Писмо на човек, посягащ на живота си

ЛЪЖЛИВОТО ПРИЯТЕЛСТВО
ОБИЧАЙ СЕБЕ СИ,ПРИЯТЕЛИТЕ СИ,ЗА ДА ОБИЧАШ И НЕПРИЯТЕЛИТЕ СИ...!
/писмо на човек ,посягащ на живота си/
"Колко малко е сред нас правилната, идеалната любов между приятели.
В повечето случаи приятелството не е основано на сродност в душите, на познание и почит, а на себична симпатия и на себично сметкаджийство.

Изслушайте това писмо, което ще ви послужи като най-добро доказателство за това за което говоря, и като най-вярна илюстрация на лъжовната приятелска любов. Това писмо, което получих преди два дни, гласи:

- "Исках да дойда при Вас, да се изповядам лично на Вас и търся Вашата благословия за решението, пред което стоя. За благословия! Простете ми цинизма, който е изпълнил моята душа от дъното до върха. Аз стоя пред самоубийство. За това не трябва нито благословия, нито разрешение, нали? В действителност целият свят ми даде разрешение за това – отвращението, което се влива в мен, към всички и всичко. На мен всички хора са ми отвратителни, отвратителни до смърт, и ето сега дишам по-свободно, откакто реших твърдо да умра и поне в смъртта да намеря защита и мир от най-отвратителните за мен творения на земята – хората. Чудите се, знам, защото това, което пиша стои в пълна контрадикция спрямо онова, което Ви говорих лично.

Аз Ви говорих, че имам приятели, които ценя и обичам. Говорил съм Ви зло за другите хора, но за приятелите нищо друго, освен похвали. Всичко е било лъжа, сега смея наистина да Ви го кажа. И тогава, когато пред Вас съм низал похвала след похвала за приятелите, аз съм ги презирал, както и сега ги презирам, както презирам и целия свят.

На изгодата е било основано цялото ми приятелство. Тази изгода е била чисто материална, без нищо морално и духовно. Ние сме били като някакъв клуб. Не можеше да мине нито ден, без да се съберем. Ето, вече 12 години! Но никога, нито един ден – това е онова, което искам да Ви изповядам – за нищо друго не се е говорело между нас, освен за новини, и интриги, и взаимни гадни услуги, явни, или скрити. Ние никога не сме се притеснявали за средства, никой от нас не искаше да знае за морал и милосърдие. По този начин ние натрупахме богатство, положение и добихме едно реноме, което всеки ден вещо поддържахме с приказки по новините и с взаимни похвали по събранията.

Някои от нас са държавни чиновници, те бързо добиваха класа след класа; някои са търговци: те бързо добиваха книжа след книжа. Някои са народни представители: те получаваха, каквото си искаха. Създадохме си връзки навсякъде: с министерства, с новинари, с войската, с банки, с франкмасони. Вече по план се разпределяхме по разни кафенета, за да чуем какво се говори за нас, и да поговорим един за други нещо похвално. Изпращахме своите жени по къщи и по забави със специална заръка да шпионират целия свят и да ни хвалят, говорейки за нашата работливост, за нашия патриотизъм.

Когато започна войната, ние вдигахме най-много шум, но никой от нас не отиде там, където има опасност да загине. След войната се намерихме отново, всички по-здрави и по-богати, отколкото бяхме преди това. И целият свят продължаваше да ни смята за честни и патриотични хора.

Ние дотолкова се отдалечихме по този лъжлив път, че връщане за нас е съвсем невъзможно. Моите приятели ми станаха толкова отвратителни заради това, че бяха готови да ми помогнат в моите мръсни амбиции и желания. Всеки от нас се е надпреварвал с останалите в уменията за интриги и лъжи. За нас стана невъзможно да говорим за каквито и да било идеали, за нищо духовно, хуманно, общочовешко. Само изгода, и изгода! Никога за Бог, нищо за душата, нито за помощ на ближния! Никога в църква! В действителност никой от нас не вярва в Бога. Някога вярвах в Бог и в душата. Сега не. Сега, когато стоя пред самоубийство, аз не вярвам в Него.

Ах, всички хора са гадни, но от моите приятели няма нищо по-гадно! И червеите, които пълзят по боклука, не са ми толкова неприятни, колкото моите приятели. Всички те подтискаха моята душа, тъй, както и аз им помагах да подтиснат своите. Бих искал да отида на още една среща. Викат ме непрестанно. Забелязали са моето отсъствие. "Болен съм" – лъгах ги. Бих искал да отида да им кажа истината в очите преди да умра. Не знам дали да го направя. Колебая се. Бих ги заплюл, бих ги сгазил! Направиха ме сит и богат, но ме въведоха в един пъкъл от лъжи, само лъжи, та не мога да дишам. Имам голям търбух, но нямам душа. И моите жена и деца – всички са отровени, както и аз. Всичко е изгубено. Аз проиграх живота си.

Ако наистина намеря нещо след смъртта, което Вие наричате Бог, и ако бъда съден, ще кажа истината: наядох се, напих се, накрадох се, належах се. Това е целият ми живот. Усещам неистова нужда да кажа истината на някого, преди смъртта си. Мислех да кажа това на тях, подлеците. Но се колебая. Трудно бих имал кураж. Избрах Вас. Пък и на Вас, ето, само така, писмено. Ако можете отвръщайте и други от такъв живот. А мен презрете и забравете. "
Нищо не може по-изчерпателно от това писмо да ви каже какво значи любов без почит. По-добре е човек да живее без приятели, отколкото с приятели, които не може да почита. Живот с приятели, които човек не може да почита, това е пързаляне по поледица, която води в пропаст. На поледицата децата се хващат за ръце и се влекат едно друго, за да се пързалят по-бързи и по-лесно. И приятелството без почит е такова пързаляне по леда, което никога не завършва по друг начин, освен с пропадане.Така и любовта към приятелите си, ако не е основана на почит, както и познание, бързо се превръща в презрение и отвращение. "
Св.Николай Велимирович