"ВЕЛИКИЯТ ВЗРИВ"

Аспекти на нашия духовен светоглед / извадки от проповед /
Етнийски архиепископ Хризостом


«Както може би някои от вас знаят, вече са обявени три от Нобеловите награди за тази година /бел. – за 2006 г./ – наградите за химия, физика и медицина или физиология.Тези три награди се поделят между петима американци.И петимата за наша чест, са или преподаватели, или випустници на университетите в Калифрния.Две от наградите имат особено значение.Те са областта на физиката.Заслугата на двамата учени, които са спечелили наградата за физика, е доказването на това как са протекли процесите на така наречения „Велик взрив”, довел до образуването на вселената...

Споменатите учени твярдят, че всичко е възникнало благодарение на този „Велик взрив”, който е бил резултат на физикохимични процеси. Ние, православните, разбираме  „Великия взрив” другояче.Можем да се обърнем съм старозаветния разказ за сътворението и да кажем: Рече Бо:;да бъде светлина. И биде светлина/  Бит. 1:3/ Ето това е за нас „Великия взрив”.И това напълно е в съгласие с идеята, че във времето съществува точка на сътворението  от нищо, което други изразяват с химически или физически термини, а ние – с духовни.Такъв трябва да бъде и нашия подход като ревнители на светоотеческия календар, или традиционалисти – не да бъдем опозиционери, а винаги да предлагаме духовната гледна точка и един „нов” / а всъщност стар/ поглед върху нещата.

 Мнозина от нас смятат, че нашата позиция е позиция против модернизма, против някои съвременни течения в обществото, против официалните църкви, против всякаква нова идеология и против апокалиптичния антихристов дух.Всъщност в нашата позиции няма нищо опозиционно.Нашата позиция трябва да бъде формулирана като позиция на духовен светоглед.

Новият календар е бил въведен в Православната Църква, понеже е имало хора, наглед заитересувани от астрономически проблеми и от църковния календар.  Нашият отговор  към тях не е опозиционен. Наистина, не трябва да спорим за астрономията в името на Църквата, тъй като в календарния въпрос астрономията е второстепенна.Нашият отговор е стоене върху Преданието.А Преданието не се гради върху астрономията и не се променя следвайки астрономията. Нашата позиция е убеждението, че Свещеното Предание е израз на вътрешната същност на нашата вяра и че на въпроси като календарната реформа то отговаря от гледището на тази същност.

Нека вземем също за пример управлението на Църквата.Ние не се противопоставяме на нито един патриарх, на никоя официална църква, на никого от техните епископи, нито пък на църковната власт.Ние просто съсредоточаваме вниманието си върху духовната същност на Църквата и от позициите на тази същност, която се състои в съхраняването на Свещеното Предание, ние се трудим да преобразяваме себе си  чрез нейните Тайнства, да станем „богове по благодат” по силата на това, че Сам Бог е станал Човек и е изменил нашето естество, давайки ни възможност да станем богове по осиновение и благодат.
Ето това е същността на Църквата, която ни се преподава чрез Тайнствата и чрез всичко останало, чрез което Бог проявява Себе си вътре в християнската общност. Ние сме православни по силата на тази вяра и на това, че пазим всичко, което ни е предадено от нашия Господ, на което са ни научили светите апостоли и което е съхранено от светите отци на Църквата. В това Православие патриарсите, юрисдикциите и властите са второстепенни. Те не определят нашата вяра, те са само второстепенен аспект на нашата вяра.

Точно затова нашата позиция по тези несъществени въпроси изобщо не е опозиционна, понеже както в ранната  Християнска Църква не са съществували патриарси или юрисдикции във вида, в който ги позваме днес, така и в трудни времена като нашето, по своята същност Православието съществува независимо от юрисдикции, патриарси и власти. Ние трябва да си  спомним, че никой от светите отци на Църквата не е казал, че там, където е патриархът, там е Църквата. И никой  от светите отци не е казал, че там, където е „официалната църква”, там е и Христовата Църква. Никой от светите отци не е казал, че когато сме в общение с обществено признатите юрисдикции, тогава сме в Църквата.

Отците на Църквата ни учат, че там, където е епископът, съединен с правилно вярващи хора – хора, които се преобразяват чрез приемане на Тайнствата на Църквата, хора, в чиито сърца живее Христос – там е Църквата. И дори ако това са само един епископ и двама вярващи или един епископ и трима вярващи,  стига те да са истински вярващи и действително да са в този процес на преобразяване /чрез Тайнствата/, тогава те представляват Църквата в пълнотата й. Както е казал един изряден гръцки богослов:”Поместната Църква е  тъждествена на Съборната Църква.”По същия начин Съборната Църква е в поместната Църква. Тъй че ние, старостилци традиционалисти, не сме в опозиция спрямо никого. Ние просто представляваме истината – това, което е истинско, и това, което всички православни би следвало да приемат като критерий за истината. Това е нашият духовен светоглед.

Позволете ми също така да кажа няколко думи по въпроса за апокалиптичната природа на нашето време  и за възгледите, които трябва да имаме по този въпрос. Ние не сме в опозиция спрямо съвременната епоха – живеем там, където живеем. И за православните съществува опасност – опасност от лъжестарчество за всеки, който си представя, че нашата вяра се определя от борбата ни срещу антихриста и срещу всичко, което действува противно на нашето преобразяване в Христа. Когато живеем като истински православни християни, самото естество на нашия живот вече е отхвърляне на антихриста. Ако водим действителен духовен живот, то духът на антихриста ще бяга от нас.Когато ние запазваме вътрешната същност в Църквата, заплахата на антихриста в света около нас няма такова решаващо значение. Ние не определяме себе си чрез опозиция спрямо света, но чрез разграничаване от него.Ако пък гледаме на Църквата чрез такава опозиция, то ние представяме Църквата изопачено и отваряме път за лъжестарчеството, а чрез него и за сектанството. За нас е важно да помним това.

Апокалиптичното послание на Православната  Църква е, че всеки един от нас, взет отделно, живее в последните времена. Всеки един от нас ще срещне смъртта и по този начин светът за него ще свърши. Всеки един от нас се изправя срещу антихриста всеки ден в самото естество на сърцето си – в липсата ни на любов спрямо ближния и в неспособността ни да водим другите към духовните истини на Православието.Всеки път, когато не сме способни да проявим любов, ние ставаме представители на антихриста.Понеже Христос ни учи, че нашата същност като християни се състои в способността ни да обичаме. Да обичаме не себе си, а другите, и то дори повече от себе си, и нещо повече – да обичаме враговете си. И тъкмо тази любов се извисява над цялата апокалиптична треска, която се наблюдава днес. Ако някой ви каже, че за да бъдете добри християни, трябва да излезете на борба срещу еретиците и злите хора, то този човек ви въвежда в заблуда. Ние се борим срещу антихриста чрез проявяването на любов към ближния. Ние се опълчваме срещу бесовете чрез любовта си един към друг. И нашият «апокалиптичен дух» се ражда от съзнаването, че смъртта на всекиго от нас е възможна всеки следващ миг и че трябва да се възползваме от всяка минута в живота си, за да проявяваме любов към другите, а не да ги осъждаме.

Пред нас е примерът на свети Макарий, великият пустинник, който е спасил от гибел един езически жрец, отнасяйки  се към него с благост и доброта, с което го избавил от отчаянието. Отчаянието, което езическият жрец почувствал, след като се срещнал с друг християнин, който обаче се отнесъл към него по напълно противоположния начин...

Нашата война е война на любовта, тя ползва оръжията на любовта, а тези оръжия са единствените, които могат да победят злото и антихриста. Така че, в каквато степен вие – пребъдвате единодушни със своя епископ, верни на преданията на Църквата, и в постоянна война с антихриста и лукавия вътре в сърцата си, в такава степен и ще свидетелствате за Съборната  Църква и чрез живота си ще изразявате единството на истинското Православие не само в България, но и в цял свят...

Ако сме проникнати с такъв светоглед, тогава ние не ще  се нуждаем от апокалиптична треска, няма да изпитваме страх, нито пък ще ни движи дух на опозиция, но по-скоро в нас ще се развие скръбно чувство за останалите в света, чувство на любов, която ги призовава към пълнотата на Православието; и в самата скръб ще имаме в сърцата си оная радост, свойнствена на преобазяващата Христова сила. Ето това сте призвани да съхранявате, а не да бъдете отвличани встрани от лъжестарци, от идеологии, от сектански разбирания, от духа на противене, за който говорих. Непрестанно се стремете да показвате, че Православието е положителна сила, която може да промени човечеството, поддържайки този свещен светоглед.

И отново да се върна към примера с «Великия взрив».Вместо да спорим с хората, които обясняват как е възникнала вселената, нека проявяваме към собствения си живот тази Светлина, която е станала източник на творението. И, както казах, за нас «Великият взрив» е Бог Слово, Което е изрекло думите : Да бъде светлина! / Бит. 1:3/ С такъв дух вие ще притежавате едно чудно свидетелство пред света, ще имате също и силата да преобразявате себе си.Тогава ще гледате на всички неща от правилен ъгъл и, като избягвате опозиционния подход към духовните неща, ще носите радост на другите и на себе си.

2006 г. «Православно слово»
--------------------------------------------------
 Етнийският архиепископ Хризостом оглавява екзархията къв Св. Синод на противостоящите в САЩ. Завършил е обща и  византийска история, а също и психология в Калифорнийския университет и е защитил докторат по психология в Принстънския университет. Той е гост-преподавател в Богословския факултет при Харвадския университет, в Оксфордския университет, в Богословския институт в Успала/Швеция/. Преподавал е и като лектор в университетите на Букурещ и Яш, както и в университета по архитектура и урбанизъм „Йон Минку” – Букурещ. През 2002-2003 г. е изпълнителен директор на комисията „Фулбрайт” – САЩ, в Румъния. Той е ръководител за православни  традиционалистични изледвания. Автор на множество книги, монографии и статии.