„Двама братя бяха в килии; единият беше старец и молеше по-младия, като казваше: Да пребъдваме заедно, брате. А той му каза: Аз съм грешник и не мога да пребъдвам с тебе, авва.А той го убеждаваше, като казваше: Наистина можем. Старецът беше чист и не искаше да чуе, че монахът има блудна мисъл. И каза му братът: Дай ми седмица и след това ще говорим. Дойде старецът след седмица. Младият като искаше да го изпита, каза: В голямо изкушение паднах тази седмица, авва;като излязох по служба в селото, паднах с жена. И старецът му каза: Има ли покаяние? Братът му каза:Има. А старецът му каза: Ще понеса с тебе половината грях. Тогава братът каза: Наистина можем да пребъдваме заедно. И те прекараха заедно до смъртта си./из „Древен патерик”/
Nataliy Borislavova Какво виждаме днес за съжаление в манастирите? Светски модел на отношения между поколенията, облечен в православни одежди: старите монаси извиняват упадъка на духовния живот с поведението на младите монаси.
Но и още нещо прави силно впечатление в този кратък текст: младият монах не остава при стареца от псевдопослушание, той е изпитал своя старец. Какво ли щеше да стане ако той беше останал до старец към когото няма любов и доверие, а има „послушание” – щеше да бъде клиничен случай.
Няма коментари:
Публикуване на коментар