Fri, 02/26/2010 - 12:13 — Editor 
В психологията винаги са съществували множество теории, които искат да обяснят възникването и развитието на зависимостите. Но едва отскоро - преди не повече от 15-17 години - психолозите започнаха да изучават съществуващия у човека стремеж да замести своите духовни непълноти (липси) с химически вещества, материални обекти, психически процеси и човешки взаимоотношения. Психолозите нарекоха този стремеж "съзависимост".
Съзависимост е съществувала през цялата история на човечеството и е разпространена толкова широко, че хората са започнали да я счита за норма на човешкото съществувание. Освен това, все по-често, стереотипи на поведение и чувства, предизвикани от тази болест (зависимостта), се приемат и утвърждават от обществото като идеал, те се вкореняват в културните традиции и се пропагандират от изкуството и литературата. Тези стереотипи са толкова здрави, че всяко посегателство върху тях се възприема като съзнателна атака, бунт срещу общоприетото. Именно така ще се реагира, ако кажем, че историята на Ромео и Жулиета - всъщност не е история на една велика любов, а история на зависимостта, при това явно патологическа зависимост на хора един от друг. И тази любов няма нищо общо с християнското разбиране на понятието любов между мъжа и жената. Потвърждение на това е трагичната развръзка ("По плодовете им ще ги познаете"). Историята на Ромео и Жулиета - това е историята на болестта (съзависимост в по-тесен смисъл на думата), завършваща със закономерен смъртен и изход и за "носителите" и за другите "заразени". А световната литература и изкуство са пълни с подобни "истории на заболяването".
Съзависимостите могат да докоснат всяка сфера на човешкия живот, могат да повлияят на цялата съвкупност от отношения между човека и заобикалящия го свят, със самия себе си и с Бога. Именно съзависимостите лежат в основата на такива грозни и очевидни за обществото социални болести като алкохолизъм, наркомании и именно съзависимостите - по-малко очевидна причина, но не по-малко унищожителна - от пари, власт, сексуални отношения и др.
Какво е това съзависимост? Най-пълното определение за сега е дадено на ? Конференция по съзависимости в САЩ, Аризона, 1989 г.:
"Съзависимостта, това е устойчиво състояние на болезнена зависимост от импулсивни (т.е. ставащи неуправляеми) форми на поведение и от мнението на други хора, формиращи се при опита на човека да придобие увереност в себе си, да осъзнае собствената си значимост, да определи себе си като личност" (има се предвид, че тези опити се реализират по неверен път)."
Има и други определения на това явление, в които се набляга на различни негови аспекти, например:
- чувство на патологичен срам от отхвърлеността, която се явява участта на всеки човек в неблагополучно семейство;
- загуба на собствените вътрешни реалности и зависимости от външните реалности;
- прекомерна загриженост за нещо или за някого и прекомерна зависимост - емоционална, социална, понякога и физическа от някой човек, процес или явление;
- "семейственост" на това явление, т.е наличие на съзависимост у повечето (ако не у всички) членове на едно семейство, особено където има химическа зевисимост;
- спиране развитието на собственото "АЗ'' и прекалено ни силно реагиране на произтичащите наоколо ситуации при недостатъчна реакция на случащото се вътре в нас;
- болезнена привързаност към отношенията с някого или с проблемите, които тези отношения предизвикват;
- продължителното подчинение на човека на строги правила, не допускащи открито изразяване на чувствата и непосредствено обсъждане на вътрешните и междуличностните проблеми;
- опит да се създадат отношения родител-дете във всички други значими за съзависимия човек отношения, и т н.
Многообразните форми на съзависимост, при това се изразяват в напълно определени проявления. И признаците, и симптомите на съзависимостта са напълно достъпни за описване. Накратко ще изброим основите на тези симптоми, за да може всеки да провери, не са ли ви познати те от свой собствен опит.
- много сурово отношение към себе си и към другите, не любов към себе си, обикновено неосъзнато маскирани (най-често от самия себе си);
- "боязън от страха", стремеж предварително да оградим себе си от страха, избягвайки тези ситуации, при които този страх може да се появи;
- желание да се харесаш на околните, съпроводено с готовност да правиш всичко, за да постигнеш това;
- страх или дискомфорт при общуване с напористи или "сърдити" хора, страх от лична критика и остра емоционална реакция на тази критика;
- частна и интензивна емоционална въвлеченост в отношението с тези хора, които или напълно подчиняват себе си, или напротив, се нуждаят от постоянно внимание и грижа;
- неспособност да различиш любов от жалост, тенденция да се греши и смесват тези чувства;
- свръхестественост - или, напротив, свръхбезотговорност в поведението;
- чувство на вина при необходимост да отстояват себе си, "своите" лични интереси или да направят нещо за себе си лично;
- постоянно отлагане на всичко "за после";
- неспособност - или активно, съпроводено със страх нежелание да участва в игри, развлечение, забави, "отдаване на веселие ";
- в отношението с други хора - крайно рядко възниква усещане за истинна близост, доверие и постоянство;
- присъствие на лъжа, даже там където е по-просто и по-естествено да се каже истината.
В психологията винаги са съществували множество теории, които искат да обяснят възникването и развитието на зависимостите. Но едва отскоро - преди не повече от 15-17 години - психолозите започнаха да изучават съществуващия у човека стремеж да замести своите духовни непълноти (липси) с химически вещества, материални обекти, психически процеси и човешки взаимоотношения. Психолозите нарекоха този стремеж "съзависимост". Съзависимост е съществувала през цялата история на човечеството и е разпространена толкова широко, че хората са започнали да я счита за норма на човешкото съществувание. Освен това, все по-често, стереотипи на поведение и чувства, предизвикани от тази болест (зависимостта), се приемат и утвърждават от обществото като идеал, те се вкореняват в културните традиции и се пропагандират от изкуството и литературата. Тези стереотипи са толкова здрави, че всяко посегателство върху тях се възприема като съзнателна атака, бунт срещу общоприетото. Именно така ще се реагира, ако кажем, че историята на Ромео и Жулиета - всъщност не е история на една велика любов, а история на зависимостта, при това явно патологическа зависимост на хора един от друг. И тази любов няма нищо общо с християнското разбиране на понятието любов между мъжа и жената. Потвърждение на това е трагичната развръзка ("По плодовете им ще ги познаете"). Историята на Ромео и Жулиета - това е историята на болестта (съзависимост в по-тесен смисъл на думата), завършваща със закономерен смъртен и изход и за "носителите" и за другите "заразени". А световната литература и изкуство са пълни с подобни "истории на заболяването".
Съзависимостите могат да докоснат всяка сфера на човешкия живот, могат да повлияят на цялата съвкупност от отношения между човека и заобикалящия го свят, със самия себе си и с Бога. Именно съзависимостите лежат в основата на такива грозни и очевидни за обществото социални болести като алкохолизъм, наркомании и именно съзависимостите - по-малко очевидна причина, но не по-малко унищожителна - от пари, власт, сексуални отношения и др.
Какво е това съзависимост? Най-пълното определение за сега е дадено на ? Конференция по съзависимости в САЩ, Аризона, 1989 г.:
"Съзависимостта, това е устойчиво състояние на болезнена зависимост от импулсивни (т.е. ставащи неуправляеми) форми на поведение и от мнението на други хора, формиращи се при опита на човека да придобие увереност в себе си, да осъзнае собствената си значимост, да определи себе си като личност" (има се предвид, че тези опити се реализират по неверен път)."
Има и други определения на това явление, в които се набляга на различни негови аспекти, например:
- чувство на патологичен срам от отхвърлеността, която се явява участта на всеки човек в неблагополучно семейство;
- загуба на собствените вътрешни реалности и зависимости от външните реалности;
- прекомерна загриженост за нещо или за някого и прекомерна зависимост - емоционална, социална, понякога и физическа от някой човек, процес или явление;
- "семейственост" на това явление, т.е наличие на съзависимост у повечето (ако не у всички) членове на едно семейство, особено където има химическа зевисимост;
- спиране развитието на собственото "АЗ'' и прекалено ни силно реагиране на произтичащите наоколо ситуации при недостатъчна реакция на случащото се вътре в нас;
- болезнена привързаност към отношенията с някого или с проблемите, които тези отношения предизвикват;
- продължителното подчинение на човека на строги правила, не допускащи открито изразяване на чувствата и непосредствено обсъждане на вътрешните и междуличностните проблеми;
- опит да се създадат отношения родител-дете във всички други значими за съзависимия човек отношения, и т н.
Многообразните форми на съзависимост, при това се изразяват в напълно определени проявления. И признаците, и симптомите на съзависимостта са напълно достъпни за описване. Накратко ще изброим основите на тези симптоми, за да може всеки да провери, не са ли ви познати те от свой собствен опит.
- много сурово отношение към себе си и към другите, не любов към себе си, обикновено неосъзнато маскирани (най-често от самия себе си);
- "боязън от страха", стремеж предварително да оградим себе си от страха, избягвайки тези ситуации, при които този страх може да се появи;
- желание да се харесаш на околните, съпроводено с готовност да правиш всичко, за да постигнеш това;
- страх или дискомфорт при общуване с напористи или "сърдити" хора, страх от лична критика и остра емоционална реакция на тази критика;
- частна и интензивна емоционална въвлеченост в отношението с тези хора, които или напълно подчиняват себе си, или напротив, се нуждаят от постоянно внимание и грижа;
- неспособност да различиш любов от жалост, тенденция да се греши и смесват тези чувства;
- свръхестественост - или, напротив, свръхбезотговорност в поведението;
- чувство на вина при необходимост да отстояват себе си, "своите" лични интереси или да направят нещо за себе си лично;
- постоянно отлагане на всичко "за после";
- неспособност - или активно, съпроводено със страх нежелание да участва в игри, развлечение, забави, "отдаване на веселие ";
- в отношението с други хора - крайно рядко възниква усещане за истинна близост, доверие и постоянство;
- присъствие на лъжа, даже там където е по-просто и по-естествено да се каже истината.
Няма коментари:
Публикуване на коментар