Страданието е вино, с което Христос причастява човека от потира на любовта.
Прости ми, Боже, но повече от всичко аз обичам Бог, Който плаче. Може би затова повече от всичко аз обичам Христа?
Децата са Царството Божие на земята. Ако ни водеха деца, ние отдавна вече бихме дошли в Царството Божие. И Царството няма да ни се даде , докато ни водят книжници и буквояди. Ако не бяха децата, отдавна би ни погълнал гробът. Децата ни оправдават пред Бога, децата и цветята...
Молитвата е просфора, замесена от сълзи и сърце.
Целият смисъл на Богочовешкото домостроителство на спасението е да възстанови целостта на човешката личност, която той е имал преди падението. Средствата - Църквата, светите тайнства, и всичко, което е в нея.
“Царството Божие не е ястие и питие, то е правда и мир и радост в Светия Дух” (Рим.14:17). Християнският социализъм или комунизъм издига обратния лозунг: Царството Божие е ястие и питие.
Християнството за мнозина е престанало да бъде подвиг и необходимост, а се е превърнало или в украса, или в национален обичай, народна традиция, старина, морал, философстване - във всичко друго, но не и в радикално преображение на човека от смъртен в безсмъртен, от грешен в безгрешен, от дяволски в Божий.
Апостолско, светоотеческо, Богочовешко е учението: Господ може всичко, но не може да спаси човека без самия човек, защото го е сътворил Себеподобен, т.е. свободен. Господ би противоречал Сам на Себе Си, ако спаси човека механично, противно на неговата богоподобна свобода, която и съставлява същината на неговото битие.
Православието не се доказва, а се показва: “дойди и виж”. Това е цялата апология - дойди и виж първо Христос Богочовека, после всички светители, мъченици...
Храмът е частица небе на земята, за да се направи земята небесна; пристанище на безсмъртието... райски обител в морето на земния ад..
Господи, моето тяло не е мое, докато с пост и молитва не го направя Твое; душата ми, съвестта ми не са мои, докато с евангелски подвизи не ги направя Твои; очите ми не са мои, и ушите ми не са мои, докато с благодатен живот не ги направя Твои.
Молитвено предание: Всички богослужебни книги, всички молитви/богослужения/ са живия, благодатен живот на Църквата. Това са догматите, изразени с думите на молитва, а чрез молитвата те се превръщат в душа на нашата душа. Това е православната педагогика.
Света Литургия. Това винаги е стълба, мост към небето. Всеки ден ти си на небето. Всичко, което се съдържа в нея, мигновено те възнася в онзи свят и те поставя сред Ангелите и Светиите. Всяка молитва – нима това не е стълба за душата към небето? Какво униние може да има, когато има Светата Литургия?
Светото причастие - Църквата. Светото Причастие е свето участие в Богочовека. С Причастието християнинът участва в Него. Причастникът е и участник. Това се отнася и към светото Тяло Христово, което е Църквата. Чрез причастието човек се оцърковява и въцърковява , влиза в живота на Богочовека...
Ако нямаше Пресвета .Богородица, всички хора отдавна да бяха станали демони. Защото тя е родила Спасителя Бога .
О, Господи, нима аз само за това съм човек, за да греша, а Ти нима само за това си Бог, за да ми прощаваш?
Няма коментари:
Публикуване на коментар