“Съдържанието на първия грях не може да се състои нито във формалното нарушаване на заповедта, нито пък – както Соловьов го изобразяваше, продължавайки след Шелинг и Баадер гностичната традиция, - в отпадането на всеединството и в утвърждаването на самостта В стремежа за “познание на доброто и злото” не е имало и не може да има нищо лошо.Падението е в това, че хората са пожелали да достигнат тази цел не чрез творчески подвиг, свободно търсене и жизнено богослужение, а по магичен, механичен начин: те всъщност са поискали животът и съдбата им да се определят не от тях самите, а от външни материални причини и по този начин са “слезли до равнището на простите неща в света”,”подчинили са душевния си живот на физическия закон на механичната причинност и следователно са въвели духа си във общата верига на нещата в света”. Същността на грехопадението не е в нарушението на закона, а в суеверието, в убеждението, че познанието е пасивно възприятие, а не творчески подвиг. Изкуплението се е състояло не в нещо друго, а именно в разкъсването на фаталистичната мрежа от причинни връзки, в новото утвърждаване на личното начало над вещното, в откриването на вечния живот, протичащ извън и над равнището на стихийните сили”. / Протойерей Георги Флоровски.Мъдрост и премъдрост, София, 2009, стр. 57/
Няма коментари:
Публикуване на коментар