Св. Пахомий Велики е роден в Горен Египет – в Тиваида, в околностите на град Есне, в последното десетилетие на трети век, умира 348 г. Метафраст счита, че Есне е Оксиринх, славещ се с благочестието на своите жители, имащи в пределите си, по свидетелството на Руфин, до 10000 девственици мъже и до 20000 девици. Десет години св. Пахомий живее в Тиваидската пустиня, след това се премества в Тавениси, където Ангел в схимническо облачение му се явява и му връчва дъсчица с устава на общежителния манастир. Постепенно той основава още 6 манастира. Количеството на неговите ученици достига до 7000.
Поучителна история от неговото Житие:
„Известен е един важен случай от живота на женския манастир. Една от монахините излязла извън оградата на манастира. Тя се срещнала с един мирянин шивач и учудено го попитала за причините за идването му по тези места. Той отговорил, че си търси работа. Сестрата му обяснила, че те си имат свои шивачи. Той си тръгнал. Свидетелка на тази разговор била друга монахиня. Веднъж, когато се скарала с първата, тя започнала да я порицава и да й напомня с укор за разговора й с шивача. Младата монахиня, развълнувана от лъжливото обвинение, горчиво плакала. Тя преувеличено си представяла позора, който, според нея, я очаквал в манастира. Угнетена от скръб тайно отишла на реката, хвърлила се в нея и се удавила. Като узнала за това, другата сестра, която си позволила незаслужено да укори нещастната млада монахиня, изпаднала в голямо отчаяние и се лишила от живота си, обесвайки се с въже.
Скоро узнал за това преподобният Пахомий. Дълбоко опечален от този случай, старецът забранил да ги споменават в домашните молитви, да отслужват литургия и да дават милостиня за тях. Пахомий строго се отнесъл и към всички сестри в общежитието, заради това, че не положили необходимото старание да намерят невинната и тази, която я е обидила, да ги примирят и успокоят, пренебрегвайки спокойствието си, а може би дори са повярвали на клеветата на една от сестрите. Старецът ги отлъчил от свето Причастие за седем години.”
Поучителна история от неговото Житие:
„Известен е един важен случай от живота на женския манастир. Една от монахините излязла извън оградата на манастира. Тя се срещнала с един мирянин шивач и учудено го попитала за причините за идването му по тези места. Той отговорил, че си търси работа. Сестрата му обяснила, че те си имат свои шивачи. Той си тръгнал. Свидетелка на тази разговор била друга монахиня. Веднъж, когато се скарала с първата, тя започнала да я порицава и да й напомня с укор за разговора й с шивача. Младата монахиня, развълнувана от лъжливото обвинение, горчиво плакала. Тя преувеличено си представяла позора, който, според нея, я очаквал в манастира. Угнетена от скръб тайно отишла на реката, хвърлила се в нея и се удавила. Като узнала за това, другата сестра, която си позволила незаслужено да укори нещастната млада монахиня, изпаднала в голямо отчаяние и се лишила от живота си, обесвайки се с въже.
Скоро узнал за това преподобният Пахомий. Дълбоко опечален от този случай, старецът забранил да ги споменават в домашните молитви, да отслужват литургия и да дават милостиня за тях. Пахомий строго се отнесъл и към всички сестри в общежитието, заради това, че не положили необходимото старание да намерят невинната и тази, която я е обидила, да ги примирят и успокоят, пренебрегвайки спокойствието си, а може би дори са повярвали на клеветата на една от сестрите. Старецът ги отлъчил от свето Причастие за седем години.”
Nataliy Borislavova Какъв упадък на нравите - като се започне от "жълтите" издания, пълни с клевети, и се стига чак до манастирите. Ако човек може да понесе с кротост клеветата - това е истински духовен подвиг. Дълг на християнина е да понесе клеветата, но дълг е и да защити оклеветения, независимо какво това му струва. Доста често с мълчанието си предаваме Христа. - ·
Няма коментари:
Публикуване на коментар