ВИДОВДЕН ИЛИ БИТКАТА ПРИ КОСОВО ПОЛЕ 1389

 
            Днес е Видовден. Какво означава Видовден и защо той е толкова тачен в Сърбия, а така също  и в западните покрайнини на България?
            На  28 юни /Видовден/ се чества паметта на  св. Вит. Св. Вит е християнски светец, римски мъченик от времето на ранното християнство. Убит е през 303 година в Рим.
.           Според църковното предание е бил син на римски сенатор от Сицилия. Като дете на седем, а според други източници на дванадесет години, приема християнството под влиянието на своя наставник. Бил е убит по време на гоненията срещу християните от римския император Диоклециан и Максимин.

            На 15 юни (стар стил) 1389 г. в местността Газиместан (Косово) се разиграва Косовската битка  между войските на сръбския княз Лазар Хребелянович и османската войска, командвана от турския султан  Мурад I.
          
            Откъс от “Житието на св. великомъченик   Лазар, цар сръбски”  от св. Юстин Попович:
            “Когато започва кървавият бой между Кръста и некръстените, между християни и мохамедани, един от Лазаревите войводи, на име Милош Обилич, успява да стигне до самата шатра на султан Мурад и да го убие с нож. Войводата Милош извършва това и по причина, че много завистници го клеветеха пред княза, че е сръбски предател. Стр.23 Убийството на Мурад отначало внася голяма бъркотия в турския стан и тогава войската на Лазар бързо напредва. Самият княз се бори геройски и, както казва за него Троношкият летописец: „имаше на себе си шестнадесет рани, когато възседна третия кон, защото два коня под него вече бяха убити.” Но Божият промисъл беше определил за княза и за сърбите друг изход от тази битка. Защото след първия сръбски щурм и гибелта на султан Мурад неговият син Баязид скри смъртта на турския завоевател и със силен набег и хитър капан плени и погуби почтения княз и много негови войводи. За това така пише Константин /Философ/, когото вече сме споменавали: „Когато князът се вдигна и тръгна срещу измаилтяните, на Косово Поле започна битката. И в първия момент даваха отпор и побеждаваха хората на Лазар. Но не беше дошло време за избавление. Затова синът на турския султан (Баязид) взе превес в тази същата битка и победи, защото Бог така допусна да се увенчаят с мъченически венци този велик Лазар и онези, които бяха с него. И какво стана след това? Лазар прие блажена смърт, като беше обезглавен, неговите скъпи приятели молеха усърдно да бъдат погубени преди него, за да не видят смъртта му. Тази битка стана през 1389 г., месец юни, ден петнадесети, когато Лазар прие мъченическа смърт.”
            Според всеобщото народно древно предание преди тази битка на св. княз Лазар се явил Ангел Господен и го попитал към кое царство желае да се присъедини, дали към земното, или към Царството Небесно? Като се помолил най-напред в себе си, копнеещият за Небето княз отговорил: „Ако се присъединя към земното царство, то е за малко, моментно и преходно; а Небесното Царство е вечно и во веки веков.” И така боголюбивият сръбски владетел изцяло се определи за Царството на Царя Христа на Небесата и с целия свой христоименит народ смирено се подчини на всесъвършената воля Божия, която е върховен закон на Небето и земята. Затова и сега той мирно и спокойно стоеше пред палача Баязид, очаквайки да приеме мъченическа смърт за Христовата вяра и за отечеството на своя християнски народ. Стр.24 Той не търсеше свобода „на всяка цена”, т.е. свобода от Бога и без Бога, а търсеше свобода в Бога и с Бога, и затова спокойно преклони главата си под нехристиянския меч, молейки се в себе си на Бога така: „Създателю мой, Който съдиш явните и тайни наши грехове, към Тебе викам и на Тебе се моля: Прости ми всичко, което съм пропуснал да извърша според твоята свята воля и спаси този мой народ, или по-добре казано, не мой а Твой народ, Господи.”[1] След това той предаде душата си в ръцете на Подвигоположника Христа. Разделяйки се със земното си тяло и със земното царство заради Христа, той спаси своята душа и душата на своя народ, придоби безсмъртното Небесно Царство и доведе при Бога много Мъченици. А и светите негови мощи Господ не предаде на тление, но ги прослави с нетление и с много дарове на чудотворство.
            Когато Баязид видя с какво достойнство този християнски княз прие смъртта, след битката той позволи на монасите, които искаха мощите на Лазар, да ги вземат и те с почести ги погребаха в църквата „Свето Възнесение” в Прищина.”

            А св. Николай Велимирович казва: „Войската на Лазар се сражава, защитавайки християнството, защитавайки отечеството, защитавайки Балканите. Войската на Мурат се биеше за диктат на исляма, за диктат на владичество, за диктат на робство и безсловесност. Може ли да възникне съмнение, че целта в борбата и смисълът на страданията са били по-справедливи? Как в този случай Лазар е могъл да бъде победен? Не, той не е бил победен. Неговата (отсечена) окървавена глава се търкаля по Косово, написала смъртната присъда на лъжепобедителите. Наистина никога смъртта не оправдава своето съществуване в такава степен и не изразява толкова красота и благородство в себе си, отколкото в този миг, когато приема в своите обятия човека като жертва за нещо по-голямо от неговия незабележим живот. Смъртта тогава губи своето острие, разкъсва своята тъмна завеса и застава в редицата на живота. И това е докосването до главния нерв на християнската религия” (Николай Велимирович, еп. Събрани съчинения в 13 т.Химелстир,1983-1986. Кн.9. с. 351-352.)


            Никой не е така цялостно осъществил всенародния  идеал и програма на свети Сава, както свети великомъченик Цар Лазар: „Све за Христа – Христа ни за шта”/  „Всичко, което имаш, дай за Христа, но Христа не давай (не предавай) за нищо”/ (Бел. прев.)
[1]  Виж Жички епископ Николай, „Царев завет”, 1933г., стр. 27.

· · Сподели · Изтрий