Писмо: Смятате ли, че човек може толкова много да тъгува за своя дом, че това да се превърне като непреодолима пречка за живота му в друг дом? Това се случи с дъщеря ми след като се омъжи. Реално тя няма проблеми със съпруга си и неговите родители, но не можа да свикне с жилището, в което отидоха да живеят. А когато се връща в къщи стои сама в стаята си и аз усещам,че тя тъгува за дома си. Тя дори не го крие…
Това, за което вие говорите не е рядко явление, макар че много хора не го осъзнават напълно. А ако го осъзнаят, много често не могат сами да си помогнат, тъй като те свеждат нещата до някакво обзавеждане или някакви замервания на енергийни полета, за да решат в каква посока да си обърнат леглата и т.н.
А всъщност домът има своя мистика. През целия си живот всеки търси своя дом или се стреми да се върне в дома си.
Имаме ли понятие за ДОМ?Чували сме израза “Моят дом е моята крепост”, но едва ли сме се замисляли по-сериозно върху това, какво означава. Не рядко в практиката си съм чувала “Не ми се връща у дома!”, без задължително да е свързано със скандали, които те очакват у дома. Но си спомням и един друг случай. Едно 20 годишно момче се опитваше да помогне на една майка, която имаше проблеми с 15 годишния си син, тъй като той не се прибираше по цели нощи. "Спомням си, че на неговите години и аз имах такъв период.Но независимо дали се прибирах или не, майка ми винаги ми оправяше леглото и ми оставяше вечеря, покрита с бяла салфетка. Спомням си една вечер в един бар. Бях уморен, болеше ме главата от алкохола, беше ми тъпо, и си казах:”Какво правя тук, а не се върна в къщи.?” Представих си колко топло и уютно е леглото ми. Създайте му уют в къщи и той обезателно ще се върне!”
Уютът е свързан с чувството на покой. Уютно означава спокойно, а спокойствието има както материално, така и духовно измерение.
Домът като материално-духовна съвкупност може да се случи, т.е да сме го имали в нашия живот, а може завинаги да ни липсва. Вместо дом може да имаме някакво ограничено пространство, което макар и да е свръхлуксозно, да ни напомня луксозен хотел или магазин за скъпи мебели и ние да нямаме желанието да се завръщаме у дома, в нашата “крепост” - далеч от шумотевицата и суетата на света, където си защитен ,обичан, приласкан.
Всеки един човек в крайна сметка осъзнава дали той има свой дом в дълбокия смисъл на тази дума. За съжаление аз познавам не малко бездомни хора, но не малко са и хората, които никога не са си задали въпроса “Дали в моя дом всички се чувстват уютно и спокойно?” Поговорете за това с членовете на вашето семейство. Вярвам, че можете да си построите дом. Опитайте се да преодолеете всякаква суета, мода и подражание. Днес архитекти и дизайнери много често самите те са самотни и объркани, ексцентрични, поради което налагат модни тенденции, които засилват чувството на самота и отчужденост в дома.
В художествената и историческата литература можем да открием различни образци на това как всяка част от дома е имала особен смисъл и предназначение, като нещо което е продължение на вътрешния живот на човека.
ПОКРИВА Той е образец на надежност, душевна простота, сигурност, предсказуемост Спомням си от детството лястовичите гнезда и малките лястовичета, които ме събуждаха с цвърченето си. И на панелните балкони можем да видим такива гнезда, но често хигиената и еснафщината заглушава детските молби да оставим гнездото на лястовичетата.
СТЕНИТЕ В не малко домове вече няма стени и прегради, но въпреки всичко аз вярвам, че тази тенденция ще отмине. Стените са образец на автономия, ограничават нещо, което е лично, сакрално. Стените са място, където е нашата родова памет – картини, фотографии, предмети. Икони, пред които е излята болка, мъка, надежда В този смисъл, това, което е на стената е и в душата
ПОЗОРЦЕТЕ И ВРАТИТЕ От историята на архитектурата се знае, че прозорците са обърнати към двора, а вратите към улицата. Петър І заповядва при строежа на домовете прозорците да са обърнати към улицата. Чрез това хората са общували със света. От там са и изразите “прозорец към света”, “Вратите на моя дом са винаги отворени за вас”. Не сте ли виждали как някои хора, които са инвалиди или дори малки деца дълго стоят приковани до прозореца, наблюдавайки какво става навън.
ПРАГЪТ. Съществувал е обичай в древните филистимляни да не се стъпва на прага. Този обичай се появява след като на прага в идолското капище пада статуята на техния идол Дагон в присъствието на израилтянския Ковчег Господен. Този обичай е бил възприет и от евреите по времето на царуването на Манасия.
Прагът символизира някакъв вътрешен предел, който трябва да пристъпиш, влизане в някакво ново пространство. Тук най-често хората се посрещат и сбогуват. Прагът е онова пространство, което е свидетел на вътрешни бури – очаквания, страхове, радост, вълнения, тъга от сбогуване и т.н.
БАЛКОНЪТ , ЧАРДАКЪТ. Той най-често е бил място на труд и живот на начинаещи художници и писатели. У Балзак всички млади писатели живеят на чардака.От това място любовта не изглежда толкова прозаична и банална, човек открива и другата си същност, която не е така здраво прилепнала към земята, но е готова да полети.
Това е само един бегъл опит да се опитаме да намерим нашия дом, в който винаги ще искаме да се връщаме, дори когато сме предали самите себе си и се срамуваме да се върнем.
Разбира се, че трябва да осветим дома, но истински той се освещава от словото. Думите освещават дома или оскверняват дома. От нас самите зависи дали ще останем бездомни.
Това, за което вие говорите не е рядко явление, макар че много хора не го осъзнават напълно. А ако го осъзнаят, много често не могат сами да си помогнат, тъй като те свеждат нещата до някакво обзавеждане или някакви замервания на енергийни полета, за да решат в каква посока да си обърнат леглата и т.н.
А всъщност домът има своя мистика. През целия си живот всеки търси своя дом или се стреми да се върне в дома си.
Имаме ли понятие за ДОМ?Чували сме израза “Моят дом е моята крепост”, но едва ли сме се замисляли по-сериозно върху това, какво означава. Не рядко в практиката си съм чувала “Не ми се връща у дома!”, без задължително да е свързано със скандали, които те очакват у дома. Но си спомням и един друг случай. Едно 20 годишно момче се опитваше да помогне на една майка, която имаше проблеми с 15 годишния си син, тъй като той не се прибираше по цели нощи. "Спомням си, че на неговите години и аз имах такъв период.Но независимо дали се прибирах или не, майка ми винаги ми оправяше леглото и ми оставяше вечеря, покрита с бяла салфетка. Спомням си една вечер в един бар. Бях уморен, болеше ме главата от алкохола, беше ми тъпо, и си казах:”Какво правя тук, а не се върна в къщи.?” Представих си колко топло и уютно е леглото ми. Създайте му уют в къщи и той обезателно ще се върне!”
Уютът е свързан с чувството на покой. Уютно означава спокойно, а спокойствието има както материално, така и духовно измерение.
Домът като материално-духовна съвкупност може да се случи, т.е да сме го имали в нашия живот, а може завинаги да ни липсва. Вместо дом може да имаме някакво ограничено пространство, което макар и да е свръхлуксозно, да ни напомня луксозен хотел или магазин за скъпи мебели и ние да нямаме желанието да се завръщаме у дома, в нашата “крепост” - далеч от шумотевицата и суетата на света, където си защитен ,обичан, приласкан.
Всеки един човек в крайна сметка осъзнава дали той има свой дом в дълбокия смисъл на тази дума. За съжаление аз познавам не малко бездомни хора, но не малко са и хората, които никога не са си задали въпроса “Дали в моя дом всички се чувстват уютно и спокойно?” Поговорете за това с членовете на вашето семейство. Вярвам, че можете да си построите дом. Опитайте се да преодолеете всякаква суета, мода и подражание. Днес архитекти и дизайнери много често самите те са самотни и объркани, ексцентрични, поради което налагат модни тенденции, които засилват чувството на самота и отчужденост в дома.
В художествената и историческата литература можем да открием различни образци на това как всяка част от дома е имала особен смисъл и предназначение, като нещо което е продължение на вътрешния живот на човека.
ПОКРИВА Той е образец на надежност, душевна простота, сигурност, предсказуемост Спомням си от детството лястовичите гнезда и малките лястовичета, които ме събуждаха с цвърченето си. И на панелните балкони можем да видим такива гнезда, но често хигиената и еснафщината заглушава детските молби да оставим гнездото на лястовичетата.
СТЕНИТЕ В не малко домове вече няма стени и прегради, но въпреки всичко аз вярвам, че тази тенденция ще отмине. Стените са образец на автономия, ограничават нещо, което е лично, сакрално. Стените са място, където е нашата родова памет – картини, фотографии, предмети. Икони, пред които е излята болка, мъка, надежда В този смисъл, това, което е на стената е и в душата
ПОЗОРЦЕТЕ И ВРАТИТЕ От историята на архитектурата се знае, че прозорците са обърнати към двора, а вратите към улицата. Петър І заповядва при строежа на домовете прозорците да са обърнати към улицата. Чрез това хората са общували със света. От там са и изразите “прозорец към света”, “Вратите на моя дом са винаги отворени за вас”. Не сте ли виждали как някои хора, които са инвалиди или дори малки деца дълго стоят приковани до прозореца, наблюдавайки какво става навън.
ПРАГЪТ. Съществувал е обичай в древните филистимляни да не се стъпва на прага. Този обичай се появява след като на прага в идолското капище пада статуята на техния идол Дагон в присъствието на израилтянския Ковчег Господен. Този обичай е бил възприет и от евреите по времето на царуването на Манасия.
Прагът символизира някакъв вътрешен предел, който трябва да пристъпиш, влизане в някакво ново пространство. Тук най-често хората се посрещат и сбогуват. Прагът е онова пространство, което е свидетел на вътрешни бури – очаквания, страхове, радост, вълнения, тъга от сбогуване и т.н.
БАЛКОНЪТ , ЧАРДАКЪТ. Той най-често е бил място на труд и живот на начинаещи художници и писатели. У Балзак всички млади писатели живеят на чардака.От това място любовта не изглежда толкова прозаична и банална, човек открива и другата си същност, която не е така здраво прилепнала към земята, но е готова да полети.
Това е само един бегъл опит да се опитаме да намерим нашия дом, в който винаги ще искаме да се връщаме, дори когато сме предали самите себе си и се срамуваме да се върнем.
Разбира се, че трябва да осветим дома, но истински той се освещава от словото. Думите освещават дома или оскверняват дома. От нас самите зависи дали ще останем бездомни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар