Помнете, че децата са Божий и ние нямаме власт над тях. Всички наши грешки идват от присвоената власт над тях – съзнателно или несъзнателно.
Никога до сега родителят не е бил в такава ужасна богоборческа позиция за властта над детето. Това е крайният предел. И тогава децата изземват ролята на родителя и започват да ни учат как да станем по - съвършени.
Ето какво иска да ни каже юношата с поведението си:”Ти вече нямаш власт над мен, от което много се страхуваш. Аз ще закъснея тази вечер и ти ще се страхуваш ужасно! Но хайде сега да те видя, маловерецо! Сложи страховете си в краката на Господа! Моли се за мен и възложи цялото си упование на Божията Майка да ме закриля и пази по всяко време на деня и нощта.
А когато се връщам късно през нощта, посрещни ме като бащата на блудния син
и аз ще падна на рамото ти /срв. Лука 15:11-32/. Не се гневи и не ме обвинявай, защото
любовта е дълготърпелива, пълна с благост!
Когато ти казвам къде съм бил, защо не ми вярваш, защо не извиниш закъснението ми, защо тършуваш в джобовете ми и четеш тайно дневника ми, нали
любовта всичко извинява , на всичко вярва?
Ти не ме обичаш такъв какъвто съм, а такъв какъвто си ме създал в илюзиите и мечтите си. Тогава аз ще си обръсна главата, ще си сложа обица на носа, ще нося безсрамно къси поли, ще пуша “трева” не защото ми харесва, а за да те науча, че “любовта не се сърди”, “не дири своето”, “зло не мисли” / виждам как вътрешно злорадстваш, когато ми се случва нещо лошо, защото мислиш, че Господ го изпраща по твоите молитви, за да се вразумя. Но злото не го изпраща Господ. Той не е зъл като теб!/
Ти не можеш да понасяш моята приятелка – наркоманката, но любовта не се превъзнася, не се гордее в това , че е праведна, а другите грешници – завинаги.
Ти ми даваш за пример детето на твоята приятелка, но всъщност й завиждаш за неговите духовни дарби. Но ти не знаеш, че душата ми от малка гледа към Небето...
Ти се страхуваш за моето целомъдрие, но нашите души са като скачени съдове и аз чувствам твоето тайно сладострастие. Целомъдрието не е въздържание в постни дни, а отображение на Христовата вярност към Невестата / срв. Откр. гл. 21 /. Табуто ти стига, но не и на мен. Пред теб никога няма да чета духовни книги, за да не си помислиш, че ти давам властта, но тайничко вземам по някоя книга от рафта ти. И разбрах, че за чистите всичко е чисто. А ти си излишно свенлив и ме подтикваш сам да търся отговорите. Страхуваш се, обаче,че мога да ги получа от улицата!
Не вярвам на твоите “всесъжения”! Аз ще те измъча до кръв затова, че не ме обичаш по евангелски и накрая ще се предам, за да разбереш, че “любовта никога не отпада”, ако “всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява”...
На това аз те научих с моя труден пубертет, но ти едва ли някога ще го разбереш. Ако все пак някога го разбереш, то знай – Бог ти го е открил!
Този материал породи голяма дискусия. Част от нея ще публикувам.Една част от родителите ме подозират, че уча децата на непослушание, а свещениците ме заподозряха в нещо подобно,т.е че приканвам миряните към непослушание. Аз просто споделих бунта, който години наред съм виждала у децата към техните родители. Това са нещата, който най-често искат децата да изкрещят към техните свръхконтролиращи родители, но често несмеят-Този материал е продължение на темата за контрола и зависимостите.
Nataliy Borislavova
13 август в 20:30 · · 4 душиTodorka Stavreva, Зорница Йорданова и 2 други харесват това.
Това е "канона" за любовта - 1 Коринт. гл.13.Във всеки един момент и при всяка една ситуация можем да кажем, според тази безусловна мярка, дали сме в статуса на любовта или на зависимостите.Това е мярката според, която можем да проверим и ... едно учение, един духовен наставник, един лидер, т. е да се предпазим от самозаблудата и заблудата, когато говорим за любов или когато ни говорят за любов. Но ако сме абсолютно честни със себе си, със сигурност за нас остава само покаянието. Едва ли има ситуация, в която сме в пълнотата на любовта.Вижте повече
Nataliy Borislavova Този текст съм го написала преди 15 год. Моля за снизхождение, ако звучи малко назидателно, но беше период, в който бях гневна на себе си като родител, бях гневна и на родителите на мои пациенти. Но прецених, че ще го запазя в този вид, за да помня пътя и чувствата.
13 август в 20:38 · · 3 душиЗареждане...
Veselina Angelova Прекрасно е написан Наталия , толкова актуален за днешно време и назидателен за родителите! Като призив към всички родители и съвет към тези който още не са станали такива!
13 август в 21:09 ·
Nataliy Borislavova Когато човек изстрада нещо, вероятно се получава.Аз харесвам изключително много днешните деца, по признавам, че трудно овладявам вътрешната агресия към родителите, а това ми е необходимо за работата.
13 август в 21:17 · · 1 човекЗареждане...
свещеник Бисер Христов
13 август в 22:44 ·
Текста е отвратителен - отражение на съвременната психология към юношите, но и нещо по-лошо, защото е намесена и вярата. Какво е отношението на този текст към : "почитай майка си и баща си...". Нашето общество страда от липсата на авторитет...и (не става въпрос само в религиозно отношение), защото и именно чрез такива методи се внушава култ към личната свобода на индивида, която е Божи дар, но съвременната психология я издигна в абсолютен постулат, в култ. От най-ранна възраст се внушава на децата, че те винаги са прави, че техните интереси и желания са най-важни, че са неприкосновени; така, малко по-малко, се възпита едно поколение, което не уважава нищо, освен себе си!Вижте повече
Julia Nikolova
14 август в 01:01 · · 1 човекЗареждане...
отче, позволете ми да не се съглася - психологията ясно казва - ПОСТАВЯНЕТО НА ГРАНИЦИ /спазване на общи правила в семейтвото/- е работа на родителя - негово право и задължание!!!!!, въпроса е как го прави - с любов или със страх, мисля, че... тук това е убягнало в текста, а Марсел Рюфо- фр. психолог в книгата си: "Как да позволим на детето да порастне без неврози" казва: "Да обичаме детето си означава да му помогнем да намери нужното му самоуважение, за да ни напусне, веднага щом се почувства готово за това"Вижте повече
Julia Nikolova т.е. според мен /и аз като Наталия съм в помагаща професия на родители и деца/ връзката РОДИТЕЛ ДЕТЕ е много тънка работа - собственическото чувство е вид насилие/както и пълното безхаберие и неглежиране, ако има такова трябва да се замени с почит и уважение и от двете страни, именно, а любовта е към Бога, поне това казва и Православието: почитай майка си и баща си, обичай Господа и ближния като себе си!!!
14 август в 01:27 · · 2 душиVeselina Angelova и Петрунка Търнева харесват това.
14 август в 08:24 ·
Julia Nikolova
14 август в 10:37 ·
граници се поставят с любов - това е, нищо повече...... и това се усеща винаги от подрастващия, до 18г. възраст отговорният за всяко дете е възрастният/родител или друг/, без контрол това не може да се случи, не бива да бъркаме понятието "к...онтрол" с "упражняване на насилие", изглежда в Бг всички имаме проблем с властта?!? - това разбира се се отразява и в отн. Родител-Дете, Наталия май на психолозите им се отваря много работа по идентифициране на вътрешните ни РОДИТЕЛ -ДЕТЕ-ВЪЗРАСТЕН, не можем да си представим, че упражняването на власт може да бъде честно почтено и с любов?без принуда, затова вм. КОНТРОЛ, предпочитам термина СУПЕРВИЗИЯ, без ОБРАТНА ВРЪЗКА, няма как да правиш супер визия обаче - и тук се разбира, че упражняването на контрол е всъщност партньорство, водене, насочване и търсене и развитие на талантите на дететоВижте повече
Julia Nikolova т.е. фокусиране- обръщане към доброто и неговото разрастване в подрастващия.....без разбира се да се отрича сянката - негативните страни..
14 август в 10:41 ·
Nevena Mitropolitska
www.naomialdort.com
Naomi Aldort is one of the leading parenting guides in the world today, and is a widely repected writer and attachment parenting advocate.
14 август в 16:14 · ·
Благодаря, Джулия! Между другото, възгледите на Наталия за отношенията родител-дете са много сходни с възгледите в тази книга: http://www.naomialdort.com
Иначе дотолкова, доколкото започнахме да ги прилагаме във възпитанието на децата ни, ефектът е много добър.
Мисля да пратя текста на Наталия на приятели с деца в пубертета, пък и по-малки деца. Оше веднъж благодаря!Вижте повече
Иначе дотолкова, доколкото започнахме да ги прилагаме във възпитанието на децата ни, ефектът е много добър.
Мисля да пратя текста на Наталия на приятели с деца в пубертета, пък и по-малки деца. Оше веднъж благодаря!Вижте повече
Julia Nikolova не ползвам английски толкова добре, за Ризилиънс ли става въпрос?
14 август в 17:15 ·
Nevena Mitropolitska
14 август в 19:57 ·
Юлия, най-общо - че между детето и родителят не трябва да има отношения на доминация и контрол. Родителят просто трябва да придружава детето, докато то се развива по собствените си потребности и логика, и да се грижи за сигурността му. Да н...е го поучава, да не го осъжда, да не го засрамва, да не го наказва. Детето ако се учи от родителя, то трябва да е само чрез подражание. По въпроса за сигурността обаче може да има различни интерпретации. То е ясно че малкото дете, затичало се към улицата, трябва да бъде спряно, но като въпрос на сигурност може да се гледа и това тийнейджърът ти да си намери гадже-наракоманка, в момент когато е без приятели сред връстниците си и се страхува от социална изолация. От друга страна ми е ясно, че всеки има право да си избира приятелите, абе... трудно ми е и на мен да се ориентирам във всичко. Интересно е че тази психоложка е повлияна от будизма.Вижте повече
Nevena Mitropolitska Имам въпрос към свещеник Бисер Христов, ако го прочете: "Почитай майка си и баща си" според канона само уважение ли означава, или и безпрекословно подчинение?
14 август в 19:59 ·
Julia Nikolova "остави майка си и баща си, вземи кръста си и тръгни след мене.." ако се отречеш от живота си, ако го загубиш, ще намериш живот вечен
14 август в 20:10 · · 2 душиЗареждане...
Nataliy Borislavova
14 август в 20:11 · · 2 душиЗареждане...
Благодаря на всички, които участвахте в дискусията. Толкова е утешително някой да сподели чувствата ти, да вербализира мислите ти! Тъжно ми е, че о. Бисер въобще не ме е разбрал.Ще кажа нещо много категорично, дори крайно- децата на контрол...иращите родители са извън Църквата.Това е факт!Всеки трябва да вземе от Божиите заповеди това, което се отнася до него, а не до другия - Господ е заповядал децата да почитат родителите, но нашият дял е другото, а именно - родителите да не дразнят децата; както много често мъжете изискват/особено тук на Изток/ жените да им се подчиняват, но заповедта към мъжете е друга- да обичат жените като себе си.Това, което съм споделила е от моята близо 30 год. практика. Изслушвам и родителите, и децата поотделно. Може на някой да не му харесва, но точно това децата казват или искат да кажат на родителите си. Не мога да се откажа от нито една дума, защото всичко съм преживяла със собствената си кожа. В някакъв смисъл моят син е изрекъл към мен подобни думи.Колкото и нескромно да звучи, той е добър християнин, състрадателен учител, който е посветен на работата си с увредени деца. Но неговият труден пубертет ми е помогнал да проумея проблема със зависимостите. И до ден днешен напрягам всичките си сетива да чуя какви са посланията му към мен.Вижте повече
Nataliy Borislavova Ще прочета на спокойствие всичките материали, които сте ми изпратили. Благодаря ви от сърце!
И ако родителят види, че малкото му дете тича към улицата с хвърчащите коли, коя е правилната реакция? Да остане на място, молейки се за детето си и уповавайки се на Бог да го закриля, или да се втурне сам да го спаси (т.е. да контролира по...ложението)? Не се заяждам, това е просто краен пример, аз също търся отговора. Понякога ми се струва, че идеалът за добър християнин, или пък за психически напълно здрав човек според психолозите, е несъвместим с човешката природа, или поне с моята природа.Вижте повече
Няма коментари:
Публикуване на коментар