Малките неща от живота. Взех повод от разсъжденията на този човек http://bulgaria-weekly.com/the-week/analysis/889-malkite-neshta-ot-jivota.html.
Изчаках да стихнат страстите около матурите, говорих с деца и родители, и бях подтикната да напиша този материал. Става дума за разказа „Череша с алени сърца” на Станислав Стратиев – четиво от матурата за 7 клас.
С риск да изглеждам дребнава ще поставя една тема за един дребен , съвсем дребен детайл, който беше изпуснат/ не зная по какви причини, мога само да гадая/ от четивото. Оргиналният текст на Станислав Стратиев е различава от текста , предложен на матурата в следните две изречения: „Цялата улица познаваше този Човек, който кръщаваше децата на всички и на сватбите седеше винаги в средата на трапезата.....Единствената стая на къщата му беше пълна с картини – бели скали и жълти цветове, сребристи риби, мълчаливи лодки, изтеглени далече на брега, лицето на Атанас Лудия…
Текстът с курсив липсва в четивото, предложено от Министерството на образованието, на негово място е поставено многоточие в скоби.
Въпросите, които ме вълнуват са следните:
Първо, коректно ли е да подменяш оргиналния текст?
Второ, променя ли се смисълът на текста?
Трето,затруднява ли се възприемането на текста, особено за 10% - та дислексични деца, които мислят в образи?
Четвърто, не се ли преподава модел на небрежно и лекомислено отношение към словото, непочтеност към автора?
Пето, ако това е направено поради някакви съображения, напр. политическа или религиозна коректност, защо тогава не беше избран текст, който няма такива послания?
И все пак да се върна към този текст. Разговарях с много деца, които не разбират смисъла на разказа, а още по-малко, когато са извадени тези две важни изречения. Възстановим ли изреченията, сякаш образът на главния герой ставая по-ясен: това е “божият човек”, „който кръщаваше децата на всички и на сватбите седеше винаги в средата на трапезата.”.... и в същото време това е “Атанас Лудия”. От края на разказа става ясно, че “божият човек” винаги скрива подвига си, скрива доброто, което е направил; неговият живот е алогичен според нормите на тоя свят; според човешкото мислене той е „Лудият”.
„Човекът, който никога не лъжеше” е именно той -“божият човек”. Той може да излъже само при едно условие : когато трябва да скрие доброто, което е извършил.
Махнете въпросните изречения и ще видите, че разказът няма смисъл.
Едва ли някой може да оспори, че когато преразказваме текст, ние първо го възприемаме като цяло, като образ. Дали това беше възможно за децата, когато е нарушена целостта на образа? Те просто трябваше папагалски, според формалните правила, да преразкажат разказа.
Но отново да се върнем съм малките неща.Хилядолетният опит на човечеството е синтезиран в пословици и поговорки. "Малкото камъче прекатуря колата." Малкото е зачатък на голямото. Малките причини често дават големи последствия.И в духовно отношение дребните неща също са от голямо значение: грехът се ражда в мисъл, мисълта пък ражда думи, желания и дела, последните се повтарят, стават греховен навик и порок, от който човек мъчно може да се освободи.
Но да оставим духовните неща настрана.Великите хора на изкуството са се трудили изключително върху детайлите.
Прочутият скулптор Микеланжело, когато работил над една мраморна статуя, бил посетен от един негов приятел, който запомнил до какво положение е изработена статуята. След време същият приятел пак го посетил и намерил, че скулпторът работи все над същата статуя, без да забележи нещо ново в изработката:
- Но ти не си направил нищо ново, откак те посетих последния път – му казал той.
- Напротив, даже много нещо съм направил – възразил Микеланжело. Гледай добре: тук съм дал повече изражение на устните и веждите. Направих да изпъкнат мускулите и поправих пръстите на краката. И още много други неща направих, които ти не забелязваш.
А приятелят се усмихнал и казал:
- Това са дребни неща.
Микеланжело отговорил:
-Може да са дребни неща, но не забравяй, че дреболиите съставят изкуството и че изкуството не е дреболии.
Как можем пред паметта на този голям български писател да посягаме върху творчеството му, а още повече да даваме пример на децата за такава небрежност, за такова лекомислие, за такава дързост? Как тогава да вярват на учителите въобще, след като те са непочтени в малкото, в детайла?
И накрая едно стихотворение на Дамян Дамянов
Животът е скрит в дребните неща
Животът скрит е в дребните неща
В жест най-обикновен, ала човешки
В любима песен, слушана в нощта
С човек, умеещ да прощава грешки.
В усмивката на влюбени очи,
Която търсиш твоя ден да сгрее
В забравата на смелите мечти,
Когато правиш опит за летене.
В стремежа да запазиш своя дух
Свободен в несвободното ни време
Да не виниш за всичко някой друг
Да не превръщаш обичта във бреме.
Във ручеите топли на кръвта
В сълзите непринудено родени
Най-истински са дребните неща
И те остават спомени след време.
Изчаках да стихнат страстите около матурите, говорих с деца и родители, и бях подтикната да напиша този материал. Става дума за разказа „Череша с алени сърца” на Станислав Стратиев – четиво от матурата за 7 клас.
С риск да изглеждам дребнава ще поставя една тема за един дребен , съвсем дребен детайл, който беше изпуснат/ не зная по какви причини, мога само да гадая/ от четивото. Оргиналният текст на Станислав Стратиев е различава от текста , предложен на матурата в следните две изречения: „Цялата улица познаваше този Човек, който кръщаваше децата на всички и на сватбите седеше винаги в средата на трапезата.....Единствената стая на къщата му беше пълна с картини – бели скали и жълти цветове, сребристи риби, мълчаливи лодки, изтеглени далече на брега, лицето на Атанас Лудия…
Текстът с курсив липсва в четивото, предложено от Министерството на образованието, на негово място е поставено многоточие в скоби.
Въпросите, които ме вълнуват са следните:
Първо, коректно ли е да подменяш оргиналния текст?
Второ, променя ли се смисълът на текста?
Трето,затруднява ли се възприемането на текста, особено за 10% - та дислексични деца, които мислят в образи?
Четвърто, не се ли преподава модел на небрежно и лекомислено отношение към словото, непочтеност към автора?
Пето, ако това е направено поради някакви съображения, напр. политическа или религиозна коректност, защо тогава не беше избран текст, който няма такива послания?
И все пак да се върна към този текст. Разговарях с много деца, които не разбират смисъла на разказа, а още по-малко, когато са извадени тези две важни изречения. Възстановим ли изреченията, сякаш образът на главния герой ставая по-ясен: това е “божият човек”, „който кръщаваше децата на всички и на сватбите седеше винаги в средата на трапезата.”.... и в същото време това е “Атанас Лудия”. От края на разказа става ясно, че “божият човек” винаги скрива подвига си, скрива доброто, което е направил; неговият живот е алогичен според нормите на тоя свят; според човешкото мислене той е „Лудият”.
„Човекът, който никога не лъжеше” е именно той -“божият човек”. Той може да излъже само при едно условие : когато трябва да скрие доброто, което е извършил.
Махнете въпросните изречения и ще видите, че разказът няма смисъл.
Едва ли някой може да оспори, че когато преразказваме текст, ние първо го възприемаме като цяло, като образ. Дали това беше възможно за децата, когато е нарушена целостта на образа? Те просто трябваше папагалски, според формалните правила, да преразкажат разказа.
Но отново да се върнем съм малките неща.Хилядолетният опит на човечеството е синтезиран в пословици и поговорки. "Малкото камъче прекатуря колата." Малкото е зачатък на голямото. Малките причини често дават големи последствия.И в духовно отношение дребните неща също са от голямо значение: грехът се ражда в мисъл, мисълта пък ражда думи, желания и дела, последните се повтарят, стават греховен навик и порок, от който човек мъчно може да се освободи.
Но да оставим духовните неща настрана.Великите хора на изкуството са се трудили изключително върху детайлите.
Прочутият скулптор Микеланжело, когато работил над една мраморна статуя, бил посетен от един негов приятел, който запомнил до какво положение е изработена статуята. След време същият приятел пак го посетил и намерил, че скулпторът работи все над същата статуя, без да забележи нещо ново в изработката:
- Но ти не си направил нищо ново, откак те посетих последния път – му казал той.
- Напротив, даже много нещо съм направил – възразил Микеланжело. Гледай добре: тук съм дал повече изражение на устните и веждите. Направих да изпъкнат мускулите и поправих пръстите на краката. И още много други неща направих, които ти не забелязваш.
А приятелят се усмихнал и казал:
- Това са дребни неща.
Микеланжело отговорил:
-Може да са дребни неща, но не забравяй, че дреболиите съставят изкуството и че изкуството не е дреболии.
Как можем пред паметта на този голям български писател да посягаме върху творчеството му, а още повече да даваме пример на децата за такава небрежност, за такова лекомислие, за такава дързост? Как тогава да вярват на учителите въобще, след като те са непочтени в малкото, в детайла?
И накрая едно стихотворение на Дамян Дамянов
Животът е скрит в дребните неща
Животът скрит е в дребните неща
В жест най-обикновен, ала човешки
В любима песен, слушана в нощта
С човек, умеещ да прощава грешки.
В усмивката на влюбени очи,
Която търсиш твоя ден да сгрее
В забравата на смелите мечти,
Когато правиш опит за летене.
В стремежа да запазиш своя дух
Свободен в несвободното ни време
Да не виниш за всичко някой друг
Да не превръщаш обичта във бреме.
Във ручеите топли на кръвта
В сълзите непринудено родени
Най-истински са дребните неща
И те остават спомени след време.
Няма коментари:
Публикуване на коментар