Днешният човек трудно съвместява Любовта в Истината. Той е заразен от хуманизма, който  обича абстрактния Бог и  и абстрактния човек. Той е в плен на всякаква толерантност, граничеща с безпринципност и здрав разум. Неговата абстрактна любов и толерантност към всичко и всички нямат нищо общо с истинската любов на светците.

Св. Филарет /Вознесенский/  разказва за наказващия св. Николай , който е известен като  крайно милостив и състрадателен към бедните и изпаднали в беда, но също така знаем, че е и крайно справедлив / знаем от житието на св. Николай как той удря плесница на Арий/.

Действието се развива в  Харбин.На железопътната гара в Харбин имало икона на св. Николай, пред която постоянно горяло кандило. На св. Николай се молели , и получавали помощ, и некръстените китайци. По това време в Харбин имало  съветски красноармейци. Една красноармейска стража пристигнала на гарата. Както винаги хората се молели, горяло кандило, палели свещи. Един войник-красноармеец казва на своя приятел:”Сега ще си запаля цигарата от кандилото пред иконата!”Другите войници започнали да го ругаят и искали да го откажат от намерението му:”Не прави това!За какво ти е нужно?” Той им отговорил:”Ако има Бог, нека ме накаже!” Изкачил се по стъпалата до иконата и запалил цигарата си, обърнал се към приятелите си със самодоволна усмивка. Целият бил накичен с гранати.Тогава, без видима причина, внезапно всичките гранати се взривили - разкъсали го на множество парчета.  Независимо, че силата на взрива била мощна, никой друг не загинал.  Само той.