The Eyes of a Man Who Met God Face to Face

от Nataliy Borislavova на 1 декември 2011 г. в 11:07

by Milica Zernov

The following story was taken from the book: “Treasures New and Old – Writings by and about St. Nikolai Velimirovich,” with the permission of His Eminence Bishop Maxim (Vasiljevic).

On one occasion shortly after the end of World War II, my American friends invited me for a visit. In the meantime I had found out that Bishop Nikolai was living in Chicago, so I decided to call on him, although this was by no means a simple or inexpensive venture. I telephoned the Serbian Church in order to get his address, and to my great surprise I was informed that the Bishop had just arrived in New York for a three day visit. This was a gift from heaven!

We met. He had aged and had become frail but the gaze of his black eyes was still very penetrating, just as when he used to speak to someone and his eyes penetrated their heart. We began to speak about life in the world, about the Church, Russia… “Your Grace,” I asked him, “do the sufferings and the deprivations of the concentration camps kill one spiritually or do they revive people? For example, I have known people, devoted people, who could not muster enough strength to pray. All of their strength had been focused on a piece of bread, on one onion, on a cup of warm water …”

The Bishop answered: “It was like this in the camp: you sat in a corner and repeated to yourself, I am dust and ashes. Lord, take my soul! Suddenly your soul ascended to the Heavens and you saw God face to face. However, you could not bear it and so you said to Him: I am not ready, I cannot, take me back! Then you sat for hours on end and repeated to yourself: I am dust and ashes. Lord, take my soul! And, once again the Lord took your soul … In short, if it were possible, I would give the remainder of my life for one hour in Dachau.”

The Bishop lifted his head and looked straight into my eyes. I could not endure that look; the eyes of a man who met God face to face were looking at me …

He told me this, too: “The prison guards approached me, and mockingly asked me, ‘Do you believe that Jesus Christ was God?”“No,” I answered them.They would start to laugh and then question me again, “That means that you no longer believe?”“I do not believe; instead, I know,” was my answer.“They became irritated and left immediately.“After some time, they forced a conversation again and asked, `Was your Jesus the son of a Jewess?’“No,” I answered.“Well, whose son was He then?“The Son of Man,” I said and they did not know what to retort…”

Bishop Nikolai was a pillar of the Serbian Church. Now, after his death, he is constantly beholding God, face to face …

Milica Zernov (1975)

 /Владимир Джамбов ми предложи този превод/

Очите на човек, срещнал Бога лице в лице

(от Милица Зернов)

Следната история е взета от книгата: „Съкровища Нови и Стари - Писания от и за Св. Николай Велимирович", с разрешението на Негово Високопреосвещенство епископ Максим (Василевич).

По един повод наскоро след края на Втората световна война, моите американски приятели ме поканиха на посещение. Междувременно бях установила, че епископ Николай живееше в Чикаго, тъй че реших да му се обадя, въпреки че това по никакъв начин не беше просто или евтино начинание. Обадих се по телефона на Сръбската църква, за да получа адреса му, и за моя голяма изненада, бях информирана, че епископът току-що е пристигнал в Ню Йорк за тридневно посещение. Това бе дар от Небето!

Срещнахме се. Той беше остарял и бе станал крехък, но взорът на черните му очи бе все така силно проникващ, точно както преди време – когато говореше с някого и очите му проникваха в сърцата им. Започнахме да си говорим за живота в света, за Църквата, Русия... „Ваша светлост”, попитах го, „дали страданията и лишенията в концентрационните лагери убиват човека духовно или съживят хората? Например, познавах хора, хора предани, които не можеха да наберат достатъчно сили да се молят. Цялата им сила бе фокусирана върху парченце хляб, главичка лук, чаша топла вода..."

Владиката отговори: „В лагера беше така: седиш си в ъгъла и си повтаряш „аз съм прах и пепел. Господи, вземи душата ми! Изведнъж душата ти се възнася на небето и виждаш Бога лице в лице. Все пак, не можеш да го понесеш и Му каза: не съм готов, не мога, върни ме обратно! Сетне си седиш часове наред и повтаряш сам на себе си: Аз съм прах и пепел. Господи, вземи душата ми! И отново Господ взе душата ти... Накратко, да би било възможно, бих дал остатъка от живота си за един час в Дахау.”

Владиката повдигна глава и ме погледна право в очите. Не можах да понеса този поглед, гледаха ме очите на човек, който се е срещнал с Бог лице в лице...

Той ми каза и това: „Надзиратели се приближаваха към мен и подигравателно ме питаха: „Вярваш ли, че Иисус Христос е бил Бог”, „Не”, отговарях им. Те започваха да се смеят и след това отново ме питаха: „Това означава, че вече не вярваш”, „Не вярвам, вместо това, аз зная”, беше моят отговор.” Те се ядосваха и веднага си тръгваха. „След известно време те ме принудиха отново към разговор и попитаха: „Твоят Иисус беше ли син на еврейка?” „Не”, отговорих им. „Ами, чий син е бил Той тогава?” „Син Човешки”, казах аз и те не знаеха какво да отвърнат...”

Епископ Николай бе един от стълбовете на сръбската църква. Сега, след смъртта му, той постоянно съзерцава Бог, лице в лице...

Милица Зернов (1975 г.)