“Всъщност изборът като такъв въобще не е бил възможен за първия грешник, защото злото още не съществувало като идеална възможност. Ако обаче това е бил избор, този избор не е бил между добро и зло, а само между Бога и самия себе си, между служение и леност.И именно в този смисъл св. Атанасий тълкува грехопадението и първородния грях в своя труд Против езичниците. Призванието на първия човек, вродено в неговата същинска природа, е да обича Бога със синовна преданост и да Му служи в света, на който човекът е определен да бъде пророк, свещеник и цар. Без съмнение да се следва Бога включва пълно предаване в Божиите ръце.Това още не е жертва. Невинният човек няма нищо, което да жертва, защото всичко, което притежава идва от благодатта на Бога. Тук има нещо по-дълбоко от сластолюбива привързаност към света. Това е по-скоро трагедия на погрешно напътстваната любов. Според св. Атанасий Велики, човешкото падение се състои именно във факта, че човек ограничава себе си до самия себе си; че човек, така да се каже ,се влюбва в себе си. Чрез това съсредеточаване върху себе си човек се отделя от Бога и разрушава духовния и свободен контакт, който е има с Бога. Това е нещо като делириум, себевлюбена вманяченост, духовен нарцисизъм. И чрез това човек се отделя от Бога и скоро забелязва своето въвличане във външното космическо течение. Може да се каже, че то е деспиритуализиране/ лишаване от духовно основание/ на човешкото съществуване. Всичко останало – смъртта и разлагането на човешката структура – е дошло като резултат. Във всеки случай, грехопадението най-напред е осъществено в царството на духа, така както то е вече реализирано в ангелския свят. Смисълът на първородния грях е един и същ навсякъде – себевлюбване, гордост и суета.Всичко останало е е само проекция на духовната катастрофа в различни области на човешката структура.”
Протойерей Георги Флоровски “Творение и изкупление” , С. 2008
Няма коментари:
Публикуване на коментар