„Рязко се е увеличило числото на хората, които изпитват отвращение към всяко служение и считат за проклятие служението към когото и да било. Това са болни души - непонасящи както  себе си ,така и  другите, които са товар както за държавата, така и за човечеството. Техният недъг се състои в това, че са забравили, че земята е поприще на служението. Синът Божий не заяви Своите права, но уми нозете на Своите ученици, а съвременните пациенти страдат от треска за първенство.Синът Божий посочи не присъщното  за Него достойнство, а показа единствено Своето служение; а те единственото, което знаят, е всячески да изтъкват правата си. Синът Божий не се стремеше към власт, но когато се опитаха да го издигнат за цар, Той се оттегли в пустинята, а всички останали омрачават и отегчават дните на земното си съществуване с неумерена власт към старшинство.Днес борба за превъзходство над другите водят не само великите, но и малките.Около правата за човека са се вкупчили не само разсъдителните, но и глупавите. Така и едните и другите се изравняват в безумието.”св. Николай Велимирович