СКАЗАНИЕ ЗА ЧУДОТВОРНАТА ИКОНА НА БОЖИЯТА МАЙКА
известна под името ”Сладко целование“,
намираща се в манастира ”Филотей“
"Историята на тази света икона напомня на историята на Иверската икона на Божията Майка - “Портаиса”. Тя също датира от времената на иконоборческия император Теофил. Във филотейски ръкопис за нея се разказва следната повест.
През дните на императора иконоборец Теофил в двореца му имало един приближен до него патриций на име Симеон. Неговата благоговейна и добродетелна съпруга Виктория с явна опасност за живота си от нечестивите иконоборци тайно почитала светите икони и съхранявайки тази икона във вътрешните си стаи, ѝ се покланяла.
А съпругът Симеон се придържал към богопротивната иконоборческа ерес и опасявайки се да не би да го сметнат за почитател на светите икони и за нарушител на царските заповеди, настоявал пред жена си да му даде тази икона, за да я изгори. Но боголюбивата Виктория предпочела да пусне иконата в морето, отколкото да я даде на иконоборците, за да бъде обезчестена.
Впоследствие (не е известно след колко време) иконата се появила на морския бряг пред свещения манастир “Филотей”. Игуменът и братята я приели с радост и подобаваща чест и веднага я внесли в съборния си храм. На мястото, където светата икона спряла, още тогава бликнал извор с целебна вода, наречен Аязмото. И оттогава и досега в памет на това чудо ежегодно в понеделник - втория ден на Пасха, се извършва литийно шествие до Аязмото.
Когато сърбите владеели манастира “Филотей”, веднъж, като извършили според обичая литийно шествие до брега на морето, там си позволили утешение, малко по-голямо от допустимото. След края му, когато искали да се върнат в манастира и поискали да вземат иконата със себе си, тя се оказала неподвижна и останала три дни в това състояние. Поразени от явното неблаговоление на Майката на справедливия Съдия към тяхното поведение, монасите осъзнали греха си и като се разкаяли, плакали горчиво за него в продължение на тези три дни. След това прелюбвеобилната Застъпница на всички, които истински се каят, вече им позволила да вземат светата ѝ икона и така се върнали в манастира.
През 1793 г. еклисиархът Иоаникий, благоговеен и добродетелен мъж, запалвайки кандилата пред тази икона на Божията Майка, често се обръщал към Небесната Царица със смирена жалба за това, че не се грижи за свещения манастир “Филотей”, тъй като другите светогорски манастири имат в изобилие всичко нужно за живот, а този няма. Веднъж, в полунощ, като отишъл в църквата според изискванията на службата си, еклисиархът се обърнал към Божията Майка със същото оплакване. Зает с тези размисли, той седнал на една стасидия и скоро лека дрямка премрежила очите му. Тогава получил видение: Божията Майка му се явила осияна от небесна светлина и му казва, че напразно се оплаква, че Тя уж не се грижи за манастира, защото без Нейните грижи те не биха могли и да съществуват. Тя би могла да им даде купища злато и сребро, но това не ще им бъде от полза. Като се събудил, благоговейният Иоаникий смирено поискал прошка от Божията Майка и после разказал видението си на братята.Утешените от това, те от душа прославили Бога и от цялото си сърце благодарили на Божията Майка за дивния ѝ промисъл за тях.
През 1801 г. един поклонник, съблазнен от демона на златолюбието, тайно откраднал от тази икона на Пречистата окачена на нея жълтица. След като извършил това светотатство, веднага напуснал манастира. Като отишъл на иверското пристанище, се качил на един кораб и щял да избяга. Но корабът, след като се отдалечил на около миля от брега, останал на място като закован. Капитанът се чудел и бил в недоумение от това събитие. Междувременно, веднага щом в манастира “Филотей” научили за кражбата, незабавно разпратили хора във всички посоки, за да догонят крадеца. Един от изпратените отишъл на иверското пристанище и щом видял чудесно спрелия се кораб, разбрал причината за това и доплавал до кораба с една иверска лодка. Престъпникът, който вече сам бил почувствал вината си за спирането на кораба, се разкаял за светотатствената си постъпка и върнал жълтицата. Тогава корабът сам потеглил и продължил по пътя си.
През 1830 г. пристигнали поклонници от Адрианопол. Един от тях с повишено любопитство разпитвал еклисиарха за чудесата на Божията Майка. Еклисиархът разказвал колко знаел, но поклонникът считал всички предания за басни. Заради това дръзко лекомислие той едва не загинал. Като ходел по горния етаж на корпуса, той се спънал и полетял надолу. Но падайки, възкликнал: “Пресвета Богородице, помогни ми!” - и, о чудо! - паднал на земята без най-малко увреждане.
Един християнин от селцето Параор, намиращо се край Енос, след като вече няколко години живеел в брак, нямал деца, тъй като съпругата му била бездетна. Като отишъл на Света Гора, за да се поклони на атонските светини, този християнин се помолил усърдно и пред чудотворната икона на Божията Майка “Сладко целование”. След като се помолил пред нея, той взел малко елей от горящото пред иконата кандило и като се върнал у дома си, с вяра и благоговение помазал с него и себе си, и съпругата си. И станало чудо! През същата година жена му заченала и му родила син. Изпълнен с чувство на признателност за получаването на тази милост, благодарният християнин подарил на манастира “Филотей” едно товарно животно и дръзновено изповядал пред всички извършеното над него чудо от иконата на Божията Майчица. С удивление слушали братята благоговейния християнин, защото досега той не говорел за това и братята не знаели абсолютно нищо нито за целта на предишното му посещение на Света Гора, нито дори за това, че той с вяра и благоговение взел елей от кандилото. И още много други чудеса са извършени от тази света икона.
Тя се намира в съборния храм до колоната при лявата певница.
В принадлежащия на руския манастир “Свети Пантелеймон” скит, известен под простодушното българско име “Богородица”, също има икона, изобразяваща Пресвета Богородица Гликофилуса. Тя е копие на чудотворната икона, която по време на гръцкото въстание била преместена от Света Гора на остров Тасос и останала там. И на тази икона Младенецът Иисус Христос също е изобразен като прилепен към Майка Си, Която оставя нежна майчина милувка върху бузката на Божествения Си Син. Усмивка на божествена любов почива върху устата ѝ. Сам Господ се обръща със светъл взор, пълен с кротост и милосърдие, и със същата усмивка на любов, както и Пренепорочната Си майка, към пристъпващите да целунат детското Му краченце. Иконата е с големи размери и е гръцка изработка.
известна под името ”Сладко целование“,
намираща се в манастира ”Филотей“
"Историята на тази света икона напомня на историята на Иверската икона на Божията Майка - “Портаиса”. Тя също датира от времената на иконоборческия император Теофил. Във филотейски ръкопис за нея се разказва следната повест.
През дните на императора иконоборец Теофил в двореца му имало един приближен до него патриций на име Симеон. Неговата благоговейна и добродетелна съпруга Виктория с явна опасност за живота си от нечестивите иконоборци тайно почитала светите икони и съхранявайки тази икона във вътрешните си стаи, ѝ се покланяла.
А съпругът Симеон се придържал към богопротивната иконоборческа ерес и опасявайки се да не би да го сметнат за почитател на светите икони и за нарушител на царските заповеди, настоявал пред жена си да му даде тази икона, за да я изгори. Но боголюбивата Виктория предпочела да пусне иконата в морето, отколкото да я даде на иконоборците, за да бъде обезчестена.
Впоследствие (не е известно след колко време) иконата се появила на морския бряг пред свещения манастир “Филотей”. Игуменът и братята я приели с радост и подобаваща чест и веднага я внесли в съборния си храм. На мястото, където светата икона спряла, още тогава бликнал извор с целебна вода, наречен Аязмото. И оттогава и досега в памет на това чудо ежегодно в понеделник - втория ден на Пасха, се извършва литийно шествие до Аязмото.
Когато сърбите владеели манастира “Филотей”, веднъж, като извършили според обичая литийно шествие до брега на морето, там си позволили утешение, малко по-голямо от допустимото. След края му, когато искали да се върнат в манастира и поискали да вземат иконата със себе си, тя се оказала неподвижна и останала три дни в това състояние. Поразени от явното неблаговоление на Майката на справедливия Съдия към тяхното поведение, монасите осъзнали греха си и като се разкаяли, плакали горчиво за него в продължение на тези три дни. След това прелюбвеобилната Застъпница на всички, които истински се каят, вече им позволила да вземат светата ѝ икона и така се върнали в манастира.
През 1793 г. еклисиархът Иоаникий, благоговеен и добродетелен мъж, запалвайки кандилата пред тази икона на Божията Майка, често се обръщал към Небесната Царица със смирена жалба за това, че не се грижи за свещения манастир “Филотей”, тъй като другите светогорски манастири имат в изобилие всичко нужно за живот, а този няма. Веднъж, в полунощ, като отишъл в църквата според изискванията на службата си, еклисиархът се обърнал към Божията Майка със същото оплакване. Зает с тези размисли, той седнал на една стасидия и скоро лека дрямка премрежила очите му. Тогава получил видение: Божията Майка му се явила осияна от небесна светлина и му казва, че напразно се оплаква, че Тя уж не се грижи за манастира, защото без Нейните грижи те не биха могли и да съществуват. Тя би могла да им даде купища злато и сребро, но това не ще им бъде от полза. Като се събудил, благоговейният Иоаникий смирено поискал прошка от Божията Майка и после разказал видението си на братята.Утешените от това, те от душа прославили Бога и от цялото си сърце благодарили на Божията Майка за дивния ѝ промисъл за тях.
През 1801 г. един поклонник, съблазнен от демона на златолюбието, тайно откраднал от тази икона на Пречистата окачена на нея жълтица. След като извършил това светотатство, веднага напуснал манастира. Като отишъл на иверското пристанище, се качил на един кораб и щял да избяга. Но корабът, след като се отдалечил на около миля от брега, останал на място като закован. Капитанът се чудел и бил в недоумение от това събитие. Междувременно, веднага щом в манастира “Филотей” научили за кражбата, незабавно разпратили хора във всички посоки, за да догонят крадеца. Един от изпратените отишъл на иверското пристанище и щом видял чудесно спрелия се кораб, разбрал причината за това и доплавал до кораба с една иверска лодка. Престъпникът, който вече сам бил почувствал вината си за спирането на кораба, се разкаял за светотатствената си постъпка и върнал жълтицата. Тогава корабът сам потеглил и продължил по пътя си.
През 1830 г. пристигнали поклонници от Адрианопол. Един от тях с повишено любопитство разпитвал еклисиарха за чудесата на Божията Майка. Еклисиархът разказвал колко знаел, но поклонникът считал всички предания за басни. Заради това дръзко лекомислие той едва не загинал. Като ходел по горния етаж на корпуса, той се спънал и полетял надолу. Но падайки, възкликнал: “Пресвета Богородице, помогни ми!” - и, о чудо! - паднал на земята без най-малко увреждане.
Един християнин от селцето Параор, намиращо се край Енос, след като вече няколко години живеел в брак, нямал деца, тъй като съпругата му била бездетна. Като отишъл на Света Гора, за да се поклони на атонските светини, този християнин се помолил усърдно и пред чудотворната икона на Божията Майка “Сладко целование”. След като се помолил пред нея, той взел малко елей от горящото пред иконата кандило и като се върнал у дома си, с вяра и благоговение помазал с него и себе си, и съпругата си. И станало чудо! През същата година жена му заченала и му родила син. Изпълнен с чувство на признателност за получаването на тази милост, благодарният християнин подарил на манастира “Филотей” едно товарно животно и дръзновено изповядал пред всички извършеното над него чудо от иконата на Божията Майчица. С удивление слушали братята благоговейния християнин, защото досега той не говорел за това и братята не знаели абсолютно нищо нито за целта на предишното му посещение на Света Гора, нито дори за това, че той с вяра и благоговение взел елей от кандилото. И още много други чудеса са извършени от тази света икона.
Тя се намира в съборния храм до колоната при лявата певница.
В принадлежащия на руския манастир “Свети Пантелеймон” скит, известен под простодушното българско име “Богородица”, също има икона, изобразяваща Пресвета Богородица Гликофилуса. Тя е копие на чудотворната икона, която по време на гръцкото въстание била преместена от Света Гора на остров Тасос и останала там. И на тази икона Младенецът Иисус Христос също е изобразен като прилепен към Майка Си, Която оставя нежна майчина милувка върху бузката на Божествения Си Син. Усмивка на божествена любов почива върху устата ѝ. Сам Господ се обръща със светъл взор, пълен с кротост и милосърдие, и със същата усмивка на любов, както и Пренепорочната Си майка, към пристъпващите да целунат детското Му краченце. Иконата е с големи размери и е гръцка изработка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар