Кандидат - учител по вероучение. Внимание!

Преди да стане някой  учител по  вероучение задължително трябва да прочете "Автобиография" на Бранислав Нушич, за да се откаже да илюстрира Сътворението с кръгчета, звездичи и точки; да чете Библията като маниерничи с ръце, и да знае, че при децата смехът не върви, когато говориш за сериозни неща. 

Откъс от "Автобиограята": 
"В основното училище научихме „Отче наш“, азбуката и числата до сто.
„Отче наш“ научихме наизуст и го произнасяхме като някакви тайнствени слова, също както врачките произнасят думи, чийто смисъл нито знаят, нито разбират. С тая непонятна молитва, която не разбирахме, ние всеки ден в хор се обръщахме към бога. Но това, че ние не я разбирахме, още не беше нищо — аз съм уверен, че и самият господ, към когото я отправяхме, не разбираше нищо и ако имаше възможност, положително би забранил с полицейска заповед това бръмчене, което ние наричахме молитва."
Ако този кандидат-учител по вероучение не прочете "Автобиография",  може да стане за смях. Децата нищо няма да загубят, просто ще се роди един нов Бранислав Нушич, който ще види своя учител през очите на малкият балканец  Бранислав.
О. Иустин Попович  особено е почитал  Бранислав Нушич като  "голям приятел".
НА БОГОЧОВЕШКИЯ ПЪТ Преподобни Иустин Попович
Малка свещ на гроба на големия приятел .В памет на Бранислав Нушич

            „.Нушич – това е доброволен мъченик на великата и свещена тайна, наречена човек.
            Във всичко, което пишеше, той решаваше проблема за човека...Преживяваше човека широко,  в многото му оттенъци, при това – хумористично и трагично, тъй като под смеха му се криеше трагичността като основен тон на неговото творчество.
            Човекът – това е същество, което се смее...Има ли смеещи се същества по-високо или по-ниско от човека? Бих казал, че няма. Ангелите не се смеят, а внимателно гледат и непрестанно бдят над нашия скръбен свят, лежащ в зло. Животните не се смеят, тъй като не осъзнават злото в света, над което се смее човекът, смее се, превъзмогвайки скръбта, смее се напук на себе си, смее се безумно.
            Само човекът се смее. В това е заключена някаква велика тайна. Може би зловеща и страшна. Тази тайна на човека ни разкриваше Нушич. На вас никога ли не ви се е налагало да мислите за смеха? Що е смях? Тук има нещо, отвеждащо в първосъздадените и бездънни дълбини на човешкото същество. А и в чисто физическото си изразяване смехът – това е нещо, което на човека не му се отдава да обясни докрай.
            Смехът, какво е смехът като чисто психическо преживяване на човешкото същество? Каква  е тази тайна на човешкия дух? Тук има някаква космическа загадка. Какво ли само не влиза в състава на смеха като негов компонент. В смеха има нещо луциферовско. По всяка вероятност смехът е древен също толкова, колкото и грехът...
            ”Необичайна е философията на смеха...Велико Божие творение е човекът; и когато той пада, се чувства, че пада нещо велико, на което не му прилича да пада; и когато се смее, то в логостните дълбини на неговото същество се разлива някаква космическа печал. А там, в горния свят, Ангелите ридаят, гледайки бедите на този свят и хората, затънали в грях и – в смях. И големият човеколюбец Нушич учи: „Обичайте човека и в греха му, и в смеха му...”

 

 

Предателството на Иуда

 Св. Йоан Златоуст (ок. 347/350—407)

Слово в Свети и велики четвъртък за предателството на Иуда Искариотски, Пасха, Причащението и злопаметството.
Днес не трябва много да ви се говори; и ще ви говоря малко не затова, защото вие се отегчавате от проповедите, тъй като не е възможно да се намери друг град, който да е тъй много разположен да слуша духовни беседи. Значи, не затова ще ви говоря малко, защото ви дотягам с продължителните си проповеди, но защото днес има важна причина, поради която трябва речта ми да бъде къса: аз виждам, че мнозина от вярващите бързат да приемат светите тайни. Ето защо, да не се лишите от тази трапеза и да не останете без нея, необходимо е храната да бъде разпределена съразмерно така, че от едната и от другата страна да се ползувате: и да си отидете нахранени от тази трапеза, и да изслушате нашите беседи, с други думи, да пристъпите към страшните Христови тайни със страх и трепет и с надлежно благоговение.
Днес, възлюбени, Господ наш Иисус Христос е бил предаден; тази вечер иудеите го заловили и си отминали. Но не се предавайте на отчаяние, като слушате, че Иисус е бил предаден, или по-добре, предавайте се на отчаяние и плачете горчиво, но не за предадения Иисус, а за предателя Иуда, защото предаденият спасява вселената, а предателят погубва своята душа; предаденият сега седи от дясната страна на Отца на небесата, а предателят се намира в ада и очаква неизбежно наказание. За него плачете и въздишайте, за него скърбете, както и нашият Владика е плакал за него. Когато го видя, казва се в Писанието, "се смути духом и рече: истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде" (Иоан. 13:21). О, колко е велико милосърдието Му: предаденият да скърби за предателя! Като го видя, казва евангелистът, "смути се и рече: ... Един от вас ще Ме предаде".
Защо се е опечалил? За да ни покаже любовта си и, заедно с това, да ни научи, че не тогова, който търпи злото, а тогова който причинява злото трябва постоянно да оплакваме. Последното е по-лошо от първото, или по-добре казано, първото, т. е. търпението на злото, не е зло, а причиняването на злото е зло. Да се търпи злото - това не подхвърля на геена и на наказание. "Блажени са - казва Господ - изгонените заради правдата, защото тяхно е царството небесно" (Мат. 5:10). Виждаш ли как оня, който претърпява зло, получава в награда царство небесно?
Чуйте как причиняващият зло се подлага на наказание и отмъщение. Павел, като казва на иудеите, че те са убили Господа и са гонили пророците (1 Сол. 2:15), добавя, че и "техният край ще бъде според делата им" (2 Кор. 11:15). Виждаш ли как гонените получават царството, а гонещите наследяват гнева Божи?
Това сега аз казвам не безцелно, а за да не се гневим против враговете, но да ги съжаляваме, да ги оплакваме и да им състрадаем: те именно ще търпят зло, като враждуват срещу нас. Ако ли ние именно тъй настроим душата си, то ще бъдем в състояние да се молим за тях. Затова аз вече четвърти път ви говоря за молитвата за враговете, за да може това наставление твърдо да се усвои и от непрестанното внушение да се вкорени у вас. Затова и аз непрестанно изливам думи, за да спадне гневът и да утихне разгорещението, така че оня, който пристъпва към молитва, да бъде чист от гняв. Христос ни заповядва това не само за враговете, но и за нас, които прощаваме греховете им, тъй като вие сами повече печелите, отколкото губите, когато прекратявате гнева си срещу врага. Но, ще кажете, как е възможно повече да се печели по този начин? Ако простите греха на своя враг, то и на вас ще се простят прегрешенията против Бога. Чуйте как Илия говори на своите синове: "Ако човек съгреши против човека, ще се помолят Богу за него; но ако човек съгреши против Господа, кой ще бъде ходатай за него?" (1 Цар. 2:25). По такъв начин тази рана не се изцерява лесно и с молитви; но като не се изцерява с молитва, тя се изцерява с прощаване на греховете на ближния. Ето защо по отношение на Христа греховете се наричат "хиляди таланти", а греховете по отношение на ближния - "стотици динарии" (Мат. 18:23-35). Прости сто динария, ако искаш да ти се простят хиляди таланти.

2. Впрочем, за враговете в молитвата достатъчно е казано; да се върнем, ако искате, към предателството и да видим, как е бил предаден Христос. "Тогава един от дванайсетте, на име Иуда Искариот, отиде при първосвещениците и рече: какво ще ми дадете, та да ви Го предам?" (Мат. 26:14-15). Тези думи наглед са твърде ясни и в тях нищо повече не се подразбира. Но ако разтълкуваме всяка една от тях, ще намерим много неща за размисъл и голяма дълбочина в мислите.
Преди всичко - времето; ненапразно евангелистът го означава, той не казва само отиде, но добавя: тогава отиде. Тогава - кажи ми кога? И защо той отбелязва времето? Какво иска да ни научи? Не е казано безцелно това тогава, този, който говори чрез Духа, не говори напразно и без цел. Какво значи тогава?
Малко преди това, преди същия този час, беше минала блудница, която носеше алабастрен съд с драгоценно миро и беше изляла това миро върху главата Му (Мат. 26:7). Тя беше показала голямо усърдие, беше показала голяма вяра, велико послушание и благоговение; беше изменила предишния си живот и беше станала по-добра и целомъдрена. Но когато блудницата се беше разкаяла, тогава ученикът продаде Учителя. Затова е казано тогава, за да не обвиняваме Учителя в слабост, когато виждаме, че ученикът предава Учителя. Силата на Учителя е била такава, че привличала към подчинение и самите блудници.
Но ще кажете, защо Оня, Който е обърнал блудницата, не е имал сила да привлече към Себе Си ученика? Той можел да привлече към себе си ученика, но не е искал да го направи добър по необходимост, не е искал да го привлече при себе си насилствено.
Тогава отиде. Немаловажна мисъл се съдържа и в тази дума: отиде; без да е викан от първосвещениците, без да е бил принуден по необходимост, или от сила, но по свое желание, от само себе си той извършва коварство, без някой да е взел каквото и да било участие в неговото нечестие.
Тогава отиде един от дванайсетте. Какво значи това: един от дванадесетте? И в тези думи - един от дванайсетте, се изявява едно велико осъждане против него. Иисус е имал и други ученици, на брой седемдесет, но те заемали второ място, не се ползвали с такава чест, нямали такава смелост, не участвали в толкова тайни, както дванайсетте ученици. Тези били особено отличени и съставлявали хор около Царя, това били най-приближените хора до Учителя; и оттук пада Иуда. И тъй, да знаете, че не прост ученик Го е предал, но един от най-издигнатите, затова Евангелието казва: един от дванайсетте.
Св. Матей не се е срамувал да напише такова нещо. Защо не се е срамувал? За да знаем, че евангелистите винаги и във всичко говорят истината, а нищо не скриват, дори и онова, което се вижда като унизително, защото и това, наглед унизително, показва човеколюбието на Владиката: предателя, разбойника, апаша Той удостоява с такива блага и до последния час го търпи, вразумява, напътства и всякак се грижи за него. И ако той се е оказал невъзприемчив, то за това Иисус не е бил виновен; свидетелка на това е блудницата, тя била внимателна към себе си - и се спасила.
И така, не се отчайвайте, като гледате блудницата; и не бъдете самонадеяни, като виждате Иуда. И едното, и другото е гибелно, и самонадеяността и отчаянието; самонадеяността кара стоящия да пада, а отчаянието не позволява на лежащия да стане. Ето защо и Павел ни увещава така: "Затова, който мисли, че стои, нека гледа да не падне" (1Кор. 10:12). Вие имате примери и от едното, и от другото - как ученик, който се е смятал за стоящ, пада и как паднала жена, блудница, се изправя. Нашият ум е склонен към падение, волята ни също; ето защо трябва да се пазим от всички страни и да се ограждаме.
Тогава отиде един от дванайсетте, на име Иуда Искариот. Виждате ли от какви хора той е изпаднал? Виждате ли какво учение той е пренебрегнал? Виждате ли какво зло е безгрижието и нерадението? На име Иуда Искариот. Защо пък е наречен неговият град? О, ако да го не знаех! На име Иуда Искариот. Имало и друг ученик Иуда, наричан Зилот. За да не произлезе някаква грешка от еднаквостта на името, евангелистът отличава единия от другия; единия нарича по доброто му качество Иуда Зилот (ревнител), а другия не нарича по злото негово качество - не казва Иуда Предател. Макар и да следваше, както единия отбелязва по доброто му качество, така и другия да отбелязва по злото и да каже Иуда Предател; но за да ни научи да пазим езика си чист от осъждане, той пощадява и самия предател. Тогава един от дванайсетте, казва той, на име Иуда Искариот, отиде при първосвещениците и рече: какво ще ми дадете, та да ви Го предам? - О, нечестиви думи! Как се изтръгнаха от устата му, как не се подви езикът му? Как не се вдърви цялото му тяло? Как не се помрачи умът му?
Какво ще ми дадете, та да ви Го предам? На това ли те е учил - кажи ми - Христос? Не затова ли Той говори: "Недейте има ни злато, ни сребро, ни мед в поясите си" (Мат. 10:9), като предварително сдържа склонността ни към сребролюбие? Не затова ли той постоянно убеждава и заедно с това постоянно твърди: "ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата" (Мат. 5:39)? Какво ще ми дадете, та да ви го предам? О, безумие! За какво, кажи ми! В какво малко или голямо нещо ти можеш да Го обвиниш, та предаваш своя Учител? За това ли, че Той ти е дал власт над демоните? Затова ли, че ти е дал сила да изцеряваш болести, да очистваш прокажени? За това ли, че ти е дал сила да възкресяваш мъртви, че те е поставил да бъдеш господар над смъртта? За тези ли благодеяния ти даваш такава отплата?
Какво ще ми дадете, та да ви Го предам? О, безумие, или по-добре сребролюбие! Този порок поражда цялото това зло; увлечен от него, той предава Учителя. Такъв е тоя зъл корен, по-лош от бяс, той привежда душата в беснота. Онези, които са обхванати от него, могат да забравят всичко: себе си, ближния си, законите на природата, да се лишат от всякакъв смисъл и да станат безумни. Гледайте колко неща той изглажда в душата на Иуда: дружбата с Христа, приятелството, общуването на братската трапеза, чудесата, учението, увещанието, наставлението; всичко това бива забравено поради сребролюбие. Ето защо справедливо Павел говори: "Защото корен на всички злини е сребролюбието" (1 Тим. 6:10).
Какво ще ми дадете, та да ви го предам? Велико безумие съдържат тези думи! Кажете ми, възможно ли е да се предаде Оня, Който държи всичко, владичества над бесове, заповядва на море и е Владика на цяла природа? И за да укроти неговото безумие и да покаже, че ако ли Сам Той не би пожелал, то и не би бил предаден, чуй какво прави Иисус. В момента на предателството, когато излезли срещу Него с фенери, светила и оръжия, Той им казва: кого търсите (Иоан. 18:3-4)? Те не познавали Оногова, Когото искали да заловят. Тъй далечен бил Иуда от възможността да Го предаде, че дори не забелязал присъствието на Оногова, Когото мислел да предаде, тъй като пречели фенерите и светилата. Върху това обръща внимание и евангелистът с думите: те имаха фенери и светила, и не го видяха.

Всеки ден Господ му напомнял и с думи, и с дела, като му внушавал, че предателят няма да се скрие от Него; не го изобличавал пред всички, за да не го направи повече безсрамен, и не мълчал, да не би той да помисли, че никой нищо не забелязва и да пристъпи към предателството без страх, но често говорел: един от вас ще Ме предаде (Иоан. 13:21) - впрочем, той не обявявал оня, който би сторил това.
Много говори Той за геена, много за царство, и чрез едното, и чрез другото Той показва силата си, както за наказание на грешните, тъй и за награда на добродетелните. И всичко това Иуда отхвърля, и Бог не го влече насила. Тъй като Бог ни е създал господари при избора на добрите и лошите дела и е желал ние да бъдем добри по своя воля, то той не принуждава и не заставя, ако ние не искаме, защото да бъдеш добър по принуждение - това не значи, че си добър. Ето защо тъй като и Иуда е бил господар на своите мисли и в негова власт е било да се поддава или не на сребролюбие, той, очевидно, сам е ослепил своя ум и се е отказал от своето собствено спасение.
Какво ще ми дадете, казва, та да ви Го предам? Като изобличава слепотата на неговия ум и безумието му, евангелистът казва, че когато пристигнал, Иуда стоял наблизо, и само при една дума от страна на Христа, отстъпили и паднали на земята. Но тъй като и след това те не изоставили своето безсрамие, то той, най-сетне, предава себе си, като че искал да каже: Аз направих всичко от своя страна, явих силата си, показах, че вие предприемате невъзможна работа; Аз исках да обуздая вашата злоба, но тъй като вие не пожелахте това, а останахте при своето безумие, ето: Аз ви се предавам.
Това казвам, за да не би някой да започне да осъжда Христа, защо Той не е променил Иуда? Защо не го е направил благоразумен и добър? Как трябваше той да стане добър? По принуждение, или свободно? Ако ли по принуждение, то по този начин той не би могъл да стане по-добър, защото никой не може да бъде добър по принуждение, ако ли пък свободно, по своя собствена воля, то Той (Христос) е употребил всички мерки, които биха могли да изпитат волята и намерението му. И ако оня не е искал да приеме лекарството, то затова вината не пада върху лекаря, а върху оногова, който отказва да приеме лекарството.
Вижте какво прави Христос, за да го склони на своя страна и да го спаси: научава го на всяка мъдрост и чрез дела, и чрез думи, поставя го по-високо от бесовете, прави го способен да върши чудеса, заплашва го с геена, вразумява го с обещание на царство, постоянно изобличавайки тайните негови помисли, но като ги изобличава, не ги прави достояние на всички, умива краката му наред с другите ученици, прави го участник на своята вечеря и трапеза, не пропуща нищо - ни малко, ни велико; но той си остава непоправим доброволно.
И за да се убедим, че той е имал възможност да се промени, но не е пожелал и че всичко е станало така именно поради неговото безгрижие, чуйте! Като предава Христа, той хвърля трийсетте сребърника и казва: "Съгреших, че предадох невинна кръв" (Мат. 27:4). Що е това? Когато Го виждаш, че извършва чудеса, не говориш, че си съгрешил, като предаваш невинна кръв, но - какво ще ми дадете, та да ви Го предам? А когато злото успява, и предателството се изпълнява, и грехът вече е извършен, тогава чак съзнаваш този грях.
Какво научаваме оттук? Именно това, че когато се предаваме на безгрижие, то и увещаването не принася полза; а когато биваме внимателни, то и сами себе си можем да въздигнем. Така и той: когато Учителят го увещава, той не слуша; а когато никой за нищо не го дири, собствената му съвест се пробужда, и без всякакъв учител той се променя, осъжда това, което е дръзнал да стори, и хвърля трийсетте сребърника.
Какво ще ми дадете, та да ви Го предам? А те, казва евангелистът, му предложиха трийсет сребърника (Мат. 26:14), предложиха му цена за кръв, която е безценна. Защо ти, Иуда, прие тринайсетте сребърника? Христос дойде да пролее тази кръв даром заради вселената, а ти за нея правиш безсрамни договори и условия. И наистина, какво може да бъде по-безсрамно от такъв договор?

Тогава пристъпиха учениците (Мат. 26:17). Тогава: кога? Когато е станало това, когато се е извършило предателството, когато Иуда погубил себе си, тогава пристъпиха учениците към Иисуса и Му рекоха: де искаш да Ти приготвим да ядеш пасхата? Виждаш ли ученик? Виждаш ли ученици? Този предаде Христа, а други се грижат за пасхата; този сключва договор, а другите предлагат услуги. Този и другите се ползвали с еднакви чудеса, от еднакви наставления, от еднаква власт; от къде тогава е това различие? От волята; тя винаги е причина за всички блага и злини.
Де искаш да Ти приготвим да ядеш пасхата? Ние нямаме отделно място, нямаме палатка, нямаме дом. Нека знаят ония, които живеят във великолепни домове, широки порти и пространни огради, че Христос не е имало де да преклони глава. И ето, учениците питат: де искаш да Ти приготвим да ядеш пасхата?
Това бе иудейската пасха, която бе получила своето начало от Египет. Защо я е спазвал Христос? За да се изпълни всичко, което се иска от Закона. Той и когато се кръщаваше, казва: защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда (Мат. 3:15). Аз дойдох да изкупя човека от клетвата на закона; защото Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона, за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението (Гал. 4:4-5). Да не би някой да каже, че затова Той унищожава закона, защото не може да го изпълни, понеже е тежък, труден и неудобоизпълним. Отначало Той го изпълнява целия, а сетне и отбелязва. Затова Той извършва и пасхата, защото пасхата е предписана от закона.
А защо законът предписва да се яде пасха? Иудеите били неблагодарни към своя благодетел и тутакси след благодеянието забравяли Божията заповед. Тъй, когато те излизат от Египет и виждат, че морето се разделя на две и пак се събира и други безбройни чудеса, те казват: "стани и направи ни бог, който да върви пред нас" (Изх. 32:1). Виждате ли? Чудесата са още пред тях, а те забравят благодетеля си? И защото те били тъй безчувствени и неблагодарни, Бог свързал спомена за даровете с учреждаване на празници; поради туй Той заповядал да се коли и пасха, "кога ви попитат децата ви: какво означава тая служба? кажете (им) това е пасхална жертва Господу, Който отмина къщите на синовете Израилеви в Египет, когато поразяваше египтяни, а нашите къщи избави" (Изх. 12:26-27). По този начин отсетне този празник става като постоянно спомняне за спасението.
И не само тази полза са получавали те, че той им напомнял за старите благодеяния, но и друга, по-голяма от тази - че той се явявал като праобраз на бъдещето. Тоя агнец става образ на друг Агнец - на духовния, едното е сянка, другото - истина. Когато се явява слънцето на правдата, тогава най-сетне сянката изчезва, тъй като при изгрева на слънцето сянката се скрива. Ето защо на самата тази трапеза се извършва и едната, и другата пасха - и праобразната и истинската. Както художниците на една и съща дъска нанасят черти и изобразяват сянка и сетне върху нея нахвърлят бои, тъй прави и Христос: на една и съща трапеза. Той слага праобразната пасха, присъединява към нея и истинската. Де искаш да ти приготвим да ядеш пасхата? Тогава пасхата беше иудейска; но когато изгрява слънце, светилникът трябва да се прибере; когато настъпва истината, сянката трябва вече да изчезне.

5. Говоря това към иудеите, тъй като те си въобразяват, че извършват пасха, и - необрязаните по сърце с безсрамно намерение предлагат пресен хляб. Как, кажи ми, евреино, ти извършваш пасха? Храмът разрушен, жертвеникът унищожен, святая светих потъпкана, всякакъв вид жертви прекратени; как тогава дръзваш да извършваш тия беззаконни дела? Някога ти беше във Вавилон, и там онези, които те бяха пленили, ти говореха: "попейте ни песни сионски" (Пс. 136:3); но ти не се съгласяваше. Това изрази и Давид, когато казваше, че "при реките Вавилонски - там седяхме и плачехме, кога си спомняхме за Сион; на върбите всред Вавилон, окачихме нашите арфи" (Пс. 136:1-2), т. е. псалтирът, лирата и другите, тъй като тях те употребяваха в древността и чрез тях пееха псалми. Когато отиваха в плен, те вземаха със себе си своите инструменти, за да им напомнят за живота им в отечеството, но не за да ги употребяват. Там, казва, нашите пленители искаха от нас песни, а ние казвахме: как да пеем Господа на чужда земя? (Пс. 136:3-4).
Що казваш ти? Песента Господня ти не пееш на чужда земя, а пасхата Господня извършваш на чужда земя? Виждаш ли неблагодарността? Виждаш ли беззаконието? Когато ги принуждават враговете, те дори не смеят да произнесат псалома на чужда земя; а сега сами от себе си, в това време, когато никой не ги принуждава, нито ги заставя, вдигат война срещу Бога.
Виждаш ли колко е нечист пресният хляб, колко е беззаконен техният празник, и че не съществува вече пасха иудейска? Имало е някога иудейска пасха, но сега е отменена, и е настъпила духовна пасха, която ни е преподал Христос. Когато те (учениците) яли и пили, Той, казва се в евангелието, "взе хляба и като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло" (Мат. 26:26). Посветените в тайната разбират казаното: тъй също и като взел чашата и казал: "... това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на греховете" (Мат. 26:28).
И Иуда бил там, когато Христос казал това. Това е тялото, което ти, Иуда, си продал за тридесет сребърника; това е кръвта, за която неотдавна ти сключи безсрамни условия с неблагодарните фарисеи. О, човеколюбие Христово! О, безумие, о, беснота Иудина! Този Го предаде за трийсет сребърника, а Христос и след това не би се отказал самата си продадена кръв да даде на оня, който я е продал, за опрощаване на греховете, ако ли този я поискаше. Не е ли и Иуда присъствал и участвал в свещената трапеза? Неговите крака, както и на останалите ученици, Христос умива; и в свещената трапеза той участвал не за друго, но за да не би могъл той да се оправдава, ако остане при своето безчестие: Христос казал и сторил всичко от своя страна, но той упорито си останал при своето нечестиво намерение.

Достойното причащение

6. Впрочем, време е вече да пристъпим към тази страшна трапеза. Нека всички да пристъпим с известно смирение и внимание; и нека никой да не е Иуда, никой да не е зъл, нека никой да не таи в себе си отрова, да не носи едно на уста, а друго на сърце. И сега Христос предстои; Който е учредил онази трапеза, Той урежда сега и тази. Не човек превръща даровете в тяло и кръв Христови, а самият разпнат за нас Христос. Представлявайки Неговия образ, свещеникът стои и произнася думи, а действа силата и благодатта Божия.
Това е Моето тяло, казва Той. Тези думи превръщат предложеното, и както изречението: "плодете се и множете си, пълнете земята" (Бит. 1:28), макар да е произнесено веднъж, всъщност през цялото време дава на нашата природа сила за деторождение, така и това изречение, произнесено веднъж, и досега и до Неговото второ пришествие, прави жертвата съвършена на всяка трапеза във всички храмове. И така, нека никой да не пристъпва коварен, никой да не се изпълва със злоба, никой да не крие в мислите си отрова, за да не се приобщи за осъждане.
И ето, след като бил приел вече предложеното, в Иуда влиза демонът. Демонът презрял не тялото Господне, но Иуда заради неговото безсрамие, за да знаем, че върху онези, които недостойно се причастяват с божествени тайни, особено напада и постоянно влиза демон, както тогава в Иуда. Така, почестите принасят полза, но на достойните, а недостойните се подлагат на още по-голямо наказание.
Говоря това нещо, не за да заплашвам някого, а за да предпазвам. Нека никой не бъде Иуда; пристъпвайки, всеки трябва да изхвърли от себе си отровата на злобата. Тази жертва е духовна храна; и както телесната храна, като попадне в стомах, който има лоши сокове, още повече усилва слабостта, не поради своето свойство, а поради болестта на стомаха, тъй обикновено се случва и с духовните тайнства. И те, когато се съобщават на душа, изпълнена със злоба, повече я повреждат и погубват, не поради своето свойство, но поради болестта на душата.
И така, нека никой няма вътре в себе си зли помисли, но всички да очистим своите умове; ние пристъпваме към чиста жертва - нека направим душата си свята, а това можем да направил и за един ден. Как и по какъв начин? Ако ли ти имаш нещо срещу своя враг, то остави гнева, изцери раната, прекрати враждата, за да можеш да извлечеш полза от тази трапеза, защото ти пристъпваш към страшна и свята жертва. Засрами се от това, което служи за основание на самото това принасяне. Тук предстои заклания Христос. Защо Той е заклан и за какво? За да умиротвори небесното и земното, за да те направи приятел на ангелите, за да примири с теб Бога и от враг и противник да те направи приятел. Той дава душата си за онези, които Го мразят, а ти още оставаш във вражда против подобния на теб роб? Как можеш ти да пристъпиш към трапезата на мира? Той не се е отказал дори да умре за теб, а теб не ти достигат сили да надделееш сам над себе си и да изоставиш гнева срещу подобния си? Нима това може да се удостои с прощение? Но ще кажеш, че той те е обидил и че е отнел от тебе много нещо. Е, и какво? Загубата не е ли само парична - наранил ли те е той, както Иуда Христа?
Но ето че Христос самата си кръв пролива и я дава за спасението на онези, които я проливат. Що можеш ти да намериш равно с това? Ако ли ти не простиш на врага си, ти не му нанасяш с това никаква вреда, а принасяш такава на себе си: през настоящия живот нему ти често си вредил, а самия себе си направил недостоен за прощение и не ще можещ да дадеш отговор в бъдния ден. От нищо така не се отвращава Бог, както от злопаметния човек, както от сърце надменно и душа раздразнителна. Чуй какво казва Той: "И тъй, ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си" (Мат. 5:23-24) Да, нека ти е известно, че заради мира с твоя брат е принесена тази жертва. Поради това, ако ли наистина тази жертва е принесена заради мира с твоя брат, а ти не сключваш мир, то напразно усърдстваш в тази жертва, безполезно за тебе става това благо. Направи най-първо това, заради което е принесена тази жертва, и тогава прекрасно ще се възползваш от нея.
За какво е слязъл Син Божи, за да примирява нашето естество с Владиката; не само за това Сам Той е дошъл, но още и нас, които извършваме това, да направи причастни в Неговото име. "Блажени миротворците - казва Той - защото те ще се нарекат синове Божии" (Мат. 5:9). Онова, което е сторил Единородният Син Божи, същото направи и ти, доколкото ти позволяват човешките сили, и по този начин ще станеш виновник на мира и за самия себе си, и за другите. Поради това тебе, миротвореца, Той и наричал син Божи; поради това, и по време на жертвата Той не е споменал за никаква друга заповед, освен примиряването с брата, като иска да каже с това, че няма нищо по-важно от него. Аз исках още повече да продължа своята реч, но казаното е достатъчно за внимателните, ако те го запомнят.
Нека, възлюбени, постоянно помним тези думи и свещените целувки, и страшните приветствия, които отправяме един към друг. Това съединява нашите души и произвежда това, което ни прави едно тяло, както се и причастяваме от едно тяло. Нека, прочее, се съединим в едно тяло, не като съединяваме телата си, но да свържем душите си със съюза на любовта; и по този начин ние можем смело да вкусим от предложената трапеза. И макар и да имахме безбройно множество добри дела, но ако бъдем злопаметни, всичко ще е напразно, и никакъв плод от тях не бихме могли да получим заради спасението си - тъй и сега, съзнавайки това, нека прекратим всякакъв гняв и като очистим съвестта си, с пълно смирение и кротост да пристъпим към трапезата на Христа, с Когото на Отца и със Светия Дух е всякаква слава, чест и власт, сега, занапред и през всички векове. Амин

Безсмъртни слова. Избрани Златоустови беседи на нравствени теми,
© Издателство за православна литература "Тавор", София,  1992 година

---

    www.Pravoslavieto.com

         

---

Грузински тост

Един младеж бил много влюбен в една девойка. Не можел да откъсне очите си от нея, само за нея мислел. Тя обаче не му обръщала никакво внимание... Дълго време я ухажвал преди тя най-накрая да му каже:
- Виж сега, щом искаш, ще се омъжа за теб. Но при едно условие - веднъж в годината ще излизам рано сутринта, още по тъмно и ще се връщам късно през нощта! Къде отивам, какво правя, това си е моя работа и ти не трябва да знаеш!
Младежът бил готов на всичко и веднага се съгласил... Оженили се младите, заживяли щастливо... Всяка година девойката изчезвала за по един ден, а младежът бил толкова щастлив, че изобщо не се интересувал къде ходи. Но след няколко години започнали да се прокрадват съмнения... Къде ходи? При друг мъж? Само един ден в годината? Защо...? И така младият грузинец решил да я проследи.
В уречения ден девойката станала рано-рано, пременила се в най-хубавите си дрехи и излязла - съпругът й тръгнал след нея. Тя вървяла дълго - през девет планини в десетата, през девет езера в десетото и така до майната си (мерна величина за далечина). Младежът я следвал плътно и не спирал да се чуди къде отива съпругата му...
Най-накрая девойката влязла в една пещера, запалила свещ и се запромъквала сред движещите се сенки. Съпругът й се стреснал не на шега и тихичко се псувал, че любопитството му го е довело чак дотук. Но да става каквото ще, казал си той, толкова далеч стигнах, няма да се уплаша!
Девойката стигнала дъното на пещерата, където отместила един голям камък. Зад камъка, навита на спирала спяла огромна змия, зеленикавата люспеста кожа, немигащите очи, всичко било толкова страшно...
Змията приковала погледа си в момичето и изсъскала зловещо:
-ССсссСССссс...
Девойката я погледнала невъзмутима и също изсъскала:
-ссссссс...
Змията:
-СсССССССсСсСс
Девойката:
-ссссс....
...

Да пием за жените, които "съскат" веднъж в годината и то далеч от вкъщи! Наздраве!

КАК Д А СЕ СПРАВИМ С ГНЕВА?

 

Писмо:  Аз съм ужасно гневлив човек. Много приятели са ми го казвали директно, но аз не зная как да се справя с гневливостта си. Съзнавам, че много неща руша по този начин.

                Гневът  води до много ужасни последици, но едва ли някога сме се замисляли как да се справим с гнева,а още по-малко как да обучим деца  си да владеят гнева си. Една от причините е, че на гнева отдавна вече не се гледа  с  лошо око. Повечето хора смятат, че  гневът е нещо нормално и че  трябва  спонтанно  да се отреагира. Днешното агресивното изкуство е в синхрон с това схващане. Но на практика се оказва, че нещата не стоят точно така. В психологическият тренинг на големите международни компании, особено място заема проблемът със справянето с гнева. Гневливият човек е много голяма заплаха за един колектив, за една фирма.        .
                Как да посрещнем чуждия гняв? Съществува една най-сигурна защита  - да замълчим . Може да сме виновни, но може видимо и да нямаме вина, т.е срещу нас е един пренасочен гняв. Гневящият се човек е  обиден на някой друг или нашата ситуация му напомня на някоя друга и той отреагира гнева си  върху нас.  Нека се опитаме да замълчим дотогава, докато другият не наруши мълчанието. През този период в него  започва борба на мотиви и противомотиви, но с мълчанието  си ние  му позволяваме да види ситуацията не абстрактно, но “тук и сега”. От друга страна, даваме простор и на съвестта му.  Ето какво ми разказваше една моя приятелка :”Бях млад шофьор и почти не можех да паркирам. Карах най-обикновена кола. Наложи ми се да паркирам по една тясна уличка в центъра на София, но докато се мъчих да паркирам, отсреща се зададоха два огромни  джипа, които започнаха да ме притесняват с клаксоните си. Аз се притесних още повече. Излязох от колата и помолих едни момчета да ми  паркират колата  ,но те отказаха. От  втория джип се показа една млада жена, която беше стъпила на степенката   на колата и високомерно се провикна:”Абе ти, имаш ли книжка?”Отговорих:”Имам”Тя иронично ме попита “Ами да дойда да ти паркирам колата?”Тогава аз й отговорих:”Точно за това ще ви помоля” Когато тя дойде да ми паркира колата нямаше и следа от високомерие, дори  леко беше притеснена и гузна.Възмути се съчувствено , че никой от мъжете наоколо не дойдоха да ми помогне. Тръгвайки си, приятелски ми махна с ръка”
                Без коментар ще оставя ситуацията ,  но  всеки може да си представи продължението на случката,ако моята приятелка не се беше смирила пред гнева и високомерието на тази жена. От своята практика обаче знам, че това е една твърде успешна ,  и социално адекватна реакция.
                Какво тя беше направила?  Изчака мълчаливо, смири се пред чуждия гняв, без да има усещането, че се унижава, беше искрена в молбата си. И обърна ситуацията в своя полза. Едва ли някой  би  си помислил ,че жената от джипа беше победителка.
                Има и една друга закономерност: гневливият човек най-често среща в своя път гневливи  и зли хора. Ние сме като камъни в Божията река на живота –срещаме други груби и ъгловати камъни, удряме се, блъскаме се в тях, докато не бъдем изгладени. Може би всеки един от нас с удоволствие е събирал  гладки и красиви  камъчета в морската плитчина.
                Жалко, че днес няма кой да учи децата на безгневие. В училище учителите крещят, в къщи родителите продължават. Не рядко децата са  свидетели на това как ние с думи и  жестове се заканваме на своите противници, дори в тяхно отсъствие. Политици и публични лица  се държат арогантно, размахвайки ръце и крака. А изкуството да владееш гнева си започва от овладяването на мимиките и жестовете.
                Източните религии, в частност източните бойни изкуства , предлагат многобройни техники  за справяне с  противника, а също така  с напора на собствените ни емоции.Но този път не променя личността, не я прави по-хармонична, по–цялостна, не я променя глъбинно. Прави я просто по-прагматична.
                Да се справиш със собствения си гняв и с гнева на другия се изисква  великодушие и снизходителност. В никакъв случай не високомерна снизходителност, а разбираща снизходителност. Ако успееш да се справиш с обидата и оскърблението  на момента, то ти влизаш в едно тайнство , в един парадокс, който моментално те извежда на една много по-висока позиция. В чисто прагматичен план ти отиваш в печеливша позиция, а в духовен  - очистваш душата си от злобата, завистта ,отмъщението. И до сега в някои краища на страната съществува израза “Аз добре го умих!”, когато някой се хвали, че безпощадно е ругал някого.
                За днешният човек гневът е някакво  естествено състояние, от което той  дори не винаги иска да се освободи.  Не рядко, обаче, той  чувства гнева като някакъв вътрешен мъчител. В този смисъл  борбата с гнева е победа над естеството, над природата, над ужасяващите обстоятелства, които често ни връхлитат.Кой е врагът на гнева? Кротостта. Това качество дори не можем да го разпознаем и идентифицираме. Във “Властелинът  на пръстените” има такъв втори план, който ,макар и не докрай , младите хора го разпознават като автентично чувство. За нас  кротостта е синоним на малодушие, овчедушие, примиреност, слабост. А кротостта е качество, което ни извежда от  безпомощността и страха, от суеверните представи и ни поставя в позицията на автономност , независимост и вътрешна свобода. В позиция на победители.
,

КРАЯ НА УЧЕБНАТА ГОДИНА

 

Един родител  ме питаше дали е правилно за края на учебната година да направи подарък  на детето си. От една страна, той смяташе, че това е правилно, като по този начин ще поощри детето си, а от друга страна се колебаеше, тъй като не знаеше дали детето няма да свикне да мисли, че трябва да получава подаръци за един труд, който всъщност е негово задължение.
Много се колебаех как да отговоря, тъй като  във възпитанието всичко е индивидуално и всичко опира до мярата. Но да си спомним отново какво казва един от главните герой в романа на Достоевски „Братя Карамазови”, Алексий:”На вас ви говорят много за вашето възпитание, а пък един такъв красив, свят спомен, запазен от детинство, може би е най-доброто възпитание.Ако насъберем много такива спомени в живота, човек е спасен за цял живот.”
За съжаление  днес много малко родители  мислят по-подобен начин.  Обикновено се подярява някакъв подарък, който не рядко е и  много скъп или пък се организира скъпо детско парти. Скоро присъствувах на такова парти. От силната музика, многото хора и свръхвъзбудата, героят на вечерта се разплака от умора и…заспа сред гостите.
Всяка играчка или друг предмет  детето няма да си спомня, но ако организирате някакво прекрасно и интимно преживяване, може би ще му остане за цял живот.  Нека помним, че за разлика от нас, възрастните, които често предпочитаме шумни компании, децата най-вече се впечатляват  от  преживявания, в които са участвали  заедно с нас, в които заедно сме преживявали или откривали нови неща. Дори често обкръжението на другите хора може да попречи на тази интимност.
От друга страна, за да  лекуваме децата от техния егоизъм и  конкуренция с  другите деца -кой какво е получил за завършването на учебната година,можем да им подарим някакво необичайно преживяване, като дори можем да поканим  и техни приятели. Доброто и интересно преживяване не е нужно да бъде скъпо и луксозно. Луксът е нещо ,от което децата се нуждаят на последно място, ако ние не сме им показали, че това е нещо важно.
Един родител беше поканил  своя син и негови приятели  на разходка на Витоша. В един момент сядат да отпочинат и да хапнат под едно дърво, а  той “уж” случайно изкопава една бутилка шампанско закопано близо до дървото. Ето вижте, този родител се е погрижил преди това да помисли как да направи празника на детето си, а след това специално да отиде на Витоша, да намери  подходящо дърво, под което да закопае бутилката. Празник, който дори не струва скъпо, но децата  често си спомняха и говореха за това преживяване.. Оше повече, че той се отнесе към тях като големи – пиха  заедно шампанско. Пък и вярвам, че момчето се гордееше със своя баща, който е по-различен от другите бащих - просто защото е мислил повече за него и неговите приятели, как да ги зарадва и изненада.

ПАЗЕТЕ СЕ ОТ ЗАВИСТЛИВ ЧОВЕК

Писмо:Кажете, има ли според вас “зли очи”? Имам една приятелка, която е завистлив човек. Винаги, след като ходя при нея, ми се случват лоши неща. От друга страна ми е жал за нея, защото е самотна, децата й са в чужбина.

Познавах един човек,който управляваше не малко хора в една успяваща компания. Направи ми впечатление,че подборът на кадри е доста добър и полюбопитствувах какви са неговите критерии. Бях учудена, когато разбрах, че той има само един единствен критерии:”Никога не правя изключение да взимам в моята компания завистлив човек!” Това доста ме шокира, още повече, че  на това качество не се обръща специално внимание в подбора, то някак се губи в едно по-широко понятие – лоялност, или по-просто казано: собственикът на фирма  иска да знае дали неговият работник няма да го измами. Но истина е, че  ядрото на лоялността е отсъствието на завист - един порок, който почти вече   не забелязваме, т.е приели сме го за нещо нормално. Ние дори не се замисляме колко злини на човека и като цяло на човечеството е причинило това зло. Човешката история  започва с този грях - Каин убива брат си  Авел, поради завист.Тероризмът е също завист.
                В древност един гръцки император пожелал да разбере кой грях и по-тежък :завистта или сребролюбието.Повикал при себе си двама души, единият страдал от завист, а другият – от сребролюбие.Тогава той им казал:”Нека всеки от вас да ми поиска някакъв дар и аз ще му го дам с радост, но при едно условие: този, който втори поиска ще получи дар двойно по-голям от този на първия. Никой от двамата не пожелал да поиска пръв и спорели.Накрая господарят решил да прекрати спора, като приканил завистника пръв да поиска подарък. И едва ли можем да си представим какъв подарък  поискал? Той поискал да му извадят едното око, с надеждата, че на неговия съперник ще извадят и двете. Този разказ изглежда хиперболизиран, но и у нас, сред шопите, имат една поговорка:”Не е важно на мен да ми е добре, важното е на Вуте да му е зле”.
                Думата завист произхожда от лат.invidia =мъка, породена от чуждото щастие. Пиер Дако определя завистта по следния начин:”Завистта е нещо като омраза, затаена, глуха, породена от чуждите предимства. Много често завистта е резултат от чувство за малоценност или унижение.В такъв случай завистникът разпространява клевети и прави най-долни намеци за другите.”
Считам, че едно общество, което не санкционира завистта, а тъкмо обратното я толерира и мултиплицира с методите на медиини клевети е дълбоко аморално. Но нашата задача е не да се занимаваме с политика, а доколкото е възможно да придобием един инструментариум, с помощта на който  да избегнем “злите очи” на завистника. “Зли очи” наистина съществуват, щом това понятие е залегнало  в пословиците и поговорките. Езикознанието казва, че последните  носят в синтетичен вид знанието  и опитността на човечеството. “Злите очи” са енергията на завистливия човек, която всеки един от нас е изпитал.
Как да избегнем завистливия? Преди всичко трябва да имаме знание , че завистта е болест на душата  и то много трудно лечима, която най-често се проявява и в соматични заболявания Нима не е известно, че в моменти на завист и гняв се получават спазми на съдовете, мускулите, нервните окончания? Завистникът е в истинския смисъл на думата болен човек, и воден от тази страст не рядко той е обладан от нея до степен, че се стеснява съзнанието му и в това състояние той може да извърши престъпление. Да си припомним онова момиче, почти дете, което уби своята съученичка от завист, че тя е по-красива.
Кое е най-адаптивното поведение спрямо завистника? Ако е възможно да избягваме компанията  и средата на такъв човек. Нашите успехи  винаги ще разпалват неговата страст. Не бива да забравяме, че нашата благотворителност спрямо него го раздразва, озлобява. За разлика от зверовете, които те нападат, когато са гладни или ги раздразниш, завистливият често постъпва със своя благодетел коварно, като с враг. Завистливият става още по-свиреп, когато му правиш услуги.
Как да разпознаем завистливия? Той никога не вижда добрите качества, успехите на един човек. Той настървено търси неговите лоши страни, слабости и всячески се опитва  да ги изобличи, да ги покаже наяве.Какво ли можем да мислим за един човек или за една медия, която се занимава с такива неща? Вече цитирах Пиер Дако: или това  е чувство за малоценност, или това са хора унижавани. Това знание ни е нужно не за да  дирим завистливия, а  да бъдем по-снизходителни към него. Още повече, че в някаква мярка ние също носим завистника в себе си.
Колкото и вреда той да причинява на околните, най-голямата вреда причинява на себе си. Но за бъдем  неуязвими от явните и тайни стрели на завистника, има един духовен закон:древните са знаели, че завистта е онова зло, което ако го носим в себе си се връща като бумеранг.Тогава, да започнем от себе си! Може би все пак на някого и за нещо завиждаме, за да се докосват стрелите на завистливия до нас.
От опит зная, че темата за завистта много рядко се дискутира с децата, било в семейството или в училище, поради това, че  самите ние нямаме дълбоко  себепознание за тази  ужасна язва.Употребявайки този израз, мисля че не пресилвам,  когато употребявам тази дума.В големите психози -  щизофренията и манийно-депресивни  психоза,  много често наблюдаваме завистта като генератор  на психотичната продукция – налудните идеи, манията за величие и т.н. Нали сте чули да казват ”ще полудее от завист”. Когато психиката не може да издържи разяждащия червей на  завистта, тогава идва болестта като защита.
Профилактиката трябва да започне от детството.

За последните неща и последните събития. Протойерей Георги Флоровски

http://www.pravoslavieto.com/history/19/1893_G_Florovsky/za_poslednite_neshta.htm