Кандидат - учител по вероучение. Внимание!

Преди да стане някой  учител по  вероучение задължително трябва да прочете "Автобиография" на Бранислав Нушич, за да се откаже да илюстрира Сътворението с кръгчета, звездичи и точки; да чете Библията като маниерничи с ръце, и да знае, че при децата смехът не върви, когато говориш за сериозни неща. 

Откъс от "Автобиограята": 
"В основното училище научихме „Отче наш“, азбуката и числата до сто.
„Отче наш“ научихме наизуст и го произнасяхме като някакви тайнствени слова, също както врачките произнасят думи, чийто смисъл нито знаят, нито разбират. С тая непонятна молитва, която не разбирахме, ние всеки ден в хор се обръщахме към бога. Но това, че ние не я разбирахме, още не беше нищо — аз съм уверен, че и самият господ, към когото я отправяхме, не разбираше нищо и ако имаше възможност, положително би забранил с полицейска заповед това бръмчене, което ние наричахме молитва."
Ако този кандидат-учител по вероучение не прочете "Автобиография",  може да стане за смях. Децата нищо няма да загубят, просто ще се роди един нов Бранислав Нушич, който ще види своя учител през очите на малкият балканец  Бранислав.
О. Иустин Попович  особено е почитал  Бранислав Нушич като  "голям приятел".
НА БОГОЧОВЕШКИЯ ПЪТ Преподобни Иустин Попович
Малка свещ на гроба на големия приятел .В памет на Бранислав Нушич

            „.Нушич – това е доброволен мъченик на великата и свещена тайна, наречена човек.
            Във всичко, което пишеше, той решаваше проблема за човека...Преживяваше човека широко,  в многото му оттенъци, при това – хумористично и трагично, тъй като под смеха му се криеше трагичността като основен тон на неговото творчество.
            Човекът – това е същество, което се смее...Има ли смеещи се същества по-високо или по-ниско от човека? Бих казал, че няма. Ангелите не се смеят, а внимателно гледат и непрестанно бдят над нашия скръбен свят, лежащ в зло. Животните не се смеят, тъй като не осъзнават злото в света, над което се смее човекът, смее се, превъзмогвайки скръбта, смее се напук на себе си, смее се безумно.
            Само човекът се смее. В това е заключена някаква велика тайна. Може би зловеща и страшна. Тази тайна на човека ни разкриваше Нушич. На вас никога ли не ви се е налагало да мислите за смеха? Що е смях? Тук има нещо, отвеждащо в първосъздадените и бездънни дълбини на човешкото същество. А и в чисто физическото си изразяване смехът – това е нещо, което на човека не му се отдава да обясни докрай.
            Смехът, какво е смехът като чисто психическо преживяване на човешкото същество? Каква  е тази тайна на човешкия дух? Тук има някаква космическа загадка. Какво ли само не влиза в състава на смеха като негов компонент. В смеха има нещо луциферовско. По всяка вероятност смехът е древен също толкова, колкото и грехът...
            ”Необичайна е философията на смеха...Велико Божие творение е човекът; и когато той пада, се чувства, че пада нещо велико, на което не му прилича да пада; и когато се смее, то в логостните дълбини на неговото същество се разлива някаква космическа печал. А там, в горния свят, Ангелите ридаят, гледайки бедите на този свят и хората, затънали в грях и – в смях. И големият човеколюбец Нушич учи: „Обичайте човека и в греха му, и в смеха му...”