Изучаването историята на монашеството показва, че е имало периоди, когато то е навлизало в упадък, но после, по Божия промисъл, е преживявало възраждане и разцвет. Книгата на Божиите съдби е закрита от нас, смъртните, с непроницаем мрак, но причините за това явление Господ е открил на основателя на общежителното монашество преп. Пахомий Велики (IV в.) в следното видение: „Видял той множество монаси, които вървели по много дълбок и стръмен ров. Едни от тях, искайки да излязат оттам, срещали прегради и стояли в нерешителност; други, блуждаейки натам-насам, се удряли един в друг с челата си, защото мястото е било покрито с пълен мрак; трети, останали без сили, падали в изнемога; четвърти, не знаейки как да постъпят, само издавали плачевни вопли; и само малцина успявали да излязат на Божията светлина от тази мрачна бездна, като изразявали голямата си радост с живо чувство на благодарност към Бога“.
В същото време му е било дадено и да разбере значението на всичко видяно. Той разбрал, че броят на монасите, които се придържат до неговия устав, ще се увеличи твърде много, но заедно с това вътрешният живот сред тях ще отслабне до крайност; че нехайните ще надделеят над ревностните и ще започнат да ги притесняват; че невежеството, безчувствието и ленивостта ще дойдат на мястото на духовните съвършенства, с които сега са украсени всички иноци; че по-голямата част от злото ще произлезе от липсата на добри настоятели, чиито места ще бъдат заемани от честолюбиви люде, неспособни да водят другите до съвършенство поради недостатъчен опит и нежелание сами да минат по пътя, който следва да посочват на другите, че те ще се домогват до тези места по неправи пътища, спорейки един с друг и внасяйки смутове в обителта, в тази борба на честолюбци злите ще преследват добрите, за които ще им стане почти невъзможно да живеят в монастира и те ще бъдат принудени да замълчат.
Когато преподобният Пахомий узнал, какво нехайство, леност, помрачение и падения ще има сред иноците от последните дни и че само външността им ще бъде монашеска, ридал горчиво за това. Тогава той се обърнал към Господа: „Уви, Господи! Ако такава ще е съдбата на устроения от мен иночески чин, то защо Си ми наредил да го устроя? Ако настоятелите ще бъдат толкова лоши, какви ли ще бъдат онези, които ще са под тяхното ръководство? Когато слепец води слепеца, няма ли и двамата да паднат в ямата? Излиза, че аз съм се трудил напразно. Спомни си, Господи, трудовете ми и трудовете на братята ми, които с такова усърдие и вярност живеят по моя устав. Спомни си, Господи, Твоето обетование, с което обеща да съхраниш духовното ми потомство до края на вековете. Ти знаеш, Боже мой, че откак се облякох в иноческия образ, никога не съм си позволявал до насита нито хляб, нито вода, нито сън“.
Чул той глас, който му казал: „Пахомий! Ти твърде много се хвалиш, когато и ти си същият, както и всеки друг човек. Моли за милост за самия себе си и не забравяй, че ако нещо се случва, то става по Моята милост“. Тогава Пахомий, паднал на земята и възкликнал: „Праведен си, Господи! Умолявам смирено Твоята благост да ме помилва и никога да не отвръщаш Твоето лице от мене! Вярвам, че никой не може да устои, ако Ти не благоволиш да го поддържаш“.
Явил му се Господ Иисус Христос и казал: „Дерзай, Пахомий и се дръж, защото духовното ти семе няма да оскъднее до края на вековете и мнозина от ония, които ще дойдат след тебе ще се спасят с Моята помощ от дъното на оня мрачен ров и ще бъдат по-високо от сегашните добродетелни монаси. Защото сегашните се наставляват от примера на твоя живот и се просвещават от добродетелите, а онези, които ще дойдат след тебе, които ти видя в мрачния ров, лишени от наставници, способни да ги изведат из мрака, със собственото си произволение ще се изтласкат от тъмнината, ще вървят усърдно по пътя на Моите заповеди и ще Ми благоугодят. Други пък ще се спасят чрез беди и скърби, и ще бъдат сравнени с великите светци. Истина ти казвам: те ще получат същото спасение, както и сегашните иноци, които живеят съвършено и непорочно“. Господ му обещал, че въпреки нравствения упадък сред иноците на Пахомий, който му е бил даден да предвиди, Той ще запази за винаги светия род на истинските му духовни чеда; това обещание се е изпълнявало в общежителните монастири, чийто родоначалник е бил
Пахомий, изпълнява се и досега“ („Древние иноческие уставы“, М. 1994; Житие преп. Пахомия на славянский язык)./по pravoslavie.domainbg.com/
В същото време му е било дадено и да разбере значението на всичко видяно. Той разбрал, че броят на монасите, които се придържат до неговия устав, ще се увеличи твърде много, но заедно с това вътрешният живот сред тях ще отслабне до крайност; че нехайните ще надделеят над ревностните и ще започнат да ги притесняват; че невежеството, безчувствието и ленивостта ще дойдат на мястото на духовните съвършенства, с които сега са украсени всички иноци; че по-голямата част от злото ще произлезе от липсата на добри настоятели, чиито места ще бъдат заемани от честолюбиви люде, неспособни да водят другите до съвършенство поради недостатъчен опит и нежелание сами да минат по пътя, който следва да посочват на другите, че те ще се домогват до тези места по неправи пътища, спорейки един с друг и внасяйки смутове в обителта, в тази борба на честолюбци злите ще преследват добрите, за които ще им стане почти невъзможно да живеят в монастира и те ще бъдат принудени да замълчат.
Когато преподобният Пахомий узнал, какво нехайство, леност, помрачение и падения ще има сред иноците от последните дни и че само външността им ще бъде монашеска, ридал горчиво за това. Тогава той се обърнал към Господа: „Уви, Господи! Ако такава ще е съдбата на устроения от мен иночески чин, то защо Си ми наредил да го устроя? Ако настоятелите ще бъдат толкова лоши, какви ли ще бъдат онези, които ще са под тяхното ръководство? Когато слепец води слепеца, няма ли и двамата да паднат в ямата? Излиза, че аз съм се трудил напразно. Спомни си, Господи, трудовете ми и трудовете на братята ми, които с такова усърдие и вярност живеят по моя устав. Спомни си, Господи, Твоето обетование, с което обеща да съхраниш духовното ми потомство до края на вековете. Ти знаеш, Боже мой, че откак се облякох в иноческия образ, никога не съм си позволявал до насита нито хляб, нито вода, нито сън“.
Чул той глас, който му казал: „Пахомий! Ти твърде много се хвалиш, когато и ти си същият, както и всеки друг човек. Моли за милост за самия себе си и не забравяй, че ако нещо се случва, то става по Моята милост“. Тогава Пахомий, паднал на земята и възкликнал: „Праведен си, Господи! Умолявам смирено Твоята благост да ме помилва и никога да не отвръщаш Твоето лице от мене! Вярвам, че никой не може да устои, ако Ти не благоволиш да го поддържаш“.
Явил му се Господ Иисус Христос и казал: „Дерзай, Пахомий и се дръж, защото духовното ти семе няма да оскъднее до края на вековете и мнозина от ония, които ще дойдат след тебе ще се спасят с Моята помощ от дъното на оня мрачен ров и ще бъдат по-високо от сегашните добродетелни монаси. Защото сегашните се наставляват от примера на твоя живот и се просвещават от добродетелите, а онези, които ще дойдат след тебе, които ти видя в мрачния ров, лишени от наставници, способни да ги изведат из мрака, със собственото си произволение ще се изтласкат от тъмнината, ще вървят усърдно по пътя на Моите заповеди и ще Ми благоугодят. Други пък ще се спасят чрез беди и скърби, и ще бъдат сравнени с великите светци. Истина ти казвам: те ще получат същото спасение, както и сегашните иноци, които живеят съвършено и непорочно“. Господ му обещал, че въпреки нравствения упадък сред иноците на Пахомий, който му е бил даден да предвиди, Той ще запази за винаги светия род на истинските му духовни чеда; това обещание се е изпълнявало в общежителните монастири, чийто родоначалник е бил
Пахомий, изпълнява се и досега“ („Древние иноческие уставы“, М. 1994; Житие преп. Пахомия на славянский язык)./по pravoslavie.domainbg.com/
Няма коментари:
Публикуване на коментар