| Константин Каварнос
В традиционната иконографска сцена Успението е описано по следния начин: По една сграда от двете страни на иконата. В средата на преден план е изписана Света Богородица, легнала на легло, заспала с кръстосани на гърдите ръце. До главата на Богородица наведен стои свети апостол Петър. В ръцете му има кадилница. На противоположната страна е застанал свети апостол Павел. Той наведен гледа Света Богородица и е протегнал дясната си ръка към нея с жест, който изразява голяма почит. Скръб се чете на лицата и на двамата.
До всеки от двамата апостоли има по още пет апостола с лица, изразяващи тъга. Зад леглото в средата се намира Христос в мандорла на славата. Той е заобиколен от ангели. Малко по-далеч са изписани светиите - архиереи в богослужебни одежди. В левия край - жени, които плачат. Христос държи в двете си ръце душата на майка Си под формата на пеленаче. Той и Света Богородица (и тялото, и душата) са представени с ореоли. Ангелите също. Апостолите и архиереите са представени без ореоли, за да се подчертаят лицата на Света Богородица и на Спасителя. Поради същата причина ореолите и одеждите на ангелите са нарисувани в бледи цветове.
Архиереите, които разпознаваме благодарение на големите кръстове на одеждите им, държат отворени Евангелия. Имената им не са написани. Според Дионисий от Фурна това са свети Дионисий Ареопагит, Йеротей и Тимотей. Контоглу добавя и св. Яков.
Относно представянето на душата на Света Богородица като пеленаче трябва да се каже, че подобно изображение символизира факта, че когато е починала, духът й се е родил за нов небесен живот. В някои стари икони светите апостоли носят леглото, на което лежи Богородица, което подсказва за погребална процесия. По този начин ги срещаме примерно във фреска от ХІV век в Дечани, Сърбия.
Понякога на преден план се появява човек с отсечени от ангела ръце. Според Леонид Успенски, това е един фанатичен евреин, който се осмелил да се докосне до леглото на Света Богородица. Той добавя също, че този детайл е “апокриф”. Контоглу предлага едно друго обяснение. Той казва, че изписаният пред леглото човек бил набожен евреин на име Jehonias, който бил наказан от ангелите, защото искал да обърне тялото. Този елемент не само че е лишен от важност, но и разсейва и отвлича вниманието от Христос и света Богородица и от другите светци. Не се среща в иконите от византийския период. Контоглу също не е използвал този елемент.
Надписът на иконата е “Успение на Пресвета Богородица”. Иконата на Успение не се основава на писания, тъй като такива липсват, а на Светото Предание. В съгласие е и с химнографията на Църквата, най-вече с това, което се пее на 15 август и в 14-те дни, които предхождат тази дата. Там се казва, че Апостолите, събрали се в Гетсимания, погребват тялото на Богородица, докато тя се моли Синът Божий да приеме душата й.
В Новия Завет не се казва нищо за успението на Пресветата Дева. Терминът koimesis, използван в иконата, за да се назове Успението е използван в Евангелието според Йоан, когато се говори за смъртта на Лазар. Там четем, че след смъртта на Лазар, Иисус Христос казал на учениците Си: “ Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя. Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее. Иисус бе казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за сънно заспиване. Тогава Иисус им рече открито: Лазар умря” (Йоан 11:11-14).
Разговорната форма на koimesis се използва и в Деяния Апостолски, когато се говори за смъртта на първия мъченик Стефан. В глава седма от Деяния апостолски се казва, че когато мнозинството хвърляло камъни по него, той извикал към Господ и казал: “Господи Иисусе, приеми духа ми! И, като коленичи, викна с висок глас: “Господи, не зачитай им тоя грях! И като каза това, почина.” (ekoimethe) (Деян. 7:59-60).
От гледна точка на използване на термина koimesis в Новия Завет, за да се покаже и назове смисъла на “почивам” и “умирам”, koimesis е правилно приспособен за иконата на Успение Богородично.
Гетсимания е мястото, където в песента се казва, че се събрали светите апостоли за погребението на тялото на Света Богородица. Това място се споменава и в Евангелието според Матей (26:36) и Марк (18:1-2). Йоан също пише за Гетсиманска градината и казва, че Иисус Христос ходел често там с учениците Си.
Събирането на апостолите край Света Богородица при Успението й се свързва с един предишен момент от нейния живот. Става въпрос за събирането им с нея след Възнесението на Христос. В първата глава на Деяния Апостолски четем: “Тогава те се върнаха в Иерусалим от планината, наречена Елеон, която се намира близо до Иерусалим колкото един съботен път. И като дойдоха, възлязоха в горницата, дето и пребиваваха, Петър и Иаков, Иоан и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Иаков Алфеев и Симон Зилот, и Иуда Иаковов. Те всички единодушно прекарваха в молитва и моление с някои жени и с Мария, майка на Иисуса, и с Неговите братя. (Деян1:12-14)
Този пасаж показва, че между светите апостоли и Богородица имало силна връзка. Срещали се с нея от време на време, молели са се заедно и са я почитали. Началото на тази силна връзка е при Разпятието Господне, когато тя и Йоан стоели при Кръста, а Христос се обърнал първо към ученика Си: “После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си" (Йоан 19:27).
Стенописите, мозайките и изобщо изображенията на Успение Богородично се изпълняват на западната страна на наоса преди преминаването в пронаоса. Сцената напомня на вярващия в момента, в който напуска храма, за Успението на Богородица и изобщо за наближаващата смърт и вечния живот.
Иконата се среща често в главните манастирски църкви и в скитовете на Атон и многобройните византийски и следвизантийски църкви. | www.crestinortodox.ro
Превод от румънски: Камелия Константинова
Няма коментари:
Публикуване на коментар