но той никога не бе успявал да го достигне,
никога не бе утолявал напълно жаждата си.
И сред всички хора, които познаваше
и на чиито поуки се наслаждаваше,
......нямаше ни един, който да бе докоснал съвсем този небесен свят,
който напълно да бе утолил своята вечна жажда!"-
Херман Хесе, "Сидхарта"
По повод на тези редове във facebook имаше интересна дискусия, която бих искала да споделя и в този блог.
Коментар:
"Сидхарта" е класическо произведение за зависимия човек, преди да познае Бога. Преди много години, когато вече бях православна, имах щастието да разговарям 2 часа с един американски професор по психология, който в напреднала възраст прие свещенически сан. На отиване той ми каза:"Вие имате проблем със зависимостите. Заповядайте на терапия във Вашингтон" В този момент аз не разбирах какво ми казва, усещах, обаче, че е нещо много важно. Изпаднах дори в паника, защото не можех да замина за Вашингтон. Почувствах се и малко гневна, защото някой ти казва нещо важно за теб, но те оставя почти по средата на думата. След два дни си купих ново издание на "Сидхарта"/ уж случайно/, и тогава разбрах за какво ми е говорил този свещеник.До този момент бях прочела доста православна литература, но не се бях измъкнала от капана на зависимостите. В "Сидхарта" се говори ясно за това. Може би едва тогава започнах помалко да разбирам св. отци, както разбрах Фройд, след като прочетох "Лествицата".
Л-И все пак фактът, че един такъв далечен на Православието автор като Хесе се е оказал полезен, е смущаващ. Не знам защо. Самият аз бях голям почитател на Хесе, преди да почна да водя църковен живот. След това обаче напълно забравих за него и цялата западна литература. И все пак фактът, че един такъв далечен на Православието автор като Хесе се е оказал полезен, е смущаващ. Не знам защо. Самият аз бях голям почитател на Хесе, преди да почна да водя църковен живот. След това обаче напълно забравих за него и цялата западна литература.
Така започна дискусията, и явно в съзнанието на някои православни хора споделеното по-горе е породило недоумения
Л.Впрочем се досещам - може би защото това указва, колко сме се отчуждили от светотоеческия език и разбиране.
Л-И все пак фактът, че един такъв далечен на Православието автор като Хесе се е оказал полезен, е смущаващ. Не знам защо. Самият аз бях голям почитател на Хесе, преди да почна да водя църковен живот. След това обаче напълно забравих за него и цялата западна литература. И все пак фактът, че един такъв далечен на Православието автор като Хесе се е оказал полезен, е смущаващ. Не знам защо. Самият аз бях голям почитател на Хесе, преди да почна да водя църковен живот. След това обаче напълно забравих за него и цялата западна литература.
Така започна дискусията, и явно в съзнанието на някои православни хора споделеното по-горе е породило недоумения
Л.Впрочем се досещам - може би защото това указва, колко сме се отчуждили от светотоеческия език и разбиране.
Коментар:Лъчезар, това е точно така, което казваш. И именно поради това споделих едно мое съкровено духовно преживяване, за да не калкулираме п ътищата и начините, чрез които Господ ни води.«Духът духа, където иска, ... но не знаеш, отде иде и накъд...е отива» (Ин. 3:8).За мен беше повече от ясно, че това се случи по молитвите на този свещеник.Аз също бях смутена, когато по такъв начин получих отговор. Моят духовен отец ми каза:"Не калкулирай Божиите пътища!", и това беше един от най-големите ми духовни уроци, който някога съм получавала.
Да внеса само едно уточнение за онези, които биха проследили дискусията ни. Зависимият човек най-често се асоциира с алкохол ,наркотици, секс, пари, и когато тези зависимости отсъстват/ обикновено у религиозните хора/, си казваш "Аз нямам ...тези проблеми", но най- демоничната зависимост е контролът над другите и когато изземваш Божиите прерогативи - изживяваш се като "спасител" на другите около теб, ако отидеш още по далеч в прелестта можеш да си повярваш, че теб Господ те е избрал за една или друга мисия. Затова смятам, че докато не осъзнаеш дълбоко зависимостите, не можеш да започнеш същински духовен живот. Този тип зависимост е в основата на гуруизма/ старчеството/ в наши дни, и затова младите хора бягат от подобен род християнство.
А.К.Наташа, кажи нещо повече за зависимостта в "Сидхарта", би ми било интересно...
Коментар:
Първо, минава през привързаността към бащата/обожаването/ - не стига; среща Буда/гуруто/ - не стига; отдава се на страстта на плътската любов, но дори любимата му казваше, че това не му стига; отиде при реката и така започна пътят му - всъщ...ност навътре към себе си, за да открие Онзи ,който щеше да му запълни всички липси. И когато вече мислеше, че е достигнал до някакво прозрение, разбра, че има син. И за този ,вече издигнат духовно човек, това беше най-ужасната битка - да отпусне сина си, да му даде правото да избере. Той водеше истинска битка със своите самозалъгвания, че всичко прави за доброто на детето.Всъщност, той не се беше избавил от контрола. Контролът към децата, т.е че ние знаем какво е добро за тях смятам, че е най-голямото изкушение към вярващия човек. Битката е жестока! Аз много обичам Хермен Хесе, той отива към херменевтиката, защото се отвръщава от ригоризма на своето вярващо семейство, но той е един дълбок и честен човек, изключително интуитивен, и всъщност той прави дълбоки християнски прозрения за човека/ не зная доколко е съзнавал това/ Благодаря! Контролът наистина показва колко заробени сме ние самите...
13 август в 17:20 ·
Анна Кабакова ако някой ден ти хрумне напиши нещо за разликата между любовта и зависимостта, добре пишеш...
13 август в 17:22 ·
Nataliy Borislavova Ани, човек пише за нещо, което или го е преживял, или го е видял. Аз не мога да споделя нито едното ,нито другото.Но ако събера някакви скъпоценни камъчета, ще ти ги покажа.
13 август в 20:19 · · 3 душиJulia Nikolova, Зорница Йорданова и Jora Gospodinova харесват това 
Nevena Mitropolitska И... опитвам се да си представя всекидневния живот на човека без никакво желание за контрол, и не мога. Та нали ние искаме да оставим някаква следа, да направим разлика в живота на друг човек, за предпочитане положителна, това не е ли също желание за контрол?
14 август в 06:08 ·
Вижте повече 14 август в 06:09 · ·
1 човек Наталия, благодаря, много интересни неща споделяш и ме провокираш да се замислям :))) А от какво се поражда зависимостта "желание за контрол"? И... съвсем друг въпрос - опитвам се да си представя всекидневния живот на човека без никакво жел...ание за контрол, и не мога. Та нали ние искаме да оставим някаква следа, да направим разлика в живота на друг човек, за предпочитане положителна, това не е ли също желание за контрол?
Ани, всъщност ми хрумна да кача нещо на стената, което съм го написала преди 15 години.Но в какво е актуално и до днес. Ако държа винаги в сърцето си 1 Коринт. Гл. 13, то във всеки миг, във всяка постъпка към другия - дете, съпруг, приятел,... началник, ще имам безусловната мярка, и спрямо нея бих могла да кажа дали моето или на другият човек поведение произтича от любов или зависимост. Ние сме отговорни не само да не поставяме другите в зависимост, но и сами да не падаме в нея. Учението за трите Лица на Света Троица ни казва точно това: три абсолютно автономни Лица в Една Същност.Вижте повече
много интересна дискусия:) Аз мисля, че желанието да оставим добра следа в живота на друг човек, когато е съчетано с това, че "любовта не търси своето", не е желание за контрол...В желанието за контрол има честолюбие. Да дадеш добро на друг...ия човек и да го оставиш свободен в избора му, това е любов, която не търси своето. Това е уважение към другия човек и любов, която се държи достойно, без да заробва даващия и получаващия
Да, но и така ние решаваме, съвсем своеволно, кое е "добро" за другия човек, и кое не. И след като му предлагаме нещо, ние така или иначе повлияваме избора му.
14 август в 08:28 ·
Анна Кабакова няма никакъв начин да не си влияем, дори само да му се усмихнем на този човек , влияем, но пак той има свобода как да реагира на тази усмивка...аз мисля, че крайностите в мисленето около контрола са както крайностите в мисленето по принцип...ако се опитваме да не контролираме изобщо, се оказва, че ставаме хора, лишени от спонтанност, и автентичност,губим искреност. Апостолите не се тревожеха, че влияят...напротив....
14 август в 08:36 · · 3 душиЗареждане...
Gero Ivanov Ако последователно или поне сърдечно се "давим" в западната литература /и философия/, то рано или късно акостираме на брега на руската литература /и философия/. А оттам до Православието пътят е съвсем кратък. Така си мисля, пък може и да греша.
/това във връзка с първата част от разговора/
/това във връзка с първата част от разговора/
14 август в 11:09 · · 1 човекЗареждане...
