Из житието на свети Йоан Милостиви
Дивният патриарх Йоан имаше племенник на име Георги. Веднъж в града един кръчмар го оскърби. Момъкът страдаше тежко и чувството му бе двояко – общественото различие между него и оскърбителя беше твърде голямо, - той бе близък роднина на патриарха, а онзи - от ниско потекло.Затова Георги отиде на среща при Светейшия, със сълзи на очи му разкри смущението на сърцето си и се оплака от оскърбителя.
Като видя душевните терзания на момъка, патриархът, желайки да го утеши и подкрепи, възкликна:
- Но как е посмял да си отвори устата и да оскърби любимия ми племеник? Благословен Господ! Ще го науча аз него! Така ще му дам да разбере, че цяла Александрия ще се разтърси!
Племеникът се смая от тези думи и се успокои.
- Възлюбено мое чедо – продължи патриархът – ако наистина искаш да бъдеш и да се наричаш мой племеник, готви се не само за оскърбления, но и, ще ти кажа нещо повече, за бичуване.Истинското благородство не се състои в плът и кръв, а в душевна добродетел.
После повика началника на всички градски питейни заведения и му заповяда занапред при събиране на данъци да не взема нито пари, нито пожертвувания за Църквата от кръчмаря, който е оскърбил племенника му. Всички се удивиха на невижданото и нечувано беззлобие на мъжа и посрещнаха с удивления вестта за въздаянието, което наистина разтърси цяла Александрия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар