Аз винаги чета внимателно и бавно,защото дешифрирам написаното и откривам някои закономерности.Така забелязах, че речта си е реч, но в нещо не е тя. Има глаголи, съществителни, предлози и съюзи, но лични местоимения – не!Те се използвам само когато рабодата дойде за псуване.Казва се „любима”, но не се определя кой люби;”безкористна”, но безкористието се изключва;”вечна слава”, но вечен живот – не;”благодарение”, но благодаря го няма;”широко ползване”, но без „ползвайте”!От целия езиков фонд, в който има страдание и радост, сълзи и смях, песен и проклятие, красота и анатема, отрицание и надежда, трагедия и чист наивитет, клетви и благослов – от цялото това обилие, в което духовно е зрял един народ, са избрани не действените думи, а словоподобието им – неизречено от жив човек.Това са думи без мирис и топла кръв;те не могат да приютят съдби и темпераменти. Това са нерискованите думи на отказалите се да рискуват; или на невярващите в себеподобните; или на страха да не доловят ушите ни нещо повече от изреченото...Отглаголни съществителни, отглаголни съществителни до полуда и нито едно топло човешко състояние, пристрастие или каприз!С такива думи се правят доклади, пишат се драми, леят се стихове и се администрира...Словото, чрез което човекът общуваше с човек, вече прекъсна това общение. То се самообезмисля и самоотрече като функция. И сеячът ще обере отровни плодове...
Чрез словото човек навлезе в съвършено ново състояние. Големият въпрос тук е: как сам той се лиши от неговата сублимация? Защо народът се юрна подир Кирила и Методия? Ти да не мислиш, че то е заради двадесет и четири буквени знака?Не! Всичко бе заради словото. С писмеността те му направиха достъпна една нова реалност, нова действителност, която по-късно щеше да се променя пак чрез същите букви...
Аз питам: ако Кирил и Методий бяха ни донесли кипърски вицове, изписани със знаците на своята азбука, кой щеше да ги последва? Турците отхвърлиха арабското писмо и приеха латиницата, но дойде ли ренесанс? Не! Защо словото си остана същото. С това начинание трябваше да се каже на света, че Абдул Хамид си е отишъл и Мала Азия се европеизира. Тя наистина се европеизира, но на фасон...Впрочем, ако в тези неща е заложен спор – спорът е чного по-дълбок.Това е триезичната ерес...
22 май 1957
Няма коментари:
Публикуване на коментар