Сред всички монументални архитектурни шедьоври, построени от Ирод Велики в течение на неговото 30-годишно управление в Израил, никой не внушава толкова страхопочитание, както величественият дворец-крепост, издигнат на границата на Юдейската пустиня и назован в негова чест Иродион.
Крепостта Иродион се намира на самия връх на хълм, чийто връх е с височина 759 м. над морското равнище. Оттук се разкривал панорамен изглед към всички владения на царя, в това число и към Йеруалим, намиращ се на 15 км на север. Безжалостният управник, сдобил се със властта след политически измами и брачни връзки със семейството на Хасмонеите, бил главният строител на царството, макар и доста “проблемен” монарх.
Яростта и параноята на Ирод нямали граници, което го довежда дори до убийството на собствените му деца и любимата съпруга. Така че било сложно да бъде обуздано прекаленото му увлечение по огромни и скъпоструващи строителни начинания.
Най-известният проект на Ирод било неимоверното разширяване на йерусалимския храм на Храмовия хълм. Впоследствие освен пристанището в Кесария и Масада Ирод построил множество крепости. Но Иродион заемал особено място в сърцето му. Крепостта не само се отличавала по своя удивителен дизайн, но се явявала и най-големият дворцов комплекс в римския свят по онова време. В дизайна на този дворец присъствал всевъзможен разкош, какъвто въображението може да пожелае, включително басейни, бани, градини и театър със 700 места.
Ирод желаел да бъде погребан тук. Неотдавна археолозите разкриха в детайли проектирания мавзолей с формата на двуетажно здание с купол на върха, който служил за място за завършващите земния си път покойници. Намирал се на север, на половината разстояние от фасадната страна на Иродион. Сред разкритите артефакти археолозите откриха богато украсен саркофаг, в който по всяка вероятност някога са били положени тленните останки на царя.
Недалеч от Иродион се намирало малко еврейско селце Бет-Лехем (Витлеем, в превод от еврейски означаващо “Домът на хляба”). Независимо, че Витлеем отстоял само на 5 километра северозападно от Иродион, ги разделяла истинска имуществена пропаст. От една страна – богатството и помпозността на Ирод, от друга – простотата и бедността на Витлеем. В това прекрасно място живеели представители на най-маргинализираните слоеве на тогавашното общество, сред които пастири и ония, които живеели от плодовете на земята. В онази епоха населението на Витлеем наброявало не повече от 200-300 души.
---
Ирод умрял и бил погребан в Иродион през 4 г. пр. Хр. Около две години по-рано, по есенно време, когато пастирите оставали да нощуват по полето, за да пазят оягнилите се овце, у благочестивите еврейски родители се родил удивителен и необикновен Младенец. Те намерили подслон в пещера, служеща за обор. Родителите положили Новороденото в яслите, в които се хранели животните. Макар Детето да било наистина потомък на царски род, първи дошли да го приветстват домашните добичета и пастирите. Помещението не благоухаело на ароматен тимиан, а на оборски тор.
Само да погледнат на юго-изток, родителите на Иисус виждали отдалеч огромния Иродион, извисяващ се високо над земята. Какъв контраст! От една страна – възвеличаващия човека монумент, а от друга – свидетелство за снизхождането на любящия Бог, Който изпратил Сина Си да излекува намиращите се в плачевно състояние, поразени от болест човеци, които наследили греховното си положение от Адам.
Макар Иисус да бил “сияние на славата и образ на Неговата ипостас” (Евр. 1:3), Той не възвеличил Себе Си до положението на Бог, но се смирил и станал раб, слуга (Филип. 2:7-8) най-напред за евреите, “за да утвърди обещанията, дадени на отците” (Рим. 15:8), но също така и за езичниците, които “да прославят Бога, заради милосърдието Му" (Рим. 15:9).
Ирод се самообявил за “велик”... Иисус провъзгласил: “и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си” (Мат. 11:29). Царството на Ирод било построено на могъществото и силата и той въздигнал на себе си паметник. Иисус провъзгласил Божието царство и прекарал живота Си, повеждайки по пътя на ученичеството множество други.
Детето от Витлеем напълно олицетворило характера на Бога на Авраам – великия и високо превъзнесен Бог, но “виждащ смирения” (Пс. 137:6). Духът на живия Бог като вода, намираща низините, потича по него. Той е “снизходилият” Бог, живият Бог, Който ревностно търси людете, за да понесат Неговото име и да се трудят заедно с Него, изпълнявайки изкупителния план за цялата земя.
И ето, когато този Бог изпратил своя Помазаник с добра вест за смирените (Ис. 61:1), Той дошъл не при Ирод, а във Витлеем. Контрастът се усилва в реченото от Матей: “А когато се роди Иисус във Витлеем Юдейски в дните на цар Ирод...” (Мат. 2:1).
/Dveri.bg/
Крепостта Иродион се намира на самия връх на хълм, чийто връх е с височина 759 м. над морското равнище. Оттук се разкривал панорамен изглед към всички владения на царя, в това число и към Йеруалим, намиращ се на 15 км на север. Безжалостният управник, сдобил се със властта след политически измами и брачни връзки със семейството на Хасмонеите, бил главният строител на царството, макар и доста “проблемен” монарх.
Яростта и параноята на Ирод нямали граници, което го довежда дори до убийството на собствените му деца и любимата съпруга. Така че било сложно да бъде обуздано прекаленото му увлечение по огромни и скъпоструващи строителни начинания.
Най-известният проект на Ирод било неимоверното разширяване на йерусалимския храм на Храмовия хълм. Впоследствие освен пристанището в Кесария и Масада Ирод построил множество крепости. Но Иродион заемал особено място в сърцето му. Крепостта не само се отличавала по своя удивителен дизайн, но се явявала и най-големият дворцов комплекс в римския свят по онова време. В дизайна на този дворец присъствал всевъзможен разкош, какъвто въображението може да пожелае, включително басейни, бани, градини и театър със 700 места.
Ирод желаел да бъде погребан тук. Неотдавна археолозите разкриха в детайли проектирания мавзолей с формата на двуетажно здание с купол на върха, който служил за място за завършващите земния си път покойници. Намирал се на север, на половината разстояние от фасадната страна на Иродион. Сред разкритите артефакти археолозите откриха богато украсен саркофаг, в който по всяка вероятност някога са били положени тленните останки на царя.
Недалеч от Иродион се намирало малко еврейско селце Бет-Лехем (Витлеем, в превод от еврейски означаващо “Домът на хляба”). Независимо, че Витлеем отстоял само на 5 километра северозападно от Иродион, ги разделяла истинска имуществена пропаст. От една страна – богатството и помпозността на Ирод, от друга – простотата и бедността на Витлеем. В това прекрасно място живеели представители на най-маргинализираните слоеве на тогавашното общество, сред които пастири и ония, които живеели от плодовете на земята. В онази епоха населението на Витлеем наброявало не повече от 200-300 души.
---
Ирод умрял и бил погребан в Иродион през 4 г. пр. Хр. Около две години по-рано, по есенно време, когато пастирите оставали да нощуват по полето, за да пазят оягнилите се овце, у благочестивите еврейски родители се родил удивителен и необикновен Младенец. Те намерили подслон в пещера, служеща за обор. Родителите положили Новороденото в яслите, в които се хранели животните. Макар Детето да било наистина потомък на царски род, първи дошли да го приветстват домашните добичета и пастирите. Помещението не благоухаело на ароматен тимиан, а на оборски тор.
Само да погледнат на юго-изток, родителите на Иисус виждали отдалеч огромния Иродион, извисяващ се високо над земята. Какъв контраст! От една страна – възвеличаващия човека монумент, а от друга – свидетелство за снизхождането на любящия Бог, Който изпратил Сина Си да излекува намиращите се в плачевно състояние, поразени от болест човеци, които наследили греховното си положение от Адам.
Макар Иисус да бил “сияние на славата и образ на Неговата ипостас” (Евр. 1:3), Той не възвеличил Себе Си до положението на Бог, но се смирил и станал раб, слуга (Филип. 2:7-8) най-напред за евреите, “за да утвърди обещанията, дадени на отците” (Рим. 15:8), но също така и за езичниците, които “да прославят Бога, заради милосърдието Му" (Рим. 15:9).
Ирод се самообявил за “велик”... Иисус провъзгласил: “и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си” (Мат. 11:29). Царството на Ирод било построено на могъществото и силата и той въздигнал на себе си паметник. Иисус провъзгласил Божието царство и прекарал живота Си, повеждайки по пътя на ученичеството множество други.
Детето от Витлеем напълно олицетворило характера на Бога на Авраам – великия и високо превъзнесен Бог, но “виждащ смирения” (Пс. 137:6). Духът на живия Бог като вода, намираща низините, потича по него. Той е “снизходилият” Бог, живият Бог, Който ревностно търси людете, за да понесат Неговото име и да се трудят заедно с Него, изпълнявайки изкупителния план за цялата земя.
И ето, когато този Бог изпратил своя Помазаник с добра вест за смирените (Ис. 61:1), Той дошъл не при Ирод, а във Витлеем. Контрастът се усилва в реченото от Матей: “А когато се роди Иисус във Витлеем Юдейски в дните на цар Ирод...” (Мат. 2:1).
/Dveri.bg/
Няма коментари:
Публикуване на коментар