Любовта към Бога е лесно понятна: “Възлюби Господа, твоя Бог, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум.” Тази любов е необятна. Бог не се нуждае от нашата любов и поради това любовта, която показваме към него, превъзхожда всички изисквания, всяка необходимост, и всяко категоризиране. Тази любов е любов съвършена. Тя е любов, която проявяваме към Бога, защото Той ни притегля към Себе Си без всякаква принуда. Обичайки Бога, ние се извисяваме над любовта към семейството, родината и самите нас. Нищо повече не е нужно да бъде казано, защото тази любов е толкова възвишена в своите изисквания и толкова велика, че от нея зависи нашето спасение.
За любовта към ближния Св. Писание ни повелява: “Възлюби ближния си като себе си.” Тази заповед е енигматична. Разбира се, много пастири и религиозни писатели не са се поколебали да изпишат томове върху нея; но малко са тези, които проникват в нейната глъбинност. Особено в егоистичното ни съвремие, епохата на прословутото “Аз поколение”, ние си позволяваме да злоупотребяваме твърде много с нея. Сега, по-голяма част от хора всъщност обичат своите семейства, вещи, и себе си повече отколкото обичат Бога (ако въобще все още си спомнят за Него или вярват в Него). Затова е много трудно да се постигне разбиране както за безпределната любов към Бога, така и за определената, ограничена любов към ближния. Поради това твърде често любовта ни към Бога, ако съществува, е абстрактна, докато любовта ни към ближния, явяваща се проекция на едно безгранично самолюбие, приема измеренията на любовта, която трябва да имаме към Бога.
Като говоря за погрешно насочената любов към нашия ближен, нямам пред вид само онези, които нямат любов към Бога; защото днес самолюбието, което извращава разбирането ни за любовта, която трябва да имаме към нашия ближен, е също толкова характерна черта на християнина, колкото и на невярващия. Отликите между праведния и неправедния са придобили по-ясни очертания от всякога, най-малкото защото праведниците надхвърлят границите на това, което сега наричаме религиозен живот, до степен на недостижима висота, от която като далечни звезди осветяват тъмната планета на съвременното християнство. Днешните християни подмeнят заповедта за любов към хората със заповедите срещу осъждане на своя брат. Така те започват да разбират тази заповед като призоваваща да се извиняват всички грехове на ближния, а това им дава правото да извиняват греха и в самите себе си. Тези християни са премахнали границите, чрез които дефинираме любовта към себе си, и по този начин са направили от своя ближен идол, създаден по техен образ...
Любовта към ближния, освен че представлява различен вид любов от тази, която имаме към Бога, е и любов с ясно очертани ограничения. В своята истинска форма тази любов е Евангелска; т.е. тя подражава на добродетелната грижа, показана от Христос и Неговите ученици и апостоли към първите християни. Тя е любов, която изобличава и упътва, но в същото време не съди и не осъжда. Тази любов е любов, която ни подтиква да разделим с другите всичко, което имаме, но която не поощрява и не подсилва безотговорността и не поражда манталитета на съвременното общество, обезпечаващо социални грижи за всички, чийто девиз гласи: “дай ми, заслужавам го”. Тази любов е опрощаваща любов. Тя е любов, която е тиха, търпелива и украсена с всички онези качества, изложени така прекрасно от св. апостол Павел в първото му послание до Коринтяните.
Нашата любов към ближния не е предназначена да обхваща онези видове любов, създаващи от ближните ни идоли. Идоли, които ние унищожаваме с неистинската си и погрешно насочена обич, и които в крайна сметка ни предават. Ако от любов към себе си започнем да обичаме ближния си безпределно, нашата любов накрая може да придобие аномални граници. В действителност има родители, които дотолкова се влюбват в децата си, че стават жертва на противоестествени или сексуални желания към тях. Тези желания съставляват демоничните измерения на безграничната любов, коята бива прилагана към човека, макар собствено да принадлежи единствено на Бога. Дори, често, родителите търсят безсмъртие в децата си, жертвайки своите души за обикновена плът и кръв.
В заключение нека кажем следното: ако не ограничим любовта си към ближния в пределите, изложени в Св. Писание, нашата любов може да се превърне в патологична. Известни са случаи, когато баща или майка убиват съпруга или съпругата на детето си от ревност. Ревност, породена от нетърпимостта на тези родители да виждат как децата им споделят любовта си с някой друг. Децата също могат да се привържат в такава егоистична степен към родителите си. В екстремните случаи на братска конкуренция, те могат да убият своя брат или сестра, за да задържат само за себе си любовта на родителите. Тези прояви на паталогична любов ярко ни показват защо сме длъжни да поставяме предели на любовта си към ближния, граници, които черпят своята валидност от един основен християнски принцип: ние трябва да обичаме Господа безгранично, което означава, че не може да обичаме нищо друго и никой друг без известни и ясно различими граници.
Любовта ни към ближния е не само енигматична, но и противоречива. Любовта и свободата са неотделими. Когато любовта заграби свободата, както в случаите на аномална или паталогична обич, тя престава да бъде любов. В същото време, самата любов не е свободна и неограничена, освен когато се отнася към Бога. Само тогава тя се връща към своя Първоизточник и става по естество без граници. Тук разбираме истината, че човеците се свързват чрез съвършена любов само в Господа. Любовта между мъжа и жената, благословена и извисена от Църквата в тайнството брак, си остава несъвършен образ на човешкото общение в любовта, която съществува единствено в Бога. Именно в единението с Христос, и чрез него с всички останали, най-после разбираме и проникваме в безграничността на любовта, черпейки в това блажено състояние от Божествената любов. Следователно, любовта в нашите човешки дела и обичта ни към ближния съставляват любов, не безгранична и не свободна, но по необходимост задължена да спазва известни ограничаващи условия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар