тоест нечовешка и зверска злоба, и незнание, като безпросветна тъмнина. Тези три страсти предшестват
всеки грях.
Защото човек не ще извърши нито един грях без предварително да се е предразположил към всяко зло
или чрез забрава, или чрез гняв, или чрез незнание. От тях възниква душевна безчувственост, тоест умът -
душевното око - става тъмен и тогава всички страсти го пленяват.
Най-напред се ражда маловерието. А маловерието поражда самолюбието - началото и края, корена и
родоначалника на всяко зло.
То е безсмислена любов към собственото тяло, когато някой навсякъде и във
всички неща избира това, което е полезно само за него.
Този зъл корен на страстите се изкоренява чрез любов, милосърдие и отричане от своеволието.
Самолюбието поражда немилосърдие и сребролюбие - ненаситна утроба, също корен и причина на всяко
зло.
От тези двете - самолюбието и сребролюбието - на всяко място произлизат всяко нещастие и жестоки
злодейства. Както в миряните, така и в монаха сребролюбието поражда гордост, чрез която бесовете са
отпаднали от светата слава и са свалени от небето.
Гордостта поражда славолюбие, от което се прелъстил Адам, като поискал да стане Бог и не станал, и с това
докарал страдание и проклятие на целия човешки род.
Славолюбието поражда сластолюбие, чрез което Адам паднал и е бил изгонен от рая.
Сластолюбието поражда чревоугодничество и различни блудни дела.
Блудството поражда гняв, който угася сърдечната топлина и е гибелен за всяка добродетел.
Гневът поражда злопаметност - охладняване на духовната топлина.
Злопаметността поражда мрачна и злобна хула против брата ни.
Хулата поражда преждевременна печал, като ръжда, разяждаща човека.
Скръбта поражда безумна наглост.
Наглостта поражда тщеславие, изваждащо на показ добродетелите и чрез това оставящо трудовете без
награда.
Тщеславието поражда невъздържано многоречие. Многоречието поражда празнословие, пленяване.
Унинието поражда мрачен сън.
Ако някой победи тези страсти, ще му се покорят и останалите, каквито са страхливостта, ужасът,завистта, омразата, лицемерието, ласкателството, ропотът, неверието, лихварството, пристрастието,вещолюбието, малодушието, жлъчността, самомнението, властолюбието, човекоугодничеството, дързостта,смехът, пълното падение, неизразимата пропаст и гибел чрез отчаянието - състояние, в което човек сам
се вкоравява, не познавайки Божието човеколюбие и милост - че Той е дошъл на земята, за да спаси грешниците, и че на земята няма такъв грях, за който да няма прошка.
От следните седем страсти - самолюбие, сребролюбие, гордост с тщеславие, злопаметност, осъждане,самомнение, отчаяние - се състои краят на всички страсти.
Ако някой не пази себе си от тези страсти и не ги отхвърли, той ще погуби следните десет добродетели:
вяра, любов, пост, въздържание, бдение, молитва, смирение със смиреномъдрие, безмълвие с мълчаливост,нестяжателност и разсъждение, и заедно с това ще увреди всички останали добродетели.
Ако някой има дори само една от тези главни страсти, такъв не ще преуспее ни най-малко, макар и да се подвизава против другите страсти, да извършва някаква добродетел или пък дори и да пролее кръвта си за
Христа. И молитвата на такъв е неприятна на Бога.
Всяка вечер трябва да изпитваме себе си как е преминал денят ни, и всяка сутрин също трябва да изпитваме
как е преминала нощта.
И не само в определеното, но и по всяко време, на всяко място и за всяко нещо трябва да си даваме отчет и да разсъждаваме за добродетелите и страстите, в какво състояние на живота се намираме - в началото, в
средата или в края; достойно за награда ли се трудим и извършваме добродетели или само се трудим, а не получаваме награда. Когато съгрешим в нещо, да допълним недостига на добродетел със сълзи и плач.
Няма коментари:
Публикуване на коментар