Любим цитат от страницата на Fr James Thornton

"The true measure of kinship, that truly links men—men and nations—in kinship and closeness, is not so much blood as compassion. The want of one man and the compassion of another bring the two men together more than blood-brotherhood. All blood ties are transient and have significance only in temporal life, serving as an image of the enduring, eternal ties of spiritual kinship. Spiritual kin, who are born of the encounter of want with compassion, remain brethren for all eternity. For blood-brothers, born of blood, God is only Creator, but for spiritual brethren, born of compassion, God is Father." - St. Nikolai (Velimirovic)

St. Nikolai (Velemirovich) Speaks About America

от FrJames Thornton на 13 май 2010 г. в 06:06

PAN-HUMANITY

By St. Nicholai Velimirovich (1880-1956)


[1917]

The Academic Cosmopolitan Club in New York held a "glory meeting" at candle-light. The Serbian Bishop of Ochrid, who during the previous three months had been visiting this place, held the following discourse: ... "

[Remember as you read this, that the year St. Nikolai gave this was 1917.]

I FIND myself tonight speaking here to the entire world. Who can speak to the world except him who loves the world? God alone can do it, for He alone really loves the world. Let us be gods, and we shall be able to say, without speaking a lie: We love humanity. Christ tried His hardest to teach men that they are gods, being the sons of God. Europe throughout the nineteenth century tried its hardest to teach men that they were animals and the sons of animals. The first teaching leads to the love of humanity and of peace; the second teaching leads to a disdain for humanity and to war. Friends, we must train ourselves systematically for the love of humanity: first we must acquire compassion for suffering humanity; then, we must come to respect its efforts and struggles; and finally, out of compassion, respect, and love there will be born in our hearts compassion, respect, love. For either love is a sweet fruit of a long struggle, or it is a feigned fruit which is a lie on too many lips.

Love is luminous. We have lit this evening many candles, though still it is daylight. It is a two-fold symbol. There is sufficient physical light; but we need more than physical light. And every nation lights its candle, even the most uncivilized; that is, each nation has something to contribute to the light of our soul. For if it did not, the world would be so much darker.

This is the second time I gaze, looking at you, into the face of humanity. The first time, was on the Galata Bridge in Constantinople, where the East and the West meet in an inexhaustible variety of forms and colors. And now here in America: ,,,America seems the to me a Galata Bridge between all the continents.

What is this enigma called America? Is it a nation? No. It is more than that. It is pan-humanity. It is the second home of all of us. Therefore, we all must help America, in order that America might help the world.

What do you think of America? Please do not pass judgment before a long study of this complicated human organism. I assure you that the soul of America is even more complex than its external civilization. There is no city in the world in which you can find your orientation so easily as in New York. I warn you; it is not so easy to penetrate into the soul of the Americans. Very often I have found that they themselves do not understand their own soul. Very often they work spontaneously, without understanding. "How do you like America?" With this question you are overwhelmed in this country. Whether you answer. "I like it very much," or "I do not like it at all," it makes no difference to them. They take it for granted that you like America; moreover, that you are charmed with America. I never saw in my life a nation that believed in itself as America does. We all believe in America, though I pray God that America's belief in herself will never become self-conceit. An Englishman in his humbleness often says, "I am so stupid." But you never hear an American say, "I am stupid."

I know Europe fairly well. Though born in Serbia, I received my education in England, Germany, Russia, and Switzerland. Europe is a house divided against itself. The most civilized nation in Europe is doubtless that of the English. How can you prove whether a person or a nation is civilized? Not only by its external achievements and constructions. Here is a simple proof: Tread upon the feet of an Englishman and he will excuse himself first. That represents the victory over oneself and marvelous self-control. And yet the English race represents, above all, willpower, while the Latin-German race represents intellectualism and the Slavic race emotionalism. No one of the three represents perfection, but if they were united in the chemical laboratory of the soul, the three would be perfection. When you have these three united in yourself, then you will be not action alone, not intellect alone, and not sentiment alone. If you want to be perfect, you must have these three in an admixture, and yet distinct. If you read the Gospel of Christ with the intention of finding an intellectual, logical system in it, you will be disappointed. You find there just as much action as logic, and just as much emotion as action. Mighty deeds, mighty words, mighty emotions! All three in one. Whenever a Divine teacher comes to mankind, he comes not to move only the intellect of man, as the university professors do, but to shake mightily the whole of man, like a great wind which does not shake the bloom of the tree alone, and not the twigs and branches alone, but the whole tree.

On the larger scale, however, Africa predominantly represents emotion; Asia, mind power; and Europe willpower. What shall America represent -- America, this Galata Bridge of the world -- if not all three, developed very highly and united very strongly?

Bias is the curse of the world. All things in the world are subtler than they seem to be. We thought the atom was the simplest thing in the world. But recently we learned that every atom consists of two kinds of electron particles. How careful, then, we ought to be in judging such a complicated piece of machinery as a human being, or a nation, or a place! In my village school in Serbia, our schoolmaster startled us one day with a puzzling question. "Children," he said, "can you keep water and fire together in the same vessel?" Of course, we answered, "No." Then he went on, saying: "Then you never will be able to understand life. For life is water and fire put together." So it is, my friends. I know it now. The more you go to the East, the more you find God; the more you go to the West, the more you find man. But neither God nor man is our ideal, but the God-man. Not Jesus alone, nor Christ alone, but Jesus Christ. Your own life is a vessel of both water and fire, or body and spirit. Look after both and take care in right proportion. A Divine humanity should be your ideal, and the goal of your education. A Divine humanity we expect from America, this second home of all of us.

When Christ was born, Wise Men from the East came and offered to Him the best they possessed. With these best gifts of the East, Christ's teaching went to the West: not to the East, because the heart of the East was in it, but to the West. Alas, in the West these Eastern gifts of the Wise Men have been largely lost. We must turn to them once more. They are not lost in the East, but carefully preserved among the Eastern sages. You are wrong if you think that Lao-tze and Confucius, Buddha and Zoroaster have lost their meaning for Christendom. Unfortunately, for present-day Christendom they have. But I hope not forever. There is nowadays everywhere a busy study of Eastern Wisdom going on. And I hope that Christendom soon will rediscover what gifts the wise Men of the East brought to Christ. One of the finest things that Lao-tze said was: "Never is good achieved by evil." This message of Asia has been forgotten in Europe altogether. Those who believe in wars and revolutions as the channels of good are the obscure and ignorant minds, having never been enlightened by the gifts of the Wise Men of Asia.

Now, we hope America will be this long-expected Divine Humanity, as all the world will afterwards be. Nations from the East and West, from the North and South, have poured their gifts into this country at its birth. The question now is whether America is going to use all of these gifts, whether she is going to be both Jesus and Christ, or not.

I have been traveling through this country during the last three months. What have I seen? I have seen wonderful cities, even the names of which I had not known before. Many of them are younger than myself, and still they are more striking than some capitals in Europe or Asia. They are new, like dreams, and like dreams they are fair. This shows the spirit behind them.

America is cosmopolitan. Go down town in New York City and you will see your home art, whatever your home may be. America is cosmopolitan in architecture, in music, in literature, yea, in everything.

The universities of America have not forgotten God. There is a chapel in every educational institute. I hear much of "Young China" being atheistic. Goodness, is it possible? How could one of the wisest peoples on earth lose the vision of God? We are not alone in this world. It is the most urgent need of the world that the intellectual leaders should not forget this. I should like you to have the vision of the spiritual world as Mohammed, Zoroaster, Buddha, Confucius and Moses had: of a world beyond this material world, of a light beyond this physical light. The universities in America have not forgotten God, I repeat. And this is essential. I am glad also that students in America are not divided into political parties. I do not believe much in state universities. I am afraid they will degenerate in America as they have in Europe, on account of their political connections. I believe in colleges, in the collegiate life of students, under spiritual and moral guidance.

America is a money-making, but not a money-saving people. We in Europe are money-saving, a greater curse. One thing that I have learned is that the business people of this country are more spiritual than in any other country. I know. I spoke in the Chamber of Commerce in St. Louis, and St. Louis is not known as a spiritual center. But I spoke on the mere spiritual values of things. The president of the Chamber of Commerce followed me to my room on the fifteenth floor (there are no fifteenth floors in Europe). He wanted to talk. I said, "I am willing to talk, but only on what I have been discussing." He said, "I think you have in Europe the fight between Caesar and Christ." We talked for one and a half hours. He stayed away from business in order to talk spiritual things. Do not speak of America as a materialistic people; you must go much deeper into the thoughts of the people here.

There is general respect for the Church here. The churches are divided, but they cooperate. That was a new experience to me. Then the preachers are not rich men; that is very good. In India, the priests are respected; among Eastern peoples the monks are honored because they are poor. The clergy of America come mostly from poor people. Charity is America's religion. And the clergy are preaching charity.

From many observations -- I mention only a few -- I have found that the chief tendency of the American character is constructiveness and charitableness. This is the most hopeful side of the American civilization. And that is the greatest gift we can all take back home with us.

The best American brains today are plunged into deep considerations. They are making a new program for this new world. They are at a crossroad. They have to decide: Is America going to be America for herself, and the world for America, or is she going to be for the world? The youngest son of Jacob, Joseph, saved all of his family. Is America, this youngest child of human history, going to save the world? "Hurry up! Hurry up!" has been not only a human saying in this country, but God's message to America to spur her and to prepare her to be ready to help all of the world in a case of grave emergency. This emergency has arisen, and America stands on the pinnacle of her power, gird with two belts: constructiveness and charity. Is she going to draw the world up to that pinnacle, or to darken her vision by pride and to fall down to the swamp of the Old World? May God help America! May we all, brothers, help America with whatever gifts we have, in order that she should fulfill her Divine duty. When a Turk asks a blessing from a Serbian bishop (a Mohammedan Turk offered grace at the beginning of this meal), the world is going to be better. I should like the American to bless the Japanese, the Frenchman the German, the Indian the Semite, the Japanese the Chinese. The world would then be much better.

On the gate of a high school in Des Moines, I saw engraved the motto, "For the service of humanity." That is the right motto for all educated people in the world, I thought. Train yourselves not only to be the brains of your nations, but also the hearts and the will of them. Try your hardest to train yourselves first in compassion towards humanity, then in respect for it, and finally in love for it. Love is the highest gift, and you never will reach it unless you have gone through the first two stages: compassion and respect.

Be ready for pan-humanity. The intellectuals of the world are not yet ready; peoples are. The peasants of Serbia, Russia, and India are ready. The intellectuals are not yet ready because they are mere intellectuals. Intellect is a curse of the world: a destructive Shiva, unless it has the light of a noble heart and of goodwill. Today the greatest battle is going on between the capitalists and the proletarians. Do not wish the victory to either of them. Whosoever of them wins, the world will be a den of lions. Be the richest in mind, the noblest in heart, and the most willing; and then -- then I shall pray for your victory. Have compassion with the wealthy of this world, have respect for the poor, and love both of them. They are equally sick, equally unbalanced. Whatever you study here, do not forget to study to be spiritual and moral doctors of your nations. Go back to them with the smile of a peacemaker. As such, you are very much needed there, not otherwise. Do not aspire to become wealthy; do not be shy of poverty. Be the wealthiest inwardly, and do not care for your external attire and position. If you only would heed this word: Be the richest and the poorest at the same time. Such was the Man who had no shelter in this world and yet possessed the command of Heaven. Such was also the royal prince, Gautama. Such was Socrates. Such have tried to be all the best models of human kind. And there is a sentence of such a one, which please do engrave deep into your hearts, "Never is good achieved by evil.

 

From:
Episkop Nikolaj, "Savrana Dela," v. III, pp. 793-799

Double bind и double time

от Nataliy Borislavova на 30 март 2011 г. в 10:46

 http://www.dnevnik.bg/sviat/2011/03/26/1065699_iaponskata_mafiia_se_vkljuchi_s_pomoshti_za/
Когато прочетох това съобщение, в мен се породиха следните мисли:На психологически език това се нарича double bind. Как е възможно  от една страна групи от хора, общества да се борят срещу мафията, а от друга – да се възползват от нейните услуги, и да я поощряват. Едно такова послание какво може да породи в съзнанието на  човека? Double bind.
Double bind означава емоционално изтощителна дилема в съобщение, насочено към отделен човек/или група/, което съдържа две или повече от две противоречиви послания, и в което едно послание отрича другите.Това създава ситуация ,при която един успешен отговор на едното послание води до неотговор на другото.
Double bind възниква, когато лицето не може да се изправи пред дилемата, която е вътре в съобщението, не може да я разреши, или се отказва.
Double bind е теория, която за пръв път е описана от Грегъри Бейсън и колегите му през 1950.
Double bind често се използва като форма на управление,т.е без да се налага открита принуда, използва се за объркване, тъй като трудно може да се даде еднозначен отговор по даден казус.
Double bind са често съобщения, в които с думи се казва едно, а езикът на тялото казва нещо противоположно.
Според Бейсън шизофренното мислене не е задължително вродено психично разстройство, а объркване на мисленето,  често причинено от double bind послания  - чести и постоянни още от детството. Напр. един много елементарен казус: казваш на детето ти, че е лошо да се пуши, дори го наказваш, а ти самият пушиш. В случая как можем да кажем, че действията на мафията са лоши, престъпни, когато тя върши дела на благотворителност. Детето не може да реши тази дилема и постепенно бяга в света на измамни системи, или в болестта. Все повече специалисти смятат, че аутистичното поведение, дислексията  са форма на бягство от double bind посланията в съвремения свят.
В контекста на Дзен-будиската традиция double bind се използва като лечебно средство, според философа и теолога  Alan Watts. Една от най-известните техники използвани от  Zen master се нарича Koan, в която мастерът задава на своите ученици въпрос,напр. “Покажи ми звука от пляскането с една ръка”, и те трябва в търсенето на този отговор да използват цялата си умствена енергия  и всички способи за медитация.
Не съм специалист по дзен-будизъм, нито в техниките на бой с рапира, но съвсем асоциативно ми дойде и един друг термин double time.
 Дабъл-таймът е техника, при която със защита едновременно се и напада, тоест оръжието ти устоява на атаката и едновременно с това успява да се промуши така, че острието ти да сочи незащитения врат на противника.

Дали когато постоянно не използваме  doble bind послания, тяхното острие не наранява най-незащитения – децата.

ПО СЛУЧАЯ "СТЕФАН - ПОХИТИТЕЛЯТ НА БАНКАТА"

            Ще се опитам да разгранича   условно„случая Стефан”   от социалните причини, които са го предизвикали ,а така също  и от  съзнавани или несъзнавани проекции, които отделни хора или общности  правят върху „случая Стефан”,т.е защо много хора симпатизират на един човек, който реално е извършил сериозно престъпление.

            Преди много години бях съдебен  експерт  по едно дело, в което момче под 20 години съучастваше в обир на банка/ невъоръжен обир , измама по документи/. Обирът беше извършен хладнокръвно и успешно. Впоследствие бяха задържани извършителите.  Личностовият профил на това момче много напомня на профила на Стефан/ разбира се, от достъпната за мен информация/. Момчето, почти веднага след деянието, направи разгърната  параноидна психоза, и години наред след това се лекуваше.

            И в двата случая виждаме симптоми от   т.нар. бордерлайн/borderline/ синдром. Какво означава този синдром? Borderline -  граница, демаркационна линия.

            Това не е психично заболяване в тесния смисъл на думата.Това е синдром представляващ смущение във взаимоотношенията на субекта с околните, хората с този синдром често се преживяват като жертви. Разбира се, почти винаги бордерлайн синдромът е свързван с травматични епизоди при раждането или детството.  Видим и тревожещ момент при това разстройство е, че то съдържа симптоми потенциално опасни за субекта. За да мислим  в диагностичен план за този синдром е нужно да са налице пет от следните елементи:

• Подчертани усилия за избягване на реално или въображаемо изоставяне / в случая имаме реално изоставяне – осиновено дете, а впоследствие и осиновителите умират/
• Нестабилни и интензивни междуличностни отношения, които варират от свръхидеализиране до обезценяване/  не може да изкара шофьорски курс, „не може дори един обир да извърши”, това е по негови думи/
• Нарушена идентичност:подчертани и нестабилни представи и усет за себе си/ налице е висока степен на некритичност, че е допуснал, че може да извърши обир - нали „един шофьорски курс не може да изкара” /
• Импулсивност – има не малко данни за това.
• Чести заплахи ,пориви и поведение със суицидни заплахи , или самоувреждащи действия / всички форми на себеподценяване, самосъжаление могат да се квалифицират и като себеувреждащи мисли и действия, извън ситуацията ,в която заплаши със самоубийство/
• Нестабилна емоционалност
• Хронично чувство за празнота / чувствал се е като самотник и  неудачник/.

            Рядко ли са случаите на хората с бордерлайн сидром?  Съвсем не, напротив доста чести, и много автори твърдят , че ако пациентът на Фройд е невротик, то в наши дни той е предимно бордерлайн или нарцистичен тип. В този смисъл един немалък процент от тези хора могат да попаднат в ситуацията на Стефан. Още повече, че този тип личност е медиализиран, т.е. той търси и намира изява чрез медиите. Медията е нарцистичното огледало, тя е липсващото в миналото майчино лице, което винаги те забелязва, излъчва признание, одобрение, възхита. Бях особено впечатлена от стойката на  Стефан, когато се предаваше: това  не беше поза на съкрушен човек, това беше поза на Батман,т.е дори тялото експлицира нуждата да изглежда  герой.

            Когато споделям тези мой наблюдения, не мислете, че толкова лесно може да се стигне да мотивацията на деянието. Психиката на човек не е една кутия, за която може да се намери подходящия ключ / в случая психолог/, който  да я отвори. Това е опростенческо мислене. Често мотивацията е несъзнавана дори за самото лице, и  то би трябвало  да премине през продължителна терапия, за да я осъзнае. Такава терапия е нужна като за самия извършител, така и за придобиване повече опит, с оглед на превенцията от подобни престъпления.

             Има ли социални фактори, които спомагат за формирането на такъв личностов профил, който, както вече казах , е доста разпространен, и може би поради тази причина в Стефан доста млади хора разпознаха себе си, и дори му симпатизират.

            Какво те разпознаха? Разпознаха, че и те живеят в  един афективен затвор, от който искат да се освободят, т.е жертви са на собствените си страхове, очаквания, фантазии как би могъл животът им да изглежда по-добре.  Този вътрещен затвор е изграден  под натиска на всевъзможни безпокойства какво ще кажат другите, какво ще си помислят за мен, да не ме отхвърлят,  да  стана „черната овца”. И под влияние на този натиск  тухла след тухла изграждат конформиста в себе си, доброто момче/ почти всички негови познати, шефа му, казаха добри неща за него/, дори героя – приятелите му казват, че преди време  е спасил една дементна баба от пожар. Но натискът ,който е упражняван от вън ни прави еднакви, стандартни, неминуемо посредствени.

            От друга страна, не можеш да отговориш на лустрото, което е наложено отвън, но което също е стандарт, еднаквост. Много млади хора все повече мислят, че ако нямат нивото на удобства и лукс, не биха могли да се оженят.Това мислене затяга още повече режимът на вътрешната ти неспобода, живееш изкуствен живот, докато не станеш жертва на собствената си невроза или не разбиеш тази черупка.

            Освобождаването от афективния затвор почти винаги преминава през някаква маргиналност, за което малцина са готови, т.е да поемеш пътя на истинската свобода, като захвърлиш целия социален натиск, но и   поемаш отговорността за собствения си избор.Ние всички сме вкарани в определението „норма”. Вероятно и той е получил психолого-психиатрично удостоверение, че е в „норма”.  Ако не си в норма, трудно се вписваш. „Аутсайдерите” на ума и духа, често са обречени на самота, опетнени от подозрения и враждебност/ или обект на прекалено възхищение, което също е своеобразно отхвърляне/. Те могат да поемат атаките на „нормата” ако имат силна афективност и мощен интелект.

            Много опростенческо е да кажем, че финансовата криза или социалната криза са причина. От разговорите на колегите му изникват думи като „честен”,”справедлив”, „самота”, „тъжен”, „герой”. Корените са много по-дълбоки.Явно този човек е търсил изход от вътрешния си затвор,но няма нито силната афективност ,нито интелекта да поеме отговорността, когато реши да счупи черупката.

             Страхът от свободата е един от основните страхове, защото сам трябва да поемеш отговорност за себе си, когато счупим черупката -  няма опора, няма на кого да се облегнеш, чувстваш се беззащитен в един „враждебен”свят/ твърде възможно е  тези неща да  ги е разбрал в часовете прекарани в банката, т.е дошъл е на себе си, от което следва депресията, отчаянието. Но отчаянието е отново израз на нарцисизма/.  Разбираш, че постъпката ти е била  незряла и инфантилна,  и всъщност се връщаш към стария си затвор.  Външният затвор става образ, метафора на вътрешния ти.  Онзи, който може да се освободи от афективния затвор, той няма нужда от пари.

            Днес все повече хора ще се опитват да разбиват тези затвори чрез параадаптивно поведение, т.е около нормата, на границата с патологията. И затова тези уж „добри” хора ,изведнъж се оказват „лоши” .Това е човекът-кълбо, затворен за външния свят, затворен в собствения свят, лишен от топлина. Тези затвори ни създават мнимо чувство за сигурност. Често в тези вътрешни затвори постепенно се изграждат, ден след ден, различни фантазми / често свързани с чувство за по-добър и уреден живот/, като форма на бягство от един свят, който те наранява/, и незабелязано тези фантазми един ден  преминават в действие.

            Търсейки причините и мотивацията на поведение на Стефан, най-шокиращото е какво  е довело това момче до там да обезмисли не само чуждия живот, но дори собствения си. И неминуемо стигаме до дебата за ценностите в модерните хуманистични общества, до ценностите на постмодерното общество, което предлага споделянето на познанието/глобализацията / и в същото време възможността за пълното разрушение. Дори по отношение на живота постмодерното общество няма нищо общо с християнската представа за човешкия живот като безценно Божие творение във видимия свят.  Животът/както твоя ,така постепенно и на другия/ може да ти принадлежи, поради това че всяка гледна точка има право на живот/ дори рекламата   за новините по BTV всеки ден ти внушава: няма една истина, “
Всички гледни точки” са истина/.  Човекът е вещ в света на вещите/ дори по време на самата акция се изнасяха парите, докато похитените живееха в неизвестност за живота си/.

            Както може да подтикне един човек да постави живота си „на карта”? Известният френски психолог Пиер Дако казва,  че човек често желае да се самоунищожи,защото е безсилен да стане такъв, какъвто чувства , че е в действителност – божество, изпълнено с радост и щастие.

            От друга страна, основен белег на постмодерността е лекомислената игра, докато модерността се отличаваше с трудолюбие, казва Джеръми Рифкин.В постмодерното общество всичко е повърхностно, мимолетно, преходно, бегло, несериозно, необвързващо. Сменят се маска след маска, роля след роля, костюм след костюм, сценарий след сценарий. Играта на Homo ludens e безотговорна и в същото време рискът и непредсказуемостта, на всякакви нива, са обичайни условия в постмодерността. Това засилва тревожността и несигурността в обществото. Нараства и процента на личностовите разстройства и парасуицидалните поведения. Виждаме, че постоянно различни хора заплашват със самоубийства.

            Изследвания показват, че много по-малък риск съществува за  хората, които живеят в общности или в държави, в които има много по-развити социални институции. Нужно е изграждане на социални институции за подкрепа на бордерлайн личности, за оказване на психотерапевтична помощ. В този смисъл съм съгласна, че  отговорът на  съселяните на Стефан е закъснял – трябвало е преди това да се погрижат за него. Прочетох, че много малка част от  сираците в Япония ще останат в домове, повечето ще отидат в семейства по селата. По всичко личи, че Стефан не е имал потенциалът да оцелява във един бързопроменящ се глобализиран свят, но ако той не живееше във фантазмите си, щеше да намери своята реализация в селото сред своите, сред хората, които може би са щяли да го подкрепят.

Откъс от книгата "ПРАВОСЛАВИЕ И ПСИХОЛОГИЯ"

Глава Втора

Зигмунд Фройд

Като основна фигура в модерната медицина, психология и интелектуална история, Зигмунд Фройд (1856-1939) е една от най-противоречивите личности на двадесети век. Много от неговите теории, най-вече тези от тях, свързани с мотивационната роля на либидото или сексуалната енергия в поведението на човека, разтърсиха медицинските среди на  неговото време. Днес те продължават да предизвикват остри критики и дори недвусмислено осъждане. От една страна, предимно анти-интелектуалните среди и някои кръгове, белязани с религиозен фундаментализъм, упорито се противопоставят на неговите не рядко дълбоко-проникновени описания на тъмните слабости в падналата човешка природа. От друга страна, научните фундаменталисти възразяват срещу възгледа му за съществуването на вътрешен свят на умствената дейност, което само по себе си не е предмет на емпирично изследване. Това са най-вече консервативните емпиристи на психологическата наука, т. нар. бихевиористи, които са отхвърлили категорично идеята, че човешкото поведение се определя от съзнателни и подсъзнателни подбуди, вместо от открити отговори – определени от посредничеството на химическите процеси на мозъка до физическите стимули на околната среда.

От гледната точка на православната антропология и  доктрината за спасението (soteriology), възгледът на Фройд за човека, фокусиран върху падналата му природа и неговите най-отблъскващи желания и подбуди, е престъпен. Възглед за човека, който отхвърля Божественото, живеещо у него; който не вижда истинска трансформация в човека, а терапевтично проникване в неговите низки импулси и който се изражда в една безнадежна философия на човешкото отчаяние – подобен възглед е невъзможно да бъде съгласуван с антропологията на Църковните отци. Но този факт не означава, че на Фройд му липсва разбиране за падналата човешка природа; всъщност някои от неговите наблюдения в това отношение не само съответстват на тези на Отците, но и ни предоставят клинични доказателства за същинските психологически механизми и дефицити, които откриваме описани в изобилието от беседи на Църковните отци за човешкото поведение. Да отречем този факт означава да отстъпим пред анти-интелектуализма, насърчаващ за съжаление погрешната оценка за Фройд, която откриваме сред много от православно образованите хора и теолози. Да изобличим и осъдим Фройд за неговите антропологически, сотериологически[1] и космологически грешки е обосновано и необходимо задължение. Но да премахнем напълно голяма част от неговите верни и точни наблюдения  върху човешкото поведение е равносилно на това да не успеем да видим допирните точки между перфектната психология на Отците и неправилно третираните психологически данни, които Фройд ни е завещал. Такъв неуспех поставя православните мислители крайно неуместно в категорията на религиозните фундаменталисти, а това не би трябвало да е така.

За голямо съжаление, объркването в действителния принос от психологията на Фройд към познанията ни за човешкото поведение – объркване, допринесено от неблагоразумния религиозен фундаментализъм - днес е леко подсилено и от научния фундаментализъм, т.е от психологическите бихевиористи. Ограниченото мислене често е пометено от господстващи клишета, прилагайки към другите онова, което подходящо вече е приложило към себе си. Затова научните фундаменталисти – бихевиористи напоследък започнаха да пренебрегват сложните когнитивни теории в учението на Фройд като вид психически фундаментализъм. С лекотата на мислещите в едно измерение, които всъщност вярват, че живота може да бъде ограничен до елементарните нужди, сложните и объркани теории на Фройд за човешкото поведение са отминати с пренебрежение от посредствената вълна на ума като прекалено опростени и фундаменталистични. Това, което страда е същината на учението, да не говорим за разбираемостта на теориите. Освен това, изгубени в наивния редукционизъм[2] – желанието да бъдат открити прости, явни причини за всяко явление, независимо от неговата сложност (истински фундаментализъм) – основната цел на науката е не да наложиш опростеността за сметка на сложността, жертвайки фактите за предполагаем принцип (както при бихевиоризма), но да начертаеш от наблюдаваната сложност някои ясни и прости тенденции и действащи принципи, които да не компрометират или ограничават по-обширните размери на явлението. Истинската наука не само, че не е опростенческа, но подобно на истинското мислене, никога не се поддава на клишета. И определено никога не е анти-интелектуална.

Идеята да заменим Фройдисткия модел на конгитивен, вътрешно психичен свят с такъв на химически детерминизъм, е извлечена от много безпочвени обвинения. За учението на Фройд се твърди, че свежда поведението до основните нужди и необходимостта да се намали сексуалното напрежение. Разделянето на личността на “То”, “Аз” и “Свръх-Аз”, както различни бихевиористи твърдят, е придаване на материална форма на образи от психологическата природа на човека. Други критици пък посочват психоаналитиците - теоретици на Фройд като бихевиористи, пригодили се слепешката към експериментални категории, които нямат роля във физическото или психическото развитие и са негодни интелектуални артефакти (праисторически предмети). Днес считат Фройд за фундаменталист – при това изкусен измамник, който просто поставя поведението в предубедени граници. Теоретичният Фройдизъм, твърдят, просто следва този пример. Много тъжно е, че не малко православни писатели също повтарят и подкрепят тези необмислени обвинения към психлогически убеждения на Фройд , в подкрепа на тяхната опозиция.

В действителност, Фройд разбира се, не е редуцирал човешкото поведение просто до неговите основни инстинкти, още по-малко до неговото либидо. Той  по-скоро гледа на психическия свят като на свят, създаден от сложните взаимодействия между различни инстинкти; взаимодействия, прокарани от човешката нужда за хомеостатичен баланс между физическите нужди, различните сили на личността и външните стимули, които навлизат от околната среда в човека. Паметта, сънищата, самомнението, съзнателното и подсъзнателното мислене и множеството психологически явления започват да действат в цялостната когнитивна схема, която Фройд предлага. Освен това Фройд предлага теорията си за личността като работен модел, чрез който да се разбират различните аспекти на човешката природа. Той определено не е имал предвид господството на понятията Аз и Свръх-Аз, нито някога категорично ги е идентифицирал, като някои днес, с физиологичната структура на мозъка (асоциирайки То с мозъчната stem) И накрая, Фройд не е отговорен за онези практикуващи психтерапевти, които в съвременната психлогия и психиатрия са превърнали неговите евристични (насочващи) модели в съдържание на “Фройдисткото учение”. Фройд в действителност не е бил фундаменталист в начина си на мислене. Такива заклети бихевиористи, които биха редуцирали човешкото поведение до простото ниво на фундаментализъм, бих нарекъл ирония на първата заповед.

---

[1] Soteriology – Доктрина за Спасението

[2] теорията, според която всяко нещо може да се представи в по-проста форма, и да бъде разбрано чрез съставните си части.

„Никой не говори за нас в наше присъствие така, както говори в наше отсъствие. Разбирателството между хората се гради единствено на взаимната заблуда. Малко приятелства биха оцелели, ако всеки знаеше какво казва за него приятелят му зад гърба му, макар че именно тогава той говори искрено и безпристрастно.” Блез Паскал
 

В Руската църква на бул. "Руски" почиват мощите на св. Серафим Соболев - светец и чудотворец. Той идва с бялата емиграция в България и преживява тук невероятни години на страдания и гонения за неговото паство.Все още има живи хора, които са...... го познавали. Той е притежавал редкия дар на благодатна прозорливост, подчертавам "благодатна", за да не се бърка с тази на врачки и прорицатели, и в същото време е имал почти детска доверчивост. Дали можем да си го представим това: прозорливо знаеш и виждаш, че някой ти замисля зло, но не отвръщаш на злото. Това е битието на светците. Ние сме твърде далеч от тях, но поне знаем мярката за святост, или най-малко за добър и порядъчен живот.

Обърканият ерос и юношите

В образованието “уж” започват някакви реформи. Не можем да стоим безразлични, когато чуваме, че 13 годишни започват сексуален живот.

Дали психолозите и педагозите в училищата говорят с юношите на тези теми или се задоволяват да изнесат някоя лекция за контрацепцията.
Често се срещам с 16-18 годишни младежи. Темите, които най-често ги интересуват , са секс, наркотици и семейни отношения. Спомням си една среща с деветокласници. Попитах ги:”Какво според вас е любов?” Едни от отговорите бяха:”магия”, “химия”, “гадже за един ден”. Тогава аз им зададох следващия въпрос с уговорката, че не настоявам да ми отговорят, а да си отговорят сами на себе си:”Не искате ли веднъж  завинаги да обичате и веднъж завинаги да бъдете обичани?” След кратко мълчание и голямо озадачение, отговориха с бурно “да”. Бях шокирана от откровения разтовор, който започна спонтанно и завърши в коридора на училището. Няма да забравя едно момиче, за което по-късно разбрах, че майка му е починала, а то живее с баща си и неговата приятелка, която е няколко години по-голяма от нея, и то често е било свидетел на тяхната интимност. Момичето беше видимо самотно и депресивно, държеше се предизвикателно и агресивно. На 16 години беше имала доста произволни сексуални контакти. Но тя беше първата, която изпревари връстниците си с отговор “да”. При всяка следваща връзка това момиче се е надявало, че ще е последна и че това е “любов завинаги”. В нея имаше неистов стремеж към човешка топлота и разбиране. Всеки следващ партьор тя го е идеализирала, живеейки в собствените си фантазии, за да може да издържи трагичната реалност на безцеремонното отношение на баща й към нея.
            Все по-малко хора съзнават връзката между любовта и егоизма.Колкото повече расте егоизмът, толкова повече намалява любовта. За днешния човек е почти невъзможно да се жертва за другия, та дори и за собственото си дете. Той е подмамен, разбира се, и от някои съвременни психологични теории, за които “потребността да се жертваш” е деструктивно, патологично чувство, имащо почти средновековен привкус.
            Но ако ти се жертваш по дълбок вътрешен мотив и не очакваш никаква рента от това, т. е. без всякаква корист, твоята жертва наистина става извор на голяма и непозната за околните радост.
             В най-хармоничните семейства съм наблюдавала този модел на междуличностни отношения. Разбира се, почти на изчезване е моделът, когато всеки за всеки е готов да се жертва и това е свързано с обмен на много положителна енергия. Днес родителите са твърде заети със себе си – със своите интереси ,със своите чувства. Даже доста често оправдават бягството си от къщи с грижа за семейството, с изкарване на пари за семейството. Децата от своя страна  също бягат от самотата в семейството. Юношите интензивно  и доста жадно търсят любов навън, но най-често намират...псевдобюлов.
Претърпели няколко разочарования, те вече не наричат любовта “магия”, а се опитват да разпознаят дали другият ги обича. Тази трезвост има своята положителна, но и отрицателна страна – можем да им помогнем да се предпазят от импулсивни и необмислени връзки, но можем да превърнем и любовта в стока. Често те питат как да разпознаят портньора – доколко са сериозни намеренията му, дали наистина ги обича.
Сартър има една мисъл, че в най-незначителното и най- повърхностното поведение се съдържа целия човек.  След като юношине се интересуват от тези въпроси, защо да не има дадем някакво знание за динамиката на човешките преживявания, за закономерностите в човешките отношения, или дори още нещо по-елементарно – да им помогнем да бъдат по-наблюдателни.
Когато веднъж искаха от мен  подобни ”рецепти”, аз бях изненадана, че те си записваха. А какво ,именно, записаха?
Ако в поведението на партьора си виждате неща, които в отношението към другите ви смущават, то рано или късно и към вас ще има подобно поведение. Може би за момента той само се маскира, за да ви спечели. Опитайте се да наблюдавате как се държи с:

• обслужващ персонал и подчинени
• деца и животни
• родители, братя и сестри, и сродници
• Толерантен ли е към околните. Приема ли света в нюанси, а не в черно и бяло.
• Цени ли истината, лъже ли.
• Как се справя с гнева си. Лесно ли избухва или “страхотно” се владее. Това е едно и също.
• Как се отнася към другия пол. Ако е доста либерален в сексуалната свобода, твърде е вероятно и вие да станете жертва на неговото свободомислие, независимо че ви се кълне във вярност.
• Ако е скъперник по отношение на другите, а щедър спрямо вас, помнете, че това е довреме.
• Ако силно го ласкаят власт и слава, твърде вероятно е да ви унижава, за да ви владее. Твърде вероятно е и да ви продаде ,заради власт и слава.

Винаги най-искрено им споделям, че съзнавам, че чудото на любовта може да преобрази другия и подобни съображения да не ни идват наум и в същото време те могат да маркират пътя, по който да минем без много разочарования, самота и вътрешни ужаси.Макар че, всички знаем, че юношата иска да преживее  докрай авантюрата. И в същото време той се надява, че след бурята ще намери тишина.За съжаление след необуздавната сексуалност обикновено няма тишина, а още повече отчаяние и обърканост. На помощ идват наркотиците.
Много често самите ние не можем да помогнем на децата си, защото нашите разбити семейства и бракове са израз на нашата объркана еротичност.Затова трябва да  започнем от себе си.Никога не е късно.

http://www.youtube.com/watch?v=CD3bikniKUo&feature=player_embedded#at=26

ЗЛАТОСТРУЙ

От извора на цар Симеоновия

"Златоструй" - Златоустови мисли

Из предговора

Изворът на Цар Симеоновия “3латоструй” е литературното творчество на св. Йоан Златоуст. Този светец, чийто св. мощи почиват във Ватиканския събор е Рим, е признат от целия християнски свят на Запад и на Изток за светило на света, учител на Вселената, вдъхновител на пълководците, стълб и опора на Християнството. Писанията му са заели хиляди страници в прочутата многотомна Патрология на Мин. Мислите на св. Йоан Златоуст се цитират от почти всички известни философи, живели след него до ден днешен.

Св. Йоан е роден около 347 год. в гр. Антиохия. Баща му, Секунд, заема висока длъжност в императорската войска. Това обяснява войнския дух, с който са обвеяни писанията на сина му. И неслучайно Юстиниан Велики залага в темелите на своето управление и победи мислите на св. Йоан. На него подражава и славният между царете Симеон I, цар на българите. Той лично съставя в началото на Х в. сборника “Златоструй”, който съдържа подбрани Златоустови мисли. На тези златни мисли Великият Симеон основал силата, властта и победите си, поради което времето му е наречено Златният век на Симеон. До нас е достигнало само предисловието към Златоструя, написано от самия Симеон:

“Откакто благоверният цар Симеон изучи всички стари и нови книги, вътрешния и външния смисъл на Свещеното писание, нравите и обичаите на всички учители и мъдростта на целия разум на блажения Йоан Златоуст, той се учуди на ораторското му изкуство и от благодатта на Светия Дух. И понеже бе навикнал да чете всичките му книги, той избра от произведенията му всички слова и ги нареди в една книга, която нарече Златоструй.

За по-голям успех и за подтик на мнозинството, както и да не се уморят и да не се разленивят ония, които биха го чели в пълно събрание, ние избрахме малко от многото, и то ония от тях, които ни се харесаха, и всеки, който ги чете внимателно и разумно, ще намери в тях голяма полза за душата и тялото.”

С благоговение и преклонение към делото на великия ни владетел, правим скромен опит да извлечем от всички творения на св. Йоан съвсем малко от многото му мисли, които ни се струва, че и сега имат практическо значение. Надяваме се, че подобни мисли са блестели върху скрижалите на Златния век на Симеон.

• Тъй като ние всякога желаем да бъдем в радост, мислим си, че всякога се намираме в печал. Всъщност, ако се утвърдим в добродетелите, то нищо вече не ще ни опечалява и непрестанно ще имаме неизказана утеха. Вярно е, че много труд се изисква, за да се утвърдим в добродетелността, но затова пък това произвежда толкова много вътрешни удоволствия, че с никакви думи не може да бъде изразено.

• Който принуждава и заплашва отвращава. А който предоставя свобода на слушателя, по-бързо привлича. Ако свойството на самото благо не те подбужда да се стремиш към него, то ти не си достоен и да го получиш, тъй като не ще знаеш цената му.

• Още в древността Омир твърди, че Одисей побеждавал винаги само защото в неговия дом всички бедни просяци всякога били посрещани добре. Който пости, той не дреме, не говори много, не се прозява и не се разхлабва; той е по-бърз от огъня и по-висок от земята, неговата молитва е искрена, поради което човек става по-силен от всичко. Ето защо нищо не е така желано за дявола, както разкоша и пиянството източниците на всяко зло. Разкошът прави хората по-лоши и по-сластолюбиви от свинете. Не напразно в древността Александър Македонски уверявал, че леко побеждавал противниците си само затова, че те живеели в разкош...

• За да се спасим трябва да станем като децата, а детето е смирено и простосърдечно, у него няма нито завист, нито тщеславие, нито желание за първенство. Ето защо, освен мъжеството и благоразумието, особено необходими са ни скромността и простотата. Детето било, че му се карат и наказват, било, че го хвалят, нито възразява, нито се гордее, но остава спокойно. За това Христос ни учи никога да не търсим първенство и навсякъде да търсим последно място. Това е така, защото високомерието ни лишава от най-обикновеното благоразумие и ни прави глупаци. Пример за това е настъпването на война, глад или друго някое бедствие, при които мнимите преимущества на знатния произход ясно проличават.

• Христос учи пръв оскърбеният да отиде и предложи помирение на оскърбилия го. С други думи праща здравия към болния, като при това казва само да изобличиш насаме този, който те е обидил, а не да го укоряваш и обвиняваш. Ако това не помогне вземи със себе си и други свидетели.

• Хората не са привикнали да отстъпват своите права на другите и затова на нищо толкова не се съпротивляват, както на човек надменен и славолюбив. Освен това гордият, за да удовлетвори своята страст раболепствува и угодничи пред по-висшестоящите и така носи робство по-лошо от това на всеки купен роб.

• Честта, въздавана на смирения, зависи от доброто желание и затова е постоянна. Ние най-много почитаме тези, които, като са стояли високо, пред всички са смирявали себе си. Славата на такива не се прекратява и от самата смърт. Гордият пък презира хората, а иска от тях почит. Тук има нещо загадъчно: човек иска за себе си почит от тези, които счита за нищо. Смирението не само че не отнема от нас това, което имаме, но ни дава и това, което нямаме. А гордостта ни прави противници на Бога и ни отнема всичко, което имаме.

Testament of St. John of Rila (in Bulgarian)

   This testament of our holy father John, citizen of the Rila wilderness, which he delivered to his disciples before he died, was rewritten from a parchment with great preciseness by the most honorable and reverend among priests, lord Dometian, a man of erudition and intelligence, who was a disciple of the reverend hermit Varlaam, who lived nine years on the Cherna mountain, which is called now Tsurna1 and at the Old Hermitage [founded by John of Rila himself] for twenty-eight years. After his "Old Man"2 died, he [Dometian] became superior and tutor of the Great communal lavra of Rila. [The testament] was rewritten for easier reading and for commemoration [of Dometian] by all the monks in that monastery, because the parchment on which the testament was written originally was hidden carefully together with the other [precious] objects of the monastery because of the great fear which was reigning in that time from the impious sons of Agar [the Turks].3 In the year of the creation of the world 6893 and from the Nativity of Christ 1385, on the twelfth day of the month of February, on the memorial day of St. Meletios of Antioch. From that copy, I made another copy, I Savatij, the humble holy monk and ecclesiarch, and everlasting disciple of the most honorable superior and tutor Dometian.4

  [1.] I, John, the humble and sinful, who has never done anything good on earth, when I came into this wilderness of Rila, I found no man over here, but only wild animals and impenetrable thickets. I settled alone in it among the wild animals, without food nor shelter, but the sky was my shelter and the earth my bed and the herbs my food. But the good Lord, for the love of whom I disregarded everything and endured hunger and thirst, frost, the heat of the sun, and corporal nakedness, did not abandon me, but like a merciful and child-loving father he lavishly satisfied all my needs. What shall I contribute to the Lord for all he has given me? Many are his benefactions to me, for he looked from his holy height at my humbleness (cf. Luke 1:48) and lent his support to me to go through everything—not I, but the might of Christ, which is in me—because every good gift and every perfect gift is from him (James 1:17).
[2.] Seeing you today gathered together in the Lord here, where, as I told you, no man has dwelled until now, but only wild animals, and foreseeing that the end of my life here is soon coming on, because of this I made up my mind, before my departure (II Tim. 4:6) from life here, to leave you the present fatherly testament of mine, just as carnal fathers leave their children an earthly inheritance of silver and gold and other property, so that when you commemorate your father in the Holy Spirit, you do not forget his testament.
[3.] I know, my beloved children in God, I know you very well, that you, being beginners, are not confirmed yet in the monk’s life, but fear not, for the Lord’s "power is made perfect in weakness" (II Cor. 12:9). Just because of this I made up my mind to write for you this rough and ignorant testament of mine, so that you will keep it always in your minds to become stronger in body and soul, in the Lord, and go forward through the virtues in fear of God. Because I believe in my God, whom I have served since my youth and to whom I submitted zealously, after my departure, this wilderness, which until now was terrible and uninhabited, will be inhabited by a multitude of desert-citizens. What was written about it will be fulfilled: "The desolate hath many more children than she which hath a husband" (Is. 54:1; Gal. 4:27).
[4.] Because of this I beg you, my children, whom I have gathered in the Lord, I beg of you, my flesh and blood, do not neglect your father’s admonition and together with the apostle I say: "I am in travail again until Christ be formed in you" (Gal. 4:19). I beg you and make you swear on the dread name of God not to violate or abandon anything after my death, but everything I have written let be carried out, as it is written and as you have promised before God. Whosoever oversteps or violates something of it, let him be damned and separated from the Father and the Son and the Holy Spirit, to have no share with the saints, who were pleasing to God ages ago, but let his share be with those who had crucified the Lord of Glory (Acts 7:2) and with his betrayer Judas, to be erased from "the book of life" (Phil. 4:3) and not to be inscribed [in it] with the righteous.
[5.] First of all, I bequeath to you the obligation to preserve the holy faith immaculate and unaffected by any false teaching, just as we received it from the holy fathers, without "being led away with diverse and strange teachings" (Heb. 13:9). Hold fast and keep the traditions you have heard and seen from me. Do not deviate either to the right, or to the left, but walk along the royal road. Keep yourselves carefully away from worldly fascinations and always remember why you have come out of the world, and why you have despised it and worldly things.
 [6.] Now again, keep yourselves away from the avaricious snake, "for the love of money is the root of all evil" (I Tim. 6:10), according to the apostle, who calls it a second idolatry. Because for the hermit wealth consists not in silver and gold,5 but in perfect poverty, in the denial of his personal will, and in lofty humbleness. I am not telling you this as my commandments, but [I am] recalling for you the commandments of Christ. For he told his holy disciples and through them everybody who had renounced the world: "Take no gold, nor silver, nor a bag, nor copper in your belts" (Matt. 10:9) and so on. For gold and silver are great enemies of the monk and bite those who have them like a snake.

[7.] If we, however, have undoubted hope in God, he will not leave us deprived of anything, for he himself says: "A woman may forget her children, yet will I not forget thee" (Is. 49:15). Also in another place: "But seek first the kingdom of God, and his righteousness; and all these things shall be yours as well" (Matt. 6:33). For in the beginning, when I came to this wilderness, the sly enemy attempted to allure me, for the pious king sent to me a lot of gold.6 For the sake of God I refused to see him, for I understood that it was a perfidy of the devil. I did not accept it, but returned it to those who sent it, for I thought to myself: "If I wished to have gold and silver, and suchlike things, why came I into this terrible and impenetrable wilderness, where I found no man, but wild animals?" So I saved myself from the intrigues of the sly tempter, who endeavors to trip us up in those things, which we renounced willfully. That is why you are not to look for any of these things, "for your heavenly Father knows that you need them all" (Matt. 6:32) before your prayer [is offered].
[8.] Nor look to be recognized and beloved by earthly kings and princes, nor put your hope in them, leaving the heavenly King, with whom you enlisted to be soldiers and "wrestle not against flesh and blood," but "against the ruler of the darkness of this world" (Eph. 6:12). For the prophet Jeremiah also threatens us speaking so: "Cursed be the man that hopeth in man" and the rest. Enumerating the evils, he adds that "blessed is the man that hopeth in the Lord" (Jer. 17:5-8). Do not say: "What shall we eat, or drink, or in what shall we be dressed?" for the gentiles seek after these things. "Look at the birds of the air: for they neither sow nor reap, nor gather into barns; yet your heavenly father feeds them. Are you not of more value than they?" (Matt. 6:26). As soon as you have come out of the world, do not go back, neither with your body, nor with your mind, for, as it is said, "No man, having put his hand to the plough, and looking back, is fit for the Kingdom of Heaven" (Luke 9:62).
[9.] The Apostle [Paul] too, however, teaches us to "forget what lies behind and strain froward to what lies ahead" (Phil. 3:13). What does "forgetting those things which are behind" mean, my children? Nothing else except to deliver to oblivion all those things which, coming out of the world for God’s sake, we have left and despised, and to strive towards the feat which lies before us, to which we were called by our taskmaster, our most gracious God and Lord Jesus Christ, who has enabled us to endure his gentle yoke, "For his yoke is easy, and his burden is light" (Matt. 11:30).
[10.] As the grace of the Holy Spirit brought you together, so must you endeavor to live with one heart and one mind and one spirit, directing your eyes only towards the eternal reward, which God has prepared for those who have loved him. The communal life is in every way more useful for monks than the solitary one, for solitude is not suitable for the many, but only for a few who are perfect in all monastic virtues. The common life, on the other hand, is useful in general for everybody, about which the patristic books tell us and teach us sufficiently. The spirit-speaking prophet David glorified it saying: "See now what is so good and so pleasant as for brethren to dwell together in unity!" (Ps. 133:1). In addition to this, one spirit-moved ecclesiastical hymn writes in this way: "Because in this the Lord promised eternal life." But also our good Master Lord God Jesus Christ, does he not say to us himself, by his immaculate lips: "Where two or three are gathered together in my name, there I am in the midst of them"? (Matt. 18:20). Our God-bearing fathers say for the solitary life: "Woe to him that is alone when he falls; and there is not a second to lift him up" (Eccl. 4:10).
[11.] That is why, children, as the Holy Spirit through the mouth of the prophet glorifies the communal life, do you not neglect it either, but on the contrary, confirm it and be like "one body in the Lord" (Rom. 12:5), which has different members. Some of them form, however, the head which governs, others the feet which toil and bear, so that there is formed from all a single spiritual body in the Lord, created with a single mind and logical spirit, and directed by spiritual reasoning, in no wise having divisions. When such a dwelling and life in God is arranged, then he himself will be in the midst of you, governing you invisibly.
[12.] Do not seek the first place and authority, but remember those who have said: "If one would be first, he must be last of all, and servant of all" (Mark 9:35). Elect for yourselves preceptors and appoint superiors, whom God will show you, that is, men "of good report" (Acts 10:22) among everybody in spiritual matters and surpassing everybody in intelligence and spiritual discernment, and able to pasture well and comfortably the flock entrusted to them down the meadows of piety and of the life-giving commands of Christ. For these men it is proper to seek confirmation more from God than from our opinion.

[13.] If, as our great father and monastic preceptor, the reverend Ephraem Syrus says,7 all of you begin to desire authority and presidencies, and all of you to be abbots, and all of you preceptors, and interpreters, and teachers, and among you spring up rivalries, quarrels, disputes, zealousness, calumnies, haughtinesses, envy and other passions indecorous for monks, then certainly be aware that Christ is not among you, for Christ is not the teacher of discord and dissent, but of peace and unity. For he prays to God the father for his holy disciples to be united, that is, of one mind—they themselves and everybody who believes in him through them, and says as follows: "Holy Father, keep them in thy name that they may be one, as we are" (John 17:11). In another place: "I do not pray for them only but also for those who believe in me through their word that all may be one" (John 17:20–21). If you will be one, be at peace one with another. For he said to his disciples, "Peace I leave with you, my peace I give you." (John 14: 27) For such is this peace of Christ, children, that again he speaks, saying, "Not as the world gives, do I give to you" (John 14:27). But this peace of Christ surpasses every mind. This is the peace, about which the prophet talks: "And his peace has no bounds." But also the apostle teaches us saying: "Strive for peace with all men and for the holiness, without which no man shall see God" (Heb. 12:14). May you have such a peace, now, among you, and let you arrange everything for God with great unity of mind and heart, so as not to enrage your own God and master.
[14.] If somebody is found among you who sows weeds, discords and other temptations, you have to eliminate at once such a man from your assembly, so that this will not be transfigured into a devouring canker, according to the apostle, and not to spread the evil among the good ones, and "lest any root of bitterness spring up and cause trouble by it, and the many be defiled" (Heb. 12:5); and the wicked wolf not trouble the peaceful flock of Christ, because this sort [of men] will appear. For of them Christ prophesies saying: "For it is necessary that temptations come; but woe to the world for temptations to sin!" (Matt. 16:7). For this and you, children, keep away from these things and do not allow them to live among you, but divert them away from yourselves as the shepherd chases away the scabby sheep from the pure flock.

 [15.] Living together for the Lord’s sake and bearing the burdens of one another, do not neglect those who live in solitude and "wandering over deserts and in mountains, and in dens, and in caves of the earth, of whom the world was not worthy" (Heb. 11:38), but supply them as much as you can, in order to hold them as your petitioners before God, for the prayer of the pious may achieve much.
[16.] Instruct yourselves in the Lord’s law day and night (Ps. 1:2). Read often the patristic books and try to be imitators of our holy fathers Antony, Theodosios and the others, who shone like lamps in the world with their good deeds.8 Hold firmly to the church rule, leaving or neglecting nothing of this, which is established by the holy fathers.
[17.] Manual labor must not be neglected by you, however, but work must be in your hands, and the prayer "Lord Jesus Christ, Son of God, have mercy on me, a sinner" must be permanently on your lips, as well as the memory of death in your mind. This was the practice of the ancient desert fathers. They did not eat their bread in vain, and they not only lived themselves by labor of their own hands, but they gave to the needy too, and so they were not disappointed in their hope. "For," says the apostle [Paul], "it is well that the heart be strengthened by grace; not with foods which have not benefited their adherents" (Heb. 13:9). He says too: "Let brotherly love continue. Do not neglect to show hospitality to strangers; for thereby some have entertained angels unawares" (Heb. 13:1–2).
[18.] Establish the newly enlightened from your own race in the faith and instruct them to abandon the indecent pagan rites and the evil customs which they keep even after the acceptance of the holy faith. But they do this because of ignorance, and thus they need to be brought to their senses.
[19.] I had much more to say to you, my beloved children in the Lord, but it is impossible to write everything. I deliver you to him who is the source of all wisdom and reason, and the true Comforter— to the Holy and life-giving Spirit, in order that he himself gives you wisdom, to bring you to your senses, to enlighten you, to teach and instruct you in every good deed.
[20.] Now I leave you our beloved brother Gregory for instructor and superior in place of me, about whom all of you testify that he is able to govern you well and according to God, and you elect him by consensus as superior, even though he does not want it, but because of obedience and humility he acquiesces to your request. After him, [choose] whomever God will show you. As for myself, I wish henceforth to live in quiet and silence, to repent my sins and to beg mercy of God. Have mercy on me, your sinful father, always in your prayers that I may receive mercy on judgment day, for I have done nothing good on earth and fear that judgment and torment prepared for sinners like me. So may the blessing of God be with you all, guarding and protecting you from all evils. Amen.
I have written this in the year from the creation of the world 6449 ( = A.D. 941) on the twenty-fifth day of the month of March.
I, the humble and most sinful John, first inhabitant of the wilderness of Rila, sign with my own hand and confirm the above-written [testament].