Братът запита някого от отците, като каза: Как дяволът изкушава светиите? Старецът му отговори: На Синайската планина живеел един от отците, на име Никон. И някой, като дошъл в къщата на някой фаранец и намерил дъщеря ми сама, паднал с нея. И казал й:Кажи, че отшелникът, авва Никон, ми направи това. Когато дошъл в къщи баща й и разбрал/ за случилото се/, той взел меч и отишъл при стареца. Когато почукал, старецът излязъл. Фаранецът вдигнал меча, за да го умъртви, но ръката му станала суха.Фаранецът отишъл в църквата, казал на презвитерите. Те изпратили за стареца.Старецът дошъл.Те му нанесли много удари, искали да го изгонят, а старецът ги молил , като казвал:Оставете ме тук да се покая.Презвитерите го отлъчили за три години и дали заповед никой да не ходи при него.Старецът прекарал три години в покаяние, като отивал всеки неделен ден на църква се каел и се молел, казвайки: Помолете се за мен.Накрая този, който сторил греха и хвърлил в изкушение отшелника, започнал да се мъчи от демон. Той признал в църквата: Направих грях и казах тя да наклевети Божия раб. И тогава целият народ, всички отишли, принесли покаяние пред стареца Никон, като казали: Прости ни, авва! Старецът им каза: Да простя – прощавам ви, но да остана – няма да остана с вас, защото сред вас не се намери нито един, който би имал разсъдителност да ми съчувства. По този начин си отиде оттук./”Древен патерик”/
- 23 август в 15:29 · · 1 човекАнна Кабакова харесва това.
Nataliy Borislavova Евангелското, светоотеческо разбиране за границите е много различно от съвременното психологическо разбиране на границите, дори у психолози, които не са чужди на християнството.23 август в 15:32 ·
Milena Papazova а какво е то? Отделянето на отеца в края на историята е избор, свързан с поставянето на ясна граница, с отделяне, свързано с освещението и святостта. Отделяне от нечистота, грях, хора, общности и др. Границите са свързани с любов към самия Бог и взимането на правилен избор във всеки един момент и с обич към човека, защото това пази теб самия, както и общността.23 август в 15:45 · · 4 душиЗареждане...- Nataliy BorislavovaЛюбовтта към Бога е предшествана от глъбинно себепознание, което ние-днешните хора не познаваме. Истинското смирение предполага да се доверим на духовния опит на свети люде, който са достигнали максималната възможна степен на себепознание. ...И да беше останал , и да беше си тръгнал - неговият избор е богоугоден, в контекста на прошката, покаянието, поемане на клеветата и безчестието.Подвиг, по моето скромно мнение, непознат и почти недостъпен за днешния човек. Дори да съществуват такива хора, техният подвиг остава скрит за света.Вижте повече23 август в 19:03 · · 2 душиLali Todorova и Jora Gospodinova харесват това.
- Nataliy Borislavova Св. цар Давид обикна истински Бога след като падна, премина през изкушението, в смирението позна себе си. Докато човек не премине през изкушението, поруганието и клеветата,т.е не премине и повтори Голготата на Христа, не може да знае дали обича Бога или чувствата му на "любов" са на психологично, сантиментално ниво.Това е много голям капан за всички нас, без изключение.23 август в 21:50 · · 1 човекЗареждане...
- Milena Papazovaразбира се, това е така. Нужно е проницание и изпитване, и покорство. Но ние, които търсим да познаем Бога трябва да познаваме покаянието и носенето на кръста...разпъването на плътта, отказването от амбиции, копнежи и очаквания, които се пр...отивят на Духа и Божията воля за нас. Отклоняваме се понякога, понякога грешим, но се изправяме и продължаваме. Относно примерите - съгласна съм, че Писанията ни разкриват велики примери на вяра и свят живот. Има безспорно такива и в историята, вярвам, има ги и днес повече или по-малко.А и всеки от нас трябва да бъде такъв пример, там, където е поставен според мярката, която му е дадена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар