В образованието “уж” започват някакви реформи. Не можем да стоим безразлични, когато чуваме, че 13 годишни започват сексуален живот.
Дали психолозите и педагозите в училищата говорят с юношите на тези теми или се задоволяват да изнесат някоя лекция за контрацепцията.
Често се срещам с 16-18 годишни младежи. Темите, които най-често ги интересуват , са секс, наркотици и семейни отношения. Спомням си една среща с деветокласници. Попитах ги:”Какво според вас е любов?” Едни от отговорите бяха:”магия”, “химия”, “гадже за един ден”. Тогава аз им зададох следващия въпрос с уговорката, че не настоявам да ми отговорят, а да си отговорят сами на себе си:”Не искате ли веднъж завинаги да обичате и веднъж завинаги да бъдете обичани?” След кратко мълчание и голямо озадачение, отговориха с бурно “да”. Бях шокирана от откровения разтовор, който започна спонтанно и завърши в коридора на училището. Няма да забравя едно момиче, за което по-късно разбрах, че майка му е починала, а то живее с баща си и неговата приятелка, която е няколко години по-голяма от нея, и то често е било свидетел на тяхната интимност. Момичето беше видимо самотно и депресивно, държеше се предизвикателно и агресивно. На 16 години беше имала доста произволни сексуални контакти. Но тя беше първата, която изпревари връстниците си с отговор “да”. При всяка следваща връзка това момиче се е надявало, че ще е последна и че това е “любов завинаги”. В нея имаше неистов стремеж към човешка топлота и разбиране. Всеки следващ партьор тя го е идеализирала, живеейки в собствените си фантазии, за да може да издържи трагичната реалност на безцеремонното отношение на баща й към нея.
Все по-малко хора съзнават връзката между любовта и егоизма.Колкото повече расте егоизмът, толкова повече намалява любовта. За днешния човек е почти невъзможно да се жертва за другия, та дори и за собственото си дете. Той е подмамен, разбира се, и от някои съвременни психологични теории, за които “потребността да се жертваш” е деструктивно, патологично чувство, имащо почти средновековен привкус.
Но ако ти се жертваш по дълбок вътрешен мотив и не очакваш никаква рента от това, т. е. без всякаква корист, твоята жертва наистина става извор на голяма и непозната за околните радост.
В най-хармоничните семейства съм наблюдавала този модел на междуличностни отношения. Разбира се, почти на изчезване е моделът, когато всеки за всеки е готов да се жертва и това е свързано с обмен на много положителна енергия. Днес родителите са твърде заети със себе си – със своите интереси ,със своите чувства. Даже доста често оправдават бягството си от къщи с грижа за семейството, с изкарване на пари за семейството. Децата от своя страна също бягат от самотата в семейството. Юношите интензивно и доста жадно търсят любов навън, но най-често намират...псевдобюлов.
Претърпели няколко разочарования, те вече не наричат любовта “магия”, а се опитват да разпознаят дали другият ги обича. Тази трезвост има своята положителна, но и отрицателна страна – можем да им помогнем да се предпазят от импулсивни и необмислени връзки, но можем да превърнем и любовта в стока. Често те питат как да разпознаят портньора – доколко са сериозни намеренията му, дали наистина ги обича.
Сартър има една мисъл, че в най-незначителното и най- повърхностното поведение се съдържа целия човек. След като юношине се интересуват от тези въпроси, защо да не има дадем някакво знание за динамиката на човешките преживявания, за закономерностите в човешките отношения, или дори още нещо по-елементарно – да им помогнем да бъдат по-наблюдателни.
Когато веднъж искаха от мен подобни ”рецепти”, аз бях изненадана, че те си записваха. А какво ,именно, записаха?
Ако в поведението на партьора си виждате неща, които в отношението към другите ви смущават, то рано или късно и към вас ще има подобно поведение. Може би за момента той само се маскира, за да ви спечели. Опитайте се да наблюдавате как се държи с:
Много често самите ние не можем да помогнем на децата си, защото нашите разбити семейства и бракове са израз на нашата объркана еротичност.Затова трябва да започнем от себе си.Никога не е късно.
http://www.youtube.com/watch?v=CD3bikniKUo&feature=player_embedded#at=26
Често се срещам с 16-18 годишни младежи. Темите, които най-често ги интересуват , са секс, наркотици и семейни отношения. Спомням си една среща с деветокласници. Попитах ги:”Какво според вас е любов?” Едни от отговорите бяха:”магия”, “химия”, “гадже за един ден”. Тогава аз им зададох следващия въпрос с уговорката, че не настоявам да ми отговорят, а да си отговорят сами на себе си:”Не искате ли веднъж завинаги да обичате и веднъж завинаги да бъдете обичани?” След кратко мълчание и голямо озадачение, отговориха с бурно “да”. Бях шокирана от откровения разтовор, който започна спонтанно и завърши в коридора на училището. Няма да забравя едно момиче, за което по-късно разбрах, че майка му е починала, а то живее с баща си и неговата приятелка, която е няколко години по-голяма от нея, и то често е било свидетел на тяхната интимност. Момичето беше видимо самотно и депресивно, държеше се предизвикателно и агресивно. На 16 години беше имала доста произволни сексуални контакти. Но тя беше първата, която изпревари връстниците си с отговор “да”. При всяка следваща връзка това момиче се е надявало, че ще е последна и че това е “любов завинаги”. В нея имаше неистов стремеж към човешка топлота и разбиране. Всеки следващ партьор тя го е идеализирала, живеейки в собствените си фантазии, за да може да издържи трагичната реалност на безцеремонното отношение на баща й към нея.
Все по-малко хора съзнават връзката между любовта и егоизма.Колкото повече расте егоизмът, толкова повече намалява любовта. За днешния човек е почти невъзможно да се жертва за другия, та дори и за собственото си дете. Той е подмамен, разбира се, и от някои съвременни психологични теории, за които “потребността да се жертваш” е деструктивно, патологично чувство, имащо почти средновековен привкус.
Но ако ти се жертваш по дълбок вътрешен мотив и не очакваш никаква рента от това, т. е. без всякаква корист, твоята жертва наистина става извор на голяма и непозната за околните радост.
В най-хармоничните семейства съм наблюдавала този модел на междуличностни отношения. Разбира се, почти на изчезване е моделът, когато всеки за всеки е готов да се жертва и това е свързано с обмен на много положителна енергия. Днес родителите са твърде заети със себе си – със своите интереси ,със своите чувства. Даже доста често оправдават бягството си от къщи с грижа за семейството, с изкарване на пари за семейството. Децата от своя страна също бягат от самотата в семейството. Юношите интензивно и доста жадно търсят любов навън, но най-често намират...псевдобюлов.
Претърпели няколко разочарования, те вече не наричат любовта “магия”, а се опитват да разпознаят дали другият ги обича. Тази трезвост има своята положителна, но и отрицателна страна – можем да им помогнем да се предпазят от импулсивни и необмислени връзки, но можем да превърнем и любовта в стока. Често те питат как да разпознаят портньора – доколко са сериозни намеренията му, дали наистина ги обича.
Сартър има една мисъл, че в най-незначителното и най- повърхностното поведение се съдържа целия човек. След като юношине се интересуват от тези въпроси, защо да не има дадем някакво знание за динамиката на човешките преживявания, за закономерностите в човешките отношения, или дори още нещо по-елементарно – да им помогнем да бъдат по-наблюдателни.
Когато веднъж искаха от мен подобни ”рецепти”, аз бях изненадана, че те си записваха. А какво ,именно, записаха?
Ако в поведението на партьора си виждате неща, които в отношението към другите ви смущават, то рано или късно и към вас ще има подобно поведение. Може би за момента той само се маскира, за да ви спечели. Опитайте се да наблюдавате как се държи с:
- обслужващ персонал и подчинени
- деца и животни
- родители, братя и сестри, и сродници
- Толерантен ли е към околните. Приема ли света в нюанси, а не в черно и бяло.
- Цени ли истината, лъже ли.
- Как се справя с гнева си. Лесно ли избухва или “страхотно” се владее. Това е едно и също.
- Как се отнася към другия пол. Ако е доста либерален в сексуалната свобода, твърде е вероятно и вие да станете жертва на неговото свободомислие, независимо че ви се кълне във вярност.
- Ако е скъперник по отношение на другите, а щедър спрямо вас, помнете, че това е довреме.
- Ако силно го ласкаят власт и слава, твърде вероятно е да ви унижава, за да ви владее. Твърде вероятно е и да ви продаде ,заради власт и слава.
Много често самите ние не можем да помогнем на децата си, защото нашите разбити семейства и бракове са израз на нашата объркана еротичност.Затова трябва да започнем от себе си.Никога не е късно.
http://www.youtube.com/watch?v=CD3bikniKUo&feature=player_embedded#at=26
http://www.youtube.com/watch?v=CD3bikniKUo&feature=player_embedded#at=26
ОтговорИзтриванеТози клип много ми харесва. Аз често виждам такива лица, без маски. Нека не оставим децата си в ръцете на безотговорни политици и учители, но най-вече родители.Дали българските деца са по-щастливи от сираците в Япония? Аз лично се съмнявам.