Постът - завръщането у дома

            Постът е пътуване, завръщане в Бащиния дом. Трудно е да признаеш, че си блуден син, че си се окалял, че си далеч от истинския живот, че живееш сред илюзии, че постоянно гониш миражи, че са ти омръзнали рошковците.  Но изведнъж осъзнаваш нещо, сякаш то самото не идва от теб, че този свят не може  да ти предложи нищо истинско, че не можеш да продължиш повече така. Че умираш, или всъщност си умрял.             „Rivers of Babylon”. Дали когато сме припявали тази песен сме разбирали този псалом на изгнаничеството. Може би не, но може би душата несъзнателно е чувствала изгнаничеството. Господ е намирал начини да ни призовава още докато живяхме сред блудници, и самите ние блудствахме.            „При реките Вавилонски – там седяхме и плачехме, като си спомняхме за Сион...Как да пеем Господня песен на чужда земя? Ако те забравя, Иерусалиме, нека ме забрави десницана ми; нека прилепне езикът ми о небцето, ако те не помня, ако не поставя Иерусалим начело на моето веселие...”            Тази тъжна песен са пели евреите по време на Вавилонския плен, спомняйки си за своя свят град Иерусалим.            Да се завърнем! Но дали искрено можем да кажем с думите от стихирата „Възсия пролетта на Поста!”/ стихира на вечернята  в сряда на Неделя сиропусна/ Защо  постът често сякаш е бреме? Защото не съзнаваме, че сме съгрешили, че сме се отдалечили от дома на Отца; ние се чувстваме като „у  дома си”,защото сме в самозаблудата на праведността си, защото сме приели  желанията и потребностите на нашата грешна природа за нормални.            Трудно е въздържанието.Защо? Защото нямам съзнанието, че съм изгубила Безценния. Ако една майка изгуби сина си нима мисли за ядене и удоволствия. Тя само плаче, плаче безутешно. А аз съм изгубила своя Създател и Утешител, но продължавам да мисля за себе си.            Истински се връща само онзи, който от дълбочината на сърцето си може да каже „Не отвръщай лицето Си от Тво рабя, защото скърбя, скоро ме чуй, приближи се до душата ми  и избави я.”/ Великия Прокимен /            Неделята на всеопрощението ни донася великия дар на прошката – всеопрощението на Моя Бог към мене, блудния,  ако аз мога да простя на моя враг.             Ако простя, Бог ме дарява с онази радосто-печал, която светът не познава, и с която престои да премина четиридесетдневен път през пустинята на Поста . Печал, защото сме изгнаници , и радост, защото пред нас сияе светлината на Пасха. Христос е стъпкал, унищожил е смъртта чрез Своята собствена смърт  – „смертию смерть поправ” След Неговата смърт  в най-страшния ден за вселената – Велики Петък, идва Възкресението на Нашия Господ Иисус Христос, „Единствения Победител на всички смърти в цялата вселена”, по думите на о. Юстин Попович.            Няма друг бог, който да е победил смъртта.”Вечен брат, твой безсмъртен събрат” е онзи, който не въвеждаш, от човекоугодие, в заблуда, че неговият лъжлив бог може  да победи смъртта.”Внимавай как постъпваш с него! Внимавай какво мислиш за него! Внимавай какво говориш за него, внимавай какво му желаеш! Защото и във вечността ще ти се наложи да живееш с него!, предупреждава  о. Юстин.