неделя, 21 август 2011 г.

Забравихме Илия Бешков

 

Изложба на Илия Бешков

11.07.2011 / 19:38
110 рисунки на Илия Бешков са подредени в изложбената зала на Съюза нахудожниците. Така символично гилдията отбелязва 110-тата годишнина отрождението на големия български художник и мислител. Неговата личност, талант и творчески път са част от драматичната летопис на първата половина на 20-и век.  В изложбата са включени и страници от досието на Илия Бешков, който е бил следен и от Дирекция на полицията преди 9-и септмеври и от народната власт след това.
Бешков има драматична съдба - пребиван в Дирекция на полицията през 23-та година, по-късно народната власт ще го размаха като свое знаме, но няма да спре да го следи. Родният му брат е убит след присъда от Народния съд. Самият Бешков ще нарисува най-ярките творби срещу полицейщината,  най-безпощадните карикатури срещу Фердинанд, най-запомнящата се галерия от човешки лица и в същото време - най-проникновените религиозни творби. Защото той остава дълбоко вярващ човек във всичко, което прави. 
Акад. Светлин Русев: - Ако за някой може да кажем с чиста съвест, че е гений, това е Бешков. Едва ли има друг художник, при който прозрението да е толковадълбоко и силно и едновременно с това - духовната мярка да е толкова висока.
Синът на Бешков Александър донесе уникално издание от първата и единствена цялостна изложба на Илия Бешков през 1938 г. Творбите в днешната експозиция са дарение от сина на плевенската галерия. Осмисляме какво наистина значи Илия Бешков, когато нещо в обществения делник куца и на човек е нужно да подреди света около себе си. 
Автор: Петя Тетевенска


Мисли, взети от изложбата: "И слънцето, и дъжда и въздуха и водата ми причиняват страдание. Хиляди нощи съня не идва при мене, храната ми епротивна, а радостта на деня бяга от мене. Аз вземам лекарства и поддържам живота си само да се умилявам от Твоите страдания Иисусе, да се радвам на Твоята милост и да размислям за Твоето величие.Ти единствен си жив, а ние трябва да взимаме лекарства, за да сме с Живия до последния си дъх." "И животът е нищо, и смъртта е нищо, защото като дишаме, ние нито сераждаме, нито умираме, а изпълваме времето и пространството в лоното наОтца (някога небо и земля), където единствен Иисус ни отвежда, както Светлината ни приканва и включва в себе си. Тя е всичко, тя е нашият дом- домът на Отца ни. "Живеем ли, умираме ли - Господа сме."


И още, извън изложбата:


…”Човек не може да види това, което му липсва и което не знае.”“Истината и жизнената правда не стои като побит камък - канонизирана, за да може да я лови всеки некадърник, всеки ленив мозък! Тя тече като водата, тя има своите “агрегатни състояния”, тя просмуква и храни цялото битие; тя е толкова явна, колкото и скрита. Тя иска дух да я усетиш и откриеш, око и ръце - да я направиш.” 



 http://plevengallery.hit.bg/bg/besh.htm Галерия "Илия Бешков". Никой не ни е говорил колко дълбоко религиозен е бил този гений, а това се вижда от словата му.

Няма коментари:

Публикуване на коментар