петък, 23 декември 2011 г.
„Рязко се е увеличило числото на хората, които изпитват отвращение към всяко служение и считат за проклятие служението към когото и да било. Това са болни души - непонасящи както себе си ,така и другите, които са товар както за държавата, така и за човечеството. Техният недъг се състои в това, че са забравили, че земята е поприще на служението. Синът Божий не заяви Своите права, но уми нозете на Своите ученици, а съвременните пациенти страдат от треска за първенство.Синът Божий посочи не присъщното за Него достойнство, а показа единствено Своето служение; а те единственото, което знаят, е всячески да изтъкват правата си. Синът Божий не се стремеше към власт, но когато се опитаха да го издигнат за цар, Той се оттегли в пустинята, а всички останали омрачават и отегчават дните на земното си съществуване с неумерена власт към старшинство.Днес борба за превъзходство над другите водят не само великите, но и малките.Около правата за човека са се вкупчили не само разсъдителните, но и глупавите. Така и едните и другите се изравняват в безумието.”св. Николай Велимирович
„Рязко се е увеличило числото на хората, които изпитват отвращение към всяко служение и считат за проклятие служението към когото и да било. Това са болни души - непонасящи както себе си ,така и другите, които са товар както за държавата, така и за човечеството. Техният недъг се състои в това, че са забравили, че земята е поприще на служението. Синът Божий не заяви Своите права, но уми нозете на Своите ученици, а съвременните пациенти страдат от треска за първенство.Синът Божий посочи не присъщното за Него достойнство, а показа единствено Своето служение; а те единственото, което знаят, е всячески да изтъкват правата си. Синът Божий не се стремеше към власт, но когато се опитаха да го издигнат за цар, Той се оттегли в пустинята, а всички останали омрачават и отегчават дните на земното си съществуване с неумерена власт към старшинство.Днес борба за превъзходство над другите водят не само великите, но и малките.Около правата за човека са се вкупчили не само разсъдителните, но и глупавите. Така и едните и другите се изравняват в безумието.”св. Николай Велимирович
Проста алюзия към отминали скандали, към объркани души и духовна подмяна
Тези дни си пуснах края на филма „Списъкът на Шиндлер”, когато спасените му подаряваха пръстен, на който е инкрустиран стих от Талмуда:”Този, който спаси един живот, спасява целия свят.” Те му благодаряха за спасените 1100 души, но той плачеше неутешимо. Обърна се и видя колата, която ако е продал е могъл да спаси още 10 души. После извади златната игла от ревера си и каза:”Можех да спася още един човек, но не го направих...”, и плачеше още по-неутешимо. Кой тича по-бързо? Нека молим Христа със сълзи на очи да ни даде отсрочка!
„Малко са в нашето общество млади хора, които биха могли дори един единствен ден да преживеят без низки и отвратителни помисли.Малко са и старците, чиито ежедневни думи са напълнени с мъдрост. Малко са жените, чиито мисли са изцяло насочени да бъдат верни на мъжа си и да се грижат за децата.Малко са благотворителите, чиито намерения са чужди на тщеславието. Малко са писателите и хората на изкуството, чиито душевни пориви не са отровени от мания за величие.
Една от главните причини за бедите и смутовете на този малък европейски континент се явява двойния морал: един за частния, а друг за обществения живот. „ св. Николай Велимирович
„Не убивай обезоръжения враг. Нахрани и облечи пленените, не отмъщавай на децата за греховете на родителите, не допускай с принуда някой да си смени вярата, пусни на свобода нестроеваците, не посягай на честта на жената – това е военният морал на истинските хора и на великите християнски пълководци.” Св. Николай Велимирович
Сръбски войници се хранят заедно с пленени български войници на Солунския фронт, Първа световна война (1914-1918) |
За връзкарството
Из житието на свети Йоан Милостиви
Дивният патриарх Йоан имаше племенник на име Георги. Веднъж в града един кръчмар го оскърби. Момъкът страдаше тежко и чувството му бе двояко – общественото различие между него и оскърбителя беше твърде голямо, - той бе близък роднина на патриарха, а онзи - от ниско потекло.Затова Георги отиде на среща при Светейшия, със сълзи на очи му разкри смущението на сърцето си и се оплака от оскърбителя.
Като видя душевните терзания на момъка, патриархът, желайки да го утеши и подкрепи, възкликна:
- Но как е посмял да си отвори устата и да оскърби любимия ми племеник? Благословен Господ! Ще го науча аз него! Така ще му дам да разбере, че цяла Александрия ще се разтърси!
Племеникът се смая от тези думи и се успокои.
- Възлюбено мое чедо – продължи патриархът – ако наистина искаш да бъдеш и да се наричаш мой племеник, готви се не само за оскърбления, но и, ще ти кажа нещо повече, за бичуване.Истинското благородство не се състои в плът и кръв, а в душевна добродетел.
После повика началника на всички градски питейни заведения и му заповяда занапред при събиране на данъци да не взема нито пари, нито пожертвувания за Църквата от кръчмаря, който е оскърбил племенника му. Всички се удивиха на невижданото и нечувано беззлобие на мъжа и посрещнаха с удивления вестта за въздаянието, което наистина разтърси цяла Александрия.
„ Защо мъдрите деца на тоя век не тръбят за своите богатства? По две причини: за да не повикат мошениците и грабителите, и за да не предизвикат завистта на жлъчните хора.»
Виждали сме как християни искат да имат богатство , лукс, слава, власт, и как известни хора дори не забелязват своята известност, слава и богатство. По този повод св. Николай Сръбски казва:” Опитът свидетелства, че някои първи по чест, на земята, хора остават първи по чест и пред Бога.Имало е царе, които са угодили на Бога от своя престол, и такива - лишени от всяка власт, които до края на живота си са прогневявали Бога. Имало е богати, които със своята благотворителност и вяра са се спасили, и бедни, които заради своята злоба и неверие са били осъдени.Имало и образовани хора, които са пазили вярата и добродетелите, и неграмотни, които са отхвърлили и едното и другото.
The Eyes of a Man Who Met God Face to Face
от Nataliy Borislavova на 1 декември 2011 г. в 11:07
by Milica Zernov
The following story was taken from the book: “Treasures New and Old – Writings by and about St. Nikolai Velimirovich,” with the permission of His Eminence Bishop Maxim (Vasiljevic).
On one occasion shortly after the end of World War II, my American friends invited me for a visit. In the meantime I had found out that Bishop Nikolai was living in Chicago, so I decided to call on him, although this was by no means a simple or inexpensive venture. I telephoned the Serbian Church in order to get his address, and to my great surprise I was informed that the Bishop had just arrived in New York for a three day visit. This was a gift from heaven!
We met. He had aged and had become frail but the gaze of his black eyes was still very penetrating, just as when he used to speak to someone and his eyes penetrated their heart. We began to speak about life in the world, about the Church, Russia… “Your Grace,” I asked him, “do the sufferings and the deprivations of the concentration camps kill one spiritually or do they revive people? For example, I have known people, devoted people, who could not muster enough strength to pray. All of their strength had been focused on a piece of bread, on one onion, on a cup of warm water …”
The Bishop answered: “It was like this in the camp: you sat in a corner and repeated to yourself, I am dust and ashes. Lord, take my soul! Suddenly your soul ascended to the Heavens and you saw God face to face. However, you could not bear it and so you said to Him: I am not ready, I cannot, take me back! Then you sat for hours on end and repeated to yourself: I am dust and ashes. Lord, take my soul! And, once again the Lord took your soul … In short, if it were possible, I would give the remainder of my life for one hour in Dachau.”
The Bishop lifted his head and looked straight into my eyes. I could not endure that look; the eyes of a man who met God face to face were looking at me …
He told me this, too: “The prison guards approached me, and mockingly asked me, ‘Do you believe that Jesus Christ was God?”“No,” I answered them.They would start to laugh and then question me again, “That means that you no longer believe?”“I do not believe; instead, I know,” was my answer.“They became irritated and left immediately.“After some time, they forced a conversation again and asked, `Was your Jesus the son of a Jewess?’“No,” I answered.“Well, whose son was He then?“The Son of Man,” I said and they did not know what to retort…”
Bishop Nikolai was a pillar of the Serbian Church. Now, after his death, he is constantly beholding God, face to face …
Milica Zernov (1975)
/Владимир Джамбов ми предложи този превод/
Очите на човек, срещнал Бога лице в лице
(от Милица Зернов)
Следната история е взета от книгата: „Съкровища Нови и Стари - Писания от и за Св. Николай Велимирович", с разрешението на Негово Високопреосвещенство епископ Максим (Василевич).
По един повод наскоро след края на Втората световна война, моите американски приятели ме поканиха на посещение. Междувременно бях установила, че епископ Николай живееше в Чикаго, тъй че реших да му се обадя, въпреки че това по никакъв начин не беше просто или евтино начинание. Обадих се по телефона на Сръбската църква, за да получа адреса му, и за моя голяма изненада, бях информирана, че епископът току-що е пристигнал в Ню Йорк за тридневно посещение. Това бе дар от Небето!
Срещнахме се. Той беше остарял и бе станал крехък, но взорът на черните му очи бе все така силно проникващ, точно както преди време – когато говореше с някого и очите му проникваха в сърцата им. Започнахме да си говорим за живота в света, за Църквата, Русия... „Ваша светлост”, попитах го, „дали страданията и лишенията в концентрационните лагери убиват човека духовно или съживят хората? Например, познавах хора, хора предани, които не можеха да наберат достатъчно сили да се молят. Цялата им сила бе фокусирана върху парченце хляб, главичка лук, чаша топла вода..."
Владиката отговори: „В лагера беше така: седиш си в ъгъла и си повтаряш „аз съм прах и пепел. Господи, вземи душата ми! Изведнъж душата ти се възнася на небето и виждаш Бога лице в лице. Все пак, не можеш да го понесеш и Му каза: не съм готов, не мога, върни ме обратно! Сетне си седиш часове наред и повтаряш сам на себе си: Аз съм прах и пепел. Господи, вземи душата ми! И отново Господ взе душата ти... Накратко, да би било възможно, бих дал остатъка от живота си за един час в Дахау.”
Владиката повдигна глава и ме погледна право в очите. Не можах да понеса този поглед, гледаха ме очите на човек, който се е срещнал с Бог лице в лице...
Той ми каза и това: „Надзиратели се приближаваха към мен и подигравателно ме питаха: „Вярваш ли, че Иисус Христос е бил Бог”, „Не”, отговарях им. Те започваха да се смеят и след това отново ме питаха: „Това означава, че вече не вярваш”, „Не вярвам, вместо това, аз зная”, беше моят отговор.” Те се ядосваха и веднага си тръгваха. „След известно време те ме принудиха отново към разговор и попитаха: „Твоят Иисус беше ли син на еврейка?” „Не”, отговорих им. „Ами, чий син е бил Той тогава?” „Син Човешки”, казах аз и те не знаеха какво да отвърнат...”
Епископ Николай бе един от стълбовете на сръбската църква. Сега, след смъртта му, той постоянно съзерцава Бог, лице в лице...
Милица Зернов (1975 г.)
Днешният човек трудно съвместява Любовта в Истината. Той е заразен от хуманизма, който обича абстрактния Бог и и абстрактния човек. Той е в плен на всякаква толерантност, граничеща с безпринципност и здрав разум. Неговата абстрактна любов и толерантност към всичко и всички нямат нищо общо с истинската любов на светците.
Св. Филарет /Вознесенский/ разказва за наказващия св. Николай , който е известен като крайно милостив и състрадателен към бедните и изпаднали в беда, но също така знаем, че е и крайно справедлив / знаем от житието на св. Николай как той удря плесница на Арий/.
Действието се развива в Харбин.На железопътната гара в Харбин имало икона на св. Николай, пред която постоянно горяло кандило. На св. Николай се молели , и получавали помощ, и некръстените китайци. По това време в Харбин имало съветски красноармейци. Една красноармейска стража пристигнала на гарата. Както винаги хората се молели, горяло кандило, палели свещи. Един войник-красноармеец казва на своя приятел:”Сега ще си запаля цигарата от кандилото пред иконата!”Другите войници започнали да го ругаят и искали да го откажат от намерението му:”Не прави това!За какво ти е нужно?” Той им отговорил:”Ако има Бог, нека ме накаже!” Изкачил се по стъпалата до иконата и запалил цигарата си, обърнал се към приятелите си със самодоволна усмивка. Целият бил накичен с гранати.Тогава, без видима причина, внезапно всичките гранати се взривили - разкъсали го на множество парчета. Независимо, че силата на взрива била мощна, никой друг не загинал. Само той.
„Ако днес някой юноша ме попита, как да спаси душата си, бих му отговорил:”Вземи върху себе си грижа за някой друг!”Всяка човешка душа, непознаваща грижата за някой друг освен за себе си, или вече е погинала, или стои на ръба на пропастта.” Св. Николай Велимирович
В борбата с природата човек става по-умен, в борбата с хората – по-хуманен, в борбата със себе си – по-висш и благороден” св. Николай Велимирович
„Уважавайки родителите, вие почитате техния труд, техния век, техните съвременици.Бъдете уверени, че дните, дадени на ваше разположение, не са по-скъпи, нито по-мили на Бога от дните, дарувани на тези, които са живели преди вас.Мъдрият свято почита миналите времена и с благоговение се отнася към идещите времена...
· Пази се от родителско проклятие, защото то е страшно. Цени и измолвай родителско благословение,защото то ще те съпровожда през целия ти живот.”св. Николай Велимирович
К
петък, 16 декември 2011 г.
четвъртък, 1 декември 2011 г.
The Eyes of a Man Who Met God Face to Face
by Milica Zernov
The following story was taken from the book: “Treasures New and Old – Writings by and about St. Nikolai Velimirovich,” with the permission of His Eminence Bishop Maxim (Vasiljevic).
On one occasion shortly after the end of World War II, my American friends invited me for a visit. In the meantime I had found out that Bishop Nikolai was living in Chicago, so I decided to call on him, although this was by no means a simple or inexpensive venture. I telephoned the Serbian Church in order to get his address, and to my great surprise I was informed that the Bishop had just arrived in New York for a three day visit. This was a gift from heaven!
We met. He had aged and had become frail but the gaze of his black eyes was still very penetrating, just as when he used to speak to someone and his eyes penetrated their heart. We began to speak about life in the world, about the Church, Russia… “Your Grace,” I asked him, “do the sufferings and the deprivations of the concentration camps kill one spiritually or do they revive people? For example, I have known people, devoted people, who could not muster enough strength to pray. All of their strength had been focused on a piece of bread, on one onion, on a cup of warm water …”
The Bishop answered: “It was like this in the camp: you sat in a corner and repeated to yourself, I am dust and ashes. Lord, take my soul! Suddenly your soul ascended to the Heavens and you saw God face to face. However, you could not bear it and so you said to Him: I am not ready, I cannot, take me back! Then you sat for hours on end and repeated to yourself: I am dust and ashes. Lord, take my soul! And, once again the Lord took your soul … In short, if it were possible, I would give the remainder of my life for one hour in Dachau.”
The Bishop lifted his head and looked straight into my eyes. I could not endure that look; the eyes of a man who met God face to face were looking at me …
He told me this, too: “The prison guards approached me, and mockingly asked me, ‘Do you believe that Jesus Christ was God?”“No,” I answered them.They would start to laugh and then question me again, “That means that you no longer believe?”“I do not believe; instead, I know,” was my answer.“They became irritated and left immediately.“After some time, they forced a conversation again and asked, `Was your Jesus the son of a Jewess?’“No,” I answered.“Well, whose son was He then?“The Son of Man,” I said and they did not know what to retort…”
Bishop Nikolai was a pillar of the Serbian Church. Now, after his death, he is constantly beholding God, face to face …
Milica Zernov (1975)
On one occasion shortly after the end of World War II, my American friends invited me for a visit. In the meantime I had found out that Bishop Nikolai was living in Chicago, so I decided to call on him, although this was by no means a simple or inexpensive venture. I telephoned the Serbian Church in order to get his address, and to my great surprise I was informed that the Bishop had just arrived in New York for a three day visit. This was a gift from heaven!
We met. He had aged and had become frail but the gaze of his black eyes was still very penetrating, just as when he used to speak to someone and his eyes penetrated their heart. We began to speak about life in the world, about the Church, Russia… “Your Grace,” I asked him, “do the sufferings and the deprivations of the concentration camps kill one spiritually or do they revive people? For example, I have known people, devoted people, who could not muster enough strength to pray. All of their strength had been focused on a piece of bread, on one onion, on a cup of warm water …”
The Bishop answered: “It was like this in the camp: you sat in a corner and repeated to yourself, I am dust and ashes. Lord, take my soul! Suddenly your soul ascended to the Heavens and you saw God face to face. However, you could not bear it and so you said to Him: I am not ready, I cannot, take me back! Then you sat for hours on end and repeated to yourself: I am dust and ashes. Lord, take my soul! And, once again the Lord took your soul … In short, if it were possible, I would give the remainder of my life for one hour in Dachau.”
The Bishop lifted his head and looked straight into my eyes. I could not endure that look; the eyes of a man who met God face to face were looking at me …
He told me this, too: “The prison guards approached me, and mockingly asked me, ‘Do you believe that Jesus Christ was God?”“No,” I answered them.They would start to laugh and then question me again, “That means that you no longer believe?”“I do not believe; instead, I know,” was my answer.“They became irritated and left immediately.“After some time, they forced a conversation again and asked, `Was your Jesus the son of a Jewess?’“No,” I answered.“Well, whose son was He then?“The Son of Man,” I said and they did not know what to retort…”
Bishop Nikolai was a pillar of the Serbian Church. Now, after his death, he is constantly beholding God, face to face …
Milica Zernov (1975)
- Nataliy Borislavova "In short, if it were possible, I would give the remainder of my life for one hour in Dachau.” И това е човек живел преди не повече от 60-70 години. А нас ни мъчат страховете от икономическа криза и какво ли не още...
We commemorate also today St. Eucherius, the distinguished Bishop of Lyons
FrJames Thornton
We commemorate also today St. Eucherius, the distinguished Bishop of Lyons
Johannes Quasten, the famed patrologist, quotes a contemporary of St. Eucherius in his introduction to this Saint:"He was undoubtedly the greatest of the great bishops of his time."
Letter to Veranus
Written in the early V CenturyTranslated by Karen Rae Keck, 1996
Formulas of Spiritual IntelligencePreface
Eucherius to his son in Christ, Veranus, greetings.
"...We remind ourselves and others that, in the future, the whole of scripture will be our [mental] dress; the old, as well as the new, will be the means to allegorical understanding, because as we read in the Old Testament: I will open my mouth in parables; I will speak in old mysteries [Ps. 77(78):2], or again, as it is written in the New Testament, Jesus spoke all these things in parables to the crowds and without parables he would not speak to them [Matt. 13:34]. The heavenly talk of the prophets and the apostles is not to be wondered at; it is brought forth by prayer, not by the usual way that men write. Much will vanish easily if it is gotten readily; great things, which are the true thing, held in the interior, will be brought together, that the blessed sayings of God will be separated from other writings by their worth and type."
Nataliy Borislavova
We commemorate also today St. Eucherius, the distinguished Bishop of Lyons
Johannes Quasten, the famed patrologist, quotes a contemporary of St. Eucherius in his introduction to this Saint:"He was undoubtedly the greatest of the great bishops of his time."
Letter to Veranus
Written in the early V CenturyTranslated by Karen Rae Keck, 1996
Formulas of Spiritual IntelligencePreface
Eucherius to his son in Christ, Veranus, greetings.
"...We remind ourselves and others that, in the future, the whole of scripture will be our [mental] dress; the old, as well as the new, will be the means to allegorical understanding, because as we read in the Old Testament: I will open my mouth in parables; I will speak in old mysteries [Ps. 77(78):2], or again, as it is written in the New Testament, Jesus spoke all these things in parables to the crowds and without parables he would not speak to them [Matt. 13:34]. The heavenly talk of the prophets and the apostles is not to be wondered at; it is brought forth by prayer, not by the usual way that men write. Much will vanish easily if it is gotten readily; great things, which are the true thing, held in the interior, will be brought together, that the blessed sayings of God will be separated from other writings by their worth and type."
Nataliy Borislavova
Какво би ни казало кучето от собствения си опит/съвети от неизвестен автор/
- Никога не пропускай удобен случай да излезете на разходка.
- Почувствайте как свежият въздух и вятърът докосват лицето ви, ей така, просто за удоволствие.
- Ако към вас се приближава някой, когото обичате, изтичайте да го поздравите.
- Бъдете послушен.
- Когато другите навлизат в територията ви, покажете им, че забелязвате това.
- Винаги, когато имате възможност, изкарайте една следобедна дрямка .
- Скачайте и играйте всеки ден.
- Тичайте с желание и ентусиазъм и спрете, когато вече сте доволен.
- Бъдете предан винаги.
- Никога не се опитвайте да бъдете това, което не сте.
- Ако това, което искате е заровено в земята, копайте, докато го намерите.
- Когато някой има лош ден, седнете тихо до него и мило се опитайте да го зарадвате.
- Оставете някой да ви погали.
- Недейте да хапете, когато дори едно изръмжаване може да разреши проблемите.
- Когато времето е хубаво, лягайте по гръб в тревата.
- Независимо колко пъти ви смъмрят, недейте да се чувствате зле.Веднага изтичайте обратно при приятелите си.
- Моят глад е нищо в сравнение с очакването на моя господар.
- Радвайте се на обикновеното удоволствие от една разходка.
- И накрая, наслаждавайте се на своя кучешки живот.
Nataliy Borislavova Всеки един от нас, поне веднъж в живота си, е бил пред изкушението в желанието да свети с чужда светлина. Но най-подлото е когато кръщаваме децата си на светци, а сме толкова далеч от този езичник Александър!
СМИРЕНИЯТ ВИТЛЕЕМ
Сред всички монументални архитектурни шедьоври, построени от Ирод Велики в течение на неговото 30-годишно управление в Израил, никой не внушава толкова страхопочитание, както величественият дворец-крепост, издигнат на границата на Юдейската пустиня и назован в негова чест Иродион.
Крепостта Иродион се намира на самия връх на хълм, чийто връх е с височина 759 м. над морското равнище. Оттук се разкривал панорамен изглед към всички владения на царя, в това число и към Йеруалим, намиращ се на 15 км на север. Безжалостният управник, сдобил се със властта след политически измами и брачни връзки със семейството на Хасмонеите, бил главният строител на царството, макар и доста “проблемен” монарх.
Яростта и параноята на Ирод нямали граници, което го довежда дори до убийството на собствените му деца и любимата съпруга. Така че било сложно да бъде обуздано прекаленото му увлечение по огромни и скъпоструващи строителни начинания.
Най-известният проект на Ирод било неимоверното разширяване на йерусалимския храм на Храмовия хълм. Впоследствие освен пристанището в Кесария и Масада Ирод построил множество крепости. Но Иродион заемал особено място в сърцето му. Крепостта не само се отличавала по своя удивителен дизайн, но се явявала и най-големият дворцов комплекс в римския свят по онова време. В дизайна на този дворец присъствал всевъзможен разкош, какъвто въображението може да пожелае, включително басейни, бани, градини и театър със 700 места.
Ирод желаел да бъде погребан тук. Неотдавна археолозите разкриха в детайли проектирания мавзолей с формата на двуетажно здание с купол на върха, който служил за място за завършващите земния си път покойници. Намирал се на север, на половината разстояние от фасадната страна на Иродион. Сред разкритите артефакти археолозите откриха богато украсен саркофаг, в който по всяка вероятност някога са били положени тленните останки на царя.
Недалеч от Иродион се намирало малко еврейско селце Бет-Лехем (Витлеем, в превод от еврейски означаващо “Домът на хляба”). Независимо, че Витлеем отстоял само на 5 километра северозападно от Иродион, ги разделяла истинска имуществена пропаст. От една страна – богатството и помпозността на Ирод, от друга – простотата и бедността на Витлеем. В това прекрасно място живеели представители на най-маргинализираните слоеве на тогавашното общество, сред които пастири и ония, които живеели от плодовете на земята. В онази епоха населението на Витлеем наброявало не повече от 200-300 души.
---
Ирод умрял и бил погребан в Иродион през 4 г. пр. Хр. Около две години по-рано, по есенно време, когато пастирите оставали да нощуват по полето, за да пазят оягнилите се овце, у благочестивите еврейски родители се родил удивителен и необикновен Младенец. Те намерили подслон в пещера, служеща за обор. Родителите положили Новороденото в яслите, в които се хранели животните. Макар Детето да било наистина потомък на царски род, първи дошли да го приветстват домашните добичета и пастирите. Помещението не благоухаело на ароматен тимиан, а на оборски тор.
Само да погледнат на юго-изток, родителите на Иисус виждали отдалеч огромния Иродион, извисяващ се високо над земята. Какъв контраст! От една страна – възвеличаващия човека монумент, а от друга – свидетелство за снизхождането на любящия Бог, Който изпратил Сина Си да излекува намиращите се в плачевно състояние, поразени от болест човеци, които наследили греховното си положение от Адам.
Макар Иисус да бил “сияние на славата и образ на Неговата ипостас” (Евр. 1:3), Той не възвеличил Себе Си до положението на Бог, но се смирил и станал раб, слуга (Филип. 2:7-8) най-напред за евреите, “за да утвърди обещанията, дадени на отците” (Рим. 15:8), но също така и за езичниците, които “да прославят Бога, заради милосърдието Му" (Рим. 15:9).
Ирод се самообявил за “велик”... Иисус провъзгласил: “и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си” (Мат. 11:29). Царството на Ирод било построено на могъществото и силата и той въздигнал на себе си паметник. Иисус провъзгласил Божието царство и прекарал живота Си, повеждайки по пътя на ученичеството множество други.
Детето от Витлеем напълно олицетворило характера на Бога на Авраам – великия и високо превъзнесен Бог, но “виждащ смирения” (Пс. 137:6). Духът на живия Бог като вода, намираща низините, потича по него. Той е “снизходилият” Бог, живият Бог, Който ревностно търси людете, за да понесат Неговото име и да се трудят заедно с Него, изпълнявайки изкупителния план за цялата земя.
И ето, когато този Бог изпратил своя Помазаник с добра вест за смирените (Ис. 61:1), Той дошъл не при Ирод, а във Витлеем. Контрастът се усилва в реченото от Матей: “А когато се роди Иисус във Витлеем Юдейски в дните на цар Ирод...” (Мат. 2:1).
/Dveri.bg/
Крепостта Иродион се намира на самия връх на хълм, чийто връх е с височина 759 м. над морското равнище. Оттук се разкривал панорамен изглед към всички владения на царя, в това число и към Йеруалим, намиращ се на 15 км на север. Безжалостният управник, сдобил се със властта след политически измами и брачни връзки със семейството на Хасмонеите, бил главният строител на царството, макар и доста “проблемен” монарх.
Яростта и параноята на Ирод нямали граници, което го довежда дори до убийството на собствените му деца и любимата съпруга. Така че било сложно да бъде обуздано прекаленото му увлечение по огромни и скъпоструващи строителни начинания.
Най-известният проект на Ирод било неимоверното разширяване на йерусалимския храм на Храмовия хълм. Впоследствие освен пристанището в Кесария и Масада Ирод построил множество крепости. Но Иродион заемал особено място в сърцето му. Крепостта не само се отличавала по своя удивителен дизайн, но се явявала и най-големият дворцов комплекс в римския свят по онова време. В дизайна на този дворец присъствал всевъзможен разкош, какъвто въображението може да пожелае, включително басейни, бани, градини и театър със 700 места.
Ирод желаел да бъде погребан тук. Неотдавна археолозите разкриха в детайли проектирания мавзолей с формата на двуетажно здание с купол на върха, който служил за място за завършващите земния си път покойници. Намирал се на север, на половината разстояние от фасадната страна на Иродион. Сред разкритите артефакти археолозите откриха богато украсен саркофаг, в който по всяка вероятност някога са били положени тленните останки на царя.
Недалеч от Иродион се намирало малко еврейско селце Бет-Лехем (Витлеем, в превод от еврейски означаващо “Домът на хляба”). Независимо, че Витлеем отстоял само на 5 километра северозападно от Иродион, ги разделяла истинска имуществена пропаст. От една страна – богатството и помпозността на Ирод, от друга – простотата и бедността на Витлеем. В това прекрасно място живеели представители на най-маргинализираните слоеве на тогавашното общество, сред които пастири и ония, които живеели от плодовете на земята. В онази епоха населението на Витлеем наброявало не повече от 200-300 души.
---
Ирод умрял и бил погребан в Иродион през 4 г. пр. Хр. Около две години по-рано, по есенно време, когато пастирите оставали да нощуват по полето, за да пазят оягнилите се овце, у благочестивите еврейски родители се родил удивителен и необикновен Младенец. Те намерили подслон в пещера, служеща за обор. Родителите положили Новороденото в яслите, в които се хранели животните. Макар Детето да било наистина потомък на царски род, първи дошли да го приветстват домашните добичета и пастирите. Помещението не благоухаело на ароматен тимиан, а на оборски тор.
Само да погледнат на юго-изток, родителите на Иисус виждали отдалеч огромния Иродион, извисяващ се високо над земята. Какъв контраст! От една страна – възвеличаващия човека монумент, а от друга – свидетелство за снизхождането на любящия Бог, Който изпратил Сина Си да излекува намиращите се в плачевно състояние, поразени от болест човеци, които наследили греховното си положение от Адам.
Макар Иисус да бил “сияние на славата и образ на Неговата ипостас” (Евр. 1:3), Той не възвеличил Себе Си до положението на Бог, но се смирил и станал раб, слуга (Филип. 2:7-8) най-напред за евреите, “за да утвърди обещанията, дадени на отците” (Рим. 15:8), но също така и за езичниците, които “да прославят Бога, заради милосърдието Му" (Рим. 15:9).
Ирод се самообявил за “велик”... Иисус провъзгласил: “и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си” (Мат. 11:29). Царството на Ирод било построено на могъществото и силата и той въздигнал на себе си паметник. Иисус провъзгласил Божието царство и прекарал живота Си, повеждайки по пътя на ученичеството множество други.
Детето от Витлеем напълно олицетворило характера на Бога на Авраам – великия и високо превъзнесен Бог, но “виждащ смирения” (Пс. 137:6). Духът на живия Бог като вода, намираща низините, потича по него. Той е “снизходилият” Бог, живият Бог, Който ревностно търси людете, за да понесат Неговото име и да се трудят заедно с Него, изпълнявайки изкупителния план за цялата земя.
И ето, когато този Бог изпратил своя Помазаник с добра вест за смирените (Ис. 61:1), Той дошъл не при Ирод, а във Витлеем. Контрастът се усилва в реченото от Матей: “А когато се роди Иисус във Витлеем Юдейски в дните на цар Ирод...” (Мат. 2:1).
/Dveri.bg/
Да обичаш, означава да си уязвим
Много хора, за да не бъдат разочаровани, са твърде предпазливи в приятелството или съзират в приближаването на другия някаква корист или изгода, или просто се държат дистанцирано, за да не бъдат наранени. И ако случайно между двама души възникне конфликт или недоразумение, то най-често единият/ а понякога и двамата/ стигат до разумния и логичен извод:” Видя ли, че сбърка като се довери! Никога повече не се доверявай!”
Ето част от разсъжденията на К. Луис ,авторът на „Нарния”, върху тази тема:”
„Няма човек на земята, който е по-склонен да откликне на тази предпазлива максима от мен.Аз съм същество, което поставя безопастността на първо място. От всички аргументи срещу любовта никой не допада на моята натура повече от:” Внимавай! Това може да ти причини страдание.”
На натурата и на темперамента ми – да , но не и на съвестта ми. Когато откликвам на този апел, сякаш съм на хиляди километри от Христос. Ако изобщо съм сигурен в нещо, то е, че Неговото учение няма за цел да затвърди вроденото ми предпочитание към сигурни инвестиции и ограничена отговорност. Съмнявам се дали има нещо в мен, което по-малко да Му харесва. Пък и кой ли би могъл да обича Бога с това „благоразумно” основание - че при Него, така да се каже, сигурността е по-голяма. И изобщо кой би посочил това като една от причините за своята обич? Бихте ли си избрали жена или приятел в този дух?Ако щете , бихте ли си избрали така дори куче?За да си прави такива сметки, човек трябва да обитава някакъв свят напълно чужд на любовта/ на всеки вид любов/...
Дори ако беше сигурно, че застраховането срещу разбити сърца е най-висшата ни мъдрост, Самият Бог показва ли ни нещо подобно? Очевидно не. Христос стигна дотам, че накрая извика :”Защо Си Ме оставил?”...
Сигурни инвестиции няма. Да обичаш, означава да си уязвим...Единственото място освен Рая, където можем да сме напълно защитени от смутовете и заплахите на любовта, е Ада.”
Из Патерика
Разказваха за Иоан, ученик на авва Павел, че имал голямо послушание. На едно място имало гробище и там живеела хиена.Старецът знаел ,че там расте див лук, и казал на Иоан да отиде и да донесе.
- А какво да правя с хиената, авва? - попитал го Иоан.
Старецът казал на шега:
- Ако те нападне, вържи я и я донеси тук.
Вечерта братът отишъл на гробището. И хиената го нападнала. Той се хвърлил да я хване, както му бил казал старецът. Хиената побягнала, а Йоан тичал след нея и викал:
- Моят авва ми нареди да те вържа!
Накрая я хванал и я вързал. Междувременно старецът започнал да се безпокои,седял край килията и чакал Иоан. Изведнъж вижда: Иоан иде и влачи вързаната хиена. Старецът се смаял, но за да смири ученика, и го ударил и рекъл:
- Не стига, че сам си лош, ами си ми довлякъл тук това лошо псе!
И с тези думи отвързал хиената и я пуснал.
- А какво да правя с хиената, авва? - попитал го Иоан.
Старецът казал на шега:
- Ако те нападне, вържи я и я донеси тук.
Вечерта братът отишъл на гробището. И хиената го нападнала. Той се хвърлил да я хване, както му бил казал старецът. Хиената побягнала, а Йоан тичал след нея и викал:
- Моят авва ми нареди да те вържа!
Накрая я хванал и я вързал. Междувременно старецът започнал да се безпокои,седял край килията и чакал Иоан. Изведнъж вижда: Иоан иде и влачи вързаната хиена. Старецът се смаял, но за да смири ученика, и го ударил и рекъл:
- Не стига, че сам си лош, ами си ми довлякъл тук това лошо псе!
И с тези думи отвързал хиената и я пуснал.
ЗЛАТОСТРУЙ
От извора на цар Симеоновия
"Златоструй" - Златоустови мисли
Изворът на Цар Симеоновия, 3латоструй е литературното творчество на св. Йоан Златоуст. Този светец чиито св. мощи почиват във Ватиканския събор е Рим е признат от целия християнски свят на Запад и на Изток за светило на света, учител на Вселената, вдъхновител на пълководците, стълб и опора на Християнството. Писанията му са заели хиляди страници в прочутата многотомна Патрология на Мин. Мислите на св. Йоан Златоуст се цитират от почти всички известни философи, живели след него до ден днешен.
Св. Йоан е роден около 347 год. в гр. Антиохия. Баща му, Секунд заема висока длъжност в императорската войска. Това обяснява войнския дух, с който са обвеяни писанията на сина му. И неслучайно Юстиниан Велики залага в темелите на своето управление и победи мислите на св. Йоан. На него подражава и славният между царете Симеон I, цар на българите. Той лично съставя в началото на Х в. сборника Златоструй, който съдържа подбрани Златоустови мисли. На тези златни мисли Великият Симеон основал силата, властта и победите си, поради което времето му е наречено Златният век на Симеон. До нас е достигнало само предисловието към Златоструя, написано от самия Симеон:
Откакто благоверният цар Симеон изучи всички стари и нови книги, вътрешния и външния смисъл на Свещеното писание, нравите и обичаите на всички учители и мъдростта на целия разум на блажения Йоан Златоуст, той се учуди на ораторското му изкуство и от благодатта на Светия Дух. И понеже бе навикнал да чете всичките му книги, той избра от произведенията му всички слова и ги нареди в една книга, която нарече Златоструй.
1. Тъй като ние всякога желаем да бъдем в радост, мислим си, че всякога се намираме в печал. Всъщност, ако се утвърдим в добродетелите, то нищо вече не ще ни опечалява и непрестанно ще имаме неизказана утеха. Вярно е, че много труд се изисква, за да се утвърдим в добродетелността, но затова пък това произвежда толкова много вътрешни удоволствия, че с никакви думи не може да бъде изразено.
Удоволствията от здравето, богатството и славата ще се окажат нищожни, ако ги сравним с тези вътрешни удоволствия, които са най-приятни. А тези удоволствия са безукорността на съвестта и добрата надежда. За да се уверим в това достатъчно е да попитаме престарял човек, като му припомним за разкошните пирове и славата, от които се е услаждал и в същото време му припомним и добрите дела, които е вършил и
върши и ще видим, че като му напомняме първите той се срамува, а като му напомняме последните той се възхищава и ликува.
2. Най-почитаното и славно нещо в една армия е знамето него целуват, пред него благоговеят и под него умират. Знамето на ония, които се сражават в редиците на добродетелта е Кръстът. Той е в основата на всички блага и само чрез него се извършва всичко, което ни е нужно. Както в една армия знамето се носи най-напред, така и в нашия живот Кръстът трябва да предшествува всичките ни дела, за да се увенчаят те с победа. Ако винаги помниш за Кръста, никога не ще бъдеш роб на нито един човек. Това ще е още
повече така, ако външното изобразяване на Кръста бъде предшествувано от сърдечно разположение и пълна вяра. Тогава нито едно зло не ще може да се приближи до теб, като вижда този меч, от който е било уязвено и получило смъртоносна рана. Ако ние с трепет гледаме на местата, където наказват престъпниците, то представи си как се ужасява дяволът като вижда оръжието, с което Христос му е нанесъл смъртоносна рана и е разрушил цялата му сила. Кръстът е лекувал смъртоносно болни, обезвреждал е отровата и е побеждавал всяко зло.
3. Който принуждава и заплашва отвращава. А който предоставя свобода на слушателя, по-бързо привлича. Ако свойството на самото благо не те подбужда да се стремиш към него, то ти не си достоен и да го получиш, тъй като не ще знаеш цената му.
"Златоструй" - Златоустови мисли
Изворът на Цар Симеоновия, 3латоструй е литературното творчество на св. Йоан Златоуст. Този светец чиито св. мощи почиват във Ватиканския събор е Рим е признат от целия християнски свят на Запад и на Изток за светило на света, учител на Вселената, вдъхновител на пълководците, стълб и опора на Християнството. Писанията му са заели хиляди страници в прочутата многотомна Патрология на Мин. Мислите на св. Йоан Златоуст се цитират от почти всички известни философи, живели след него до ден днешен.
Св. Йоан е роден около 347 год. в гр. Антиохия. Баща му, Секунд заема висока длъжност в императорската войска. Това обяснява войнския дух, с който са обвеяни писанията на сина му. И неслучайно Юстиниан Велики залага в темелите на своето управление и победи мислите на св. Йоан. На него подражава и славният между царете Симеон I, цар на българите. Той лично съставя в началото на Х в. сборника Златоструй, който съдържа подбрани Златоустови мисли. На тези златни мисли Великият Симеон основал силата, властта и победите си, поради което времето му е наречено Златният век на Симеон. До нас е достигнало само предисловието към Златоструя, написано от самия Симеон:
Откакто благоверният цар Симеон изучи всички стари и нови книги, вътрешния и външния смисъл на Свещеното писание, нравите и обичаите на всички учители и мъдростта на целия разум на блажения Йоан Златоуст, той се учуди на ораторското му изкуство и от благодатта на Светия Дух. И понеже бе навикнал да чете всичките му книги, той избра от произведенията му всички слова и ги нареди в една книга, която нарече Златоструй.
1. Тъй като ние всякога желаем да бъдем в радост, мислим си, че всякога се намираме в печал. Всъщност, ако се утвърдим в добродетелите, то нищо вече не ще ни опечалява и непрестанно ще имаме неизказана утеха. Вярно е, че много труд се изисква, за да се утвърдим в добродетелността, но затова пък това произвежда толкова много вътрешни удоволствия, че с никакви думи не може да бъде изразено.
Удоволствията от здравето, богатството и славата ще се окажат нищожни, ако ги сравним с тези вътрешни удоволствия, които са най-приятни. А тези удоволствия са безукорността на съвестта и добрата надежда. За да се уверим в това достатъчно е да попитаме престарял човек, като му припомним за разкошните пирове и славата, от които се е услаждал и в същото време му припомним и добрите дела, които е вършил и
върши и ще видим, че като му напомняме първите той се срамува, а като му напомняме последните той се възхищава и ликува.
2. Най-почитаното и славно нещо в една армия е знамето него целуват, пред него благоговеят и под него умират. Знамето на ония, които се сражават в редиците на добродетелта е Кръстът. Той е в основата на всички блага и само чрез него се извършва всичко, което ни е нужно. Както в една армия знамето се носи най-напред, така и в нашия живот Кръстът трябва да предшествува всичките ни дела, за да се увенчаят те с победа. Ако винаги помниш за Кръста, никога не ще бъдеш роб на нито един човек. Това ще е още
повече така, ако външното изобразяване на Кръста бъде предшествувано от сърдечно разположение и пълна вяра. Тогава нито едно зло не ще може да се приближи до теб, като вижда този меч, от който е било уязвено и получило смъртоносна рана. Ако ние с трепет гледаме на местата, където наказват престъпниците, то представи си как се ужасява дяволът като вижда оръжието, с което Христос му е нанесъл смъртоносна рана и е разрушил цялата му сила. Кръстът е лекувал смъртоносно болни, обезвреждал е отровата и е побеждавал всяко зло.
3. Който принуждава и заплашва отвращава. А който предоставя свобода на слушателя, по-бързо привлича. Ако свойството на самото благо не те подбужда да се стремиш към него, то ти не си достоен и да го получиш, тъй като не ще знаеш цената му.
Григорий Цамблак - Пространно житие на Стефан Дечански
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=450&WorkID=15756&Level=1
Коментар:
Житието е малко дълго, но който има възможност да го прочете. Прекрасно е! Това е синът на св. крал Стефан Милутин, чиито моши се намират в храма "Св. Неделя". Това е уникална история за това как се понася клевета, безчестие, несправедлив...ост, как Божията благодат всичко възпълва, заради търпението и смирението. Защо това житие не се учи в училишата? Може би всеки родител трябва в съкратен вариант да го преразкаже на децата си. Аз познавам една майка, която води детето си при св. Крал, когато то е огорчено от несправедливото поведение на баща си. И той винаги помирява!Вижте повече
Абонамент за:
Публикации (Atom)