Григорий Цамблак пише тази си творба в края на XIV век, по време на игуменстването си в сръбския Дечански манастир. Тя е свързана с утвърждаването на владетелския авторитет на крал Стефан Урош ІІІ. Владетелят-светец е безусловно идеализиран - той е мъченик, ослепен от баща си по подбуда на Дявола. По-късно, благодарение на голямата си вяра в Бога и помощта на свети Николай Чудотворец, възвръща зрението си; управлява благочестиво; бори се против ересите; грижи се за прокажените и им дарява болница, строи манастир, в който е погребан след смъртта си. Мощите му извършва чудуса.
В житието Стефан Дечански казва на баща си крал Милутин: “...татко, и двамата трябва да благодарим на Оня, който искаше теб да спаси чрез служене на царството, а мене чрез лишаване от зрение да ме сподоби с милост”. Именно тези думи вменяват авторовата идея, че агиографският герой е ослепен по Божия промисъл, за да бъде изпитана вярата му, но и за да бъде сподобен после с “още по-светли очи”, т. е. да стане по-близък до Бога, истински проводник на божията благодат (за исихастите, какъвто е и Цамблак, светлината и божията благодат са важни топоси!).
Съвременният човек трудно може да се представи как можеш да ослепиш собствения си син, а той да изрече към теб такива думи.Но дълбокият духовен смисъл е в безразсъдъчното упование в Божия промисъл, в незлобието дори когато ти се струва, че си претърпял крайна несправедливост. Никой не може да каже, че познава себе си, докато не претърпи несправедливост от най-близък и скъп човек .
Григорий Цамблак пише тази си творба в края на XIV век, по време на игуменстването си в сръбския Дечански манастир. Тя е свързана с утвърждаването на владетелския авторитет на крал Стефан Урош ІІІ. Владетелят-светец е безусловно идеализиран - той е мъченик, ослепен от баща си по подбуда на Дявола. По-късно, благодарение на голямата си вяра в Бога и помощта на свети Николай Чудотворец, възвръща зрението си; управлява благочестиво; бори се против ересите; грижи се за прокажените и им дарява болница, строи манастир, в който е погребан след смъртта си. Мощите му извършва чудуса.
ОтговорИзтриванеВ житието Стефан Дечански казва на баща си крал Милутин: “...татко, и двамата трябва да благодарим на Оня, който искаше теб да спаси чрез служене на царството, а мене чрез лишаване от зрение да ме сподоби с милост”. Именно тези думи вменяват авторовата идея, че агиографският герой е ослепен по Божия промисъл, за да бъде изпитана вярата му, но и за да бъде сподобен после с “още по-светли очи”, т. е. да стане по-близък до Бога, истински проводник на божията благодат (за исихастите, какъвто е и Цамблак, светлината и божията благодат са важни топоси!).
Съвременният човек трудно може да се представи как можеш да ослепиш собствения си син, а той да изрече към теб такива думи.Но дълбокият духовен смисъл е в безразсъдъчното упование в Божия промисъл, в незлобието дори когато ти се струва, че си претърпял крайна несправедливост. Никой не може да каже, че познава себе си, докато не претърпи несправедливост от най-близък и скъп човек .
ОтговорИзтриване