Светът се промени след 11 септември 2001 г. И може би много от нас са търсели отговор, какво Господ ни казва с тези събития? Имаше много страст, много омраза, ксенофобия, духовна елитарност, гняв, желание за мъст.
За не голям процент от хората на земното кълбо 11 септември е деня на Отсичане честната глава на св. Иоан Предтеча, Кръстител Господен / по Юлианския календар/. Може би на този малък процент християни, Апостолът на покаянието припомни евангелското събитие, когато в гр. Йерусалим паднала Силоамската кула и убила 18 “невинни” граждани. Господ Иисус Христос бил попитан за коментар, на което Той отговорил: ”Мислите, че ония осемнадесет души... бяха по-виновни от всички живеещи в Йерусалим? Не, казвам ви, но ако не се покаете, всички тъй ще загинете” /Лука 13:4/.
Ето това на мен ми каза св. Иоан Кръстител. От тогава този празник ми е особено свиден.
Разбира се, аз трудно можех да се откъсна от това, което пишеха медиите – от политическите коментари и разследващите хроники, от снимките и ужаса, от разказите на оцелели хора. И тогава ми помогна пастирското обръщение на Етнийския архиепископ Хризостом. То е написано непосредствено след терористичните атаки.
Ето част от това обръщение:
„Понякога онтологичната хирургическа стая на Божия Промисъл отваря вратите си и на нас ни се позволява да видим взаимодействието мужду историята и духовното, с което Господ лекува болестта на света. Аналогът на това е възстановяването на човешкото съвършенство на образа Божий в човека, което се постига чрез аскетичния духовен живот. Това видяхме в терористичните атаки от изминалата седмица. Кръвта и болката от хирургическата стая са все още осезаеми...Процесът беше немислимо болезнен. Много от нас дори затаиха вражда към онтологичния Хирург, който отстрани това чуждо тяло от организма ни / самодоволството и самоувереността – бел. ред./.В търсетего на доброто ние разбрахме, че не трябва и не можем да загубим ясната представа за злото, за онова, което то може да причини, а също така и защо решителното търсене на доброто по необходимост изисква битка срещу това зло, като заместим самодоволството си с бдителност и наситим радостта си с чувство на тъга, която ни отрезвява и ни предпазва от вътрешно самодоволство или лекомислие...
Човек, който разбира Бога с чувство за собствената си значимост, като се възприема като спасен и се възгордява като велик човек сред няколко елитни „избраници”, е превърнал себе си в бог – той боготвори една незначителна карикатура на Бога.
Човек, който възприема Бога и духовните измерения на ниво вселена и заради любовта към цялото човечество, е последовател на истинския Бог, Който превъзхожда човешките разбирания и преобразява човешката душа.
Човек, който измерва любовта си по това, което е дал на семейството си, е успял в егоистичната любов. Онзи, който може да разпростре тази любов отвъд семейството си и към обществото и цялото човечество, е разбрал истинската любов.
Човек, който обича родината си и жертва живота си за нея, е постигнал егоистичния алтруизъм. Онзи, който може да жертва живота си за цялото човечество, саможертва, която да превърне неговата родина в идеал за другите, е истински алтруист.
Човек, който се опълчи срещу злия си враг и с цената на въздържание и самобичуване посрещне това зло с доброта и прошка, такъв човек действа не само от името на семейството и родината си и не само заради собствената си вяра, той участва от името на цялото човечество във вселенската битка между доброто и злото.”
Архиехископ Хризостом завършва обръщението си с няколко реда от красивата молитва на св. Николай Сръбски“Благослови враговете ми, Господи”, като казва, че във всичко, което вършим, за да се противопоставим и накажем злото, непременно това знаме трябва да е пред очите ни.
“Благослови враговете ми, Господи.
И аз ги благославям, а не ги проклинам.
Враговете ми ме тласнаха към Твоите обятия повече, отколкото приятелите.
Приятелите ме привързваха към земята, а враговете ме откъсваха от земята и разрушаваха всички мои надежди на земното.Те ме направиха странник в земните царства и непотребен жител на земята.
И както преследваният звяр си намира по-сигурно прибежище от непреследвания, тъй и аз, погнат от враговете си, си намерих най-сигурното прибежище, като се скрих под Твоя шатър, дето ни приятели, ни врагове не могат погуби душата ми. Благослови враговете ми, Господи. И аз ги благославям, а не ги проклинам.
Прочитът на 11 септември от православна гледна точка може да изглежда и по друг начин - по форма , стил и изказ, но вярвам, че това е духовният смисъл на поуките от случилото се.
Господ да даде духовни сили на такива духовни пастири, който все още осветяват пътя към Небесния Йерусалим, лишени от злобата, противопоставянето, либерализма и фанатизма на политическото православие.
За не голям процент от хората на земното кълбо 11 септември е деня на Отсичане честната глава на св. Иоан Предтеча, Кръстител Господен / по Юлианския календар/. Може би на този малък процент християни, Апостолът на покаянието припомни евангелското събитие, когато в гр. Йерусалим паднала Силоамската кула и убила 18 “невинни” граждани. Господ Иисус Христос бил попитан за коментар, на което Той отговорил: ”Мислите, че ония осемнадесет души... бяха по-виновни от всички живеещи в Йерусалим? Не, казвам ви, но ако не се покаете, всички тъй ще загинете” /Лука 13:4/.
Ето това на мен ми каза св. Иоан Кръстител. От тогава този празник ми е особено свиден.
Разбира се, аз трудно можех да се откъсна от това, което пишеха медиите – от политическите коментари и разследващите хроники, от снимките и ужаса, от разказите на оцелели хора. И тогава ми помогна пастирското обръщение на Етнийския архиепископ Хризостом. То е написано непосредствено след терористичните атаки.
Ето част от това обръщение:
„Понякога онтологичната хирургическа стая на Божия Промисъл отваря вратите си и на нас ни се позволява да видим взаимодействието мужду историята и духовното, с което Господ лекува болестта на света. Аналогът на това е възстановяването на човешкото съвършенство на образа Божий в човека, което се постига чрез аскетичния духовен живот. Това видяхме в терористичните атаки от изминалата седмица. Кръвта и болката от хирургическата стая са все още осезаеми...Процесът беше немислимо болезнен. Много от нас дори затаиха вражда към онтологичния Хирург, който отстрани това чуждо тяло от организма ни / самодоволството и самоувереността – бел. ред./.В търсетего на доброто ние разбрахме, че не трябва и не можем да загубим ясната представа за злото, за онова, което то може да причини, а също така и защо решителното търсене на доброто по необходимост изисква битка срещу това зло, като заместим самодоволството си с бдителност и наситим радостта си с чувство на тъга, която ни отрезвява и ни предпазва от вътрешно самодоволство или лекомислие...
Човек, който разбира Бога с чувство за собствената си значимост, като се възприема като спасен и се възгордява като велик човек сред няколко елитни „избраници”, е превърнал себе си в бог – той боготвори една незначителна карикатура на Бога.
Човек, който възприема Бога и духовните измерения на ниво вселена и заради любовта към цялото човечество, е последовател на истинския Бог, Който превъзхожда човешките разбирания и преобразява човешката душа.
Човек, който измерва любовта си по това, което е дал на семейството си, е успял в егоистичната любов. Онзи, който може да разпростре тази любов отвъд семейството си и към обществото и цялото човечество, е разбрал истинската любов.
Човек, който обича родината си и жертва живота си за нея, е постигнал егоистичния алтруизъм. Онзи, който може да жертва живота си за цялото човечество, саможертва, която да превърне неговата родина в идеал за другите, е истински алтруист.
Човек, който се опълчи срещу злия си враг и с цената на въздържание и самобичуване посрещне това зло с доброта и прошка, такъв човек действа не само от името на семейството и родината си и не само заради собствената си вяра, той участва от името на цялото човечество във вселенската битка между доброто и злото.”
Архиехископ Хризостом завършва обръщението си с няколко реда от красивата молитва на св. Николай Сръбски“Благослови враговете ми, Господи”, като казва, че във всичко, което вършим, за да се противопоставим и накажем злото, непременно това знаме трябва да е пред очите ни.
“Благослови враговете ми, Господи.
И аз ги благославям, а не ги проклинам.
Враговете ми ме тласнаха към Твоите обятия повече, отколкото приятелите.
Приятелите ме привързваха към земята, а враговете ме откъсваха от земята и разрушаваха всички мои надежди на земното.Те ме направиха странник в земните царства и непотребен жител на земята.
И както преследваният звяр си намира по-сигурно прибежище от непреследвания, тъй и аз, погнат от враговете си, си намерих най-сигурното прибежище, като се скрих под Твоя шатър, дето ни приятели, ни врагове не могат погуби душата ми. Благослови враговете ми, Господи. И аз ги благославям, а не ги проклинам.
Прочитът на 11 септември от православна гледна точка може да изглежда и по друг начин - по форма , стил и изказ, но вярвам, че това е духовният смисъл на поуките от случилото се.
Господ да даде духовни сили на такива духовни пастири, който все още осветяват пътя към Небесния Йерусалим, лишени от злобата, противопоставянето, либерализма и фанатизма на политическото православие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар