Ако решите да препрочетете Дж. Д. Селинджър

 

"Така че селянинът тръгва да странства, за да си намери учител. Някой, дето да го научи как да се моли винаги и защо. Той върви, върви от черква в черква и от храм в храм и разговаря ту с един свещеник, ту с друг. Докато накрая среща един обикновен стар монах, който явно знае за какво става дума. Старият монах му казва, че единствената молитва, угодна на бога и „желана“ от него, е Христовата молитва: „Господи Исусе Христе, помилуй ме“. Всъщност цялата молитва е „Господи Исусе Христе, помилуй мен, грешния“, но никой от адептите и в двете книги за странстващия богомолец не набляга, слава богу, на тази част за окаяния грешник. Все пак старият монах му обяснява какво ще стане, ако се моли непрестанно. Дава му няколко практически урока и го изпраща вкъщи. С две думи след известно време дребничкият богомолец се научава да се моли непрестанно. Овладява молитвата. Той е във възторг от новия си духовен живот и продължава да странства из цяла Русия — през гъсти гори, градове, села и тъй нататък, — като непрекъснато се моли и разправя на всеки срещнат как се прави това./"Франи и Зуи"/
Този сюжет е от книгата
"Откровените разкази на странника пред неговия духовен отец", издадена на български.

Книгата е написана в средата на 19 век. Тя представлява непринуден разказ на човек-християнин, който няма дом, няма имущество, освен торба сухари, Библия и Добротолюбие. Но странникът носи със себе си едно съкровище. Това съкровище е молитвата, която безкрайно обогатява ония, които я имат. Неговото духовно богатство е това, което светите отци наричат „сърдечна молитва”, „умно делание”, трезвение или Иисусова молитва. Молитва, която е движение на сърцето през целия ден, през целия живот