Триадицкий епископ Фотий
«Внимавайте, прочее, върху себе си и върху цялото стадо, сред което Дух Светий ви е поставил епископи, да пасете Църквата на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв.»
Ако тези слова на св. ап. Павел, отправени към презвитерите в Ефес, бяха винаги живи в съзнанието и в съвестта на епископите, то светата Църква не би изживявала трагедията на толкова разцепления, раздори, не биха се откъсвали така живи части от нейното тяло, не би бил така раздиран нешитият Христов хитон. Колко често ние, епископите забравяме основната истина, че задачата и функцията на иерархията в Христовата Църква е да пази цяло и неповредено Свещеното Предание, да пази онази пълнота на истината, поверена ни от Христа Спасителя, от богоречивите апостоли и светите отци. Забравяме, че ако не изпълняваме своята задача, своята основна функция, ние се самоосъждаме, сами попадаме под санкциите на църковните канони. Ако ние имахме живо, държащо винаги будно съвестта ни, парещо съзнание за това, че дисциплината, редът в Църквата отразяват съборната йерархична съвест, то никога не бихме изпаднали в толкова печално раздвоение, никога не бихме налагали двоен стандарт в оценките на всичко, което става в Църквата, на всичко, което засяга Църквата. Просто ние бихме стояли на своя пост, така както са стояли цяла плеяда йерарси, които са виждали смисъла на своя живот в това — честно, открито и докрай да служат на Христовата невеста — светата Православна Църква.
Днес се е наслоило едно привично разбиране, че в Църквата канонично е това, което е разпоредено от висшата църковна власт. Обаче, мерило за каноничност в Църквата е не властта, а истината. Решенията, определенията на църковната власт са задължителни при условие, че те съответствуват на каноните. Църковната власт не е извор на каноничност и ред в Църквата. Църковната власт, подчертавам още веднъж, сама е подчинена на каноните. И когато тя ги нарушава, тя осъжда самата себе си. Никакъв авторитет и никаква власт в Църквата не могат да направят ереста Православие. Не могат да преобразят черното в бяло и не могат да направят неканоничното — канонично. Повтарям, никакъв авторитет и никаква власт нямат тази сила — нито патриарх, нито синод.
През двайсетте години
печално известният Цариградски патриарх Мелетий IV Метаксакис призна Обновленската «жива църква» в Русия за православна и канонична. Но с това свое патриаршеско решение, той не направи «живата църква» нито православна, нито канонична.
Когато ние започнахме открито своята дейност, когато излязохме от един полукатакомбен живот на открито, бяхме начаса обвинени, а и сега ни обвиняват, че правим разкол в Църквата, че нарушаваме каноните. Постъпката ни наистина е смазващо отговорна. В нейна подкрепа ние можем да посочим много прецеденти, но това, единствено това не ще ни оправдае, разбира се. Не ще ни послужи за достатъчна обосновка. Да, ние знаем, както казва един от големите съвременни православни богослови о. Георги Флоровски, че ако епископът се отклони от нормите на съборния църковен живот, народът не му дължи вече подчинение и има право да го обвини.
Въпросът «каноничност — неканоничност» не бива в никакъв случай да се превръща в един книжен въпрос. Ако подходим законнически, ако ние говорим за каноничност единствено, за да оправдаем себе си и да посочим недостатъците на другия, ние не ще бъдем на правия път. Защото каноните в крайна сметка отразяват истината на Църквата и в това отношение те не се различават от догматите. Каноните, по думите на
приснопаметният о. Юстин Попович, са практическо приложение на догматите в живота на Църквата. Следователно, въпросът «каноничност — неканоничност» не може да се разглежда извън контекста на цялото Свещено Предание, извън контекста на църковната истина.
Много показателен и назидателен за нас е спорът между митрополит Сергий Старогородски, който неправомерно оглавява Свещeн Синод и с печалната си
декларация от 1927 година поставя Руската църква на колене пред болшевишката власт. Та, много съществен за нас е спорът между него — митрополит Сергий и св. свещеномъченик Кирил Казански, който не е бил в богослужебно общение с превишилия своите права митрополит Сергий. В едно от писмата си до митрополит Кирил, митрополит Сергий заявява: «Ако ние двамата с теб сме пълноправни членове на св. Православна Църква, то това би намерило израз в евхаристичното общение помежду ни. Но, ако ние не съслужим, при това положение то означава, че или аз съм извън Църквата и съответно нямам възможност да преподам истинска Евхаристия, или вие правите разкол в Църквата.»
Или — или.
Ето отговорът на митрополит Кирил: «Аз отказвам да съслужа с Вас не защото в нашето съслужение няма да се извърши тайната на Тялото и Кръвта Христови. Но защото приобщаването от една чаша ще бъде и за двама ни за осъждане. Тъй като нашето съзнание, смутено от разбирането на различното църковно положение, в което се намираме, не ще ни позволи с напълно спокоен дух да принесем милостта на мира и жертвата на хвалението.»
Св. Кирил не твърди, че в Сергианската църква няма благодат. Той не дръзва да изрече това. Но по съвест той не желае да участвува в греха на други — грях насочен срещу самото сърце на Църквата.
Когато зловещата личност Евгений Александрович Тучков, човекът от
НКВД, на когото е било възложено да разруши и смаже отвътре Руската църква, предлага на митрополит Сергий сътрудничество, митрополит Сергий скланя. Разберете, като изричам това, аз не дръзвам да осъждам ни най-малко митрополит Сергий. Малцина са тези, които са излезли живи от ада на Лубянка. Ние, които не сме изпитали изобщо [и] подобие на такова изпитание, нямаме право да съдим никого. Но вижте позицията на митрополит Кирил. Разбира се, преди да разговаря с митрополит Сергий, Тучков извиква митрополит Кирил Казански, защото той, според завещанието на св. патриарх Тихон, е първият местопазител на овдовелия патриаршески престол, след смъртта на патриарх Тихон. Митрополит Кирил слуша. След като Тучков привършва, митрополитът изговаря едно единствено изречение: «Евгений Александрович, Вие не сте оръдието, а аз не съм снарядът, с който искате да взривите отвътре Руската църква.» Ясно и категорично.
Ето на чия страна е правдата, църковната правда, въпреки, че ако проследим кореспонденцията между двамата митрополити, ние ще видим, колко убедително говори и митрополит Сергий, човек безусловно начетен, много добър богослов, но за жалост вътрешно, духовно, морално пречупен. И ако можем да разговаряме с йерарсите от официалното Православие, то наистина условието за диалог и разговор е само едно — напълно честен и открит подход, отношение към светинята на Вярата, към църковния живот, към Божия народ.
Или както се изразява сам свещеномъченик Кирил Казански: «Само отстраняването на всякаква неискреност, на всякакво лукавство и недоизказаност в църковното дело обуславя битието на истинската Църква.» Амин.
От редакцията на ПБ: Проповедите се поместват така, както са записани върху аудиолента. Заглавията са дадени от «Православна беседа». В редактиран вид проповедите ще бъдат отпечатани в следващите томове на поредицата «С перо и слово»
Бележки
* Проповед, произнесена в катедралния храм «Успение на Пресвета Богородица», София, на 31 май (18 май, ст. ст.) 1998 г. — Неделя 7. след Пасха, на свв. отци от I Вселенски Събор (325 г.).
Коментар: Това е един достоен отговор към често задавания въпрос"Защо старостилците се отделиха от БПЦ?" Смятам, че нищо не би могло да се добави към това изключително духовно, богословски мъдро слово. За онези, които искат да се занимават със спорове, има още и още аргументи, но в духовния живот няма изчисляване на числото Пи. Ако твоята съвест ти казва, че не можеш да останеш в общение с един епископ, дори Бог не може да ти заповяда.Има само едно условие:ако си искрен пред Бога и пред човеците
Nataliy Borislavova Какъв упадък на нравите - като се започне от "жълтите" издания, пълни с клевети, и се стига чак до манастирите. Ако човек може да понесе с кротост клеветата - това е истински духовен подвиг. Дълг на християнина е да понесе клеветата, но дълг е и да защити оклеветения, независимо какво това му струва. Доста често с мълчанието си предаваме Христа. 
