Писмо:Кажете, има ли според вас “зли очи”? Имам една приятелка, която е завистлив човек. Винаги, след като ходя при нея, ми се случват лоши неща. От друга страна ми е жал за нея, защото е самотна, децата й са в чужбина.
Познавах един човек,който управляваше не малко хора в една успяваща компания. Направи ми впечатление,че подборът на кадри е доста добър и полюбопитствувах какви са неговите критерии. Бях учудена, когато разбрах, че той има само един единствен критерии:”Никога не правя изключение да взимам в моята компания завистлив човек!” Това доста ме шокира, още повече, че на това качество не се обръща специално внимание в подбора, то някак се губи в едно по-широко понятие – лоялност, или по-просто казано: собственикът на фирма иска да знае дали неговият работник няма да го измами. Но истина е, че ядрото на лоялността е отсъствието на завист - един порок, който почти вече не забелязваме, т.е приели сме го за нещо нормално. Ние дори не се замисляме колко злини на човека и като цяло на човечеството е причинило това зло. Човешката история започва с този грях - Каин убива брат си Авел, поради завист.Тероризмът е също завист.
В древност един гръцки император пожелал да разбере кой грях и по-тежък :завистта или сребролюбието.Повикал при себе си двама души, единият страдал от завист, а другият – от сребролюбие.Тогава той им казал:”Нека всеки от вас да ми поиска някакъв дар и аз ще му го дам с радост, но при едно условие: този, който втори поиска ще получи дар двойно по-голям от този на първия. Никой от двамата не пожелал да поиска пръв и спорели.Накрая господарят решил да прекрати спора, като приканил завистника пръв да поиска подарък. И едва ли можем да си представим какъв подарък поискал? Той поискал да му извадят едното око, с надеждата, че на неговия съперник ще извадят и двете. Този разказ изглежда хиперболизиран, но и у нас, сред шопите, имат една поговорка:”Не е важно на мен да ми е добре, важното е на Вуте да му е зле”.
Думата завист произхожда от лат.invidia =мъка, породена от чуждото щастие. Пиер Дако определя завистта по следния начин:”Завистта е нещо като омраза, затаена, глуха, породена от чуждите предимства. Много често завистта е резултат от чувство за малоценност или унижение.В такъв случай завистникът разпространява клевети и прави най-долни намеци за другите.”
Считам, че едно общество, което не санкционира завистта, а тъкмо обратното я толерира и мултиплицира с методите на медиини клевети е дълбоко аморално. Но нашата задача е не да се занимаваме с политика, а доколкото е възможно да придобием един инструментариум, с помощта на който да избегнем “злите очи” на завистника. “Зли очи” наистина съществуват, щом това понятие е залегнало в пословиците и поговорките. Езикознанието казва, че последните носят в синтетичен вид знанието и опитността на човечеството. “Злите очи” са енергията на завистливия човек, която всеки един от нас е изпитал.
Как да избегнем завистливия? Преди всичко трябва да имаме знание , че завистта е болест на душата и то много трудно лечима, която най-често се проявява и в соматични заболявания Нима не е известно, че в моменти на завист и гняв се получават спазми на съдовете, мускулите, нервните окончания? Завистникът е в истинския смисъл на думата болен човек, и воден от тази страст не рядко той е обладан от нея до степен, че се стеснява съзнанието му и в това състояние той може да извърши престъпление. Да си припомним онова момиче, почти дете, което уби своята съученичка от завист, че тя е по-красива.
Кое е най-адаптивното поведение спрямо завистника? Ако е възможно да избягваме компанията и средата на такъв човек. Нашите успехи винаги ще разпалват неговата страст. Не бива да забравяме, че нашата благотворителност спрямо него го раздразва, озлобява. За разлика от зверовете, които те нападат, когато са гладни или ги раздразниш, завистливият често постъпва със своя благодетел коварно, като с враг. Завистливият става още по-свиреп, когато му правиш услуги.
Как да разпознаем завистливия? Той никога не вижда добрите качества, успехите на един човек. Той настървено търси неговите лоши страни, слабости и всячески се опитва да ги изобличи, да ги покаже наяве.Какво ли можем да мислим за един човек или за една медия, която се занимава с такива неща? Вече цитирах Пиер Дако: или това е чувство за малоценност, или това са хора унижавани. Това знание ни е нужно не за да дирим завистливия, а да бъдем по-снизходителни към него. Още повече, че в някаква мярка ние също носим завистника в себе си.
Колкото и вреда той да причинява на околните, най-голямата вреда причинява на себе си. Но за бъдем неуязвими от явните и тайни стрели на завистника, има един духовен закон:древните са знаели, че завистта е онова зло, което ако го носим в себе си се връща като бумеранг.Тогава, да започнем от себе си! Може би все пак на някого и за нещо завиждаме, за да се докосват стрелите на завистливия до нас.
От опит зная, че темата за завистта много рядко се дискутира с децата, било в семейството или в училище, поради това, че самите ние нямаме дълбоко себепознание за тази ужасна язва.Употребявайки този израз, мисля че не пресилвам, когато употребявам тази дума.В големите психози - щизофренията и манийно-депресивни психоза, много често наблюдаваме завистта като генератор на психотичната продукция – налудните идеи, манията за величие и т.н. Нали сте чули да казват ”ще полудее от завист”. Когато психиката не може да издържи разяждащия червей на завистта, тогава идва болестта като защита.
Профилактиката трябва да започне от детството.
Няма коментари:
Публикуване на коментар