/ размишления върху Слово за Апостол Петър и пророк Илия от св. Йоан Златоуст/
”Със страх прекарвайте времето на вашето странствуване” 1 Петр. 1,17
“Страхът Божий – това е озон в задушната атмосфера на нашите души. Този озон донася чистота и лекота, благоуханен аромат и здраве”, казва св. Николай Велимирович.
Кога св. Петър придобива този страх Божий. След предателството, след падането. “Докато не се утвърдил в страха Божий, Петър е бил само Петър, а не Апостол, не мъжествен проповедник, не учител на народите, не чудотворец.”, продължава св. Николай Сръбски. На Петър са били поверени ключовете на небето преди паданието му. Какво му казал Господ? ”Каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата/ Мат. 16:!9/”
Затова какво се случва с тези, на които Господ е поверил народа и църквата , разсъждава св. Йоан Златоуст в Слово за Апостол Петър и пророк Илия*:” Бог е устроил така, че тези, на които Той е благоволил да повери църквата и народа, е допускал да се подхвърлят на грехове, за да станат , от своите падения, човеколюбиви към другите.”
Петър , който казва преди ако потрябва, дори ще умра с Тебе, се отрича пред една слугиня, казвайки : не познавам Човека.
Ето как разсъждава по този повод св. Йоан Златоуст :” Още не си видял нито изтезания, нито бичове, я а само си чул думите на една незначителна слугиня, и си прибегнал към отричане...Кой е този , който ти каза :отречи се? Не някой от важните, а жена, при това вратарка, отхвърлена, пленница, незаслужаваща никакво внимание – тя казва: отречи се. О, необикновени дела! Слугинята накарала Петър да се отрече, блудницата, приближила се до Петър,смутила вярата му;Петър, този стълб, не понесъл заплахите /на слугинята/, но още щом тя казала, и този стълб се поколебал, тази твърдиня се разтърсила.”
“ Той паднал в грях, за да може, мислейки за своето прегрешение и опрощението на Владиката, да проявява и към другите милостта на човеколюбието, по божествено устроение, съгласно с Божията воля.”
По-нанатък в Словото св. Йоан Златоуст говори и за още един велик мъж, чиито “език управлявал дъждовете” - св. Илия, който паднал в грях от страх пред жена, за да стане човеколюбив. До падението му Господ го поставял в изумителни ситуации, за да смекчи сърцето му. Не го вразумила дори постъпката на вдовицата от Сарепта Сидонска, която “се оказала много по-гостоприемна и от самия Авраам. Той ,бидейки богат, нагостил ангели, а тя, очаквайки гладна смърт, нагостила пророка.”
Илия имал дръзновението и ревността да изобличава дори царя, защото Бог бил с него. Когато Ахаав го попитал :Ти ли си, който смущаваш Израиля? Пророкът отговорил: не, но ти и бащиния ти дом / Царств. 18:17,18/. Илия заповядал да умъртвят четиристотин и петдесет Ваалови жреци и четиристотин дъбравни пророци..”Като чула за случилото се Иазавел, жената на Ахаав, изпратила да кажат на Илия: нека боговете ми сторят това и това, и нещо повече да сторят, ако утре по това време не направя с твоята душа, каквото бе сторено с душата на всекиго от тях/ Царств. 19:2/ Илия като чул това се обърнал в бягство и бягал четиридесет дни. “О, крайно малодушие! Чул думи на жена – и се обърнал в бягство, като вървял четиридесет дена, - не един ден, не два и не три, но още щом думите на тази жена стигнали до пророка, той от малодушие не знаел какво да прави, обръщайки се в такова бягство.Какво става с теб, Илия?Ти си заключил небето и си спрял дъжда, показал си власт над въздуха,призовал си огън свише, заклал си жреците, казал си на цар Ахаав: ти развращаваш Израиля, и бащиния ти дом; казал си: жив Господ, няма да има нито роса, нито дъжд, освен по моя дума; направил си дома на вдовицата гумно и снопи, заповядал си на стихиите, а чувайки думите на една блудница, си се обърнал в бягство, и една жена те е отвела в плен? Две твърдини били поколебани от жена: Петър се уплашил от слугинята, а Илия от Иезавел, и двамата паднали в един и същ грях.”
И защо всичко това Господ е допуснал? “Господ искаше да смекчи твоята безчовечност / на Илия /, но ти остана в нея.”
Човек в ревността си не по разум, почти винаги остава немилостив. Илия “много мислил за себе си като за безгрешен; а сега сам се оказал паднал в грях, тъй като Бог допуснал това с намерение той, сам получил снизхождение, да не бъде жесток към другите.” “Когато Бог отстъпил /от Илия/, то и жената се показала страшна; Бог отстъпил, и човешката природа била посрамена.”
След четиридесетдневното бягство, Илия дошъл на едно място и заспал там. При него идва Бог и го пита: защо си тук,Илия, защо си тук/ ст. 9/ “Илия отговаря, но като има едно в ума, а друго изразява с думи. Какво казва Илия? Господи, убиха твоите пророци, разрушиха Твоите жертвеници;само аз останах, но и моята душа търсят да вземат / 3 Царств.19:10/ И какво му отговаря Бог? Той веднага го изобличава. Не затова избяга ти, Илия, казва Той, задето не само ти не си се поклонил на Ваал; и след това, изобличавайки го, продължава: останали са Ми седем хиляди /мъже/, коленете на всички тия не са се прегъвали пред Ваал / ст. 18/. И така, Бог го изобличил, че той е избягал не поради това, а защото се уплашил от жена. Една жена направила беглец и изгнаник толкова висок и велик мъж, за да се научиш, Илия, когато извършваш нещо дивно, да него приписваш на самия себе си, но на Божията сила.”
“Виждаш ли как Бог допуснал да паднат в малък грях стълбовете, опорите и твърдините?Това е , за да могат те, поради собствената си безгрешност, да не отлъчват всички в църквата, и когато видят някой грешник и пожелаят да прояват немилосърдие към него, да си спомнят за собствената си греховност и да му окажат същото човеколюбие, с каквото сами са се удостоили от Владиката”.
Това поучение трябва постоянно да носим в ума си. Ние падаме почти всеки ден в греха на ревност не по разум, на осъждане, на немилосърдие, поради това, че се мислим за безгрешни. А ако сме по-внимателни, ако пристъпваме по-тихо и по-нежно към другите, ще виждаме ежечасно, че Господ ни изпраща постоянно незабележими хора, от които да се поучим.
А св. Николай Велимирович казва в Пролога към днешната дата:”О, братя мой, да не се веселим преди жътвата. Този наш живот не е жътва, а сеене, и труд , и пот, и страх. Оня, който сее живее в тревога, докато не събере плодовете от нивата”.Горко ни, ако постоянно калкулираме доброто, което сме посели!
* Текстът в кавичките е на св. Йоан Златоуст . Творения , том 4, изд. на манастира “Св. Вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон
”Със страх прекарвайте времето на вашето странствуване” 1 Петр. 1,17
“Страхът Божий – това е озон в задушната атмосфера на нашите души. Този озон донася чистота и лекота, благоуханен аромат и здраве”, казва св. Николай Велимирович.
Кога св. Петър придобива този страх Божий. След предателството, след падането. “Докато не се утвърдил в страха Божий, Петър е бил само Петър, а не Апостол, не мъжествен проповедник, не учител на народите, не чудотворец.”, продължава св. Николай Сръбски. На Петър са били поверени ключовете на небето преди паданието му. Какво му казал Господ? ”Каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата/ Мат. 16:!9/”
Затова какво се случва с тези, на които Господ е поверил народа и църквата , разсъждава св. Йоан Златоуст в Слово за Апостол Петър и пророк Илия*:” Бог е устроил така, че тези, на които Той е благоволил да повери църквата и народа, е допускал да се подхвърлят на грехове, за да станат , от своите падения, човеколюбиви към другите.”
Петър , който казва преди ако потрябва, дори ще умра с Тебе, се отрича пред една слугиня, казвайки : не познавам Човека.
Ето как разсъждава по този повод св. Йоан Златоуст :” Още не си видял нито изтезания, нито бичове, я а само си чул думите на една незначителна слугиня, и си прибегнал към отричане...Кой е този , който ти каза :отречи се? Не някой от важните, а жена, при това вратарка, отхвърлена, пленница, незаслужаваща никакво внимание – тя казва: отречи се. О, необикновени дела! Слугинята накарала Петър да се отрече, блудницата, приближила се до Петър,смутила вярата му;Петър, този стълб, не понесъл заплахите /на слугинята/, но още щом тя казала, и този стълб се поколебал, тази твърдиня се разтърсила.”
“ Той паднал в грях, за да може, мислейки за своето прегрешение и опрощението на Владиката, да проявява и към другите милостта на човеколюбието, по божествено устроение, съгласно с Божията воля.”
По-нанатък в Словото св. Йоан Златоуст говори и за още един велик мъж, чиито “език управлявал дъждовете” - св. Илия, който паднал в грях от страх пред жена, за да стане човеколюбив. До падението му Господ го поставял в изумителни ситуации, за да смекчи сърцето му. Не го вразумила дори постъпката на вдовицата от Сарепта Сидонска, която “се оказала много по-гостоприемна и от самия Авраам. Той ,бидейки богат, нагостил ангели, а тя, очаквайки гладна смърт, нагостила пророка.”
Илия имал дръзновението и ревността да изобличава дори царя, защото Бог бил с него. Когато Ахаав го попитал :Ти ли си, който смущаваш Израиля? Пророкът отговорил: не, но ти и бащиния ти дом / Царств. 18:17,18/. Илия заповядал да умъртвят четиристотин и петдесет Ваалови жреци и четиристотин дъбравни пророци..”Като чула за случилото се Иазавел, жената на Ахаав, изпратила да кажат на Илия: нека боговете ми сторят това и това, и нещо повече да сторят, ако утре по това време не направя с твоята душа, каквото бе сторено с душата на всекиго от тях/ Царств. 19:2/ Илия като чул това се обърнал в бягство и бягал четиридесет дни. “О, крайно малодушие! Чул думи на жена – и се обърнал в бягство, като вървял четиридесет дена, - не един ден, не два и не три, но още щом думите на тази жена стигнали до пророка, той от малодушие не знаел какво да прави, обръщайки се в такова бягство.Какво става с теб, Илия?Ти си заключил небето и си спрял дъжда, показал си власт над въздуха,призовал си огън свише, заклал си жреците, казал си на цар Ахаав: ти развращаваш Израиля, и бащиния ти дом; казал си: жив Господ, няма да има нито роса, нито дъжд, освен по моя дума; направил си дома на вдовицата гумно и снопи, заповядал си на стихиите, а чувайки думите на една блудница, си се обърнал в бягство, и една жена те е отвела в плен? Две твърдини били поколебани от жена: Петър се уплашил от слугинята, а Илия от Иезавел, и двамата паднали в един и същ грях.”
И защо всичко това Господ е допуснал? “Господ искаше да смекчи твоята безчовечност / на Илия /, но ти остана в нея.”
Човек в ревността си не по разум, почти винаги остава немилостив. Илия “много мислил за себе си като за безгрешен; а сега сам се оказал паднал в грях, тъй като Бог допуснал това с намерение той, сам получил снизхождение, да не бъде жесток към другите.” “Когато Бог отстъпил /от Илия/, то и жената се показала страшна; Бог отстъпил, и човешката природа била посрамена.”
След четиридесетдневното бягство, Илия дошъл на едно място и заспал там. При него идва Бог и го пита: защо си тук,Илия, защо си тук/ ст. 9/ “Илия отговаря, но като има едно в ума, а друго изразява с думи. Какво казва Илия? Господи, убиха твоите пророци, разрушиха Твоите жертвеници;само аз останах, но и моята душа търсят да вземат / 3 Царств.19:10/ И какво му отговаря Бог? Той веднага го изобличава. Не затова избяга ти, Илия, казва Той, задето не само ти не си се поклонил на Ваал; и след това, изобличавайки го, продължава: останали са Ми седем хиляди /мъже/, коленете на всички тия не са се прегъвали пред Ваал / ст. 18/. И така, Бог го изобличил, че той е избягал не поради това, а защото се уплашил от жена. Една жена направила беглец и изгнаник толкова висок и велик мъж, за да се научиш, Илия, когато извършваш нещо дивно, да него приписваш на самия себе си, но на Божията сила.”
“Виждаш ли как Бог допуснал да паднат в малък грях стълбовете, опорите и твърдините?Това е , за да могат те, поради собствената си безгрешност, да не отлъчват всички в църквата, и когато видят някой грешник и пожелаят да прояват немилосърдие към него, да си спомнят за собствената си греховност и да му окажат същото човеколюбие, с каквото сами са се удостоили от Владиката”.
Това поучение трябва постоянно да носим в ума си. Ние падаме почти всеки ден в греха на ревност не по разум, на осъждане, на немилосърдие, поради това, че се мислим за безгрешни. А ако сме по-внимателни, ако пристъпваме по-тихо и по-нежно към другите, ще виждаме ежечасно, че Господ ни изпраща постоянно незабележими хора, от които да се поучим.
А св. Николай Велимирович казва в Пролога към днешната дата:”О, братя мой, да не се веселим преди жътвата. Този наш живот не е жътва, а сеене, и труд , и пот, и страх. Оня, който сее живее в тревога, докато не събере плодовете от нивата”.Горко ни, ако постоянно калкулираме доброто, което сме посели!
* Текстът в кавичките е на св. Йоан Златоуст . Творения , том 4, изд. на манастира “Св. Вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон
Няма коментари:
Публикуване на коментар