Доблестни отношения между доблестни мъже / отношения извън зависимости, макар и йерархични/
През 362 г. на епископската катедра в Кесария Каподокийска бил избран Евсевий. Това било едно тревожно време на тогавашните еретически смущения – арианството заливало почти цялата Църква. Нищо не могло да поправи така положението, както привличането на един опитен и авторитетен помощник, какъвто могъл да бъде единствено Василий. Съзнанието за дълг пред застрашената православна вяра лесно склонило св. Василий да напусне бреговете на Ирис и да приеме свещеническо ръкоположение от епископ Евсевий Кесаро-Кападокийски Младият презвитер скоро показал какво може. Неговата изумителна начетеност, неуморно трудолюбие, бляскаво проповедничество, всеотдайна преданост към бедните и монасите, станали причина да се помрачат отношенията му със самия архиепископ Евсевий. Поставен в пълна сянка от растящия престиж на презвитер Василий, Евсевий проявил понятна човешка немощ. Позволил доброто му сърце да бъде постепенно овладяно то ревниво и завистливо чувство, което избуяло при някакъв частен случай до същински разрив, който едва не предизвикал разкол в Кесария. Монасите и простият народ се надигнали в защита на св. Василий и изисквали не само неговото посвещение за епископ, но и свалянето на Евсевий от катедрата му. За да се избегне ехизмата, Василий доброволно се отдалечил отначало при св. Григорий, а сетне в своя Понтийски манастир. Но този разрив не продължил много. Василий бил твърде необходим и неговото отсъствие много забележимо се отразило върху цялото църковно управление, а външните обстоятелства вземали застрашителен характер. Към Кесария обръщал поглед източният кесар Варент (364-378 г.), който се надявал да окаже с личното си присъствие натиск и върху епископите в полза на арианството. Всички съзнавали, че само Василий може да противостои на наближаващата буря. Необходимостта заставила Евсевий да потърси посредничеството на Григорий Богослов и той лесно постигнал примиряването. Василий отново заел предишното си място и значение в църковния живот. Наистина той се справял сам със всички дела, но горчивият опит му подсказал да се отнася още по-съобразително и внимателно към самолюбието на своя началник. Това отстранило и последните сенки, и непомрачените отношения продължили до самата смърт на благодарния и добросърдечен Евсевий. В средата на 370 година той починал и неговото място на епископската катедра заема св. Василий.
В процеса на помиряване между св. Василий и епископ Евсевий, св. Григорий Богослов пише следното писмо
До Евсевий, епископ Кесарийски. Увещава го да промени отношението си към свети Василий, против когото несправедливо негодувал /365 г./
Тъй като отправям словото си към човек, който не обича лъжата и по – проницателно от всеки друг открива лъжата в другия, колкото и да е прикрита с най-хитри и разнообразни извъртания, а освен това/ нека това да бъде казано, макар да не е лесно/, хитростта не се харесва и на мен – и поради естествената ми нагласа, и поради внушението на Писанието, то поради тази причина пиша каквото ми е на сърцето. Прояви снизходителност към дързостта ми.В противен случай ще ме ощетиш, като ме лишиши от свобода и ме принуждаваш да срия в себе си болезнена скръб, подобно на някакъв гноен и злокачествен цирей. Както се радвам за това, че ми оказваш чест/ ако и аз съм човек, както е казал някой преди време/ и ме каниш на духовни съвещания и събрания, така ми е тежко оскърблението, което търпеше и досега търпи от твое благоговение достойният за уважение брат Василий, когото от самото начало избрах и досега остава за мен другар по живот, учение и най-високо любомъдрие.И ни най-малко не упреквам себе си за този избор. Защото ще бъде по-скромно да кажа така; в противен случай ще си помислят, че като възхвалявам съвършенствата му, хваля сам себе си.Но ти, като унижаваш него и оказваш чест на мен, според мен постъпваш почти като човек, който с едната си ръка гали някого по главата, а с другата го бие по лицето, или като подкопае основите на къщата, започва да изрисува стените й и да украсява външността й.Така че, ако се убедиш поне малко от словото ми, ще направиш това, за което те моля. А те моля да се убедиш, защото това е и справедливо.Ако се държиш с него както трябва, и той ще ти служи.А моята работа е да го следвам, както сянката следва тялото; защото съм малък, предразположен към мир човек и още не съм стигнал до такова жалко състояние, че като желая да бъда любомъдър в нещо и да принадлежа към по-добрата страна, за изгубя от погледа си онова, което е най-главното в нашето учение, а именно – любовта, и особено – любовта към един иерей, към един почтен човек, за когото зная, че по живот, слово и правила превъзхожда всички, които са ми известни. Дори скръбта няма да помрачи истината в мен.
/ из “Творения” т. 4, Зографски манастир, Света гора, Атон, 2010 /
През 362 г. на епископската катедра в Кесария Каподокийска бил избран Евсевий. Това било едно тревожно време на тогавашните еретически смущения – арианството заливало почти цялата Църква. Нищо не могло да поправи така положението, както привличането на един опитен и авторитетен помощник, какъвто могъл да бъде единствено Василий. Съзнанието за дълг пред застрашената православна вяра лесно склонило св. Василий да напусне бреговете на Ирис и да приеме свещеническо ръкоположение от епископ Евсевий Кесаро-Кападокийски Младият презвитер скоро показал какво може. Неговата изумителна начетеност, неуморно трудолюбие, бляскаво проповедничество, всеотдайна преданост към бедните и монасите, станали причина да се помрачат отношенията му със самия архиепископ Евсевий. Поставен в пълна сянка от растящия престиж на презвитер Василий, Евсевий проявил понятна човешка немощ. Позволил доброто му сърце да бъде постепенно овладяно то ревниво и завистливо чувство, което избуяло при някакъв частен случай до същински разрив, който едва не предизвикал разкол в Кесария. Монасите и простият народ се надигнали в защита на св. Василий и изисквали не само неговото посвещение за епископ, но и свалянето на Евсевий от катедрата му. За да се избегне ехизмата, Василий доброволно се отдалечил отначало при св. Григорий, а сетне в своя Понтийски манастир. Но този разрив не продължил много. Василий бил твърде необходим и неговото отсъствие много забележимо се отразило върху цялото църковно управление, а външните обстоятелства вземали застрашителен характер. Към Кесария обръщал поглед източният кесар Варент (364-378 г.), който се надявал да окаже с личното си присъствие натиск и върху епископите в полза на арианството. Всички съзнавали, че само Василий може да противостои на наближаващата буря. Необходимостта заставила Евсевий да потърси посредничеството на Григорий Богослов и той лесно постигнал примиряването. Василий отново заел предишното си място и значение в църковния живот. Наистина той се справял сам със всички дела, но горчивият опит му подсказал да се отнася още по-съобразително и внимателно към самолюбието на своя началник. Това отстранило и последните сенки, и непомрачените отношения продължили до самата смърт на благодарния и добросърдечен Евсевий. В средата на 370 година той починал и неговото място на епископската катедра заема св. Василий.
В процеса на помиряване между св. Василий и епископ Евсевий, св. Григорий Богослов пише следното писмо
До Евсевий, епископ Кесарийски. Увещава го да промени отношението си към свети Василий, против когото несправедливо негодувал /365 г./
Тъй като отправям словото си към човек, който не обича лъжата и по – проницателно от всеки друг открива лъжата в другия, колкото и да е прикрита с най-хитри и разнообразни извъртания, а освен това/ нека това да бъде казано, макар да не е лесно/, хитростта не се харесва и на мен – и поради естествената ми нагласа, и поради внушението на Писанието, то поради тази причина пиша каквото ми е на сърцето. Прояви снизходителност към дързостта ми.В противен случай ще ме ощетиш, като ме лишиши от свобода и ме принуждаваш да срия в себе си болезнена скръб, подобно на някакъв гноен и злокачествен цирей. Както се радвам за това, че ми оказваш чест/ ако и аз съм човек, както е казал някой преди време/ и ме каниш на духовни съвещания и събрания, така ми е тежко оскърблението, което търпеше и досега търпи от твое благоговение достойният за уважение брат Василий, когото от самото начало избрах и досега остава за мен другар по живот, учение и най-високо любомъдрие.И ни най-малко не упреквам себе си за този избор. Защото ще бъде по-скромно да кажа така; в противен случай ще си помислят, че като възхвалявам съвършенствата му, хваля сам себе си.Но ти, като унижаваш него и оказваш чест на мен, според мен постъпваш почти като човек, който с едната си ръка гали някого по главата, а с другата го бие по лицето, или като подкопае основите на къщата, започва да изрисува стените й и да украсява външността й.Така че, ако се убедиш поне малко от словото ми, ще направиш това, за което те моля. А те моля да се убедиш, защото това е и справедливо.Ако се държиш с него както трябва, и той ще ти служи.А моята работа е да го следвам, както сянката следва тялото; защото съм малък, предразположен към мир човек и още не съм стигнал до такова жалко състояние, че като желая да бъда любомъдър в нещо и да принадлежа към по-добрата страна, за изгубя от погледа си онова, което е най-главното в нашето учение, а именно – любовта, и особено – любовта към един иерей, към един почтен човек, за когото зная, че по живот, слово и правила превъзхожда всички, които са ми известни. Дори скръбта няма да помрачи истината в мен.
/ из “Творения” т. 4, Зографски манастир, Света гора, Атон, 2010 /
Няма коментари:
Публикуване на коментар