ЗА ДУХОВНИЯ МИР В СЪРЦЕТО
"Твоето сърце, възлюблени, е създадено от Бога, за да ...обича само Него и бъде Негова обител. Затова Той те призовава да Му предадеш сърцето си, казвайки: "Сине, дай Ми сърцето си. "/Прит.23:26/
Но тъй като Бог е мир, превишаващ всеки ум (всяка представа на ума за това), необходимо е сърцето, което желае да Го приеме в себе си да бъде мирно и свободно от всякакво смущение, защото, както възпява св. цар Давид: "само в мира е Неговото жилище "/Пс.75:3 - по слав. превод/.
Погрижи се преди всичко да установиш и утвърдиш сърцето си в мирно устроение, така че всичките ти добородетели, всичките ти дела и подвизи да бъдат насочени към придобиването и опазването на този мир. Най-вече, твоята доблестна борба с враговете на спасението, както казва великият безмълвник Арсений: "Всичките си грижи насочи вътрешното ти устроение да бъде по Бога, и тогава ще победиш външните страсти (външните проявления на страстите)".
Сърдечният мир бива смущаван от страстите - не допускай страстите до сърцето, и то винаги ще бъде мирно. Борецът в невидимата борба стои с пълното си въоръжение до вратата на сърцето и отблъсква онези, които се опитват да влязат в него и да го смутят. Докато сърцето е мирно, победата над нападателите не е трудна. Мирът на сърцето е както цел на духовната борба, така и най-мощното средство за удържане на победа в нея. Затова, когато смущението от страстите се прокрадне в сърцето, не се нахвърляй върху страстта за да я победиш, а по най-бързия начин слез в сърцето си, и с усилие се постарай да го умириш. Щом сърцето бъде умирено, и борбата ще престане.
Човешкият живот не е нищо друго, освен непрестанна борба и непрестанно изкушение, както е казал и праведният Иов: "Не е ли изпитание земният живот на човека?"/Иов 7:1/
А изкушението предизвиква воденето на борба. Заради тази борба се налага да бодърстваш постоянно, по всякакъв начин да пазиш сърцето си, да го надзираваш да бъде мирно и спокойно. Когато в душата ти се надигне някакаво смущаващо движение, изправи се ревностно да го подтиснеш и да умиротвориш сърцето си, за да не се отклониш под действие на идващото смущение от правия път.
Човешкото сърце прилича на кормилото на кораб, завърти го наляво или надясно, и корабът ще промени посоката си. Така, когато сърцето изпадне в смут, цялата ни вътрешност стига до безпорядъчни движения, като и умът губи правилността на своите съждения. Ето защо е необходимо колкото може по-скоро да умиряваме сърцето си, веднага след като усети някакво вън¬шно или вътрешно смущение; по време на молитва, както и във всяко друго време.
Трябва да знаеш, че само тогава ще умееш добре да се молиш, когато се научиш добре да действаш в подвига за съхранение на своя вътрешен мир. Към това насочвай вниманието си, обмисляйки как да достигнеш всяко твое дело да протича в сърдечен мир, с удоволствие и радост.
Ще кажа накратко - непрестанен подвиг през целия ти живот трябва да бъде опазване мира на сърцето, така че да не допускаш да изпада в никакъв смут и безпорядъчност.
Всичките си дела трябва да вършиш под сянката на този мир, тихонравно, както е написано: ''Синко, карай работата си с кротост.."/Сир..3:17/. Така ще се сдобиеш с обещаното за тихонравните блаженство: "Блажени кротките, защото те ще наследят земята."/Мат.5:5/
Преподобни НИКОДИМ АГИОРИТ
"Твоето сърце, възлюблени, е създадено от Бога, за да ...обича само Него и бъде Негова обител. Затова Той те призовава да Му предадеш сърцето си, казвайки: "Сине, дай Ми сърцето си. "/Прит.23:26/
Но тъй като Бог е мир, превишаващ всеки ум (всяка представа на ума за това), необходимо е сърцето, което желае да Го приеме в себе си да бъде мирно и свободно от всякакво смущение, защото, както възпява св. цар Давид: "само в мира е Неговото жилище "/Пс.75:3 - по слав. превод/.
Погрижи се преди всичко да установиш и утвърдиш сърцето си в мирно устроение, така че всичките ти добородетели, всичките ти дела и подвизи да бъдат насочени към придобиването и опазването на този мир. Най-вече, твоята доблестна борба с враговете на спасението, както казва великият безмълвник Арсений: "Всичките си грижи насочи вътрешното ти устроение да бъде по Бога, и тогава ще победиш външните страсти (външните проявления на страстите)".
Сърдечният мир бива смущаван от страстите - не допускай страстите до сърцето, и то винаги ще бъде мирно. Борецът в невидимата борба стои с пълното си въоръжение до вратата на сърцето и отблъсква онези, които се опитват да влязат в него и да го смутят. Докато сърцето е мирно, победата над нападателите не е трудна. Мирът на сърцето е както цел на духовната борба, така и най-мощното средство за удържане на победа в нея. Затова, когато смущението от страстите се прокрадне в сърцето, не се нахвърляй върху страстта за да я победиш, а по най-бързия начин слез в сърцето си, и с усилие се постарай да го умириш. Щом сърцето бъде умирено, и борбата ще престане.
Човешкият живот не е нищо друго, освен непрестанна борба и непрестанно изкушение, както е казал и праведният Иов: "Не е ли изпитание земният живот на човека?"/Иов 7:1/
А изкушението предизвиква воденето на борба. Заради тази борба се налага да бодърстваш постоянно, по всякакъв начин да пазиш сърцето си, да го надзираваш да бъде мирно и спокойно. Когато в душата ти се надигне някакаво смущаващо движение, изправи се ревностно да го подтиснеш и да умиротвориш сърцето си, за да не се отклониш под действие на идващото смущение от правия път.
Човешкото сърце прилича на кормилото на кораб, завърти го наляво или надясно, и корабът ще промени посоката си. Така, когато сърцето изпадне в смут, цялата ни вътрешност стига до безпорядъчни движения, като и умът губи правилността на своите съждения. Ето защо е необходимо колкото може по-скоро да умиряваме сърцето си, веднага след като усети някакво вън¬шно или вътрешно смущение; по време на молитва, както и във всяко друго време.
Трябва да знаеш, че само тогава ще умееш добре да се молиш, когато се научиш добре да действаш в подвига за съхранение на своя вътрешен мир. Към това насочвай вниманието си, обмисляйки как да достигнеш всяко твое дело да протича в сърдечен мир, с удоволствие и радост.
Ще кажа накратко - непрестанен подвиг през целия ти живот трябва да бъде опазване мира на сърцето, така че да не допускаш да изпада в никакъв смут и безпорядъчност.
Всичките си дела трябва да вършиш под сянката на този мир, тихонравно, както е написано: ''Синко, карай работата си с кротост.."/Сир..3:17/. Така ще се сдобиеш с обещаното за тихонравните блаженство: "Блажени кротките, защото те ще наследят земята."/Мат.5:5/
Преподобни НИКОДИМ АГИОРИТ
Няма коментари:
Публикуване на коментар