Нарцистичните майки и техните деца
Интервю от Сам Вакнин, взето от Саманта Кливър за «www.YourTango.com».Превод: Десислава Андреева
А: Какви са обичайните начини, по които нарцистичните майки могат да повлияят върху отношенията с дъщерите им?
Б: Зависи колко нарцистична е майката. Тези родители не могат да признаят и позволят личната автономия и граници на тяхното потомство. Те използват децата си като инструмент за получаване на удоволствие и увеличаване на влиянието си. Тяхната любов зависи от «представянето» на децата им, както и от това, доколко ще оправдаят очакванията, желанията и преоритетите на майката.
Следователно, нарцистичните родители се люшкат между емоционално изнудване, когато търсят вниманието на децата си, като ги подкрепят или съгласяват с тях (извесно като «нарцистично удовлетворяване») и строго обезценяване и мълчание, когато искат да ги накажат за това, че са преминали границата.
Такова непостоянство и непредсказуемост кара децата да се чувстват несигурни и нестабилни. В зряла възраст, тe винаги ще имат усещането, че трябва да завоюват всеки «залък» любов; ще бъдат бързо и лесно изоставени, ако допуснат грешка; oсновната им роля ще е да се грижат за техните партьори, колеги, приятели. Ще вярват, че не са толкова значими и можещи, както останалите около тях.
А: Кои са основните притеснения, когато дъщерите на такива майки имат, когато установят връзка с друг човек? Кога тези взаимоотношения могат да се развият или прекратят?
Б: Децата на нарцистични родители са слабо адаптивни. Тяхната личност е ригидна и предразположена да прояви психологически защитни механизми. Следователно поведението им е едно и също през цялото време на връзката, независимо от променящите се обстоятелства.
Като възрастни, поколението на нарцистичните хора може да идеализира основната патологична връзка (която е с техните нарцистични родителите). Те са изцяло зависими от заобикалящите ги хора, що се отнася до задоволяване на потребностите им и емоционално удовлетворение. Те са подчинени, имат изискващо отношение и демонстрират покорност. Основният им страх е да не ги изоставят, поради което се вкопчват в партньора, от когота зависят, демонстрирайки незряло поведение, в усилията си да запазят връзката. Тук, дори взаимоотношенията да са изградени на базата на злоупотреба или насилие, те продължават да ги поддържат. По този начин контролират своите насилници, поставяйки се в позицията на жертва.
Някой от тях се превръщат в инвертирани нарцисисти (inverted narcissists). Това са така наречените ко-нарцисисти, чието поведение е насочено към търсене на тяхната противоположност. Въпреки всичко фактът, че живеете с нарцистичен човек, имате връзка с такъв, работите или сте женени за такова лице не означава, че сте инвертирани нарцисисти.
За да се определите като такава персона, трябва да имате желание за отношения с нарцистична личност, независимо от отрицателното поведение върху вас. Трябва да демонстрирате желание за връзка само с такива хора, въпреки травматичният опит, които сте имали. Отношенията с друг тип личност трябва да са незадоволителни и да усещате неудоволствие от тях.
Една малка част приключват като доминиращи и нарцистични, подражвайки и имитирайки основни родителски черти и поведение. Емоциите на тези деца, под влиянието на потребностите на родителите, са погребани под «белези», които са се оформили, сраснали и втвърдили, в продължение на многократните злоупотреби с тях. Обикновено под чувството на правота, липсата на емпатия, самонадеяност и надменост се крие несигурност и обезценяване на собствената личност.
Тези хора са непокорни (отхвърлят и презират властта), независими и контролиращи, егоцентрични и агресивни. Страхуват се от интимността, поради което често подхождат нерешително и избягват отговорността и поемането на ангажименти. Те са така наречените «вълци единаци», което подсказва и лошата им позиция при работа с екип. Поведението им е вид защитна реакция. Те се ужасяват от собствената си слабост и се стремят да я преодолеят, чрез създаване на илюзорен образ за могъщество, всезнания, успех, самостоятелност и превъзходство.
А: Как нарцистичните майки се намесват (или вкопчват) в любовния живот на дъщерите си или техните запознанства? Може ли да се сравнят с обикновените майки?
Б: Нарцистичната майка има контролираща зависимост и не може да се откаже от адекватните и изпитани източници на «нарцистична доставка» (възхищение, ласкателство, внимание от всякакъв вид). Децата са длъжни да задоволят тази доставка и това е тяхната главна роля. За да са сигурни, че детето има граници и не се формира като независима и автономна личност, нарцистичните майки наблюдават внимателно живота му и насърчават зависимо и инфантилно поведение.
Такива родители подкупват децата си (като предлагат безплатно съжителство, финансова подкрепа или «помощ» с ежедневните задачи), изнудват ги емоционално (постоянни изисквания и търсене на помощ за домакинската работа под претекст, че са болни или инвалиди) и дори ги заплашват (например: детето ще се лиши от наследство, ако не се съобрази с желанията на родителите си). Нарцистичната майка успява много добре да прогони всеки, който би могъл да застраши симбиотичната й връзка или, казано по друг начин, деликатния, мълчалив договор. Тя саботира всяка форма на близост още в началото, като по този начин детето расте в лъжи, измама и презрение.
А: Има ли някаква статистика, хвърляща светлина върху броя на хората, имащи някакви отношения с нарцистични личности или родител с такова поведение?
Б: Според DSM IV- TR, нарцистичните разтройства на личността (НРЛ) са диагностицирани между 2% и 16% от хората в клинична среда (0,5 – 1% от общото население).Според DSM IV- TR повечето от постъпилите с такова разтройство са мъже (50 – 75% от общите пациенти).
Взето от резюме на статията «Психотерапевтична оценка и лечение на нарцистичните разстройства на личността» от Робърт Шуарц, Ph. D. и Шанън Смит, Ph. D. (American Psychotherapy Association, Article #3004 Annals July/August 2002) Използвана литература:1. www.relationships911.org/cgi-bin/links/jump.cgi?ID=4335
А: Какви са обичайните начини, по които нарцистичните майки могат да повлияят върху отношенията с дъщерите им?
Б: Зависи колко нарцистична е майката. Тези родители не могат да признаят и позволят личната автономия и граници на тяхното потомство. Те използват децата си като инструмент за получаване на удоволствие и увеличаване на влиянието си. Тяхната любов зависи от «представянето» на децата им, както и от това, доколко ще оправдаят очакванията, желанията и преоритетите на майката.
Следователно, нарцистичните родители се люшкат между емоционално изнудване, когато търсят вниманието на децата си, като ги подкрепят или съгласяват с тях (извесно като «нарцистично удовлетворяване») и строго обезценяване и мълчание, когато искат да ги накажат за това, че са преминали границата.
Такова непостоянство и непредсказуемост кара децата да се чувстват несигурни и нестабилни. В зряла възраст, тe винаги ще имат усещането, че трябва да завоюват всеки «залък» любов; ще бъдат бързо и лесно изоставени, ако допуснат грешка; oсновната им роля ще е да се грижат за техните партьори, колеги, приятели. Ще вярват, че не са толкова значими и можещи, както останалите около тях.
А: Кои са основните притеснения, когато дъщерите на такива майки имат, когато установят връзка с друг човек? Кога тези взаимоотношения могат да се развият или прекратят?
Б: Децата на нарцистични родители са слабо адаптивни. Тяхната личност е ригидна и предразположена да прояви психологически защитни механизми. Следователно поведението им е едно и също през цялото време на връзката, независимо от променящите се обстоятелства.
Като възрастни, поколението на нарцистичните хора може да идеализира основната патологична връзка (която е с техните нарцистични родителите). Те са изцяло зависими от заобикалящите ги хора, що се отнася до задоволяване на потребностите им и емоционално удовлетворение. Те са подчинени, имат изискващо отношение и демонстрират покорност. Основният им страх е да не ги изоставят, поради което се вкопчват в партньора, от когота зависят, демонстрирайки незряло поведение, в усилията си да запазят връзката. Тук, дори взаимоотношенията да са изградени на базата на злоупотреба или насилие, те продължават да ги поддържат. По този начин контролират своите насилници, поставяйки се в позицията на жертва.
Някой от тях се превръщат в инвертирани нарцисисти (inverted narcissists). Това са така наречените ко-нарцисисти, чието поведение е насочено към търсене на тяхната противоположност. Въпреки всичко фактът, че живеете с нарцистичен човек, имате връзка с такъв, работите или сте женени за такова лице не означава, че сте инвертирани нарцисисти.
За да се определите като такава персона, трябва да имате желание за отношения с нарцистична личност, независимо от отрицателното поведение върху вас. Трябва да демонстрирате желание за връзка само с такива хора, въпреки травматичният опит, които сте имали. Отношенията с друг тип личност трябва да са незадоволителни и да усещате неудоволствие от тях.
Една малка част приключват като доминиращи и нарцистични, подражвайки и имитирайки основни родителски черти и поведение. Емоциите на тези деца, под влиянието на потребностите на родителите, са погребани под «белези», които са се оформили, сраснали и втвърдили, в продължение на многократните злоупотреби с тях. Обикновено под чувството на правота, липсата на емпатия, самонадеяност и надменост се крие несигурност и обезценяване на собствената личност.
Тези хора са непокорни (отхвърлят и презират властта), независими и контролиращи, егоцентрични и агресивни. Страхуват се от интимността, поради което често подхождат нерешително и избягват отговорността и поемането на ангажименти. Те са така наречените «вълци единаци», което подсказва и лошата им позиция при работа с екип. Поведението им е вид защитна реакция. Те се ужасяват от собствената си слабост и се стремят да я преодолеят, чрез създаване на илюзорен образ за могъщество, всезнания, успех, самостоятелност и превъзходство.
А: Как нарцистичните майки се намесват (или вкопчват) в любовния живот на дъщерите си или техните запознанства? Може ли да се сравнят с обикновените майки?
Б: Нарцистичната майка има контролираща зависимост и не може да се откаже от адекватните и изпитани източници на «нарцистична доставка» (възхищение, ласкателство, внимание от всякакъв вид). Децата са длъжни да задоволят тази доставка и това е тяхната главна роля. За да са сигурни, че детето има граници и не се формира като независима и автономна личност, нарцистичните майки наблюдават внимателно живота му и насърчават зависимо и инфантилно поведение.
Такива родители подкупват децата си (като предлагат безплатно съжителство, финансова подкрепа или «помощ» с ежедневните задачи), изнудват ги емоционално (постоянни изисквания и търсене на помощ за домакинската работа под претекст, че са болни или инвалиди) и дори ги заплашват (например: детето ще се лиши от наследство, ако не се съобрази с желанията на родителите си). Нарцистичната майка успява много добре да прогони всеки, който би могъл да застраши симбиотичната й връзка или, казано по друг начин, деликатния, мълчалив договор. Тя саботира всяка форма на близост още в началото, като по този начин детето расте в лъжи, измама и презрение.
А: Има ли някаква статистика, хвърляща светлина върху броя на хората, имащи някакви отношения с нарцистични личности или родител с такова поведение?
Б: Според DSM IV- TR, нарцистичните разтройства на личността (НРЛ) са диагностицирани между 2% и 16% от хората в клинична среда (0,5 – 1% от общото население).Според DSM IV- TR повечето от постъпилите с такова разтройство са мъже (50 – 75% от общите пациенти).
Взето от резюме на статията «Психотерапевтична оценка и лечение на нарцистичните разстройства на личността» от Робърт Шуарц, Ph. D. и Шанън Смит, Ph. D. (American Psychotherapy Association, Article #3004 Annals July/August 2002) Използвана литература:1. www.relationships911.org/cgi-bin/links/jump.cgi?ID=4335
Няма коментари:
Публикуване на коментар