ЗАБРАВЕНИ РОДИТЕЛИ

                Писмо:От няколко години майка ми е сериозно болна, но сестра ми се държи лошо с нея.Рядко идва да я вижда, а когато идва все бърза.Майка почти никога нищо не казва, но виждам, че и е много мъчно. Племенникът ми  започна да се държи много лошо със сестра ми – ругае е, понякога не се прибира и  непрекъснато иска пари.Мъчно ми е за нея, защото ние двете отгледахме това момче без баща, но все по-често си мисля ,че това страдание й се изпрати, за да разбере по-добре чувствата, които майка ми изпитва.Мога ли да поговоря с нея и какво мога да й кажа?
                Отговор: Това е много типичен патерн=модел, образец , върху който най-често работят семейните терапевти от известната Миланска школа.,т.е когато има някакъв конфликт в семейството, те търсят и отстраняват конфликта в семейството на родителите.Когато този конфликт бъде отстранен, почти автоматично се отстранява  и конфликта в терапевтираното семейство.Това е един известен механизъм  в човешките  взаимоотношения.
                За вас, обаче, не е подходящо да влезете в ролята на психотерапевт. Една от причините е, че сестра ви в момента е много уязвена и измъчена от собственото си страдание и трудно би могла да понесе и чувството за вина към майка ви.
                Аз ви благодаря за писмото, защото то е повод, за да поговорим за  синовния дълг.Звучи доста старомодно и архаично, но не сте ли си задавали въпроса защо рядко се говори на тази тема,макар чувството за вина към родителя  и неразрешени конфликти да са честа причина за много психични  разстройства.Оказва се, че много трудно е да понесем и да признаем вината към нашите родители.Често тя е толкова мъчителна, че ти се иска по-скоро да умреш, отколкото да го признаеш.Някой си спомня как отвежда   майка си до старческия дом,  друг си спомня  неупрекващия поглед на умиращия си баща, когато е бързал за спешно съвещание, трети как се е срамувал от склерозиралия си родител и  в миг на просветление  иска нещата да се върнат, но родителят вече го няма, за да му поискаш прошка.
                Спомням си какво  сподели с мен преди време една моя позната:”Имах много проблеми със сина ми.Той се държеше ужасно с мен, дори посегна да ме удари.На път за работата влязох в една малка църквичка да се помоля, защото  ми беше ужасно тежко на душата.Много плаках, а на излизане свещеникът съвсем кротко ме попита защо плача. Започнах обстойно да му разказвам проблема с моя син, но изведнъж той рязко ме прекъсна  и ме попита “А ти как се държиш с майка си?” Чак тогава си спомних, че аз се държах напоследък доста грубо с нея , дори й затворих телефона, Тя беше вдовица и сама се бе грижила за мен и брат ми.Тогава той продължи:”Сега ще отидеш в първата поща и ще й изпратиш следната телеграма:”Мамо прости ми, много те обичам и цял живот ще се грижа за теб!” Ако ти не  промениш отношението си към майка си, Божият гняв и възмездие ще остане върху твоето дете.”Аз веднага се затичах в първата поща  и изпратих телеграма със същото съдържание. Момичето, което прие телеграмата се разплака и тогава се дадох сметка колко много деца и колко много родители живеят без прошка помежду си.А когато вечерта се прибрах у дома моят син ме чакаше усмихнат и ми беше купил сладолед.”
                Това са онези  неизменни закони в човешкото общуване, които  сам Творецът е заложил в нашата съвест, а когато ние ги престъпваме влизаме в ролята на бунтовници, които нямат никакви шансове, освен да  положат оръжията.
                Зная, че много  от вас ще ми възразят, че има  родители , които не заслужават нашата обич, но може би тъкмо поради тази причина Господ е дал заповедта не да обичаме, а “почитай”.Една моя пациентка, която  се беше излекувала от  рак на гърлото ,  преди да се разболее  е изпитвала ужасни чувства към майка си. Майка  й от малка я беше оставила на отглеждане при баба й, а в редките случаи , при които с радост е отивала при  майка си, почти винаги  я сварвала с различни мъже.“Мразех майка си, но когато се разболях целият ми живот премина като на лента.Изведнъж ми стана много  мъчно за нея и помолих да я повикат.Разказа й за чувствата, които съм изпитвала към нея и я молих за прошка.Двете плачехме дълго прегърнати. В една книга прочетох, че ракът се стряска само пред истинската любов, а символ на истинската любов е сърцето, затова сърцето е единственият орган, който не може да бъде поразен от рака. Оздравях и моята майка е до мен.”
                Това не е приказка с добър край.Това е реалността и възможностите, които животът предоставя стига  само да пожелаем да се променим, стига само да пожелаем да потъпчем собственото “его”, което ни  затваря в капана на обреченост.
`              Днес повечето недоразумения между деца и родители  наивно се извиняват с различия в поколенията.Но дали някой се е замислял в какво точно са различията.Има една мярка за истинност, а тя е:нещото, в което всички, всякога и навсякъде са  приемали за истина, за норма. Родителската благословия е една норма, която присъствува у почти всички народи. Човек  рано или късно  се сеща, ако той е пропътувал своя живот без родителска благословия.За всичко това му напомнят раните от много неудачи, шумни и обилни трапези, на които като че ли  все още някой си очаквал, а този някой  е стоял сам,  далеч от теб , много често необвиняващ, ..забравеният родител. А в това време привидно щастливи, преуспяващи и доволни  ние сме стояли вътрешно разпокъсани, объркани, тревожни, без да има един лекар, който да ни каже, че началото на нашата терапията започва с прошката.И може би тогава с душата ще оздравее и тялото.Само преди едно поколение хората дълбоко са вярвали, че най-големите бедствия и страдания  на тая земя идват от бунта  срещу родителя.А колко кратък е пътят към нашия успех. Той ,обаче, задължително преминава през думичката” прости”.