"Моята сестра е с диагноза "тежка депресия". Тя взема лекарство (мисля че литий) и се чувствува много по-добре... Казаха ми (един свещеник)... че душевните болести се причиняват от бесовете и че психолозите и психиатрите практикуват черна магия. ... Наистина ли сестра ми е попаднала в ръцете на магьосници? Защо лекарството й помага?"
Вашият въпрос е един от многото подобни, които сме получавали през изминалите години. Очевидно доста често се бърка връзката между явлението обладаност от бесовете и психическата болест, които са напълно различни по своята етиология [Етиология - мед. наука за причините на болестите], но понякога сходни в симптомите си. Бихме искали да предложим няколко прости наблюдения, за да помогнем на Вас и на останалите да разграничат сложните проблеми, заобикалящи тези две различни, но свързани помежду си прояви.
Най-напред обаче искам да кажа няколко думи относно практиката на медицинската психология и психиатрия. Нашият отговор на предишния въпрос (той е за лекарствата — бел. прев.) засяга тази тема отчасти. Но позволете ни да добавим, че Православната Църква не е "средновековна" (ако използуваме този термин неточно) в своите възгледи относно лекарствата и науката като цяло. Ето защо възгледът, че психологическите науки и тяхното медицинско приложение съставляват своего рода "черна магия" е несъвместим с просветения етос на Църквата. Докато определени предположения на различни психолози и психиатри за естеството на човека и целта на човешкия живот могат да бъдат критикувани, то не може да бъде поставяно под съмнение, че съветването и медицинската психология са ефективни средства в лечението на някои душевни болести и психически и емоционални разстройства.
Що се отнася до обладаността от бесовете, внимателното изследване на Свещ. Писание, творенията на св. отци и житията на светиите, също както и разглеждането на практическия опит на Църквата през нейния близо двехилядолетен живот, не оставя никакво съмнение, че хората могат да бъдат обладавани от бесовете и че в резултат на тази духовна болест, те започват да се държат странно, като се започне от озлобеност към другите и се стигне до открити прояви на физическо насилие. Обладаността от зли духове също се разкрива в определени отклонения в поведението, които напомнят симптомите на някои форми на шизофрения и други психически разстройства. Но Свещ. Писание, св. отци на Църквата и християнското свидетелство също така ясно доказват — за пореден път в съгласие със съвременната наука — че хората могат да страдат от емоционални и психически страдания, които са резултат не на обладаност, а на болест, стрес, травма и тези "физически" злини, които естествено ни заобикалят в този грехопаднал свят.
Също така е вярно, че когато сме сполетяни от психически разстройства, тогава изгубваме онази острота на ума, за която ние, православните, се молим всеки ден, и ставаме обект на яростната атака на злите духове и на онези, които работят против радостта и щастието, присъщи на борбата за християнско съвършенство. Когато страдаме от неуравновесеност в нашата среда, в нашето здраве и в нашите мисловни процеси, ние лесно ставаме жертви на объркания свят и на падналите духове, които му служат. (Религиозните образи, така всеобщи за различните шизофренни разстройства, често пъти причинявани от химически дисбаланс в мозъка, особено ярко илюстрират този факт.) Ето защо мнозина повърхностни или непредпазливи наблюдатели твърде прибързано приписват душевния или емоционален стрес на обладаност от бесовете. Всъщност, причината за демонското изкушение в такива случаи не е обладаност, а болестта, с която жертвата е заразена, била тя соматична или психична. Тези състояния са твърде различни от обладаността, макар понякога да водят до контакт с бесовете. Опитът на Църквата обаче може да ни помогне да направим разлика между двете явления; т.е. да направим разлика между етиологията на демоничните явления, свързани с душевните болести, и демоничните въздействия на обладаност.
Когато правим разлика между демоничните явления, причинени от обладаност, и тези, които произлизат от психически разстройства, имаме под ръка и някои логически оръжия. Първо, когато симптомите, наподобяващи обладаност, отминават при взимане на лекарство, съвсем очевидно е, че лекуваното разстройство е от физически, а не от духовен произход. (Оттук е и подобряването в състоянието на Вашата сестра след химическата интервенция в нейното заболяване.) По същия начин, когато симптомите, характерни за демонична обладаност, се поддават само на духовно лечение (молитва, пост, екзорцизъм и др. под.), тогава можем да заключим, че поне отчасти тези симптоми са от духовен, а не от физически произход. Естествено човек трябва да подхожда към тези неща предпазливо и като постоянно помни факта, че между психическите разстройства и податливостта към духовна болест, както вече посочихме, има едва доловимо и сложно взаимодействие.
Второ, възможно е, използвайки опита на Църквата, да разберем взаимовръзката между психическите и духовните измерения на психическите разстройства според тяхната сила. Например една депресия, причинена от телесно разстройство, химически дисбаланс или някакъв проблем в мисловния процес, дори и да има някакви последствия върху духовния живот, не може да доведе до богохулство, открита омраза и отчаяние относно духовното. И обратното, депресия, която има демонически произход, често пъти води до греховно отчаяние и е белязана с богохулство, пълно отвращение към духовното, омраза към духовните люде и Тайнствата на Църквата. Тази и други подобни разлики, могат да бъдат открити в примерите, извлечени от различни църковни творения — като се започне от псалмите на св. прор. и цар Давид и се стигне до житията на пустинните отци.
И най-накрая, Православната Църква учи, че между телесното здраве (включително здравото психическо състояние) и духовното здраве има определена връзка. Физическата болест наистина може да оказва влияние на духовния живот. И духовната болест може на свой ред да влияе на тялото. Като знаем това, прекалено опростенческо (и подвеждащо) е да твърдим, че всички белези на душевна или духовна болест са резултат на демонична обладаност или че физическата или умствена болест не произвежда съответен недостиг в духовния живот, въздействувайки върху цялостната личност. Нещо повече — както вече изтъкнахме, да пренебрегнем въпроса за етиологията или причината за някои общи симптоми, наблюдавани както у тези, които страдат от психически или емоционални разстройства, така и у онези, които страдат от обладаност от бесовете, е пагубно и несъвместимо със свидетелството на Църквата. И най-сетне, да се прави асоциация между терапевтичната практика на психологията и психиатрията, които са ни дадени от Бога за облекчаване на човешките страдания, и черната магия и окултизма — злини, които съвсем ясно влияят на душата на вярващия — е равносилно с това, да бъде хулен етосът на Църквата и мъдростта на нейното свидетелство.
Публикувано в списание "Православно предание" (Orthodox Tradition), издание на Центъра за традиционалистични православни изследвания в Етна, Калифорния, ръководен от Негово Преосвещенство Етнийския архиепископ ХризостомПревод от английски език. "Orthodox Tradition", № 2-3/2000, pp. 26-28.Препечатано от "Православна беседа"
Най-напред обаче искам да кажа няколко думи относно практиката на медицинската психология и психиатрия. Нашият отговор на предишния въпрос (той е за лекарствата — бел. прев.) засяга тази тема отчасти. Но позволете ни да добавим, че Православната Църква не е "средновековна" (ако използуваме този термин неточно) в своите възгледи относно лекарствата и науката като цяло. Ето защо възгледът, че психологическите науки и тяхното медицинско приложение съставляват своего рода "черна магия" е несъвместим с просветения етос на Църквата. Докато определени предположения на различни психолози и психиатри за естеството на човека и целта на човешкия живот могат да бъдат критикувани, то не може да бъде поставяно под съмнение, че съветването и медицинската психология са ефективни средства в лечението на някои душевни болести и психически и емоционални разстройства.
Що се отнася до обладаността от бесовете, внимателното изследване на Свещ. Писание, творенията на св. отци и житията на светиите, също както и разглеждането на практическия опит на Църквата през нейния близо двехилядолетен живот, не оставя никакво съмнение, че хората могат да бъдат обладавани от бесовете и че в резултат на тази духовна болест, те започват да се държат странно, като се започне от озлобеност към другите и се стигне до открити прояви на физическо насилие. Обладаността от зли духове също се разкрива в определени отклонения в поведението, които напомнят симптомите на някои форми на шизофрения и други психически разстройства. Но Свещ. Писание, св. отци на Църквата и християнското свидетелство също така ясно доказват — за пореден път в съгласие със съвременната наука — че хората могат да страдат от емоционални и психически страдания, които са резултат не на обладаност, а на болест, стрес, травма и тези "физически" злини, които естествено ни заобикалят в този грехопаднал свят.
Също така е вярно, че когато сме сполетяни от психически разстройства, тогава изгубваме онази острота на ума, за която ние, православните, се молим всеки ден, и ставаме обект на яростната атака на злите духове и на онези, които работят против радостта и щастието, присъщи на борбата за християнско съвършенство. Когато страдаме от неуравновесеност в нашата среда, в нашето здраве и в нашите мисловни процеси, ние лесно ставаме жертви на объркания свят и на падналите духове, които му служат. (Религиозните образи, така всеобщи за различните шизофренни разстройства, често пъти причинявани от химически дисбаланс в мозъка, особено ярко илюстрират този факт.) Ето защо мнозина повърхностни или непредпазливи наблюдатели твърде прибързано приписват душевния или емоционален стрес на обладаност от бесовете. Всъщност, причината за демонското изкушение в такива случаи не е обладаност, а болестта, с която жертвата е заразена, била тя соматична или психична. Тези състояния са твърде различни от обладаността, макар понякога да водят до контакт с бесовете. Опитът на Църквата обаче може да ни помогне да направим разлика между двете явления; т.е. да направим разлика между етиологията на демоничните явления, свързани с душевните болести, и демоничните въздействия на обладаност.
Когато правим разлика между демоничните явления, причинени от обладаност, и тези, които произлизат от психически разстройства, имаме под ръка и някои логически оръжия. Първо, когато симптомите, наподобяващи обладаност, отминават при взимане на лекарство, съвсем очевидно е, че лекуваното разстройство е от физически, а не от духовен произход. (Оттук е и подобряването в състоянието на Вашата сестра след химическата интервенция в нейното заболяване.) По същия начин, когато симптомите, характерни за демонична обладаност, се поддават само на духовно лечение (молитва, пост, екзорцизъм и др. под.), тогава можем да заключим, че поне отчасти тези симптоми са от духовен, а не от физически произход. Естествено човек трябва да подхожда към тези неща предпазливо и като постоянно помни факта, че между психическите разстройства и податливостта към духовна болест, както вече посочихме, има едва доловимо и сложно взаимодействие.
Второ, възможно е, използвайки опита на Църквата, да разберем взаимовръзката между психическите и духовните измерения на психическите разстройства според тяхната сила. Например една депресия, причинена от телесно разстройство, химически дисбаланс или някакъв проблем в мисловния процес, дори и да има някакви последствия върху духовния живот, не може да доведе до богохулство, открита омраза и отчаяние относно духовното. И обратното, депресия, която има демонически произход, често пъти води до греховно отчаяние и е белязана с богохулство, пълно отвращение към духовното, омраза към духовните люде и Тайнствата на Църквата. Тази и други подобни разлики, могат да бъдат открити в примерите, извлечени от различни църковни творения — като се започне от псалмите на св. прор. и цар Давид и се стигне до житията на пустинните отци.
И най-накрая, Православната Църква учи, че между телесното здраве (включително здравото психическо състояние) и духовното здраве има определена връзка. Физическата болест наистина може да оказва влияние на духовния живот. И духовната болест може на свой ред да влияе на тялото. Като знаем това, прекалено опростенческо (и подвеждащо) е да твърдим, че всички белези на душевна или духовна болест са резултат на демонична обладаност или че физическата или умствена болест не произвежда съответен недостиг в духовния живот, въздействувайки върху цялостната личност. Нещо повече — както вече изтъкнахме, да пренебрегнем въпроса за етиологията или причината за някои общи симптоми, наблюдавани както у тези, които страдат от психически или емоционални разстройства, така и у онези, които страдат от обладаност от бесовете, е пагубно и несъвместимо със свидетелството на Църквата. И най-сетне, да се прави асоциация между терапевтичната практика на психологията и психиатрията, които са ни дадени от Бога за облекчаване на човешките страдания, и черната магия и окултизма — злини, които съвсем ясно влияят на душата на вярващия — е равносилно с това, да бъде хулен етосът на Църквата и мъдростта на нейното свидетелство.
Публикувано в списание "Православно предание" (Orthodox Tradition), издание на Центъра за традиционалистични православни изследвания в Етна, Калифорния, ръководен от Негово Преосвещенство Етнийския архиепископ ХризостомПревод от английски език. "Orthodox Tradition", № 2-3/2000, pp. 26-28.Препечатано от "Православна беседа"
Демоните вземат повод от всичките страсти, които лежат в душата ни, и създават в нас страстни помисли. След това, нападайки чрез тях ума, принуждават го да изпадне в съгласие за грях. След като го победят в това, въвеждат го в мислен грях, а след извършването му, като пленник го водят към самото дело. Най-сетне, като опустошат душата чрез помислите, те се отдалечават заедно с тях. В ума остава само идолът, т.е. мисления образ на греха, за който Господ казва: "И тъй, кога видите да стои на свето място "мерзостта на запустението" (Мат. 24:15). Читателят да разбира, че това свято място и храм Божий е човешкият ум, в който демоните, след като опустошат душата със страстните помисли, са поставили греховния идол. Казаното от Господа се е сбъднало и исторически, както го е описал Йосиф Флавий. Някои впрочем казват, че същото ще бъде и при Антихриста. Св. Максим ИЗповедник
ОтговорИзтриване