. Други са Христовите слова, които се отнасят за Неговото Второ Пришествие, когато Той ще дойде, за да съди човеците, след като преди това се осъществи възкресението на телата и душите отново ще влязат в телата, за да се наслаждава човек на това, което е извършил през живота си.

Второ. Споменава се, че съществува смърт в живота на човека. Богаташът и бедният Лазар са умрели. Смъртта е отделяне на душата от тялото. Това състояние се нарича заспиване, защото смъртта е била заличена с Христовото Възкресение. Със Своите страдания, Кръст и Възкресение Христос онтологически е заличил смъртта и е дал възможност на човека да я преодолее чрез живот в Църквата. Това, че смъртта е заспиване, определено временно състояние, се вижда и от начина, по който светците умират, тъй като те имат своето упование в Христос, както става ясно от нетленните и чудотворни мощи.

Бог не е създал смъртта, а смъртта се е втъкала в природата, защото е плод на греха на човека и на отдалечаването му от Бога. Съществува телесна и душевна смърт. Душевната смърт е оттеглянето на Божията благодат от душата, а телесна смърт е отделянето на душата от тялото.

Всички хора вкусват страшната тайна на смъртта, тъй като всички наследяват тлението и смъртността, тоест раждаме се, за да умрем. Смъртта е най-сигурното и несъмнено събитие в нашия живот.  Дори съвременните философи-екзистенциалисти казват, че най-истинното събитие е „съществуването за смърт”. Въпреки че смъртта е най-сигурното събитие,  часът и денят на смъртта не са известни. Никой не знае кога ще умре. Важно е да живеем правилно, така че въпросът за смъртта да   ни води към вечния живот.

В текста от притчата се казва „имаше тъй също един сиромах”, както и „умря и богаташът, и го погребаха”. Смъртта е най-големият демократ, защото тя не прави никакви изключения.

Трето. След излизането й от тялото, душата на Лазар е била взета от ангели и отведена в Авраамовото лоно. Това означава, че съществуват ангели  - и естествено ангел-пазител на всеки човек, личен хранител -  които приемат душите на праведниците и ги отвеждат при Бога.

Обратно на това, в друга притча се казва, че демоните вземат душите на неразкаяните грешници. Неразумният богаташ чул глас от Бога: „безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?” (Лк. 12:20). Глаголът „поискат” предполага демоните, които изискват душата на грешния човек, за да я държат вечно. Следователно в ужасния час на смъртта, в който душата насила се отделя от хармонията с душата, се извършват страшни неща. Душите на светците ги приемат ангели, а душите на грешниците – демоните. В светоотеческото учение се говори за така наречените митарства, които са демоните, въздушните духове, които искат и се стремят вечно да задържат душите на всички хора. Разбира се, душите на светците, които са  се съединили с Христос и носят печата на Светия Дух, не могат да бъдат завладени от демоните.

Под митарства отците на Църквата имат предвид както омразата и войнствена ярост на демоните, така и съществуването  на страстите, които търсят задоволяване, но не могат да бъдат задоволени, тъй като тялото го няма. Именно това състояние задушава душата на човека, която усеща ужасна тревога. Това душевно мъчение прилича на пълна изолация в затвора на някой човек, без той да има възможност да спи, да се храни, да среща хора и т.н. Тогава действително цялото негово същество  и страстите се разяряват.

Фактът, че душите на човеците биват вземани както от ангелите, така и от демоните, има връзка с тяхното състояние. Както казват отците, ангелите и душите са ефирни по отношение на материалното тяло, но по отношение на Бога притежават нещо материално. Затова ангелите се наричат ефирни същества и не са напълно нематериални. Освен това душата е тварна, тоест сътворена от Бога. Тя е безсмъртна по благодат, защото безсмъртието е Божий дар за нея. Всичко тварно има начало и край. Като тварна душата има конкретно начало, но няма край, защото Бог така е пожелал.

Четвърто. Докато душата на Лазар отишла в Аврамовото лоно, а душата на богатия в ада, в притчата Христос казва, че Лазар е отишъл в Аврамовото лоно, а богаташът отишъл в ада. След това се споменава, че той „видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му” (ст. 23).

Това е много важно, защото означава, че въпреки отделянето на душата  от тялото - ипостаста-личността на човека не се унищожава. Разбира се, душата не е съществувала преди тялото, а е била създадена едновременно с тялото и освен това душата сама по себе си не конституира човека, нито тялото само по себе си конституира човека. Това се вижда от факта, че душата запазва съзнание и дори, както тълкуват светите отци, душата на човека осъзнава елементите на тялото, които са останали в земята или окончателно са се разпръснали и разтворили в  елементите, от които са били съставени. При Второто Пришествие чрез Божията благодат душата отново ще се съедини с елементите на тялото, ще бъде конституиран целият човек и тогава телата, както на праведниците, така и на неправедните, ще бъдат духовни, тоест няма да се нуждаят от храна, няма да бъдат ограничени от разстоянията и други ограничения. Възкресението е дар, който се дарява на всички хора, праведни и неправедни.

Трябва да се отбележи, че в тази притча Христос споменава името не на богаташа, а на бедния Лазар. Това показва, че, след като е живял с Бога, Лазар е личност в сотириологичен аспект, истинска ипостас, а богаташът, въпреки че е човек, не е такъв. Това означава, че истински човек е този, който притежава душа, тяло, но и Божията благодат в душата и тялото си. Докато човекът, който няма Светия Дух, е личност в онтологически аспект, но по отношение на Бога не е личност поради простата причина, че е станал роб на вещите. Вместо да бъде насочен към Бога, неговият ум е обърнат към материята и е станал неин роб.

Пето. В притчата се казва, че богаташът се намира в ада и е видял Авраам „и Лазаря в лоното му” (ст. 23). Под личността на Авраам се разбира Бога. Когато човек се намира в лоното на Бога, това означава, че той е в общение с Бога.

В лоното, зад гърдите, се намира сърцето на човека. Сърцето, което е източник на биологичния живот, е символ на любовта. Колкото по-голяма е любовта, толкова по-голямо е и знанието, защото то е тясно свързано с любовта.  Разбира се, тази любов конституира общението и единството. По този начин, когато някой се намира в лоното, това подчертава, че той е свързан с този, когото обича, че съществува единство между тях. Изразът, че Лазар се е намира в лоното на Авраам образно показва неговото общение с Бога, което се свързва с знанието и любовта. Когато говорим за богопознание, имаме предвид ”общение в битието”. Не става въпрос за интелектуално знание, а за знанието, което се свързва с любовта, със самия живот.

Изглежда  Лазар не се притеснява от ужасното мъчение на богаташа, не вижда ада, докато богаташът вижда славата на Рая. Действително този, който живее в нетварната Светлина, във величествено богосъзерцание, както казват отците, забравя за света. Светлината е толкова голяма, толкова заслепителна, че не позволява на никой да види нещо друго и по-различно. Това не означава, че светците не се молят за целия свят. Те молят и умоляват Бога, имайки по-близко общение с Него. Но те се намират в състояние, което не можем да проумеем. Само ако го изследваме чрез божествения опит на светците, тогава можем да го разберем.

Шесто. Лазар е в лоното Авраамово, а богаташът гори в ада. Разбира се, той умолява Авраам да изпрати Лазар да охлади езика му, защото, както характерно казва, „се мъча в тоя пламък” (ст. 24). Тук става въпрос за ада, а не за геената. Защото геената ще започне след Второто  Христово Пришествие и бъдещия Съд, докато душите на грешниците след напускането на тялото изпитват ада. Според учението на светите отци адът е духовно място, предвкусване на геената – именно когато човек изпитва изгарящата Божия енергия.

На събора във Ферара-Флоренция е имало дълго обсъждане на тези въпроси. Запазени са възгледите и учението на св. Марк Ефески, които са показателни. Огънят, в който богаташът гори, не е така нареченият очистителен огън на римокатолиците, през който преминават всички човешки души, не е бил тварен, а нетварен огън. Тоест и грешниците приемат лъчите на божествената Светлина, но тъй като са починали без покаяние, без да бъдат изцелени, те изпитват същата благодат или като светлина, или като огън.

Трябва още да се отбележи, че богаташът вижда Авраам и Лазар в неговото лоно, вижда славата на Авраам, не не е причастен на тази слава. За разлика от това, Лазар я вижда и е причастен на нея. Това е много важен момент, защото показва, че в другия живот всички ще видят  Бога, но праведниците ще бъдат в общение и причастни на Бога, докато грешниците нямат да бъдат в общение с Бога и причастни на Него. Характерен пример са Христовите думи за бъдещия Съд. Там всички ще видят Съдията, всички ще събеседват с Него, но едни ще се наслаждават на Неговата слава, а други ще изпитат изгарящата енергия на Божията благодат.

Седмо. Богаташът проявил загриженост към живеещите в света негови братя и помолил Авраам да изпрати Лазар да им проповядва покаяние. Следователно, въпреки отделянето на душата на човека от настоящия свят, е налице знание и общение, проявява се загриженост. Този факт заедно с други факти показва това, което казахме преди – че притчата за богаташа и Лазар не се отнася за живота след Второто Христово Пришествие, а за живота след смъртта до Второто Пришствие. Очевидно става въпрос за така нареченото междинно състояние на душите.

В сотириологичен аспект светците се грижат за света. Чрез Божията благодат те чуват нашите молитви и ги възнасят пред Бога. Затова и ние се молим на светците. Чрез празниците, които сме установили в тяхна памет, показваме, че те се свети, съединили са се с Бога, очакват и възкресение на телата, които още сега предвкусват встъплението на Бъдещия век благодарение на своето нетление. Ние също се грижим за починалите. Молим се на светците да молят Бога за нас, търсим техните молитви, а ние се молим на Бога всички починали да бъдат помилвани. Освен че е пример за общение между нас, това също е  израз и на нещо по-дълбоко.

Според учението на светите отци, когато човек навлезе в покаянието, в етапа на очистването, той непрестанно се развива. Съществува трайно усъвършенстване, както в така нареченото междинно състояние на душите, така и в живота след Второто Пришествие. Степените на духовния живот са очистване, просветление и обожение. Разбира се, те не трябва да се разглеждат като неизменни състояния, а като причастност на Божията благодат. Ако човек се подвизава, за да се очисти, тогава Божията благодат, която го очиства, се нарича очистителна енергия. Когато неговият ум е просветлен, това означава, че той приема Божията енергия, която го просветлява и се нарича просвещаваща. И когато е постигнал обожение, това става чрез Божията благодат, която се нарича обожаваща. Пътят е безкраен. Следователно тези, които са се покаяли преди душата да напусне тялото, напредват и стават по-възприемчиви за нетварната благодат. Затова извършваме панахидите и се молим за починалите. 

Но тези, които при излизането на душата от тялото  не са се покаяли, тъй като нямат духовно зрение, изпитват само изгарящата енергия на Бога, и, разбира се, никога няма да бъдат причастни на доброто. Но ние се молим за всички, защото не знаем тяхното вътрешно духовно състояние.

Осмо. В притчата се казва, че между мястото, където се е намирал Авраам, и ада, където се намирал богаташът, има „голяма бездна” и не е възможно да се премине през нея. Разбира се, не става въпрос за конкретно пространство, а, както споменахме по-рано, за конкретен начин на живот. Съществува ясна разлика между рая и ада като конкретни  начини на живот. Рай и ад съществуват не от гледна точка на Бога, а от човешка гледна точка. Бог изпраща Своята благодат на всички  хора, тъй като Той „оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни” ( Мат. 5:45). Ако Бог ни е дал заповед да обичаме всички хора, дори и враговете ни, и Той прави същото. Не е възможно Той да не обича грешниците. Но всеки човек чувства Божията любов по-различен начин в зависимост от своето духовно състояние.

Светлината има две свойства – да свети и да изгаря. Ако някой човек има нормално зрение, той чувства благотворното въздействие на слънчевата светлина и се радва на цялото творение. Но ако някой е лишен от зрение, тогава изпитва изгарящото свойство на светлината. Това ще стане и бъдещия живот, както и в живота на душата след излизането й от тялото. Бог ще обича и тези, които са в геената, но те няма да могат да чувстват тази любов като светлина. Те ще я усещат като огън, тъй като няма да имат духовни очи и духовно зрение. Нещо аналогично става и със светото Причастие. Всички могат да се причестят, като за подготвените и достойните Причастието е светлина и живот, докато за недостойно пристъпващите то е съд и осъждане.

Църквата представя това в изобразяването на Второто Пришествие. Там виждаме, че от Божия престол излиза светлина, в която се намират светците, а от същия престол извира и огнена река, в която се намират неразкаялите се грешници. Затова в Православната Църква отдаваме голямо значение на изцелението на човека. Църквата е духовна лечебница, която изцелява духовното зрение, което е идентично с ума. Той боледува и трябва да бъде излекуван. В това се състои цялото дело на Църквата.

Девето. На молбата на богаташа Авраам да изпрати Лазар на земята и да проповядва на братята му покаяние, Авраам не се отзовал, като оправдал това с думите, че ако хората не слушат Моисей и пророците, тогава „и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят” (ст. 31). Плътският човек не може да се покае, колкото и чудеса да види в живота си. Той живее в смъртоносен сън. Това е реалността. Ако свободата на човека не се активира, тогава не съществува покаяние. Всичко става чрез действието на Бога и съ-действието на човека.

При това на-великото дело в историята е въплъщението на Христос, Неговото Възкресение и основаването на Църквата, която е Тялото на възкръсналия Богочовек Христос. Ако човек не може да се вдъхнови от тази разтърсваща реалност, ако не може да се убеди от живота на толкова светци, които са членове на възкръсналото Христово Тяло, тогава той няма да се убеди и от най-голямото чудо.

Спасението и възраждането на човека не са въпрос на илюзионистки действия, а плод на свободното проявяване на неговата воля, плод на болка, подвиг и много пот. За съжаление, мнозина в нашата епоха намират задоволство в магическите и външни събития. Въпрос на вътрешна духовна чувствителност е човек да се увери в съществуването на друг живот; защото дори някой да възкръсне,  много вероятно е това да бъде разбрано като фантазия. Днес много се говори за така наречените преживявания след смъртта. Някои твърдят, че душата им напуснала тялото или е била на път да го напусне и впоследствие се завърнала в него. Те разказват за всички страшни неща, които се видели и срещнали.

В Православната Църква казваме, че е имало случаи, когато душата се върнала в тялото; тоест човек бива възкресен чрез силата на Христос. Това обаче са извънредни случаи, които не се случват на всеки. Има светци, които са имали подобни страшни преживявания, след като в личния си живот са  узнали какво е ад и рай, изпитали са пламъците на ада, видели са ангели и демони. Когато се завърнали в себе си, те живели в покаяние и проповядвали покаяние на другите.  Обаче ние казваме, че повечето от тези преживявания са или демонични, или плод на потиснати преживявания и желания, или са плод на въображението или дори последица от успокоителни или упоителни лекарства, които се дават на болните, за да не страдат в ужасното изпитание на техните болести. Наистина, необходимо е голяма проницателност, за да може човек да различава тези състояния дали произхождат от Бога, от дявола или от психически и соматични аномалии.

В Църквата ние не очакваме възкресения на светци или преживявания на такива състояния, за да повярваме, а притежаваме Свещеното Писание, житията на пророците, апостолите и светците, притежаваме техните слова и учения, както и техните мощи и вярваме, че има вечен живот. Понякога всеки от нас бива удостоен от Бога да изпита в сърцето си какво е ад и какво е рай.

Освен това пазим Христовите заповеди, за да се изцелим и така да разрешим различните екзистенциални, междуличностни, социални и екологични проблеми. Изпълняването на Божиите заповеди ни прави уравновесени хора.

Десето. В притчата за богаташа и Лазар се изтъква начинът, който трябва да приложим, за да се изцелим, и така след смъртта и след Второто Христово Пришествие да преживяваме Бога като светлина, а не като огън. Авраам казал на богаташа: „имат Моисея и пророците: нека ги слушат” (ст. 29). Трябва да спазваме закона и да слушаме пророците от всяка една епоха.

Пророк е този, който чрез Божията благодат вижда тайните на Бъдещия век и още сега вкусва Царството Божие. Такива пророци е имало както в Стария, така и в Новия Завет. Те са възприели Откровението, живели са Царството Божие, познали са неговите тайни и впоследствие са ги открили на хората.

Пророците, които са равни по значимост на истинските богослови и духовните отци, възраждат хората и ги водят към живот. Духовното наставничество се свързва и отъждествява с духовното възраждане на човека. В действителност човек не може да се възроди, ако не се свърже с някой обожен човек, с някой пророк.

И в нашата епоха има пророци, които проповядват покаяние, насочват ума ни към Бога и ни посочват друг начин на мислене и живот. Дори да не можем да срещнем такъв пророк, съществуват пророческите слова и като ги четем, можем да узнаем в какво се състои Царството Божие и какво трябва да правим, за да му се насладим.

Тези общи мисли, които са основните моменти на православната есхатология, са изложени тук накратко по един несложен начин.

Превод от гр. ез. К. Константинов / Двери БГ/